Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1863
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.10.2018г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2806 по
описа за 2018 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-000356
от 08.02.2018г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна
полиция”, в ЧАСТТА, с която на П.Г.Б., ЕГН **********, му е наложено
административно наказание за нарушение на чл.58, т.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-000356 от 08.02.2018г. на
Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на П.Г.Б., ЕГН **********, са наложени
административни наказания: за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178 Ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева.
Жалбоподателят П.Г.Б., по съображения, изложени в жалбата и в
съдебно заседание - лично и чрез процесуалния си представител –адв. К.Ш., обжалва НП единствено в частта, относно наложеното му
наказание - глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП,
като моли Съда да отмени процесното наказателно постановление в тази част.
Жалбоподателят не оспорва постановлението в останалата част, с
която са му наложени административни наказания за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на
50 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева. Ето
защо и в тази му част НП не подлежи на разглеждане по същество, доколкото
липсва обжалване от страна на санкционираното лице.
Административнонаказващия орган ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор
„Пътна полиция”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.01.2018 г. от актосъставителя А.Н.Н. е съставен акт за установяване на
административно нарушение против П.Г.Б., с ЕГН **********, за това, че на
09.01.2018 г. около 11:10 часа в община Марица, на път Автомагистрала № А-1-АМ
Тракия 133 км, управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ***,
собственост на „Металика”ООД като извършил следните нарушения: 1. водачът
управлява МПС с 1 бр. задна дясна гума, износена на 100%, без грайфер и
протектор – номер и марка не се чете; 2. управлява МПС, като се движи в лента за принудително спиране на АМ Тракия
без повреда или здравословен проблем; 3. водачът не носи контролен талон – справка ОДЧ. Актосъставителят
квалифицирал извършеното като нарушения на чл.139, ал.1, т.1, чл.58, т.3, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.Н.Н., потвърждава
авторството на АУАН и констатациите в него. В допълнение заявява, че няма
спомени за случая, не си спомня в деня на констатираните нарушения какви са
били метеорологичните условия и дали е имало табела за село Войводиново. Съдът
кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като обективни и
незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по извършване на
нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на обективната
действителност.
В качеството на свидетел бе разпитан и свид. И.Н.М., ангажиран
от жалбоподателя Б.. От показанията му се установява, че е колега на
жалбоподателя и в деня на констатираните нарушения 09.01.2018г. пътували по
служебен ангажимент от Пазарджик за Войводиново. Имало гъста мъгла, видимостта
била ограничена до 15-20 метра. Тъй като не били сигурни, дали са подминали или
не отсечката за Войводиново, отбили и спрели в аварийната лента на магистралата,
за да се ориентират. Тогава органите на
реда спрели с патрулка пред тях и им извършили проверка по документи, като им
заявили, че са в нарушение, след което ги упътили на 20-30 метра да се качат по мост, поради липса на
табела. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични, последователни,
дотолкова, доколкото служат за установяваване на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.58,т. 3 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на
посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по
надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.Съгласно квалификацията
под която е подведено констатираното нарушение, а именно - чл. 58, т.3 от ЗДвП
при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Същевременно чл. 59, ал.1 от ЗДвП предвижда,че водачът на пътно превозно средство, принуден
да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. В настоящия случай в показанията си актосъставителя,
заявява,че не си спомня за случая и какви са били метереологичните условия в
деня на констатираното нарушение. От друга страна и в противовес на отразената
в АУАН и НП фактическата обстановка, от показанията на свид. М. става
ясно,че на процесната дата и място е
имало гъста мъгла с ограничение на видимостта на не повече от 15-20 метра,
което възпрепятствало ориентирането им за търсената от тях отсечка, поради
което се наложило отбиване и спиране в лентата за принудително спиране на
автомобила, в който са се движили с водач-жалбоподателя. Последното, в частност лошите метереолични
условия – гъста мъгла и видимост на не повече от 15-20 метра в процесното време
място, Съдът намира именно за независещи от жалбоподателя обстоятелства, които не
само са го принудили да спре в лентата
за принудително спиране извън платното за движение, но и при които законът
позволява именно такова поведение. Разбира се една такава хипотеза при намалена
видимост е свързана и с последващо поведение на водача по означаване и
сигнализация на МПС с оглед избягване на инциденти. Отделно от това от
показанията на свид. М. се установява „спиране на автомобила”, а не „движение”
в лентата за принудително спиране - така както е вменено на жалбоподателя.
Предвид горното, следва
да се отбележи,че декларативното потвърждение от актосъставителя на отразените
в акта фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по
извършване на нарушението, в допълнение с твърденията, че не си спомня случая,
има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо
акта. По делото не бяха приобщени никакви други фактически материали, от които
да се установят обстоятелствата при
извършване на нарушението, поради което се налага и извода за съставяне на акта
при неизяснена фактическа обстановка.
Необходимо е да посочи, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. Едва след като събере категорични данни е
обосновано да наложи и наказание.
Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява
по безспорен начин жалбоподателят Б. да е осъществил така вмененото му
нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, Съдът намира, че неоснователно е била
санкциониран.
С оглед
всичко изложено, съдът приема за недоказано вмененото на жалбоподателя
нарушение, поради което наказателното постановление, като издадено въз основа
на порочен акт, следва да бъде отменено в обжалваемата част като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ