РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора и М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600279 по описа за 2025 година
намери за установено следното:
Производството по чл.424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1,т.5 от НПК, е образувано по искане
на осъдения А. П. П., ЕГН **********, чрез защитника му А. А. от АК-Пазарджик, за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №706/2021г. на Районен съд-
Ихтиман и отмяна на потвърдената присъда с решение №18/03.02.2025г. по ВНОХД
№692/2024г. на Софийски окръжен съд. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт е
постановен в нарушение на процесуалните правила в двете редовни инстанции, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Искането е да бъде отменена
присъдата и оправдаване на подсъдимия П., алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане със събиране на доказателства, както и изменение на присъдата в частта
относно зачитане на изтърпяното до момента наказание.
В съдебно заседание пред САС в извънредното производство защитниците на
осъдения П. развиват тезата, за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Въззивната инстанция се е произнесла по искания различни от направените от
защитата, като на осъдения му е била отнета възможността, чрез повторно изследване на
пробата, да докаже своята невинност. Алтернативно се иска намаляване на наложеното
наказание.
В последната си дума осъденият П. не се признава за виновен, а алтернативно, в
случай на неприемане на доводите на защитата моли да се намали наказанието.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането е неоснователно и
не следва да бъде уважавано.
1
Софийският апелативен съд в пределите на проверката по чл.426, за да се произнесе
съобрази следното:
С присъда №30/22.11.2023г. Районен съд-Ихтиман е признал подс. А. П. П. за
виновен в това, че на 29.06.2021 год. около 14:00 часа на второкласен път № 8 от с. Гуцан за
гр. Долна баня е управлявал МПС - „Ситроен Саксо“ с рег.№ ********, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози (амфетамин ), установено чрез изследване на
доброволно дадени кръвни проби и урина, на които е изготвено химикотоксикологично
изследване и заключение на вещото лице за установената употреба на амфетамин с Протокол
рег. № И-6583 / 20.08.2021 г. на ВМА - София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от
НК, вр. чл. 54 от НК го осъдил на „ Лишаване от свобода “ за срок от една година и четири
месеца и „ глоба“ в размер на 700 лева.
На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подс. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и четири месеца.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко
наказание между наложените по НОХД № 5/2023г. по описа на PC Ихтиман и по НОХД №
706 / 2021 г. по описа на PC Ихтиман, а именно една година и четири месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК към наложеното най- тежко наказание
„лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „ глоба“ в размер на 700 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и четири месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 29.06.2021
година.
С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
лишаване от свобода от една година и четири месеца, наложено на подсъдимия по НОХД №
248/ 2020г. по описа на PC-Ихтиман, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.
След депозиране на жалба срещу първоинстанционната присъда е образувано
ВНОХД № 35/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, като на 11.03.2024 год. е
постановена нова присъда №10/11.03.2024 год., с която изцяло е отменена
първоинстанционната присъда на PC- Ихтиман и подсъдимият е бил оправдан.
Срещу новата оправдателна присъда по това ВНОХД №35/2024г. е бил подаден
касационен протест с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на въззивната инстанция.
С Решение № 455 от 26.09.2024 год. на ВКС, I н.о. по н.д. № 465/2024 г.
оправдателната присъда на СОС е отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав за проверка на постановената по НОХД № 706/2021 г. на PC-Ихтиман присъда
№ 30 от 22.11.2023 година.
С решение №18/03.02.2025г. по ВНОХД № 692 / 2024 г., Софийски окръжен съд е
изменил присъда №30/22.11.2023г., постановена по НОХД№706/2021 г. на PC-Ихтиман, в
частта относно приведеното на основание чл.68, ал.1 НПК наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца, наложено на А. П. П. по НОХД № 284/2020г. на
PC-Ихтиман, като в останалата част присъда №30/22.11.2023г. по НОХД № 706/2021 г. на PC
Ихтиман е потвърдена.
Срещу постановеното решение №18/03.02.2025г. на Софийски окръжен съд, е
постъпило настоящото искане пред Апелативен съд - София, който след като прецени
изложените доводи от защитата, както и становището на представителя на държавното
обвинение, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо като
2
направено в срока по чл.421, ал.3 НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 НПК,
при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Разгледано по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНО:
На първо място следва да се подчертае, че настоящата съдебна инстанция няма
правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото
фактически положения, включително да изгражда своя самостоятелно възприета фактическа
обстановка. Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл. 422,
ал.1,т.5 вр. с чл. 348, ал.1,т.1-3 от НПК, както по основанията за проверка, така и касателно
подлежащите на такава проверка съдебни актове. Изрично е посочено, че предмет на тази
проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1,т.1-3 от
НПК, като включва проверка за нарушение на материалния закон – ако законът е приложен
неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да се приложи, ако е допуснато
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
страните и не е отстранено, ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или
протокол от съответно съдебно заседание, ако съдебните актове са постановени от незаконен
състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверката е свързан и с
начина, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то
е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти
и обстоятелства по делото. В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава, когато не са изложени съображения относно оценката на
доказателствените материали, когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
направени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
На следващо място е необходимо да се уточни, че когато по едно наказателно
производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, на проверка по
реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. В тези случаи,
евентуално допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения по чл.348, ал.1
т.1-3 от НПК биха могли да бъдат причина за възобновяване на делото само ако не са били
констатирани и отстранени от въззивната инстанция, и така въззивната инстанция сама е
допуснала нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, или иначе казано е „пропуснала“
нарушенията в присъдата на първа инстанция да се отразят в решението й, като така
опорочават самото въззивно решение.
Преповтаряне на фактическата обстановка, възприета и изложена от въззивния съд в
цитираното решение не се налага, като настоящия съд се съгласява изцяло с възприетите от
Софийски окръжен съд обстоятелства по делото.
Във връзка с релевираните оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения в искането на осъдения П., съдът приема следното:
Съставът на САС, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд,
относно постановяването на осъдителната присъда по това обвинение. Съдът счита, че
мотивите на двете съдебни инстанция представляват подробен и изчерпателен анализ на
всички доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по
инкриминираните факти. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и
оценка на данните от доказателствените средства е спазен регламентирания процесуален
ред. При това, инстанциите при установяване на правнорелевантните факти, не са възприели
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за
виновността на подс. П. изцяло се подкрепят от данните установени от техническото
средство с което е тестван на място подсъдимия, като с последващото извършено химико-
токсикологично изследване, ясно и категорично е установено наличието на наркотично
вещество-амфетамин в организма на подс. П.. Несъстоятелни са доводите на защитата и
съставът на САС не споделя оплакването за недоказаност на престъплението поради, отказ
да бъде извършено допълнително изследване на взетата проба от подсъдимия. Както
правилно е отчел окръжният съд, действително такова искане е направено с предявяване на
3
разследването на 15.11.2021г. от подсъдимия и неговия защитник, съгласно чл.27,ал.3 от
Наредба №1/2017г. Искането макар и извършено извън срока в посочената норма, не е
задължителна част от наказателното производство и както отбелязва съдът не се обхваща от
правото на защита, извод който напълно се споделя от настоящия състав на САС.
Нарушението на подзаконов акт какъвто е наредбата, чрез отказа на прокурора (изричен или
мълчалив) за извършване на повторно изследване на пробата, не може да се приеме като
неизпълнение на „надлежния ред“ за установяване на съдържанието на наркотично
вещество в организма на подсъдимия, защото към този момент доказването на
престъплението се извършвало с всички допустими доказателствени средства. В своите
изводи, и двете съдебни инстанции, са съобразили, че отказът за повторно изследване на
контролната проба, въз основа на направеното искане от подсъдимия по време на
предявяване на разследването, не е довел до доказателствена непълнота, доколкото за
съставомерния признак – употреба на наркотични вещества при управление на МПС, са
събрани достатъчно категорични доказателства в подкрепа на изводите относно фактите.
Следователно, вътрешното им убеждение е изградено на основата на сериозен и задълбочен
анализ на доказателствата, поради това се явява и обоснован изводът, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал.3 НК.
Приложен е правилно законът, който е трябвало да бъде приложен. Към момента на
извършването на инкриминираното деяние, нормата на чл.343б, ал.3 НК не е предвиждала
употребата на наркотичното вещество да се установява чрез дължимото спазване на
нормативно установения ред, съгласно регламентацията на Наредба №1/2017г. В този смисъл
правилно ВКС е отбелязал, че след като „надлежният ред“ не е обективен елемент от състава
на престъплението, то доказването следва да се извърши с всички допустими доказателства
съгласно процесуалния закон. Това е извършил и първостепенният съд, като е отчел данните
от техническото средство, протокола от химико-токсилогочното изследване, изготвената по
делото комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза, както и на последно място
показанията на полицейските служители С. П. и И. М., разпитани като свидетели по делото.
В контекста на горното, съставът на САС приема, че изводите на двете съдебни
инстанции, се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото, при
спазване на изискването на чл. 303, ал.2 НПК. При така установените факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършено
престъпление по посочения текст от НК е законосъобразно. Липсват доказателства
опровергаващи тези изводи. Обратно, събраните по делото такива, посочени по-горе са
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си като всички те в
своята съвкупност, водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи
единствено възможния извод, че осъденият П. е автор на инкриминираното с обвинението
деяние.
Посочените в искането възражения за установяване на съдържанието на наркотично
вещество, са напълно идентични с поддържаните и пред предходните съдебни инстанции. В
своите мотиви, както първия съд, така и въззивната инстанция, са отчели липсата на
релативност на количеството наркотично вещество спрямо деянието и отговорността на
подсъдимия. Според защитата, позовавайки се на експертните оценки дадени в
производство, количеството наркотично вещество установено в организма на дееца, при
определени занижени стойности води до отпадане наказателната отговорност на
подсъдимия. В тази връзка, правилно е отбелязала в мотивите си въззивната инстанция, че
досежно това престъпление, липсва установена долна граница каквато законодателят е
предвидил при управлението на МПС след употреба на алкохол, чиито съображения са
продиктувани от по-високия риск на засягане на обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата. Следователно, правилно е прието, който извод се
споделя и от САС, че в кръвта на подсъдимия е открито наркотично вещество, без значение
за неговото количество, което е обективен признак от състава на престъплението, за което е
осъден подсъдимият.
Осъденият П. и неговият защитник навеждат оплакване за явна несправедливост на
4
наказанието, което е относимо към възможно основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр.с чл. 348,
ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство. САС в настоящия
съдебен състав намира тези оплаквания за неоснователни. За престъпление по чл. 343б, ал.3
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и кумулативно
глоба от 500 до 1500 лева. Съдът с присъдата е определил наказание по-близо към
минимума- 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, като е приложил същия подход при
определяне размера на наказанието глоба- 700 лева. Въззивният съд, при проверка
правилността на присъдата е осъществил правомощията си като инстанция по същество и е
изложил пространни мотиви относно размера на наказанията, които настоящият състав
напълно споделя. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че в изпитателния срок на
предходно осъждане П. е извършил две престъпни деяния, което очертава личностната му
характеристика на лице с безкритично и противоправно поведение. Въпреки това съдът в
редовните съдебни инстанции е отдал превес на смекчаващите отнговорността
обстоятелства, като е съобразил възможноститена осъдения за поправяне и ресоциализация.
Ето защо, не е налице основание за ревизиране и корекция на произнасянето относно
наказанието, по реда на възобновяването.
Въз основа на гореизложеното, Софийски апелативен съд намира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и не са налице
възобновителните основания по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 НПК вр. с чл. 348, ал.2 вр. с ал.1
т.1 и чл. 348,ал.3,т.1вр. с ал.1, т.2 НПК, оглед на което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№ 1299/21.02.2025 година на осъдения А. П.
П., за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 692/2024г. на Софийски
окръжен съд и по НОХД №706/2021 година по описа на Районен съд - гр.Ихтиман.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5