Р Е Ш
Е Н И Е
№…….……./05.07.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
тридесети март, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4037 по
описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Х.С. с ЕГН ********** със съдебен
адрес: ***, офис 4, твърди, че на
07.09.2012г. на път ПП 1- Е 79, посока на движението от град Симитли към град Б.,
водачът Х.А.С., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ“
с рег. №*******излиза от пътя на десен завой и се блъска в мантинелата на пътя,
която прониква в купето на автомобила, вследствие на което е причинил виновно
травматични увреждания на ищеца, който пътувал на задната седалка на
автомобила, вляво. Виновният водач бил осъден с влязла в сила присъда от
08.05.2013г. По НОХД № 119/2013г. на Окръжен съд – гр. Б.. В резултат на
процесното ПТП на ищецът е получил следните травматични увреждания: разкъсване
(лезия) на мускулите на дясната предмишница, контузия на гръден кош и контузия
на коремна стена. Травмата на ръката е лекувана в град Б., където е била
имобилизирана с поставяне на гипс, като лечението е продължило в ПМБАЛ „София“ ЕАД, където е проведено консервативно
лечение, като е изписан от болница на 08.09.2014г. Травмите причинили силни
болки и продължително обездвижване на увредената ръка. Ищецът продължил
лечението си в домашни условия, като бил наблюдаван и обслужван амбулаторно
ежедневно в дома си за смяна на превръзките на ръката. Продължил да изпитва
слабост, изтръпване в пръстите и болки, налице било ограничение в движението на
ръката – не успявал да задължи нищо в ръката си, не успявал да се храни сам.
През месец октомври 2014г. е проведена рехабилитация, която не е довела до пълно възстановяване, тъй като е установено
увреждане на радиален нерв на ръката, вдясно. От причиненото увреждане се
образувал голям и загрозяващ белег на ръката. Травмите му причинили страх от
това да не остане осакатен. В допълнителната искова молба заявява, че не е
налице виновно поведение от страна на пострадалия, което да допринесе за
настъпване на телесните увреждания, тъй като последният е пътувал с поставен
предпазен колан. Твърди, че уврежданията са причинени от проникналата в купето
мантинела, като наличието на предпазен колан не предотвратява настъпването им.
Претендира заплащане на обезщетение за сумата от 50 000лв. - част от
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 100
000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.09.2012г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира разноски, извършени за депозит на вещи лица в
настоящото производство.
Ответникът
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ********, оспорва иска по основание и по размер.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача.
Твърди, че представената по делото присъда установява, че водачът е бил осъден,
тъй като е причинил по непредпазливост смъртта на М.С.. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка. Твърди, че уврежданията на ищеца са причинени от
проникване на мантинелата в купето на автомобила, тъй като последната е била
неправилно поставена, което е довело и до навлизането й в автомобила. Поддържа,
че водачът не е действал виновно, а настъпилите травматични увреждания са
последица от причините, които стоят извън волята му. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, при условията на алтернативност, тъй
като последният е бил без поставен предпазен колан, като съотношението на съпричиняване
следва да се определи в размер на 20%. В отговора на допълнителната искова молба
поддържа, че водачът на автомобила няма вина за настъпилите увреждания, което
се установява и от представената по делото присъда, с която подсъдимият е
оправдан за повдигнато обвинение за управление на автомобил с превишена
скорост. Оспорва иска по размер като прекомерно завишен. Твърди, че
претендираното обезщетение не отговаря на критериите за справедливост,
установени в чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че претенция за присъждане на обезщетение в
такъв размер е неморална, тъй като водачът на автомобила, причинил процесното
ПТП, е баща на пострадалия. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото не е спорно, че на 07.09.2012г.
на път ПП 1- Е 79, посока на движението от град Симитли към град Б., водачът Х.А.С.,
управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ“ с рег. №*******излиза
от пътя на десен завой и се блъска в мантинелата на пътя, която прониква в
купето на автомобила, вследствие на което е причинил виновно травматични
увреждания на ищеца, който пътувал на задната седалка на автомобила, вляво.
Виновният водач бил осъден с влязла в сила присъда от 08.05.2013г. По НОХД №
119/2013г. на Окръжен съд – гр. Б..
Не е спорно и че отговорността на
делинквента е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ към ответното дружество съгласно полица № 02112000243393,
валидна от 09.01.2012г до 08.01.2013г.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р Т.Г. Димитрова се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: 1.контузия на
гръдния кош; 2) разкъсно-контузна рана на дясна гръдна половина; 3) контузия на
коремна стена; 4) разкъсно-контузни рани на дясната предмишница; 5) разкъсване
на разгъващите мускули на дясната предмишница. Проведено е лечение
непосредствено след ПТП. Ищецът е прегледан и хоспитализиран в болницата в град
Б.. Извършена е хирургична обработка на
рани зашиване на рани на разгъвачни мускули на дясната предмишница. Поставена е
гипсова шина. От 07.09.2012г. до 08.09.2012г. е провел болнично лечение и са
направени изследвания. От 08.10.2012г. до 19.10.2012г. също е провел болнично
лечение с ЛФК и рехабилитация на десния горен крайник. След това е продължил с
домашно-амбулаторно лечение за още около 1,5 – 2 месеца. Установява се, че
ищецът е претърпял болки с голям интензитет по време и непосредствено след
инцидента за срок от около 7-8 дни. Интензитетът на болките е намалял в
следващите периоди от лечение - около
3-4 месеца. Ищецът е имал затруднения в движенията на ръката за не по-малко от
4 месеца. Периодът на възстановяване е продължил около 4 месеца. Състоянието е
стабилизирно. Движенията на дясната ръка
и дясна гривнена става са възстановени. Има остатъчни белези в горната трета на
дясната предмишница по задната повърхност се виждат два белега от рана с
дължина 3 см и 6 см. По-надолу от тях по задната повърхност на същата
предмишница се виждат три белега от дъговидни рани, свързани помежду си на обща
площ 7/7 см с дължина 9 см, 4 см и 11 см. По външната повърхност на дясната
тазобедрена става се вижда белег от рана с надлъжна посока и дължина 7 см.
По-назад от него се вижда белег с коса
посока и дължина 3 см. Всички рани се виждат ясно и значително загрозяват
областите, в които се намират. Прогнозата за здравословното му състояние е
благоприятна.
От заключението по изслушаната комплексна автотехническа
експертиза на вещите лица инж. Е. Г.З. и В.Р.С. се установява, че на
07.09.2012г. около 00:40 часа на главен път ГП 1 /Е79/ при км 364+300, в
близост до бензиностанцията на „Лукойл“, преди град Б., по посока град Симитли
– град Б., Х.А.С. като правоспособен водач, управлявайки л.а. „Мерцедес“, марка
„Е 350 ЦДИ“ с рег. № *******е допуснал настъпване на ПТП, при което е причинил
смъртта на М.С. С.. За процесното ПТП е съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, с пострадали лица от 07.09.2012г. Протоколът
е съставен от Н.С.– разследващ полицай
при 01 РУ „Полиция“ - град Б., в 01:20 часа на електрическо осветление. От
протокола се установява, че малко след бензиностанцията на „Лукойл“, преди град
Б., автомобилът напуска платното за движение, навлиза в десния банкет и се
блъска в стоманената предпазна ограда /СПО/ - мантинела, която пробива
автомобила през преден фар, минава през цялото купе и излиза през багажника на
автомобила. От това обстоятелство и от приложения снимков материал към ДП №
896/2012г. се потвърждава, че СПО не е изпълнена съгласно „Техническа
спецификация“ на НАПИ /сега АПИ/ от 2009г. За монтаж на СПО. Според тази
„Техническа спецификация“ крайните полета на СПО трябва да бъдат изпълнени с
наклонени шини в крайното поле, т.е. Краят им трябва да бъде на 10 см над
терена. Освен това трябва да се монтират крайни елементи, които не позволяват
да има остри стърчащи краища, както в настоящия случай, поради което се е
получило това проникване на шината в автомобила. Основната задача на СПО е да
поеме кинетичната енергия на движещото се МПС, като се деформира и не позволява
на автомобила да напуска пътното платно. От снимките се вижда, че стълбчето на
СПО не е деформирано, а шината е отделена от него, което навежда на извода, че
шината не е монтирана съгласно
изискванията на „Техническа документация за СПО“. Ако бяха спазени
изискванията, не би било възможно да се получи проникване на шината в
автомобила, тъй като връзката между отделните шини и между шините и стълбчетата
е достатъчно здрава, за да не се разруши при удар с допустима разрешена
скорост. Процесният лек автомобил е бил снабден с триточков инерционен колан на
задна лява седалка - мястото на пострадалия. Освен това от провисването на
обезопасителния колан на задна лява седалка, който е блокирал, както и от
получените от ищеца травми, се заключава, че последният е пътувал с поставен предпазен
колан.
По иска по чл. 226 от КЗ (отм):
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно
събитие, което е покрит риск по нея. Поведението на водачът на автомобила е
противоправно, за което съдът зачете задължителния характер на присъдата. Щом
поведението е противоправно, то и е виновно съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В
резултат на произшествието ищецът, който е пътник на задната лява седалка,
получава описаните в исковата молба травматични увреждания, които му причиняват
болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач имуществени и неимуществени вреди. Следователно искът е доказан по
основание.
Извод в различна насока не следва от
обстоятелството, че делинквента и пострадалия са баща и син, тъй като никой
няма право да вреди другиму и при наличие на такова увреждане синът може да
претендира заплащане на обезщетение от баща си или застрахователя на неговата
гражданска отговорност. Възражението за съпричиняване, наведено от ответника ЗК
„Б.И.” АД, следва да се отхвърли от настоящия състав. От представените по
делото и събрани доказателства и доказателствени средства не се установи
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно ППВС №17/ 1963 г /т. 7/ и постановените при действието на чл. 290 ГПК - решение № 27/ 15.04.2015 г по т.д. 457/2014 г. на ВКС, II т.о., решение №
206/ 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 г.
по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т.д. №
1140/2012 г. на ВКС, II т. о., приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение
за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на
процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на съпричиняване.
Твърдението на ответника за липса на противоправно поведение от страна на
водача на лекия автомобил не може да бъде споделено от настощия състав, поради
наличие на постановената присъда по НОХД № 119/2013г. по описа на Окръжен съд –
гр. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от мотивите на присъда
по НОХД № 119/2013г. по описа на Окръжен съ – гр. Б. водачът, причинил
процесното ПТП, е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не е спазил задължението си да
контролира непрекъснато управляваното от него МПС, в резултат на което е
допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.С., с което е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр. 1 вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК.
Неоснователно е и възражението, че отговорността на застрахователя следва
да бъде изключена, поради неправилния монтаж на мантинелата. Вярно е, че
пътните съоръжения следва да бъдат поддържани в изправност, за да се ограничат
или предотвратят настъпването на вредите от ПТП. От това обаче не следва
извода, че когато тези съоръжения са неизправни и в резултат на това вредите се
увеличават, отговорността на делинквента отпада. Напротив, по аргумент от
буквалния прочит на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, когато вредите са резултат от
поведение неколцина, те отговарят солидарно. При солидарната отговорност
кредиторът може да претендира от всеки от тях заплащане на цялото задължение, а
при удовлетворяването му, платилият солидарен длъжник може да търси припадащата
се на другия част съобразно вътрешните им отношения – арг. от чл.127, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД и ПП № 4/1968г на ВС
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За
определяне на размера съдът съобрази, че травматичните увреждания получени от
ищеца му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието за периода от
около 4 месеца, като болките са с по-голям интензитет през първите 7-8 дни, а
неудобствата от обездвижването на ръката продължават за не по-малко от 4 месеца.
Към приключване на устните състезания състоянието му е стабилизирно и движенията
на дясната ръка и дясна гривнена става са възстановени. Има остатъчни белези в
горната трета на дясната предмишница по задната повърхност се виждат два белега
от рана с дължина 3 см и 6 см. По-надолу от тях по задната повърхност на същата
предмишница се виждат три белега от дъговидни рани, свързани помежду си на обща
площ 7/7 см с дължина 9 см, 4 см и 11 см. По външната повърхност на дясната
тазобедрена става се вижда белег от рана с надлъжна посока и дължина 7 см.
По-назад от него се вижда белег с коса
посока и дължина 3 см. Всички рани се виждат ясно и значително загрозяват
областите, в които се намират. Към настъпване на произшествието ищецът е на 15
години. Отчетоха се и съответните икономически условия и нивата на
застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът намира, че
обезщетението, което би могло да репарира неимуществените вреди на ищеца от
претърпените травматични увреждания, е в размер на 15 000,00 лева.
Следователно иска по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да се уважи до размера на сумата от 15 000,00 лева, която
сума следва да се присъди, ведно със законната
лихва от 07.09.2012г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 15 000,00
лв. до 50 000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът прави разноски за СМЕ в размер на 150,00 лева, от които съразмерно
на уважената част от исковете следва да му се присъдят 45,00 лева.
((15 000/50 000)х150=45,00)
За осъщественото процесуално представителство адв. Д.С. има право на
възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2030,00 лева, от
което съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати 609,00
лева
((15 000/50 000)х2030=609,00)
Ответникът има право на разноски за депозитите за СМЕ, КАТЕ и на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство или общо 10650,00 лева. За
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото намира, че
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 10000,00 лева с ДДС е
прекомерно и следва да бъде намалено до минималните размери съгласно Наредбата
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
сумата от 2436,00 лева с ДДС. Следователно общия размер на разноските направени
от ответника възлизат на 3086,00 лева, от които съразмерно на отхвърлената част
от иска ищеца следва да се присъдят 2160,20
лева. ((35 000,00/50 000,00)х3086,00=2160,20))
Ответникът следва да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК(отм.) държавна такса в размер на
600,00 лева.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на А.Х.С. с ЕГН ********** на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от
15 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от настъпилите травматични увреждания
в резултат на ПТП от 07.09.2012 г., причинени от водача на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 350 ЦДИ“ с рег. № *******, на път ПП 1- Е 79, посока
на движението от град Симитли към град Б., ведно със законната лихва
върху сумата от 07.09.2012 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 45,00 лева – разноски за делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата
над сумата от 15 000 лева до сумата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД,
ЕИК ******** да заплати на адв. Десислава С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.20004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения разноски в размер на 609,00 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК разноски за
държавна такса в размер на 600,00
лева.
ОСЪЖДА А.Х.С. с ЕГН ********** ***”
АД, ЕИК ******** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2160,20 лева – разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: