Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на пети май две хиляди двадесет и първа година,
при закрити врати съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№455 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от ТД „Д.К.П.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.С.Ч., със
съдебен адрес ***, в която се твърди, че молителят има задължения в размер на
1 406 367,95лева, които са ликвидни и изискуеми, но няма имущество,
поради което е налице хипотеза на свръхзадлъжнялост. Част от тези задължения са
публични и техният размер е сумата от 84 742,55лева. Дружеството е с
натрупана загуба в размер на 1 372 000лева, от които 865 000лева са
текуща загуба и 512 00лева- загуба от предходни години. Има стоки на стойност
2 000лева и вземания към клиенти в размер на 27 000лева, съгласно
баланса, които търговецът счита за несъбираеми.
При наличните пасиви и пълната липса на активи и
парични средства на каса или в банка е очевидно, че не може да продължава
търговската си дейност и да погасява задълженията си, които са с отдавна настъпил
падеж. Твърди, че затрудненията му имат траен и необратим характер. Ето защо,
твърди молителят, налице е състояние на свръхзадълженост, което е основание за
откриване на производство по несъстоятелност. Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Към молбата страната е представила баланс към
31.12.2020година, ОПР към същата дата, оборотна ведомост. Баланс към 19.02.2021
година и оборотна ведомост към същата дата.
Съобразно списъка на активи такива, които
дружеството притежава, са вземания в размер на 27 351,90лева (не са
посочени длъжниците, нито падежа на вземанията) сумата от 236,18лева по
разплащателната му сметка и 38,69лева – вземания за ДДС.
Списъкът на пасиви включва 84 742,55лева
публични задължения и 1 338 354,53лева „разчети със собственика С. Р.Д.“.
За установяването на последната сума молителят е представил: приходен касов
ордер №1 от 07.01.2010г. за сумата от 470 000лева, издаден въз основа на
решение от същата дата, на едноличния собственик на капитала, за допълнителна
парична вноска, на основание чл.134 Тз за
сумата от 470 000лева за закупуване на стоки за фирмата; приходен
касов ордер №2 от 02.07.2011 година за сумата от 395 00лева, издаден въз основа
на решение на едноличния собственик на капитала от 07.01.2010г., за
допълнителни парични вноски, на основание чл.134 ТЗ, за закупуване на стоки за
фирмата, направена от едноличния собственик на капитала С. Р.Д.. Срокът за
връщане на тези суми е 5 години.
По делото е представен ревизионен акт № Р –
22221420001034-091-001/11.01.2021 година, съобразно, който молителят дължи на
фиска сумата от 83 993,10лева за данъци.
По делото е представен протокол за бракуване на
материални запаси, резултатът от който е намерил отражение в представения от
молителя баланс към февруари 2021 година.
В
изпълнение на задълженията си по чл.621а, т.2 ТЗ съдът служебно е изискал от
Агенция по вписванията и СДВР, отдел „ПП“ сведения относно това дали на името
на търговеца има вписвания касателно вещни права върху недвижими имоти и
ППС/МПС. АВ е дала сведение на съда, че на името на молителя не са налице
извършени вписвания на тежести върху притежавани от него недвижими имоти. СДВР,
отдел „ПП“ е изготвила разпечатка
относно притежаваните от молителя МПС. От изготвената справка се установява, че
към датата на изготвяне на документа на името на молителя не са налице вписвания
за притежавани от него МПС-та.
По делото е допусната и изслушана СФИЕ, изготвена
от вещото лице А.Т..
Съобразно приетото от съда заключение ревизионният
акт е отменен и задължения на дружеството към НАП не са налични. Останали са
само задължения към едноличния собственик на капитала.
Вещото лице е посочило, че извършеното бракуване
на материални запаси е намерило отражение в баланса на дружеството, съставен
към февруари 2021 година. Стойността на бракуваните активи е
801 922,66лева, в резултат на които е настъпила промяна в стойността и структурата на активите, притежавани от
молителя.
По отношение на пасивите в.л. е посочило, че
същите представляват задължения към собственика на капитала и задължения по ревизионен
акт № Р – 22221420001034-091-001/11.01.2021 година.
Съобразно заключението на вещото лице коефициентът на задлъжнялост на дружеството
за периода от 2019 до 2021 година е отрицателна величина, като този извод е
съобразен със задълженията на молителя, произтичащи от процесния РА.
Съотношението между притежаваните от молителя
активи и паричните задължения, за изследвания период от време сочи, че
стойността на притежаваните активи надвишава размера на паричните задължения, в
какъвто смисъл е алтернативния вариант на заключението, при който задълженията
по ревизионния акт са изключение от пасивите на длъжника.
Съдът възприема този вариант на заключението, тъй
като той е изготвен въз основа на актуалните данни и на база изпратеното на
в.л. Т. *** – Изток“, с изх.№1470 – 00 – 523, съобразно което към 23.04.2021
година „Д.К.П.“ ЕООД, ЕИК ********, няма публични задължения.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните изводи:
Подадената молба намира правното си основание в
разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл. 742 ТЗ.
За уважаване
на молбата следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и
материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен
съд, от активно легитимирано лице, наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно
държавно вземане, свързано с търговската дейност, което
страната не може да изпълни, тъй като притежаваните от нея активи не позволяват
да бъдат покрити паричните задължения на търговеца.
В настоящия случай са налице предвидените от
закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла
на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от активно легитимирана за
това страна.
Молителят твърди, че има изискуеми парични
задължения, произтичащи от ревизионен акт № Р –
22221420001034-091-001/11.01.2021 година. В хода на производството е установено
от вещото лице, че този акт е отменен и задълженията на молителя са само към
едноличния собственик на капитала, основаващи се на нормата на чл.134 ТЗ.
ВКС, с решение №70 от 25.08.2014г., постановено по
т.д.№3560/2013г. по описа на Първо т.о. приема, че решението на ОСС, респ. на
едноличния собственик на капитала, за внасяне на допълнителни парични вноски,
представляващо особен вид сделка - решение, няма търговски характер по смисъла
на чл.286 ТЗ, защото не попада в предметния обхват на чл.1 ТЗ, очертаващ
абсолютните търговски сделки, нито покрива критерия по чл.286, ал.1 ТЗ за
относителна търговска сделка, тъй като не е свързано с упражняването от
търговското дружество занятие, а е специфичен източник на задължение, явяващо
се част от съдържанието на членственото правоотношение. Ето защо кредитор,
чието парично вземане е за връщане на направена парична вноска (допълнителна),
не се явява легитимиран по молбата по чл.625 ТЗ. Следователно, самото
дружество, подало молба по чл.625 ТЗ не може да се опира на съществуващо
изискуемо задължение за връщане на допълнителната парична вноска, направена от
едноличния собственик на капитала, като основание за откриване на производство
по несъстоятелност, тъй като това правоотношение няма характеристиките на
търговска сделка. В хода на производството пък е установено, че РА, от който
произтичат задълженията на дружеството към държавата, е отменен и не е налице
задължение на молителя от публично-правен характер, свързано с осъществяваната
от него търговска дейност. Този извод на съда влияе върху легитимацията на
молителя по молбата по чл.625 ТЗ и това е така, тъй като подобно интервениране
върху правната сфера на търговеца е обосновано само, ако той има задължения,
произтичащи и свързани с осъществяваната от него търговска дейност.
Освен така изложеното, следва да бъде посочено и
че дружеството-молител, което е капиталово дружество, не е в състояние на
свръхзадълженост.
Съгласно разпоредбата на чл.742 ТЗ дружеството е свръхзадължено, тогава, когато притежаваното от него имущество се явява недостатъчно, за
да покрие съществуващите парични задължения на търговеца. Последователно
съдебната практика приема, че имуществото се преценява не само въз основа на
счетоводните записвания и балансовите стойности на активите и пасива, защото
съдът следва да направи проучване относно действителното съществуване на
същите, ликвидността на същите и реалната им пазарна цена, както и да направи
оценка в тенденциите в икономическото развитие на търговеца, основана на
обективни данни и анализ на същите ( Решение № 55 от
17.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 618/2018 г., I т. о.,
ТК).
В настоящия случай
е установено по безспорен начин, че структурата и стойността на активите
е изяснена от вещото лице след отчетеното бракуване на материални запаси и
наличността на останалите, активи, намерили счетоводно отражение в баланса на
дружеството, изготвен към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Това
означава, че търговецът признава наличие на тези активи и тяхната
реализируемост (твърденията на страната, че вземанията, които има към
неопределен кръг правни субекти са несъбираеми, остават недоказани в този
процес), за да могат да се превърнат в парични средства, с които да се покрият
съществуващите парични задължения. По делото липсват твърдения, а не са
представени и доказателства, че тези активи нямат посочената ликвидна стойност
в баланса на дружеството. Стойността на същите може да покрие паричните
задължения на търговеца, като в стойността на активите не следва да се включват разходите за бъдещите периоди, бракуваните материални запаси,
както и приетото за несъществуващо задължение към НАП.
От изготвеното заключение
може да се направи извод, че стойността на притежаваните от молителя активи
надвишава значително стойността на паричните задължения на дружеството. Не се
установява, че включените в баланса активи не съществуват или не са ликвидни,
което да наложи изключването им при формиране на общата стойност на актива за
преценка относно съществуване на състоянието на свръхзадълженост.
При така установеното съдът намира, че подадената молба с правно
основание чл.625 във връзка с чл.607а ТЗ във връзка с чл.742 ТЗ се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от това съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ подадената от ТД
„Д.К.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.С.Ч.,
със съдебен адрес ***, молба за откриване на производство по несъстоятелност,
поради свръхзадълженост на молителя, поради неоснователността и.
ОСЪЖДА ТД „Д.К.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 250лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен
срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ: