О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 06.04.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на шести
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 101 по
описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на жалба
от Д.С.А. ***, депозирана чрез
пълномощник адв. O=O=от ШАК, против Решение № 2153-27-56/25.02.2022г. на
Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение административният орган е отхвърлил
жалба, подадена от оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01063915/24.01.2022г.
на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход за периода от 27.11.2015г. до 30.09.2016г.
Жалбоподателката твърди, че решението е постановено при допуснато съществено
нарушение на административно – производствените правила, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което моли
същото да бъде отменено. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от
Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност,
не се смятат за търговци, поради което лицата, произвеждащи земеделска
продукция, не могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на Закона
за счетоводството и нямат задължение да водят счетоводна отчетност. Тези лица
нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи. Счита, че
решението е недостатъчно мотивирано и е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, като в тази насока сочи, че проверката е продължила само един ден и
е недостатъчна за постановяване на предписания, заличаващи близо година
осигурителни права. Според изложеното в жалбата административният орган
неправилно приравнява трудовите права с осигурителните. Релевират се доводи за
противоречие на решението с чл.46, ал.3 от КСО, както и че същото се явява
дискриминационно. Като самостоятелно основание за неправилност
на обжалваното решение се сочи, че е налице изтекла погасителна давност.
По изложените в жалбата съображения
Д.С.А. отправя искане за отмяна на Решение № № 2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен.
Със съпроводително писмо рег.№
ДА-01-803/01.04.2022г. по описа на ШАдмС административният орган представя
жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на
акта.
При проверка допустимостта на
оспорването съдът е констатирал, че жалбата е нередовна, поради което с
определение от 04.04.2022г. е оставил същата без движение, като е дал указания
за отстраняване на нередовностите.
В унисон с дадените указания
оспорващата представя молба рег.№ ДА-01-816/05.04.2022г. с приложен към нея
документ, удостоверяващ внесена държавна такса.
Като съобрази приложените
доказателства съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените
доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
Д.С.А. *** и ответник - Директор на ТП – Шумен на НОИ.
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170,
ал.3, във връзка с чл.170, ал.1 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на
страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт;
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като страни в настоящото производство,
както следва:
оспорващ - Д.С.А. ***;
ответник - Директор на Териториално поделение – Шумен на Национален
осигурителен институт.
Насрочва АД № 101/2022г. по описа на ШАдмС за 20.04.2022г. от 10.30 часа, за която
дата да се уведомят страните на посочените адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира
доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите
обосновават незаконосъобразност на решението.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие
обосноваващото го материално правно основание.
Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание
за представят нови доказателства.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
Страната, която отсъства повече
от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Ведно с призовката на ответната
страна да се изпрати препис от жалбата и приложените доказателства.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: