№ 4311
гр. Варна, 15.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502120 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. №
51619/10.07.2023г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1,
представлявано от Бисер Георгиев И. и Росен Васков Младенов –
изпълнителни директори, срещу Решение № 2083/ 11.06.2023г., постановено
по гр.д. № 4566 /2022 г. на Районен съд – Варна, 20-ти съдебен състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Н. В. А., ЕГН **********, с адрес:
*******, сумата от 25000,00 лв., като частичен иск от целия в размер на
50000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания вследствие на ПТП, виновно
причинено на 07.12.2018 г. от Димитър Вълев Вълев в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Вл. Варненчик” и бул. „Република” при
управлението на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК № ****, застрахован по
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с
полица № BG/30/118002185069, валидна до 07.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба -
06.04.2022 г., до оконачтелното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от
КЗ. Жалбоподателят е осъден и на разноски за производството.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният
съд неправилно бил приел, че ищецът е получил в резултат на ПТП-то
контузия на тазобедрена става, като самият ищец бил посочил и че всички
останали наранявания в областта на дясната половина на тялото са
„натъртвания“. Твърди и че счупването на голяма изпъкналост на лявата
1
раменна кост и изпадането в безсъзнание не били установени по делото. В
първоначално съставената медицинска документация било констатирано са,п
затруднено движение в раменна става, а едва на 18.04.2019г. било
диагностицирано счупването. Съдът бил пренебрегнал и заключението на
вещото лице по СПЕ по отношение на извода му, че ищецът се бил
възстановил от преживяното събитие. Въз основа и на неправилно възприета
фактическа обстановка, ВРС бил определил размер на обезщетение от 25 000
лв. Излага и че обезщетението не било съобразено с обществено-
икономическите условия в страната към деня на ПТП-то и не отговаряло на
общественото разбиране за неговия справедлив размер. Обобщава, че съдът
не бил формулирал правния си извод, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на логическа зависимост
и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и бил
допуснал съществено процесуално нарушение на 235. ал.2 вр. с чл.12 ГПК на
чл. 236. ал.2 от ГПК, рефлектирало в решаващия извод на съда относно
приложението на материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД и
постановяването на необоснован съдебен акт. В условията на евентуалност
сочи, че обезщетението не следвало да надвишава 5000 лв. Моли решението
на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, евентуално
присъдената сума намалена. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди,
че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и
мотивирано. По делото пълно и главно били установени всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД,
въвеждащ общата забрана да не се вреди другиму, а именно деяние,
неимуществени вреди - болки и страдания, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, противоправност и вина. Доколкото ПТП било
настъпило по вина на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка
„Гражданска отговорност", в качеството си на собственик и водач на
увреждащото МПС (чл.477, ал.1 от КЗ), с което било извършено виновното
противоправно деяние, в причинна връзка с вредоносния резултат, то се
налагал изводът, че искът за заплащане на обезщетение бил доказан по
основание. Внезапното влошаване на качеството на живот на ищеца,
претърпените травми и негативните психически преживявания в резултат на
получените травми, били пряка последица от настъпилото ПТП и като се
имало предвид периода на възстановяване, както от телесните увреждания,
така и от психологическите травми, следвало да се приеме, че се касаело за не
кратък период на възстановяване на травмите на физиката, но в същото време
дълъг период на възстановяване /при това към момента не напълно/ на
психиката на ищеца. И не на последно място при определяне размера на
обезщетението, следвало да се отчете и факта, че ищецът бил изживял
допълнителен стрес и от обстоятелството, че бил блъснат именно на
пешеходна пътека, където обичайно пресичащите се чувствали най-сигурни.
2
Счита, че обезщетение в размер на 25 000 лв. не накърнявало моралния
принцип на справедливо обезщетяване и напълно покривало претърпените
вреди. Моли съда да потвърди решението и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да
има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице
хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на
материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 51619/10.07.2023г.,
подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Бисер
Георгиев И. и Росен Васков Младенов – изпълнителни директори, срещу
Решение № 2083/ 11.06.2023г., постановено по гр.д. № 4566 /2022 г. на
Районен съд – Варна, 20-ти съдебен състав, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 25000,00
лв., като частичен иск от целия в размер на 50000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на ПТП, виновно причинено на 07.12.2018 г. от
Димитър Вълев Вълев в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Вл.
Варненчик” и бул. „Република” при управлението на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК
№ ****, застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/30/118002185069, валидна до 07.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.04.2022 г., до оконачтелното изплащане, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.12.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4