Р
Е Ш Е Н И Е 260157/9.11.2020г.
№ 09.11.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 03.11 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1250 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на М.Н. ***, против “М. Б. С.”-
гр. Я., с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на незоконно
уволнение и възстановяване на заеманата допреди уволнението длъжност, евентуално
съединени с иск за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие.
Ищецът твърди да е незаконосъобразно
уволнен, тъй като не са налице предпоставките на уволнителното основание, като
твърди,че работодателя бил недобросъвестен по смисъла на чл.8,ал.1 и ал.3 КТ и
злоупотребява с права,като проявява спрямо него дискриминационен подход. След
проведен конкурс на 14.07.2016 г. от комисията за провеждане на
конкурси,назначена със заповед на *** на общината от 13.07.2016 г.,сключил
споразумение по чл.107 КТ,вр.чл.89 КТ № ***г.,по
силата на което приел да изпълнява длъжността *** на О. с. м. „М. б. с.“ гр.Я.
за срок от 5 години,до 15.07.2021 г.,при пълно работно време. Въпреки това
ответникът прекратил трудовото му правоотношение на посоченото в заповедта
основание,като правото си на пенсия и осигурителен стаж и възраст придобил и упражнил
още през 2012 год.,за което обстоятелство работодателя бил своевременно и
надлежно уведомен. Работодателя заобикалял закона,защото след прекратяването на
трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание,назначава друг
служител на същата длъжност, който също бил придобил и упражнил правото си на
пенсия,като скритата причина била търсене на реваншизъм спрямо него,предвид
политическите му възгледи.
Счита се ,че заповедта на *** на общината
е незаконосъобразна и немотивирана,като се излагат подробни съображения затова.
Също така взема становище и по евентуално предявения иск по чл.220 КТ,като
подробно развива съображения в тази насока.
Иска се от съда уважаване на предявените
искове като основателни и доказани и заплащане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът твърди уволнението да е
законосъобразно,като прекратяването на трудовия договор на посоченото основание
било обективно и безвиновно,което предпоставяло необходимост работодателя да докаже
единствено,че трудовото правоотношение е възникнало,след като работника е
придобил и упражнил правото си на пенсия и осигурителен стаж,като се развиват
подробни съображения в тази насока. Предявения иск с правно основание чл.220 КТ
бил процесуално допустим,но неоснователен и се развиват подробни съображения
затова.
Иска се отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът чрез законния си представител
оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните и видно от
представените писмени доказателства е, че по силата на Споразумение от
15.07.2016 год. и въз основа на проведен конкурс на 14.07.2016 год. ищецът
на осн. чл. 107 от КТ е приел да изпълнява
длъжността директор в ОСМ „М. б. с.“- гр. Я., за определено време – пет години,
като страните са уговорили и срок на предизвестие 30 дни за двете
страни.
На 28.04.2020 год. на ищеца е връчено
предизвестие за прекратяване на правоотношението, на осн.
чл. 328,ал.1, т.10б от КТ, като ищецът е уведомен, че при неспазено
предизвестие ще му бъде заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1от КТ.
Със заповед № *** год., на осн. чл. 328,ал.1, т.10 б КТ ТПО е прекратено, считано от
датата на връчване. Заповедта е връчена на 12.05.2020 год.
Видно от представените фишове за работна
заплата БТВ на ищеца за м. май 2020 е в размер на 1623, 60 лв. С работната
заплата за м. май 2020 год. на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1
от КТ именно в такъв размер.
Представено е и копие от трудова книжка на
ищеца.
От приетото копие от Трудов договор №
***год. се установява, че длъжността *** е заета от Г. Д. В., за времето докато
същата бъде заета със конкурс.
По делото е прието в цялост и ЛТД на ищеца.
В подкрепа на твърденията си ищецът е
представил разпечатка от електронен сайт , на който е била публикувана новина
озаглавена – Инициативния комитет в подкрепа на независимата кандидатура на Г.
С. за *** на Я. внесе документи за регистрация в ОИК от 13.09.2019 год., от
текста на която става ясно, че ищецът е член на посочения ИК.
От писмо изх. № *** на ТП на НОИ – гр. Я.
се установява, че ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на 01.12.2012 год. Конкурсът за заемане длъжността *** е бил
обявен на 11.05.2016 год.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и
от Кодекс на труда /КТ/ и евентуален иск по чл. 220,ал.1 от КТ.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение.
В решение № *** г. на ВКС по
гр.д. № ***г., IV г.о. и др. е предвидено, че ищецът по иска за признаване на
уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът -
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Ето защо и в процесния случай според твърденията на ищеца в
исковата молба уволнението е незаконно поради нарушаване разпоредбите на чл.
8,ал.1 и ал.3 от КТ – злоупотреба с права и проявяване на дискриминационен
подход, предвид политически възгледи. Съдът изрично е указал на ищеца, че
следва да докаже фактите, на които основава възраженията си за
незаконност на уволнението, предвид наличието на законовата презумпция на чл.
8,ал.2 от КТ.Злоупотребата с права от работодателя е особен случай
на незаконност на уволнението. За оборването презумпцията за добросъвестност по
чл.8, ал.2 КТ на работодателя е необходимо не само навеждане на едно или
няколко обстоятелства, но и доказването им. Тази презумпция може да бъде
оборена, когато се установи противното, а именно че работодателят преднамерено
използва правата си не в смисъла и насоката, определени в закона. Според
съда в процеса не са ангажирани годни доказателства от ищцовата страна,
които да установяват наличието на горепосочените факти.
Уволнението на ищеца е
извършено на осн. чл. 328,ал.1, т.10б от КТ. Според
посочената разпоредба - работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.
326, ал. 2, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът
или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Безспорно, към датата на сключване на споразумението
по чл. 107 от КТ ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и този факт е бил известен на работодателя. И именно защото
ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия преди сключването на процесното споразумение, за работодателя е възникнала
възможността да приложи разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10б от КТ. В т.см. Решение
№ *** г. на ВКС по гр. д. № ***г., IV г. о., ГК, в което се приема, че
работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение с работник,
който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на
други обстоятелства, но това важи след приемането на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ/предишен
10а/ приет първоначално с ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., с
която норма изрично е уредена възможността работодателят да прекрати трудовото
правоотношение след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В този смисъл и т.к. са налице обективните
предпоставки на нормата, то съдът приема, че в заповедта за уволнение не следва
да се излагат допълнителни мотиви.
Не се установи по делото
при прекратяване на ТПО работодателят да е упражнил недобросъвестно правата си.
Като недобросъвестност не може да се приеме единствено факта на знание у страна
на работодателя, че и преди възникване на правоотношението и към
датата на прекратяването му работникът е упражнил правото си на пенсия /така по
аналогия решение по гр. дело № *** год., 3 г.о. на ВКС./
На следващо място не се
доказа твърдението, че след уволнението на същата длъжност е назначено друго
лице, което също е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от представените писмени доказателства лицето Г. В. е назначен на длъжността
*** до заемането й с конкурс.
От ангажираните от ищеца
писмени доказателства не се установи и проява на дискриминационен
подход по смисъла на чл. 8,ал. 3 от КТ във връзка с политическите убеждения на
ищеца. Не може да се цени като годно доказателство в тази
насока представената разпечатка от статия от електронен сайт.
В обобщение и т.к. по
делото не се доказа наличието на нито една от твърдените в исковата молба
предпоставки за незаконността на уволнението , то главният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на този
иск води до неоснователност и на акцесорния такъв
– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344,ал.1,т.2 КТ.
Предвид отхвърляне на
главните искове и по евентуално предявения иск по чл. 220,ал.1 от КТ, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.220 ал.1 КТ -
„страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието”. В настоящия
случай, трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед ,
връчена на 12.05.2020 год. Не се спори, че срокът на предизвестието
не е спазен, както и че на ищеца е изплатено обезщетение в размер
на 1623, 60 лв. за срока на предизвестието. Спорен между страните е
въпросът какъв е срокът на предизвестието – 30 дни, така както е
предвидено в споразумението, като работодателят твърди, че общите правила на КТ
не се прилагат за правоотношение възникнало от конкурс или 3 – месечен, т.к.
ищецът твърди, че правоотношението е срочно по смисъла на КТ. На посочения
въпрос е дадено разрешение в решение № ***год. по гр. дело № ***год. на ВКС. В
същото е прието, че чл. 89 - 97 КТ
се урежда способ за възникване на трудово правоотношение чрез конкурс. В
КТ няма нормативно установени изисквания за продължителност на действие на
споразумението по чл. 107 КТ, но когато тези срокове се уреждат в специални
закони, актове на МС или устави въз основа на общия принцип за времетраене на
трудовото правоотношение – до провеждане на нов конкурс за заемане на длъжността,
работодателят не може да определи различен срок на действие на договора. Времетраенето
на този трудов договор е винаги до сбъдване на предвиденото в закона условие –
успешно провеждане на нов конкурс и определяне дата на встъпване в длъжност на
лицето спечелило конкурса. По отношение на трудово правоотношение, възникнало
чрез конкурс са изцяло приложими общите норми за изменение на трудовото
правоотношение (чл. 118-123а КТ); за прекратяването му (чл. 336 КТ), както и
общите правила за недействителност на договорите (чл. 74-76 КТ).
Длъжността *** на о.
м.се заема чрез конкурс по силата на чл. 28,ал. 6 от Закон за културното
наследство, т.е. длъжността е обявена за конкурсна в закон. В този случай
времетраенето на трудовото правоотношение е винаги с определен срок, /в
настоящия случай 5 години/ , който е до провеждане на нов конкурс за
длъжността, предвид което правоотношението не може да се трансформира в
безсрочно. При длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт, срокът на
времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса е до провеждане
на нов конкурс
Според Решение №
***год. по гр. дело №***год. на ВКС – нормата на чл. 220,ал.1 от КТ
е императивна и страните не могат да я преодолеят с уговорки в споразумението
по реда на чл. 107 КТ.
Ето защо и ЯРС приема, че
в процесния случай дължимото обезщетение е
за срок от 3 месеца, а не така, както е предвидено в сключеното между страните
споразумение по чл. 107 КТ.Т.к. исковата молба ищецът е признал, че му е
заплатено обезщетение в размер на 1632, 40 лв., вместо дължимото според него в
размер на 1172, 60 лв. , предвид твърдението, че е полагал труд през част от
срока на предизвестието, до 12.05.2020 год. и работодателят не е оспорил този
факт, както и е направил своеобразно искане за приспадане на сумата
от дължимата такава в размер на 3247, 20 лв., то и искът следва да бъде уважен
в поискани размер , за сумата от 2796, 20 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни
имат право на разноски. Такива в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани, т.к. не са поискани.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 305 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса по уважения иск в
размер на 111, 85 лв.
Водим от
гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
М.Н.Н. , ЕГН ********** против М. б. с. –
гр. Я., представляван от *** Г. В. , искове по чл.344
ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението,
извършено със заповед №*** г. и по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „***“.
ОСЪЖДА на осн. чл. 220,ал.1 от КТ М. б. с. – гр. Я., представляван от
*** Г. В. да заплати на М.Н.Н. , ЕГН **********
обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на 2796, 20 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 КТ М. б. с. – гр. Я.,
представляван от *** Г. В. да заплати на М.Н.Н. , ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция в размер на 305 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.6 КТ М. б. с. – гр. Я.,
представляван от *** Г. В. да заплати по сметка на РС – Я. държавна
такса в размер на 111, 85 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: