Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1379
гр.Бургас, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието
на секретаря С.П., като разгледа докладваното
от съдия Бобоков НАХД № 3608 по описа на
БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на С.А.И., ЕГН ********** чрез адв.Д.Р. срещу Наказателно постановление № НП-№ 1270/14.06.2019 г.,
издадено от К.С. –
Зам.Кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба
за опазване на обществения ред на територията
на Община Бургас /Наредбата/ и на основание чл.53, във връзка с чл.27 от Закона
за административните нарушения и наказания и на чл.35, ал.2 и чл.34, ал.4 от
НООРТОБ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи за нарушения на материалния
и процесуалния закон, както и за липса на нарушение. По време на делото и в
хода на производството, и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата
и ангажира и гласни такива, посредством разпита на свидетел. Моли се по
същество за отмяна на атакуваното постановление. Претендира се и че случаят е
маловажен.
За АНО по делото се явява- юрк. Н.,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и сочи, че нарушението е безспорно
доказано. Излага доводи в тази насока в пледоарията си по съществото на делото.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено
на жалбоподателя на 12.08.2019 г., а жалбата е депозиран на 15.08.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.05.2019 г. в 1,30 ч. свидетелят-актосъставител- И.Б., служител на 01 РУП в ОД на МВР - Бургас, бил на смяна с колегата си - св.Д.У.,***. Около 1,30 часа двамата били в района на кръстовището на ул.Богориди и Цар Симеон I и извършвали наблюдение на района. Забелязали как автомобил *** с номер *** преминал през тротоара и след знак обозначаващ пешеходна зона. Водачът бил спрян за проверка. Водач на автомобила бил жалбоподателят И..
На място свидетелят-актосъставител- Б., пристъпил към съставяне на акт на водача за нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас. В акта и впоследствие в НП било описано, че И. на 26.05.2019 г. в 1,30 часа в гр.Бургас, на кръстовището на ул.Богориди и Цар Симеон I преминал през тротоара, въпреки наличието на пътен знак, обозначаващ пешеходна зона. Като свидетел по акта бил вписан другият служител - У.. Няма данни на място да е имало други лица. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б. и У., като обективни и безпристрастни, дадени от свидетели очевидци и лица с конкретно вменени правомощия по следене на опазването на обществения ред на територията на Община Бургас.
Въз основа на АУАН-а, на 14.06.2019 г. било издадено и процесното
наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от
АУАН-а. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба за
опазване на обществения ред на
територията на Община Бургас /Наредбата/ и на основание чл.53, във
връзка с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл.35,
ал.2 и чл.34, ал.4 от НООРТОБ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, в посочения от съда по-горе смисъл.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
И в АУАН-а, и в
НП-то достатъчно детайлно е описано, нарушението от фактическа страна, както
ясно е посочена датата и мястото на извършването му.
Съгласно Чл. 8.
(1) Забранява се: Т. 1. (изм. Протокол №9/22.05.2008 г., изм. Протокол №
53/23.06.2015 г.) движението на пътни превозни средства /ППС/ по тротоари, алеи
на паркове и градини, засадени и озеленени площи, пешеходни зони и дворове на
учебни и детски заведения, детски площадки и площадки за отдих; Следователно,
видно от изложеното, се налага извод, че И. е осъществил целия правопораждащ
фактически състав на цитираната норма и е реализирал деянието по вмененото му
нарушение, с оглед на което и е бил правилно санкциониран от АНО.
На следващо място следва да се посочи, че Наредбата е приета на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.22, ал.4 от ЗМСМА. Съгл. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 8 от ЗНА Общинските съвети в изпълнение на правомощията си приемат наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, като в компетентността им е да решават всички въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи /чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА/. движението на пътни превозни средства /ППС/ по тротоари, алеи на паркове и градини, засадени и озеленени площи, пешеходни зони и дворове на учебни и детски заведения, детски площадки и площадки за отдих на територията на всяка община, е въпрос от местно значение, поради което в правомощията на Общинския съвет е да взема решения, свързани с посочените въпроси в това число и с условията и реда за извършване на тези дейности, както и за начина, по които ще се санкционира нарушаването на приетите правила. С чл. 2, ал. 3 от ЗАНН законодателят е делегирал правото на Общинските съвети при издаване на Наредби да определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. С Наредбата, Общинският Съвет - Бургас е уредил с Наредбата отношенията, свързани с обществения ред, с оглед осигуряване спокойствието и условия за труд и отдих на гражданите, на територията на Община Бургас, като видно от чл.2 от Наредбата, то с тази Наредба се създават условия за превенция на нарушенията на обществения ред и се определят санкции за техните извършители.
В случая за жалбоподателя е приложена санкционната норма на чл.34, ал. 4 (Нова, Протокол № 53/23.06.2015 г.) от Наредбата, съгласно която- На физически лица, извършили или допуснали извършване на нарушение на чл. 8, ал.1, т. 1 се налага глоба в размер от 200 до 300 лева.
В посочения член, на база който на И. е била наложена глоба, то размерът на същата е определен в точни граници от 200 до 300 лева, като съдът не разполага и с правомощия, при наложен минимум на наказанието да намаля същото. Нещо повече, съдът намира определеното наказание за справедливо и адекватно на извършеното нарушение и съответна на целите на чл.27 ЗАНН. Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 ЗАНН, то съдът намира, че тази хипотеза е неприложима в случая, не само с оглед на важността на охраняваните обществени отношения, описани по-горе, но и с оглед начина на реализиране на деянието- преминаване през тротоар в централна улица предназначен за пешеходци. Всичко това води до извода за липса на „маловажен случай”, респективно за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Всичко горепосочено води до извода, че в
случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което и
издаденото НП следва да се потвърди. Следва да се посочи и че в същия смисъл е
и константната практика на Административен съд – Бургас по подобни казуси, като
например - Решение № 1901 от 18.11.2016
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1679/2016 г.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-№
1270/14.06.2019г., издадено от К.С. – Зам.Кмет на Община Бургас, с което за
нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас и на основание чл.53, във връзка с чл.27 от
Закона за административните нарушения и наказания и на чл.35, ал.2 и чл.34,
ал.4 от НООРТОБ, на С.А.И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.