№ 1083
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501121 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, против разпореждане № 4555/24.02.2022г., пост. по ч.гр.д.
№ 881/2022, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против С.А.Ч. за
заплащане на сумата от 507,60лв., неплатена сума по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № 16859917001,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, във връзка с
който са издадени 4 бр. фактури за периода 23.06.2018-21.08.2018, които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 15.10.2018 на заявителя, ведно
със законната лихва и разноски.
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че е изпълнил указанията
на съда за конкретизиране на вземането, а разбиването на претендираните
суми по фактури е ненужно и може да се извърши едва в исковия процес.
Поддържа и че в заповедното производство не е необходимо представяне на
доказателства за вземането. Счита, че заявлението отговора на изискванията
на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, поради което същото не
страда от нередовности. По отношение на договорната неустойка претендира,
че същата не е прекомерна, като се позовава на решение на КЗП. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на заповедния съд
за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
1
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК против С.А.Ч. в размер на 507,60лв.. Сочи се в
заявлението, че вземането произтича от Договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги и за него са издадени четири броя фактури на
различна стойност.
С Разпореждане № 2455/31.01.2022 заповедния съд е указал на
заявителя, че следва да конкретизира претенцията си, като посочи вида на
претендираните вземания, размера им и основанието, както и ясно и точно
посочване за коя услуга каква сума се претендира, а също и по кой договор.
Това разпореждане е редовно връчено на 10.02.2022.
С молба от 14.02.2022г. заявителят посочва договора , от който
произтичат вземанията - Договор № 1685991714122017-42458592/14.12.2017
с предмет предоставяне на домашен интернет и телезивия за срок от 2 години
с месечна такса от 11,80лв. По отношение на останалите указания посочва, че
не е необходимо в заявлението да се конкретизира претенцията и е
достатъчно посочването й по фактури. Позовава се на съдебна практика.
С обжалваното разпореждане от 24.02.2022г. заповедният съд е
отхвърлил изцяло заявлението с мотиви че в цитирания от заявителя договор
е уговорено предоставянето на различни услуги по вид и с различни такси,
има уговорки за неустойка, поради което и не може да се установи
основанието на което се претендира вземането в процесното заявление.
Развити са и съображения за евентуалната неравноправност на клаузата за
неустойка в договора, ако същата се претендира. Съобразил е и
обстоятелството, че дадените указания за конкретизация на претендираното
вземане не са изпълнени. Всичко това е мотивирало заповедния съд да
отхвърли заявлението.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд.
Съгл. чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да съдържа искане за издаване
на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и
3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т.е. на част от изискванията за редовност на
исковата молба. В чл.127, ал.1, т.4 от ГПК , относим към заповедното
производство, е разписано, че следва да се изложат обстоятелствата, на които
се основава искът, т.е. и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
необходимо до съдържа ясно, точно и конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава претенцията за издаване на заповед за
изпълнение. Това законодателно изискване не е самоцелно разписано от
законодателя , а е въведено с оглед изясняване първо на самия длъжник кое е
вземането, което се претендира от него, а на следващо място – даване на
възможност за преценка идентичността на вземането в заповедното
производство и в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК. На
следващо място необходимостта от индивидуализация на претенцията чрез
излагане на конкретни обстоятелства и най-вече от къде произтича същата е
2
необходимо с оглед нормативно възложената на заповедния съд проверка за
неравноправни клаузи в потребителските договори. Същото задължение
произтича от нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съгласно която
заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с
потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на
подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В настоящия случай правилно заповедният съд е дал указания на
заявителя да конкретизира претенцията си като посочи основанието за всяко
едно вземане. Позоваването само на договора за телекомуникационни услуги
не е достатъчно, т.к. в него са уредени хипотези за различни плащания.
Липсата на конкретизация би препятствала както длъжника да установи кое
точно задължение се претендира да изпълни, така и съда в евентуално
производство по реда на чл.422 от ГПК да извърши преценка за идентичност
на вземанията , а в заповедното – за евентуални неравноправни клаузи.
Въпреки дадените указания заявителят не е отстранил нередовностите в
заявлението, поради което и заповедният съд е осъществил правомощията си
по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и е отхвърлил подаденото заявление.
Постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4555/24.02.2022г., пост. по ч.гр.д.№
881/2022, ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3