М О Т И В И  към Присъда № 150/08.06.2010 г. по НОХД № 845/2009 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора :

 

Производството е на основание чл. 119, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и във връзка с чл.63, ал.1, т.4  от НК.

Внесен е Обвинителен акт от Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора против подсъдимия Т.С.А., за това, че на 08.11.2008 г. в с. ***, обл.Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с М.Т.А., за да защити от непосредствено противоправно нападение срещу себе си и срещу съпругата си Н.М.П., превишавайки пределите на неизбежната отбрана умъртвил Г.И.Г., ЕГН ********** - обвинение в престъпление по чл.119, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и против М.Т.А.- ЕГН **********, за това, че на 08.11.2008 г. в с. ***, обл.Стара Загора, в съучастие, като съизвършител с Т.С.А., за да защити от непосредствено противоправно нападение срещу баща си Т.С.А. и срещу майка си Н.М.П., превишавайки пределите на неизбежната отбрана умъртвил Г.И.Г., ЕГН **********, като макар и непълнолетен е можел да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си – обвинение в престъпление по чл.119, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Представителят на ОП – гр. Стара Загора в пледоарията си заявява, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, събрани са всички възможни доказателства по делото, налице е престъпление, извършено от подсъдимия умишлено при условията на пряк умисъл, поради което предлага на съда да ги признае за виновен  по повдигнатите му обвинения и да му наложи съответните предвидени по закон наказания “лишаване от свобода” при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства под минималния размер при условията на чл.373,ал.2 от НПК, във връзка с чл.55,ал.1 от НК., ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание на датата 10.12.2009 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство по делото гражданските искове на И.Г.И. с ЕГН ********** – малолетен, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка В.М.Б. с ЕГН ********** – син на пострадалия Г.И.Г., против двамата подсъдими Т.С.А. - роден на *** *** , жител и живущ *** , неосъждан, неженен, безработен с ЕГН ********** и М.Т.А. – роден на *** ***, жител и живущ ***, *****, ЕГН ********** за сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, както и разноските по делото.

С определението си от същата дата съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство гражданските искове на И.Г.Т.  с ЕГН ********** – баща на пострадалия и В.М.Я. с ЕГН ********** - майка на пострадалия против двамата подсъдими Т.С.А. с посочени по-горе данни и М.Т.А. с посочени по-горе за сумата от 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/ , представляващи обезщетение за претърпените от пострадалите имуществени вреди, както сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/  или по 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за тези двама законни наследници на пострадалия обезщетения за неимуществени вреди, както и направените по делото разноски, поради което същите са били конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото.

Частните обвинители и граждански ищци И.Г.Т. и В.М.Я., редовно призовани за съдебно заседание, явяват се лично заедно с повереника си адв.П.Х., като молят съдът да признае и двамата подсъдими за виновни и да им наложи най-тежките предвидени по закон наказания за деянието им, като гражданските искове бъдат уважени в пълните им размери, така както са предявени, ведно със законните последици от това.

Подсъдимият по делото -  Т.С.А., заедно със защитника си адв. Б.В. от Старозагорска адвокатска колегия - редовно призовани за съдебно заседание се явяват лично, като подсъдимия А. не признава авторството на деянието, както и  фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледират за оправдателна присъда по делото, по съображенията подробно изложени от защитника адв.В. на съдебните прения по делото (листи 8-10 от съдебния протокол от датата 08.06.2010 г.). Също така молят гражданските искове да бъдат изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това.

 Подсъдимият по делото -  М.Т.А., заедно със защитника си адв. И.К. от Старозагорска адвокатска колегия - редовно призовани за съдебно заседание се явяват лично, като подсъдимият М.А. по принцип не признава авторството на деянието си, но признава някои от  фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че е нанесъл два удара на пострадалия Г. с вилата в областта на главата. Пледират за оправдателна присъда по делото, по съображенията подробно изложени от защитника адв.К. на съдебните прения по делото (листи 10-13 от съдебния протокол от датата 08.06.2010 г.). Също така молят гражданските искове да бъдат изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

Съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

Подсъдимите Т.С.А. и М.Т.А. са баща и син. Двамата живеели в общо домакинство, заедно със семействата си, както и с това на другия син на Т.А. – П. ***. Между тях тримата и пострадалия Г.И.Г. отношенията били влошени, след предишен конфликт между Г. и подсъдимия Т.А.. 

На датата 08.11.2008 година, около 17,30 часа, пострадалият Г.Г. употребил алкохол – първоначално в дома си, а след това в кръчмата на ***. Около 21:30ч. Г. тръгнал да се прибира. Минавайки край дома на подсъдимия Т.А. той решил да влезе, за да „изясни” отношенията си с него. Със себе си носил брадва с дървена дръжка.

Влизайки в двора на къщата на подсъдимият А., пострадалият Г. започнал да вика ”Кьорав, сега ще те направя на кайма, ще те убия” и други подобни обиди.

Свидетелката Н.П. – съпруга на подсъдимия А. и майка на свидетеля П.С. и на подсъдимия М.А., излязла на двора и помолила Г. да си ходи. Пострадалият замахнал с брадвата към нея, при което подсъдимия Т.А., който също излязъл на двора, я дръпнал рязко назад. В този момент подсъдимия М.А. се опитал да спре пострадалия Г., като замахнал с вила и го ударил със задната страна на вилата по лицето. Г. политнал и паднал назад по гръб. Подсъдимият Т.А. избутал съпругата си обратно към къщата. Междувременно свидетелят П.С. също излязъл на двора, носейки една коса. Подсъдимият Т.А. взел косата от ръцете на сина си и започнал с нея да удря Г. по главата. От своя страна подсъдимият М.А. ударил пострадалият за втори път с вилата в областта на лицето и той паднал до прага на къщата. Започнал да диша тежко и да хърка.

Уплашени от състоянието на пострадалия, подсъдимите Т.А., М.А. и присъединилият се към тях свидетел П.С. го вдигнали, сложили го върху парче найлон и го отнесли навътре в двора до кочината на прасето. Опитали се да почистят лицето му с вода.

От към улицата се чули силни гласове. Подсъдимите се уплашили, че това са роднините на пострадалия и решили да избягат, което и направили, а него оставили в двора. Скоро след това пострадалият Г.И.Г. починал вследствие на причинената му тежка съчетана черепно–мозъчна и лицево– черепна травма, усложнена с вдишване на кръв и повърнато стомашно съдържимо.

Подсъдимите и най-вече първият подсъдим Т.С.А. оспорва авторството на деянието, като заемат защитната теза, че смъртта на пострадалия е причинена от двата удара нанесени от втория подсъдим М.А., като първия подсъдим Т.А. заявява, че никога и с нищо не е удрял пострадалия Г., като в тази насока съдът намери за установено следното:

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни под № 174-А/2009 г. изготвена от вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г.П. при огледа и аутопсията на трупа на Г.Г. с ЕГН ********** *** са установени следните травматични увреждания: съчетана черепно-мозъчна и лицево-черепна травма – седем разкъсно-контузни рани на лицето, многофрагментарни счупвания на лицевия череп и главовия череп (черна кост и черепната основа в областта на предна черепна ямка), кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка. Охлузвания на гърба. От доказателствата по делото са налице данни за нанасяне на удари с вилата и косата в областта на лицето на пострадалия. При нанасянето на удар с дръжката на вилата биха могли да се получат само с един двете разкъсно контузни рани в областта на дясната очница, по горния долния й ръб, охлузването на носа, счупване на носните кости и двете охлузвания на лявата скула. Всички тези увреждания са в участък, чиято площ може да се покрие от дръжката на вилата при нанасянето на един удар с нея. Този участък е с направление от горе дясно към долу ляво, което кореспондира със свидетелските показания за нанесения удар на пострадалия при което нападателят е качен на оградата. Всички останали травми в областта на лицето са причинени от предмет, чиято действаща повърхност е с ясно оформен ръб, какъвто притежава металната част на косата в областта на закрепването й за дръжката (сапа). С този предмет са нанесени 6 удара в областта на лицето, при което са причинени едно ивицесто охлузване, 5 разкъсно-контузни рани, счупване на подлежащи кости и контузия на мозъка.

Експертизата категорично е изключила действието на предмет с режещ ръб какъвто се явява ножа.

Според тримата експерти в областта на лицето са нанесени със сигурност 6 удара с предмет, какъвто може да бъде намерената на местопроизшествието коса и един удар с намерената на местопроизшествието вила. С категоричност вещите лица твърдят, че травмите в областта на лицето не могат да се получат при нанасянето само на два удара с вилата.

Същото изцяло се потвърждава и от заключението на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза под № 155-А/2010 г. с вх.№ 5172/13.04.2010 г. при ОС-Стара Загора (на листи  135-138 от настоящото НОХД № 845/2009 г.), от което е видно, че с косата в монтирано положение са нанесени точно шест удара . Тези удари са на неголяма площ и за получаването им са необходими поне няколко секунди. При пет от тези шест удара непосредствено след получаването им е последвало кървене. На практика е почти невъзможно да не останат зацапани от кръв по металната част на косата, която е контактувала с пострадалия в момента на причиняване на поредната рана. Допълнителната СМЕ № 174в/2009 г. уточнява, че травматичните увреждания на Г., причинени от ударите с металната част на косата сами и независимо от травматичните увреждания, причинени от сапа на вилата, безусловно биха довели до смъртен изход.

Горното изцяло се подкрепя и от заключението на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза под № 200-А/2010 г. (на листи 152-154 от настоящото НОХД № 845/2009 г.), като вещите лица и в това си заключение са категорични, че при  съпоставянето на морфологията на нараняванията в областта на главата с особености на конкретния предмет – вилата според вещите лица травмите в областта на лицето не могат да се получат при нанасянето само на два удара с вилата.

Според вещите лица тези наранявания не могат да се получат и при повече от два удара с вилата.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че подсъдимия М.А. не страда от психично заболяване, липсват данни да е изпаднал във физиологичен афект, същият е психически годен да участва в наказателно производство.

От друга страна видно от показанията на свидетелката М.М.М. дадени в съдебно заседание да датата 10.12.2009 г. (лист 10 и лист 11 от съдебния протокол от същата дата), която живее на семейни начала с втория подсъдим М.Т.А. и която е заявила, че желае да даде показания по делото, на същата вечер Г. минавал по тяхната улица. Започнал да вика “Кьорав ще ви избия. Има ли проблеми”, като вече било тъмно. Свидетелката уточнява, че има в предвид свекъра й Т.А.. Г. бил с брадва в ръката и с брадвата треснал външната врата.  През това време свекървата й Н. излезнала и го помолила да си върви. Той се бил почерпил и бил пиян.  Той посегнал да удари свекърва й Н. с брадвата по главата и тогава свекъра й Т. излезнал и я дръпнал навътре. М. също бил в двора, като той се намесил и ударил *** с вилата. Тогава *** се замаял, клекнал, взел брадвата и се засилил към свекъра й и свекърва й, като тогава мъжа и М. го ударил втори път и той паднал отвътре в двора, пред мивката. Свидетелката обяснява, че била вътре в кухнята, като всичко това го наблюдавала от прозореца.

С оглед на констатираните противоречия в показанията на свидетелката М. в показанията й дадени  на съдебното заседание и с тези дадени на досъдебното производство пред съдия от Окръжен съд-Стара Загора на основание чл.281, ал.1, т.1, както и т.2 от НПК съдът е прочел показанията на свидетелката М.М. по ДНЧ № 748/2008 г. по описа на ОС – Стара Загора дадени по досъдебното производство под № 1533/2008 г. по описа на РУ на МВР-Стара Загора (на листи 57-59 от същото ДП). Свидетелката си спомня, че на 08.11.2008 г. в събота вечерта тя си била в къщи заедно със свекърва й, свекъра й и зълва й. М. и девера и П. били излезнали с каруцата за люцерна. Около 21.30 ч. М. и брат му се върнали и М. се качил на горния етаж да запали печката, за да стопли малко в къщата и да слагат детето да спи. Изведнъж чула от вън някой да крещи много силно. Заканите били отправени към свекъра й и виковете били много заплашителни  “Ще те заколя. Ще ви избия всички.”  Тогава се показала на прозореца да види кой крещи и заплашва свекъра й и тях и тогава видяла втория си братовчед на име Г. на когото всички викали “Лудия”. Този прякор му го измислили съселяните им, защото Г. се държал наистина като луд. Бил раздразнителен, лесно налитал на бой и се карал с всички и то за глупости. Г. много често се заканвал и се биел със свекъра й Т., с мъжа й М. и с девера й П.. Като се напиел и заставал пред тяхната къща и стоял, викал и заплашвал. Свекърът и гледал да не се кара с него за да няма проблеми, но Г.бил упорит и само се чудел как да се сбие. *** много мразил свекъра й, като преди известно време един от братята на Г. бил ударил много лошо свекъра й Т. в главата, бил му счупил черепа и му правили операция при която едва го спасили. В тази насока свидетелката не знае защо Г.мрази свекъра и след като според нея това трябва да е обратно.

Свидетелката ясно си спомня, че Г. държал брадва в ръката си и я размахвал. Тогава свекърва й Н. излезнала навън за да провери какво става и “да отпрати натрапника”. Свидетелката видяла как Г. тръгва към нея с вдигната брадва в дясната ръка и посегнал да удари свекърва й. Това го  видял и свекъра й Т. и веднага излезнал на двора на къщата за да го спре. Свекърът дръпнал свекървата назад за да я предпази от удара на Г. и тя политнала като си ударила главата. След това на двора останали само свекъра й и мъжа й, както и Г. Била много изплашена, а и детето се разплакало и влязла във вътрешността на къщата. Видяла, че някой от мъжете от вън държал металната част от косата, като в ръцете на мъжа и М. била вилата, която е с дълга дървена дръжка. После чула, че свекърва й вика, че ще го убият. Свидетелката обяснява, тъй като била много изплашена, а и свекървата била много разтреперана и разтревожена, предположила , че тя се притеснява за свекъра й и затова предположила, че свекъра й е ударил с косата Г. по лицето. Свидетелката М. погледнала навън и видяла Г. да лежи на земята, паднал по гръб. По лицето му имало кръв. Тя се уплашила и отново влезнала навътре. Малко по-късно се показала отново и видяла как свекъра й Т., девера й П. и мъжа й М. хванали за краката и ръцете Г. и започнали да го дърпат по пътеката към задния двор на къщата. След като издърпали тялото на Г. навътре в двора, към кочината на прасето, свекъра й и мъжа й се развикали да излизат със свекърва си и да почват да мият кръвта по плочките.

От показанията на свидетелката В.М.Я. – майка на пострадалия Г.Г. се установява, че на процесната вечер тя си била в къщи, като дошъл С. (св.С.К.Б.), който й казал, “Ела, че сина ти се кара с Т.” Когато отишла на улицата нямало нищо, видяла Н.на двора и я попитала къде е сина й, като Н. казала че бил тук, но някъде отишъл. Тогава свидетелката тръгнала да го търси при етървата, при бабини си, обиколила махалата, но не го намерила. Видяла сина си М.и той казал, че не го е намерил. Съпругът й – свидетелят И.Т. отишъл в болницата да го търси, но и там го нямало. Върнала се и малката снаха й казала, че на улицата има кръв. Видяла, че има кръв по улицата и попитала Н. защо лъже и къде е сина й. Последната казала, че кръвта била на коня, който се бил порязал Малката й снаха се обадила в полицията и дошли да разпитват къде е Г. Тази свидетелка си спомня, че два дни след случая попитала свидетелката М.М. за случилото се и последната й казала, че искала да каже истината, но я било страх, но въпреки това и казала:”Лельо, Кьоравия Т.  първи взема косата и удари Г.по лицето и го събори и мъжа ми също. Страх ме е да ти кажа. Много ме е страх…”.

Именно с оглед констатираните противоречия в показанията на тези две свидетелки съдът ги е поставил и в очна ставка на основание чл.143, ал.4, във вр.с ал.1 и ал.2 от НПК. Видно от същата очна ставка проведена в съдебното заседание на датата 10.12.2009 г. двете свидетелки се познават, като заявяват, че са в лоши отношения, именно заради процесния инцидент. Свидетелката Я. обяснява, че след случая е срещнала на пътя, отишли у тях, седнали на дивана и тя я попитала: “М., кажи ми какво стана?”. Последната казала, че много я е страх и видяла как “Кьоравия” взема косата и ударил Г. Конят бил впрегнал и са искали да слагат Г.в каруцата и да го заровят. От своя страна свидетелката М. казва, че това не е вярно, и че е казала, че мъжа й М. го е ударил.

В тази насока съдът кредитира с доверие казаното от свидетелката Я., относно това кой е извършителя на деянието и относно това, че и подсъдимия Т.А. е нанасял удари с вилата в областта на лицето на пострадалия Г.Г.. От друга страна съдът кредитира с доверие и дава вяра на показанията на свидетелката М., дадени на досъдебното производство пред съдия, които бяха прочетени в с.з. на 10.12.2009 г., като не дава вяра на тези, показания които бяха депозирани непосредствено пред настоящия съдебен състав, тъй като от една страна  последните показания (а именно тези дадени на досъдебното производство пред съдия от ОС-Стара Загора) се явяват непротиворечиви, покриват се едни с други и се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. В тази насока изцяло са няколкото горецитирани съдебно-медицински експертизи извършени от вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д.-р Т.Г.П., които по един категоричен начин обясниха и описаха точния механизъм на извършване на процесното деяние, а именно чрез нанасянето на пет или шест удара с процесната вила в областта на главата и лицето на пострадалия Г. Г., като на практика същите удари са нанесени с нережещата метална част на косата.

В тази насока изцяло се опроверга и защитната теза на подсъдимите, че тяхната коса е била повредена и счупена и че същите на предходния ден преди деянието са ходили да искат коса от свидетеля М.В.К.. Видно от показанията на последния свидетел, разпитан в с.з на датата 26.04.2010 г.(стр.2-3 от съдебния протокол от същата дата) този свидетел живее в *** и познава, както подсъдимите Т. и М. А., така и пострадалия Г.Г. Заявява, че живее далече от тях, към края на селото. Твърди, че нищо не знае за това за какво са се карали подсъдимите и пострадалия. За случилото се научил сутринта, когато се събрали хората пред мястото на деянието. Спомня си, че М. и П. не са ходили при него на предходния ден да им дава коса. Едва на сутринта научил за това, какво се е случило. Свидетелят обяснява, че те му се обадили за да каже, че им е дал коса. Същият е категоричен, че няма коси и не е притежавал такива. Свидетелят твърди ясно, че Т. и М. не са искали от него коса и не са идвали за такава. Същото се потвърждава и от извършената между свидетелят М.В.К. и подсъдимия Т.А. очна ставка, от която става ясно, че деня преди деянието никой не е искал от него коса, той няма коса и никой не е искал от него такава, тъй като няма коса.  Освен това свидетеля М.К. обяснява, че не се е обаждал той на подсъдимите, те му звъннали и лицето Д. му казало да говори с тях. Свидетелят не искал да говори с тях, като е категоричен, че не е давал коса и не притежава такава.

От показанията на свидетеля С.К.Б. се установява, че на процесната вечер с брат му Н.М. А. и лицето Р. играли карти до около 21-21.15 ч. и после брат му си тръгнал. Тръгнал с братовчед си и Р., но последните двама се прибрали, отишъл до барчето, но там нямало никой и решил да се прибира. Точно тогава срещнал Г. пред тях и той му поискал една цигара. Свидетелят му отговорил, че няма цигари, като видял, че в ръката на Г. има брадва и последния казал, че отива да пие. Това било  21.30-21.40 часа. Дръпнал Г., за да го закара у тях да спи, но той казал, че отива да пие. Свидетелят си спомня, че Т. и Г. се псували, като той бил на около 100 м. от там и ги чувал добре. Г. псувал Т. и го наричал с обидни думи, като Т. също псувал и казвал ”Влез вътре, виж какво ще стане с тебе.”  В този момент свидетелят избягал и отишъл да вика братята на Г. Г. бил извън двора, като свидетелят стоял около 3-4 минути и му казал да си тръгва, но Г. не тръгнал.

С оглед на констатирани противоречия в показанията на този свидетел дадени на това съдебно заседание с тези дадени на досъдебното производство пред съдия на основание чл.281, ал.1 т.1 от НПК съдът е прочел показанията на този свидетел дадени пред съдия от ОС-Стара Загора по ДНЧД № 749/2008 г. на листи 54-55 включително от ДП № 1533/2008 г. по описа на РУ на МВР-Стара Загора.

Видно от тези показания, дадени на ДП пред съдията, на 8.11.2008 г. бил седнал в селската кръчма заедно с брат му Н. и братовчед му Р. от с.***. около 21.30 ч. те станали и си тръгнали, а той останал още малко в кръчмата, защото играел на карти с други момчета. Малко след това той станал и тръгнал да се прибира, като минавайки покрай къщата на Т. видял един негов познат от селото на име Г.. Той бил пиян и държал брадва в ръката си. Спрял се до него и се заговорили, като Г. му поискал цигара и той му отговорил че няма, хванал го за ръката да го води у тях за да не създава проблеми. Искал да го прибере у тях, защото бил видимо пиян и се притеснил да не направи “някаква беля”. Дори свидетелят обяснява, че пострадалия е бил много пиян, като “едвам гледаше и се олюляваше”. Свидетелят се притеснил защото видял, че Г. държи в едната си ръка малка брадва, с къса  дървена дръжка.  Свидетелят си тръгнал, тъй като Г. му казал, че ще ходи да пие. Свидетелят обяснява, че същият много лесно се пали и ядосва, много бързо скача да се бие с всеки, който го ядоса. Бил минал около 10 или 20 метра по улицата и чул как Г. започва да вика и крещи срещу “****”. Викаше, че ще ги заколи и избие всичките до един. В това време  той се затичал обратно, за да спре Г. и да не стане беля. Като се приближил видял, че първия подсъдим Т. и двамата му сина – П. и М. стоят на двора и започват да се карат с Г. Те стояли вътре в двора на къщата си и само викали на Г. ”…влез де, влез”. Той видял как Г. влиза в двора, държейки брадвата в ръка и тогава свидетеля побягнал да търси  батковците си, за да му помогнат и да ги разтърват. Не след дълго намерил батковците си, но в двора вече нямало никой от мъжете, а там били само жените – жената на Т. – Н. и снаха му – М. (М****), като последната миела двора с вода. Той останал настрани и не се приближил повече до къщата. По-късно дошли много полицаи. Съдът кредитира с доверие тези свидетелски показания, тъй като този свидетел се явява пряк очевидец на случилото се, неговите показания са конкретни и ясни и изцяло се покриват и от болшинството от останалите по делото доказателства.

Настоящият съд не възприема доводите на защитника на подсъдимия Т.А. адв. Б.  В., че в настоящия случай  не е налице “превишаване пределите на неизбежната отбрана”, тъй като по делото не се установили данни и доказателства за това. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от НК не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение, държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Първото и най-важно необходимо условие при неизбежната отбрана е наличието на “непосредствено противоправно нападение“. Нападението е непосредствено, когато е започнало увреждането на застрашените от него интереси или когато при условията на неговото извършване се създава реална предпоставка за близко предстоящо увреждане на тези интереси /Решение под № 139-56-­ІІІ ГО, реш. № 475-64 и реш. № 475-64-І ГО на ВС на РБ /. Нападението е противоправно, когато увреждането, към което е насочено е правно недопустимо, но при всички случаи то трябва да води до необосновано засягане на защитени от правото интереси, което субектът на последните не е задължен да търпи. В тази насока съдът счита, че по делото бяха събрани достатъчно доказателства в тази насока, тъй като се установи по категоричен начин, че пострадалия Г. е застрашил такива интереси както на подсъдимите, така и на техните близки (тяхното семейство), най-малкото, е проникнал вечерта в техния двор, носейки със себе си брадва, което обосновава именно  “непосредственото и противоправното нападение“. Самият факт, че пострадалият Г.  със себе си е носил брадвата с късата дървена дръжка, иззета и приложено като веществено доказателство по делото, обосновава именно “непосредственото противоправно нападение”, което  пострадалия Г. е предприел спрямо семейството на подсъдимите.

Съобразно специалната разпоредба на чл.12, ал.2 от НК превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Според чл.12, ал.3 няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, която разпоредба се позовава защитата на подсъдимите. В тази насока следва да се отбележи на първо място, че иззетата и приложена като веществено доказателство по делото коса, която се явява категорично според експертите и според настоящия съд главния предмет и средство, с което е извършено престъплението е намерена на улицата, до бордюра, пред входната врата на двора на къщата в която са живели подсъдимите, но не и в самия двор (снимки № 3 и №4 на лист 2 от фотоалбума на огледния протокол – лист 117 от делото).  В тази насока са показанията на свидетелката В.Я., на която свидетелката М.М. два дни след случилото се е казала, че “Лельо, Кьоравия Т. първи взема косата и удари Г. по лицето и го събори и мъжа ми също…”. Освен това от данните по делото не се установи въпреки, че пострадалия Г. е влезнал с брадвата в двора на подсъдимите последните да имат някакви наранявания и той да е използвал против тях носената от него брадва. В тази насока изцяло е заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице под № 264-2008 г. (на лист 73 от ДП № 1533/2008 г. по описа на РУ на МВР-Стара Загора) от която е видно, че при прегледа на подсъдимия Т.С.А. на 38 г. с ЕГН ********** *** се установява липсата на травматични увреждания по главата, шията, тялото. В същия смисъл е и заключението на  другата съдебно-медицинска експертиза на живо лице под № 263-2008 г. (на лист 80 от горепосоченото ДП), от която е видно че при прегледа на лицето М.Т.А. на 17 г. с ЕГН *********** *** се установява отново липсата на травматични увреждания и по отношение и на този подсъдим по главата, шията и крайниците. Налага се извода, че реално не са налице никакви травматични увреждания и на двамата подсъдими, което навежда на мисълта, че пострадалия Г. не е нанесъл никакъв удар спрямо тях, а същите по отношение на него са му нанесли 5-6 удара с металната част на косата в областта на главата, както и втория подсъдим още два удара с вилата, което е довело и до смъртоносния вредоносен резултат. В този смисъл може да се направи заключението, че е налице  явно превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като защитата на двамата подсъдими е била много агресивна, нападателна и дори смъртоносна, поради което явно не съответства на характера и опасността на нападението.

От друга страна втория подсъдим М.А. по принцип признава авторството на деянието и вината си, прави доброволни  самопризнания, като подробно в съдебно заседание при предявяването на вещественото доказателство “метална вила с дървена дръжка” подробно пред съда в обясненията си обяснява как два пъти е ударил пострадалия Г. (лист 11 от съдебния протокол от датата 16.03.2010 г.-лист 121 от делото).

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО :

 

       По гореописания подробно начин на датата 08.11.2008 г. в с. *** двамата подсъдими Т.С.А. и М.Т.А. са осъществили от обективна и от субективна страна, в съучастие като съизвършители, състава на престъплението по чл.119 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като с цел да защитят от непосредствено противоправно нападение срещу Т.А. и срещу Н.М.П. (съпруга на подсъдимия Т.А. и майка на обв. М.А.), превишавайки пределите на неизбежната отбрана, са умъртвили *** И.Г..

Тъй като към момента на деянието подсъдимия М.Т.А. е бил непълнолетен, а именно на 17 г., по отношение на същия деянието следва да се квалифицира по чл.119 във връзка с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА :

 

     В така изяснената фактическа обстановка подсъдимия Т.С.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването на тези последици, което представлява виновно деяние, извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 във връзка с чл.11,ал.1 от НК, като деянието е извършено и при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.119 от НК.

       В така изяснената фактическа обстановка подсъдимия М.Т.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването на тези последици, което представлява виновно деяние, извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 във връзка с чл.11,ал.1 от НК, като деянието е извършено и при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.119 от НК.

Поради което това престъпление е извършено “умишлено” и от двамата подсъдими при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,пр.1 във вр. с чл.119 и във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК за втория подсъдим.

 

 

     ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :

 

     Съгласно разпоредбата на чл.54,ал.1 от НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост,характеристична справка/,Подсъдимият Т.С.А. е с начално образование, безработен, осъждан за деяние по чл.343, ал.1, б.”в” от НК на една година лишаване от свобода, с три годишен изпитателен срок, като присъдата е влязла в сила на 27.04.2005 г., поради което същия е реабилитиран по право с изтичането на същия изпитателен срок на тази присъда, поради което същото се явява смекчаващо отговорността обстоятелство – за Т.А. – чисто съдебно минало.

От друга страна по делото се събраха доказателства, че същият не е с много добри характеристични данни. В тази насока видно от показанията на свидетеля С.И.Д., който е вече 4-ти мандат кмет на *** и добре познава подсъдимите, тъй като живее “в тази махала”. На процесната вечер около 21.20 ч. гледал телевизия в къщи, чул викове, излезнал пред къщата, виковете се увеличили и той излезнал на улицата. Видял съседа М.Г. със съпругата си да тичат и като попитал какво станало те казали, че търсят племенника си Г., за който разбрали, че се скарал с Т.. В това време пред двора на Т. се била събрала голяма тълпа, като Н. – съпругата на Т. била от вън. Започнали да питат къде е Г. и в това време свидетелят видял едно голямо петно кръв на улицата, като ясно видял, че в източната страна на улицата има една коса, а дръжката на косата била хвърлена в двора до коша за смет. Когато погледнал лампите на къщата и кухнята видял разлята много вода пред къщата. Във фугите на плочките имало много кръв, която си личало, че е метена с метла. Намерили тялото  на пострадалия Г. и се установило, че същия е починал, тъй като нямал пулс. След това повикал по телефона подкрепление от полицията и много бързо дошли офицери, патрулна кола, група от отдел Убийства и направили кордон и тези които отговаряли за това започнали да си вършат работата. Свидетелят твърди, що се касае до семейството на Т.А. и неговите синове, неговия брат, сестра и зет, според свидетеля “селото е пропищяло от тях”. Свидетелят си спомня, че по време на мандатите си като кмет е викал най-малко 30 пъти патрулни коли, именно за тези хора, тъй като нарушавали редовно обществения ред. В тази насока  са били викани за “кушии с коне, с двуколки, за високо пуснати музики, като вечно празнуват нещо….”. Според свидетеля и в пивницата са правили проблеми, обръщали са маси, нямало човек в това село, който да не бил набит от тях. Според свидетеля те се считали за “тартори” на това село. Според свидетеля много проблеми създавали, но откакто станало убийството и напуснали селото, то е мирно и тихо. Свидетелят твърди, че в селото има около 280 роми, но оттогава няма проблеми с тях. Свидетелят подробно обяснява, че двамата подсъдими и изобщо тяхното семейство и приближение се занимавали с противоправна  дейност, като изброява подробно  и някои от деянията. Тези личностови особености на този подсъдим, могат да обяснят в известна степен импулсивното му поведение, но следва да бъдат отчетени и отрицателните и недобри характеристични данни на този подсъдим, което се явява едно изключително тежко, отегчаващо вината обстоятелство. Самият начин на живот на този подсъдим е бил свързан с извършването на многобройни правонарушения, макар и не толкова тежки, които обосноват лошите му характеристични данни. Такова поведение има за цел да влоши отношенията с околните, именно както се е получило на практика и именно което е допринесло за настъпването на фаталния вредоносен резултат. В тази насока се касае за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, засягащо обществените отношения свързани пряко и непосредствено с човешкия живот, а именно “убийство”, та макар и извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

       Съобразно разпоредбата на чл.119 от НК наказанието за този вид деяние е “лишаване от свобода” до 5 години.

Поради което наказанието “лишаване от свобода” на подсъдимия Т.А. следва да се определи при превес на отегчаващи пред смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. В тази връзка съдът следва да определи наказанието и в границите от които е 3 месеца минимум, (съобразно чл.39, ал.1 от НК), като счита, че един размер приближаващ се до средния, но определено над него е най-целесъобразен в настоящия случай. Налага се извода с оглед съвкупната преценка на всички обстоятелства и доказателства по делото, че наказанието на подсъдимия Т.А. следва да бъде определено на 3 години “лишаване от свобода”.

Подсъдимият М.Т.А. е с основно образование, безработен, осъждан за престъпление по чл.195 от НК на 10 месеца “лишаване от свобода”, което е отложено за изпитателен срок от 2 години по НОХД под № 633/2007 год. на РС-Стара Загора и присъдата е влязла в сила на 23.11.2007 г., като това се явява отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство. Настоящото му деяние е извършено в изпитателния срок по последната присъда.

Същият към момента на извършване на деянието е бил на 17 години и 11 месеца. В последствие след образуване на досъдебното производство, но преди внасянето му в съда с обвинителния акт на датата 11.11.2008 г. този подсъдим е навършил пълнолетие. По отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК , тъй като деянието е извършено от същия като непълнолетен. Същата разпоредба предвижда редуциране на наказанието за непълнолетните, които са навършили 16 години и е заменено “лишаването от свобода” до 5 години включително – с “лишаване от свобода” до 2 години. От друга страна са налице данни, че същият не представлява висока степен на обществена опасност. Подсъдимият М.А. е направил по принцип самопризнания, като е дал обяснения по какъв начин е ударил два пъти пострадалия с вилата по лицето и как последния при тези удари паднал на земята. За това лице са установени качества като внушаемост, податливост на влияние и несамостоятелност. Тези личностови особености, наред с подчертана привързаност на подсъдимия към тесния му семеен кръг, могат да обяснят импулсивното му поведение, без отчитане на възможните последици най-вече в моменти, в които е почувствал заплаха за близките си. Такова поведение има за цел да бъдат защитени собственото и на най-близкото семейно обкръжение достойнство и благополучие.

От друга страна деянието му е било предизвикано от пострадалия Г. с непосредствено посягане на негови близки, което може да се разглежда и като смекчаващо обстоятелство. Всичко това са множество смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства по смисъла на чл.54,ал.2,пр.1 във вр. с ал.1 от НК.  Във връзка с това следва да се приложи и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Поради което наказанието “лишаване от свобода” на подсъдимия М.А. следва да се определи при превес на смекчаващите пред отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства по смисъла на чл.54,ал.1 и 2 от НК. В тази връзка съдът следва да определи наказанието и в границите от които е 3 месеца минимум, като счита, че един размер близък до средния, но определено под него, а именно 1 година и 3 месеца “лишаване от свобода” е най-целесъобразен в настоящия случай. Налага се извода с оглед съвкупната преценка на всички обстоятелства и доказателства по делото, че наказанието на този подсъдим следва да бъде определено на 1 година и 3 месеца “лишаване от свобода”.

Също така на основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да приведе в изпълнение Присъдата на подсъдимия М.А. за престъпление по чл.195 от НК от 10 месеца “лишаване от свобода”, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 2 години по НОХД под № 633/2007 год. на РС-Стара Загора и присъдата е влязла в сила на 23.11.2007 г., което наказание следва да се изтърпи отделно от горното наказание при първоначален “общ режим” съгласно чл.61, т.3 от ЗИНЗС.

    

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

Така определеното и наложено наказание на подсъдимия Т.А. от 3 години “лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален “общ” режим съгласно чл.61, т.3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Съдът следва да постанови подсъдимия Т.С.А. да бъде настанен в затворническо общежитие от “открит” тип съгласно чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

Така определеното и наложено наказание на подсъдимия М.А. от 1 година и 3  месеца “лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален “общ” режим съгласно чл.61, т.3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Съдът следва да постанови подсъдимия М.Т.А. да бъде настанен в затворническо общежитие от “открит” тип съгласно чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът счита,че тези видове и размери на наказанията са изцяло съобразени с фактическата и правната обстановка по делото, вината и отговорността на извършителите-подсъдими, и изцяло отговарят на целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК, а именно-да поправят и превъзпитат осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху тях и да им отнеме възможността да вършат други такива престъпления, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото. Тези наказания са съобразени изцяло и с материалното положение и семейното положение на подсъдимите, както и с наличието на частични самопризнания от страна на втория подсъдим М.А., а също така и със съвкупната преценка на цялостната фактическа обстановка по делото.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

Частните обвинители и граждански ищци И.Г.Т. и В.М.Я.-родители на починалия пострадал, поддържат предявените от тях граждански искове против подсъдимите, както за имуществените вреди за сумата от 1500 лв., така и за  обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди причинени с престъпното деяние за сумата от 100 000 лв.. От това извършено престъпление от подсъдимите родителите на пострадалия Г. безспорно са претърпели неимуществени вреди – морални болки и страдание от загубата на своя син, които са своевременно предявени в съдебно заседание на датата от 10.12.2009 г. в устна форма и се явяват по принцип основателни по смисъла на чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, поради което следва да бъдат уважени. Налице е непозволено увреждане по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД от подсъдимите Т.А. и М.А. върху  пострадалия Г.Г., като в този случай вината се предполага до доказване на противното-тоест налице е една необорена оборима законова презумпция. В тази насока съдът намира, че по делото се доказа по един безспорен и категоричен начин с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи, че именно подсъдимите са автори на инкриминираното деяние и същевременно с това и тяхна вина за това.

Съдът счита, че претенцията за имуществените вреди е изцяло доказана по делото, тъй като тези граждански ищци и частни обвинители са поели всички разноски по християнското погребение на починалия пострадал Г.Г.. Видно от показанията на свидетеля И.Г.Т. същият като баща на пострадалия Г.Г. е поел повечето разноски по погребението на сина си, като и другата свидетелка В.М.Я. също е поела част от разноските по неговото християнско погребение като негова майка. Свидетелят Т. твърди, че въпреки че към настоящия момент бил разведен със свидетелката Я. последно Г. живеел при нея в нейната къща в с. *** , но си закупил дворно място в същото село за да си направи собствена къща. Този свидетел е категоричен, че разноските за погребението по християнски обичай на Г.Г. са поети от майка му и баща му.

Относно претенциите на гр.ищец И.Г.И. – малолетен син на пострадалия Г.Г., чрез неговата майка и законна представителка В.Б.М. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от страна на гр.ответници и подсъдими Т. и М. А. съдът счита че с оглед претърпените болки и страдания във връзка с настъпилия фатален вредоносен резултат, причинен от престъплението, извършено от тези двама подсъдими, тази гражданска искова претенция е също по принцип основателна по смисъла на чл.45 от ЗЗД и като такава следва да бъде уважена. От това извършено престъпление от подсъдимите синът на пострадалия Г. безспорно е претърпял неимуществени вреди – морални болки и страдание от загубата на своя баща, които са своевременно предявени в съдебно заседание на датата от 10.12.2009 г..

Относно размера на гражданските претенции първоинстанционният съд възприе следното: С оглед цялостната фактическа и правна обстановка по дело, формата на вината на подсъдимите, възрастта на същите – първият подсъдим се  намира в една зряла възраст, притежава необходимия житейски опит и е следвало да прецени надлежно и адекватно възникналата ситуация. От друга страна втория подсъдим М.А. – негов син е непълнолетен към момента на извършване на деянието. За последния са установени качества като внушаемост, податливост на влияние и несамостоятелност. Тези личностови особености, наред с подчертана привързаност на този подсъдим към тесния му семеен кръг, могат да обяснят импулсивното му поведение, без отчитане на възможните последици най-вече в моменти, в които е почувствал заплаха за близките си. С оглед на не много доброто им материално положение, семейното им положение, както и константната съдебна практика на съдилищата в региона и ръководната практика на ВКС-София съдът счита, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди на гражданските ищци -родители е основателен и доказан до размера на сумата от 50000лв.,  или по 25 000 лв. за всеки един от тях, като в останалата му част над доказаните 50000 лв. до претендираните 100 000лв., исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер и следва да се отхвърлят ведно с всички законни последици от това.

Също така при определяне размера на настоящият граждански иск съдът взема предвид и обстоятелството, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалия Г., тъй като последният с поведението си е предизвикал подсъдимите Т.А. и М.А. и ги е поставил в положението на неизбежна отбрана.

Съдът счита, че следва да уважи гражданските искове до тези размери съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която гласи, че гражданските искове се уважават по справедливост. В този смисъл справедливостта изисква пострадалите в качеството им на близки родственици на починалия *** Г., а именно неговия син и неговите родители да бъдат надлежно и адекватно обезщетени за претърпените от тях болки и страдания и мъката от загубата им на най-близкия им човек – съответно син на своите родители и баща на малолетното дете И.Г.И..

Съобразно константната практика на Върховните съдилища, а именно ПП на ВС № 4/23.12.1968 г., както и № 7/1959 г., № 4/1961 г. и № 17/1963 г. – размерът на обезщетенията се определя от съда по справедливост, като понятието “справедливост” не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения , общественото му положение , отношенията между пострадалия и близкия , който търси обезщетението за неимуществените вреди. като всички тези обстоятелства бяха взети по-горе при определяне размера на дължимите обезщетения.

В тази връзка и с оглед на гореизложеното, както и с оглед на константната съдебна практика на съдилищата в региона и ръководната практика на ВКС-София съдът счита, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди на гражданския ищец- син на починалия пострадал е основателен и доказан до размера на сумата от 35 000лв., като в останалата му част над доказаните 35000 лв. до претендираните 100 000лв., исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани както по основание,така и по размер и следва да се отхвърлят ведно с всички законни последици от това.

Също така при определяне размера и на този граждански иск съдът взема предвид и обстоятелството, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалия Г., тъй като последният с поведението си е предизвикал подсъдимите Т.А. и М.А. и ги е поставил в положението на неизбежна отбрана.

Не следва да се присъдят законните лихви върху уважените суми на гражданските искове, считано от датата на увреждането 08.11.2008 год. до окончателното изплащане на сумите, поради обстоятелството, че такива законни лихви не са били заявени при предявяването на гражданските искове  и поради това, че съдът не може да се произнесе извън това което е поискано от страните по делото.

 Следва да се присъдят на всички граждански ищци и направените от тях по делото разноски, които са били своевременно предявени в първото по делото заседание, преди даване хода на съдебното следствие по делото.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът следва да отнеме в полза на държавата веществените доказателства по делото , а именно метална вила с дървена дръжка, дървен сап за металната коса, метална коса без дръжка, малка метална брадва с къса дървена дръжка, които следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

Тъй като подсъдимите Т. и М. Ангелови са признати за виновни и са им наложени съответните наказания по НК, на основание чл.187,ал.1 във вр. с чл.188,ал.1 и чл.189,ал.1 и 2 от НПК, те следва да заплатят всички направени по делото разноски в размер на общо на 1720 лева, от които 680 лв. на досъдебното производство и 1040 лв. направени разноски по настоящото съдебно производство.

Също така  двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата от 3460 лева по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора,  представляваща дължимата ДТ съобразно уважената част на гражданските  искове.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО :

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на двамата подсъдими, въпреки, че пострадалият Г.Г. с поведението си ги е предизвикал и поставил в условията на неизбежната отбрана,  а също така, че вторият подсъдим е бил непълнолетен.

Ето защо предвид гореизложените мотиви едноличният състав на първоинстанционния ОС-Ст.Загора обяви Присъда си без настоящите мотиви към нея в присъствието на всички страни в съдебно заседание на 08.06.2010 г. в 13,40 ч.с изключение на защитника на първия подсъдим по делото адв.Б.В. на когото беше изпратено надлежно съобщение за присъдата на съда.

Поради което настоящата Присъда може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок за присъстващите от днес, а за отсъстващите от съобщението за присъдата чрез ОС-Ст.Загора пред АС-Пловдив.                           

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                        /НИКОЛАЙ УРУКОВ/