Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 23.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на втори март през две хиляди и двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при
секретаря НЕЛИ ПЪРВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1486 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 вр.чл.439, ал.2 от ГПК от „М.****„ АД ЕИК ******срещу АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И
К..
ИЩЕЦЪТ с исковата молба и допълнителната
такава твърди, че спрямо него има издаден изпълнителен
лист от 13.03.2007г. за вземания на ответната страна с предходно наименование
Агенция за следприватизационен К./ пар.5 от ПЗР на
Закона за П.П.от 08.10.2019г./ по договор от 12.06.2000г. за
приватизационна продажба на 68 % от капитала „Мусала „ АД , гр.Самоков. Изпълнителния лист е издаден от СРС на осн.чл.237,б.В
от ГПК / отм./ въз основа на извлечение от сметка, за следните задължения,
които са присъдени на ответната страна : - 31 780.58 лв. главница ,
включваща -10900.10 лв.незаплатена част от четвърта вноска по договора и
20880.48 лв. незаплатена пета вноска от цената, заедно с увеличението по
чл.9.12 от договора, както и 2021.14 лв.
лихва за забава при плащане цената по четвъртата вноска за период 13.07.2005г.
до 29.12.2006г., както и законната лихва за забава върху присъдената главница,
считано от 06.02.2007г. до окончателното му изплащане. Въз основа на този изп.лист и още два такива, а именно ИЛ от 17.10.2003г. и ИЛ
от 03.12.2007г. е образувано
изпълнително дело № 20197930400213 при ЧСИ Н.Д.срещу ищеца в качеството му на
длъжник от страна на ищеца като взискател. Ищецът
оспорва изцяло вземането по изп.лист от 13.03.3007г.,
като твърди, че всички вземания по него са погасени по давност. Оспорва се,
както дължимостта на главницата от 31 780.58
лв. и дължимостта
на всички останали вземания, включени в поканата за доброволно изпълнение от
страна на ЧСИ Д., а именно изчислената законна лихва за периода до 23.05.2019г.
в общ размер от 42 634.37 лв., както и тази от 24.05.2019г. и до окончателното погасяване на
задължението, както и недължими са и разноските за изп.производство
– 66.96 лв. прости такси, 8 167.56 лв. пропорционални такси по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ и юр.възнаграждение от 150 лв.. Твърди се,
че преди това изп.дело са били образувани няколко
предходни – изп.д.350/ 2003г. при ДСИ към РС Самоков, изп.д 57 от 2007г. при
ДСИ към РС Самоков,
прехвърлени по новообразувано дело пред ЧСИ Д.под № 201557930300543, в
последствие преобразувано под № 794 от 2015г. при ЧСИ Д., прекратено на
16.12.2016г. от ЧСИ.Твърди се, че част от тези изп.дела са прекратени поради перемция,
други на други основания, но сумите не са събрани, освен чрез запор от 06.06.12г. по сметка на ищеца в СИБАНК , като на ДСИ по изп.д.57 от 2007г. е преведена сумата от 4 543.15 лв. Твърди, че
поради непредприемане на изп.действия по този изп.лист на ДСИ при
РС Самоков за периода 14.06.2007г. до 14.06.2009г. то
изп.производство е било прекратено по право поради
настъпила перемпция. Без правно значение е факта на
непостановяване на определение за прекратяване на делото и без правно значение
са последващите изп.действия
и същите не прекъсват давността. Намира, че вземанията по този изпълнителен
лист са се погасили след изтичане на 5 години – т.е. изтичане на периода
14.06.07г./ последното направено искане за изп.действия
/ и до 15.06.2012г., като през този период няма образувано ново изп.дело. Ако се приеме , че погасителната давност е три
годишна, доколкото се касае за извънсъдебно изп.основание
и периодични вземания, то същата е изтекла към 15.06.2010г. Наред с това
намира, че самото изп.д.350/ 2003г. е било прекратено
поради перемпция към 07.09.2006г., а по изп.д. 57 от 2007г. из.действия не са предприемани. С ДИМ
уточнява, че дори и да се приеме, че 5 год.погасителна давност тече след
настъпване на перемцията за изп.д.57
от 2007г. / 14.06.2007г. – 14.06.2009г./
и задълженията за заплащането им са погасени по давност – намира, че се
погасяват с три годишна давност, но ако съдът не приеме кратката давност, то
същите са погасени и поради изтичане на пет годишна погасителна давност.
Предвид на това новото изпълнително дело е образувано без основание.
Моли да се признае за установено, че вземанията на
ответника по този изп.лист както за главница, така и
за лихви са недължими.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва
изцяло исковете, излага твърдения за извършени процесуални действия по изп.дела и съображения, че не е изтекла погасителната
давност по ИЛ от 13.03.2007г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното : По делото не спори относно факта
на издадения изпълнителен лист от 13.03.2007г. в полза на ответника срещу
ищеца, не се спори за размера на вземанията по него, както и относно
образуваните въз основа на този изпълнителен лист няколко изпълнителни дела, последното от
което през 2019г. пред ЧСИ Д..
Спори се дали в рамките на проведеното
изпълнение вземанията по изпълнителния лист се явяват погасени по давност.
По делото в заверени копия са представени
двете изпълнителни дела пред държавен съдебен изпълнител от 2003 и от 2007г.,
както и копия от изпълнителните дела от 2015г. и 2019г. образувани пред ДСИ Д..
Предвид проведеното исково производство
по т.д.1559 от 2019г. и влизане в сила на съдебното решение № 261/04.02.20г. по
него на дата 04.12.2020г., настоящия състав приема решаващите му мотиви за
настъпила перемция през 2006г. относно вземанията по изп.дело
№ 350 от 2003г., образувано по изп.лист от 17.10.2003г.
Независимо от горното от факта, че за
вземанията по процесния изп.лист
от 2007г./ 31 7780.58 лв. главници, 3302.23 лв. мораторни
лихви и законна лихва върху главниците, считано от 06.02.2007г./ е образувано самостоятелно изп.дело 57 от 2007г. пред ДСИ , следва извод, че макар и
присъединено към изп.дело от 2003г., и то след
момента на законова перемция на това първо дело, то
второто такова следва да се разглежда и продължава като самостоятелно и
извършените процесуални действия след неговото образуване , да се разглеждат
като извършени по това второ дело. В този смисъл съдът споделя и съобразява
практиката на ВКС установена с решение по чл.290 ГПК - № 37 от 24.02.2021г. по гр.д.1747 от 2020
г.,ВКС, ІV г.о.. Наред с това института на перемцията
е самостоятелен и не влияе на погасителната давност, освен съобразяване на
последните изпълнителни действия по едно такова предходно изпълнение, когато са
от значение .
По изп.д.57 от
2007г. образувано пред ДСИ гр.Самоков, по молба на взискателя от дата 29.05.2007г. , ответник в настоящото
производство / неговия правоприемник / са извършени изпълнителни действия по молба от
02.05.2012г.. С тази молба е поискано да бъде наложен запор върху конкретно посочени банкови
сметки в две банки. Искането е уважено и
в резултат на това е получена и изплатена конкретна сума, които действия са
приключили на 29.06.12г.. След този момент по това изпълнително дело
изпълнителни действия не са сочени и искани за изпълнение от взискателя, не са предприемани такива от ЧСИ. Ответника, като
взискател е поискал прекратяване на делото и същото е
било прекратено с Постановление от 09.12.2016г., запорите са вдигнати и двата
оригинални листа върнати на взискателя. Въз основа на
тях е образувано ново изпълнително дело № 213
по молба от 08.05.2019г. отново пред ЧСИ Д., по което няма предприети
изпълнителни действия по възлагане на взискателя, а е
извършено единствено проучване на имущественото състояние на длъжника
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Погасителната давност като юридически
факт представлява период от време, през който лицето притежаващо съответни
права бездейства, не упражнява тези права, което води до това, че след изтичане на срока, който е законово
определен, закона предвижда определени негативни последици за притежаващия
правата. Изтичане на определения законов давностен
погасителен срок, води до това да не може да се предостави защита на тези
субективни права. От една страна съдебна защита, а от друга страна защита по
пътя на тяхното изпълнение, ако са установени по съдебен ред. Погасителната
давност е уредена различно в ЗЗД за защитата по исков път и тази във връзка с
изпълнението на правата след съдебното им признаване. В конкретния случай от
значение е погасителната давност за вземанията които вече са установени по
съдебен ред и са били изпълняеми, тъй като се иска
установяване на погасяване правото да се изпълняват вземанията по изпълнителен
лист от 13.03.2007г.. Подробно изтичането на тази погасителна давност е
разяснено в т.10 на ТР № 2 от 2015г. по т.д.№ 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. След
установяване на едно вземане със влязъл в сила съдебен акт ако не бъде
реализирано, то се погасява всякога с изтичане на 5 годишна погасителна давност
. Законът в чл.116в от ЗЗД предвижда, че тази давност се прекъсва с
предприемане на изпълнителни действия. ВКС разяснява, подробно кои са тези
изпълнителни дийствия : „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/
независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на ЧСИ по възлагане от взискателя…“ . Сочат се и
конкретните изпълнителни действия, като :“налагане на запор и възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н.“ / т.е. изброяването не е изчерпателно / до
постъпването на парични суми от проданта.
Сочат се и тези действия, които не представляват изпълнителни действия.
Ако длъжника признае вземането, то това признание прекъсва давността, поради
което настоящия състав намира, че й доброволното плащане води до прекъсване на
давността в изпълнителното производство. В конкретния случай се установи по
безспорен начин, че по процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело, по което са предприети изпълнителни действия през
2012г., от вида на налагане на запор, довели до постъпления на суми, чрез които
е извършено частично погашение, като последните плащания са извършени на
29.06.2012г., чрез заплащане на публични задължения на ищеца, длъжник към НАП.
След този момент не се установи да са предприемани изпълнителни действия с
характер да доведат до прекъсване на погасителната давност в изпълнението. През
ноември 2015г. делото е изпратено от ДСИ на ЧСИ Д., но по това ново
изпълнително дело няма предприети изпълнителни действия освен общото проучване
на имущественото състояние, което не е с характер да прекъсне давността. Делото
е прекратено в края на 2016г. по искане на взискателя
и до изтичане на общата петгодишна давност течаща от 30.06.2012г. и до
30.06.2017г. ответника не ангажира доказателства да е предприел други
изпълнителни действия с характер да съберат суми, за погасяване на задълженията
. Следва извод, че след 30.06.2017г. правото на взискателя
да търси принудително изпълнение за събиране на сумите по процесния
изпълнителен лист е погасено, поради изтичане на петгодишната погасителна
давност по чл.110 ЗЗД, след последното прекъсване с последното изпълнително
действие през 2012г., съгласно чл.116,б.в от ЗЗД. Следователно към момента на
образуване на новото изпълнително дело през 2019г. пред ЧСИ Д., по процесния изпълнителен лист, взискателя,
ответник в настоящото производство не притежава право на публична защита.
Погасяване на вземанията на ответника по процесния
изпълнителен лист, поради изтекла давност следва да бъде изрично признато на осн.чл.124 от ГПК.
По разноските : Ищецът е направил
разноски и претендира такива съобразно приложен списък за ДТ и адв.възнаграждение. Същите са подкрепени със съответните
доказателства. Предвид изхода на спора ответника следва да бъде осъден да
заплати разноските на ищеца в размер на 6 259.59 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искът с пр.осн.чл.124
от ГПК вр.чл.439,
ал.2 ГПК предявен от „М.****„ АД ЕИК ******, гр.Самоков, съд.адрес ***, чрез адв.О. срещу АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И
К., гр.София, ул.******, че вземанията по изпълнителен
лист от 13.03.2007г. издаден в полза на АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И К., гр.София, ул.******по гр.д.2359 по описа на СРС , 61 св. се явяват погасени поради
изтичане на петгодишната погасителна
давност по чл.110 ЗЗД вр. чл.116,б.в от ЗЗД.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И К., гр.София, ул.******да заплати на „М.****„ АД
ЕИК ******, гр.Самоков, ул.******, съд.адрес ***,
чрез адв.О. сумата от
общо 6 259.59
лв. / шест хиляди двеста петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки /
разноски за настоящото производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: