Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 291
03.05.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 222/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Ф.М.,
ЕГН : **********, с адрес: ***, подадена чрез адв.В.Ч., против Решение
1012-26-90-1/08.03.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № **********-2140-26-58/14.01.2022
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково,
постановено по Заявление вх.№ 2113-26-1762/17.09.2021 г.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно
било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж на
жалбоподателя за времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. – 02 г. 01 м. и 18 дни - период на отбиване
на редовна военна служба, като действителен стаж. Нормата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало
да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.
Обжалваното решение установявало,
че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя е 15 г. 08 м. и 14 дни
(включително зачетеният стаж от редовна военна служба) и това удостоверявало
наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Жалбоподателят моли за
постановяване на съдебен акт, с който обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, а преписката – върната на ТП на НОИ - Хасково,
с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на
жалбоподателя. Моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на Териториално
поделение на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, моли да бъде постановено решение, с което подадената жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят не отговаря на условията на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление вх. 2113-26-1762/17.09.2021
г., подадено до Директора на ТП на НОИ - Хасково жалбоподателят М.Ф.М. е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
След съответно извършена проверка
с Разпореждане № **********-2140-26-58/14.01.2022 г., на основание чл. 68, ал. 1 –
3, чл. 69б, ал. 2 и ал. 5 от КСО,
ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково e отказал
да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Ф.М.. В мотивите към
отказа е посочено, че М.М. е роден на *** г. и към датата на заявлението -
17.09.2021 г. има навършена възраст 67 г. 11 м. 24 дни и осигурителен стаж,
положен за периода от 28.08.1973 г. до 14.06.1989 г. с прекъсване, както
следва: осигурителен стаж от 3 категория труд - 15 г. 08 м. 14 дни, общ осигурителен
стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към 3 категория труд - 15 г. 08 м. 14
дни, възраст към 17.09.2021 г. - 67 години, 11 месеца, 24 дни. Цитирани са
разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно които, за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021 г. лицето следва да има
навършена възраст 64 год. 04 мес. за мъжете и придобит осигурителен стаж 39
години. Посочено е, че М. има навършена възраст 67 години, 11 месеца и 24 дни,
но няма изискуемия осигурителен стаж от 39 години, а има 15 г. 08 м. 14 дни, и
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание.
Цитирана е и разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, според която, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал. 1 и 2 през 2021 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години
и 08 месеца за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж. Заявено е, че съгласно чл. 15, ал. 4 от НПОС, в сила от
07.04.2017 г., при преценяване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО
осигурителният стаж от първа и втора категория труд се превръща в трета
категория труд, както и че разпоредбата не се прилага при преценяване правото
на пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО, тоест че осигурителният стаж не се превръща
към 3 категория труд. Цитиран е и текстът на § 1, ал. 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби от КСО, съгласно който “Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Посочено е, че осигурителният стаж за периода от
14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. наборна военна служба с продължителност - 2 г.
01 м. 18 д. не е действителен стаж съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Преходните
разпоредби на КСО, съответно, че на М. не се следва пенсия при условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 г. действителен осигурителен стаж, а има 13
г. 06 м. 26 дни.
Така постановеното разпореждане е
получено от жалбоподателя на 26.01.2022 г., видно от приложената по делото
разписка.
На 10.02.2022 г. от страна на М.Ф.М.
е подадена жалба с вх. № 1012-26-90/10.02.2022
г. по описа на ТП на НОИ - Хасково до Директора на ТП на НОИ – Хасково против
Разпореждане № **********-2140-26-58/14.01.2022 г.
С Решение № 1012-26-90-1/08.03.2022
г. О. Д. Д. - Директор на ТП на НОИ - Хасково, е отхвърлил така подадената
жалба, като в решението си е посочил, че към датата на подаване на заявление за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 17.09.2021 г. жалбоподателят не
отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като към тази дата няма осигурителен стаж от 39 г., а има 15 г., 08 м.
и 14 дни. Във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО е цитирана
отново легалната дефиниция по § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на
КСО, в сила от 01.01.2015 г., по отношение на понятието „действителен стаж“,
съответно е заявено, че зачетеният от пенсионния орган стаж, положен от
жалбоподателя на наборна военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., с
продължителност 02 г., 01 м., 18 д., не е действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби от КСО, поради което лицето
няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 г., 06 м. и 26 дни. В
тази връзка е прието, че пенсионният орган правилно е отказал да отпусне пенсия
за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. С оглед на
така изложеното, жалбата е приета за неоснователна, а процесното разпореждане
на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково - за
правилно и законосъобразно постановено. Решението е връчено на жалбоподателя на
10.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне. Недоволен от така
постановеното решение, М.Ф.М. е обжалвал същото с подадена на 14.03.2022 г.
чрез ТП на НОИ – Хасково жалба до Административен съд - Хасково.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от лице, имащо
правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
след изчерпан задължителен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните съображения:
Обжалваното Решение № 1012-26-90-1/08.03.2022
г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № № **********-2140-26-58/14.01.2022
г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково,
са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност
– чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", респективно чл. 98, ал. 1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове,
съгласно чл. 59 от АПК. Не се установяват пороци във формата или реда за
издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Липсват
съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения административен
акт.
По отношение на съответствието на
административния акт с материалните правила, съдът прие следното:
Страните по делото не спорят по
отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1 и ал.
2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът
относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл.
68, ал. 3 от КСО. Разпоредбата на посочения текст съдържа изключения от
правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които
нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г., да
придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените
и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Тоест към датата на подаване на
заявлението от страна на жалбоподателя през 2021 г. необходимата възраст е 66
години и 08 месеца.
Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните. Като спорен между
страните между страните се очертава въпросът, дали времето от 14.09.1973 г. до
01.11.1975 г., с продължителност 02 години, 01 месеца, 18 дни за отбиване на
наборна (редовна) военна служба, следва да бъде зачетено като "действителен
осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва
ли този период от време да се включи в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да
откаже отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на пенсия и в
тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на заявлението, макар и да има
навършена изискуемата възраст от 66 г. и 08 м., няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 13 г., 06 м. и 26 дни, като е прието, че зачетеният
стаж за времето на наборна военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. с
продължителност 02 години, 01 месец и 18 дни не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба
и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към
периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория.
В процесния период 1973 г. – 1975
г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995
г., в сила от 27.02.1996 г.), тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята
на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от М.Ф.М. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и
трайната практика на ВАС. Като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на М.Ф.М.
да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на същия следва да бъде
присъдена сумата в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса по жалбата. Разноски
за адвокат не следва да бъдат присъждани, предвид липсата на представени по
делото доказателства за действително заплатени такива.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Ф.М., ЕГН : **********,***,
Решение 1012-26-90-1/08.03.2022 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ
- Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********-2140-26-58/14.01.2022
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково,
постановено по Заявление вх.№ 2113-26-1762/17.09.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№ 2113-26-1762/17.09.2021 г. на М.Ф.М., ЕГН : **********,***,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА Теритоариално поделение на НОИ – Хасково да заплати на М.Ф.М., ЕГН : **********,***, разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: