РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.02.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
11-ти с-в, в открито заседание на единадесет декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2160 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „А.” ЕООД твърди, че на
15.01.2013г. „А.” ЕООД сключил с „А.“
ЕООД и с трети лица споразумение, по силата на което „А.“ ЕООД е следвало да
придобие недвижим имот в гр.Ботевград. На 11.02.2003г. „А.” ЕООД и „А.“ ЕООД
сключили предварителен договор , по силата на който ищецът се задължил да
прехвърли на „А.“ ЕООД имота за сумата от 900 000 лв. Платен бил задатък от 30 000лв. Купувачът не успял да получи кредит
за купуването на имота, тъй като се установило вписване на възбрана върху него,
наложена с определение №2658/12.12.2012г. по ч.гр.д.
№4539/2012г., I състав, на Софийски апелативен съд. При проверка се оказало, че
ответникът В.В.В. е завел вътрешно арбитражно дело
№541/2012 пред Арбитражен съд при БТПП, като за обезпечаване на претендираната сума с посоченото определение на Софийски апелативен съд, е било допуснато
обезпечение – възбрана върху имота, който ищецът се е бил задължил да продаде
на „А.“ ЕООД. Възбраната била вдигната едва на 1.10.2014г. Посочва, че „А.“
ЕООД развалил договора и поискал обратно платеното капаро в двоен размер и по
тази причина ищецът бил принуден да заплати 60 000лв. Посочва, че сумата
от 30 000лв. е директна загуба вследствие на действията на ответника, тъй
като ако не са били платени тези 30 000лв., те са щели да се включат в
положителния финансов резултат на ищеца. Счита, че ответникът неоснователно е
поискал налагането на обезпечение и по този начин е поставил ищеца в
невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 30 000лв. обезщетение за нанесената
на ищеца вреда /щета/. Претендира за разноски.
Ответникът В.В.В.
оспорва иска, като твърди, че липсва противоправно
деяние, тъй като заведеното арбитражно дело е било прекратено по отношение на „А.”
ЕООД поради липса на арбитражна клауза, а не поради неоснователност на иска.
Поддържа, че не са настъпили вреди, тъй
като не е доказано претендираните суми да са реално
заплатени. Сочи, че възбраната е вписана месец преди сключване на
предварителния договор и ищецът е следвало да провери налице ли са вписани
тежести и обезпечения върху имота. Освен това сочи, че възбраните върху имота
са били повече от една - първа по ред е вписана възбрана на Т.Й.от 4.09.2012г.
Посочва също, че връщането на капарото в двоен размер е извършено без основание и на отговорност на ищеца. Счита,
че капарото , ако е върнато, е извършено изцяло за нуждите на процеса, симулативно е, а е и извършено едва три години след
сключване на предварителния договор, когато двете фирми „А.” ЕООД и „А.“ ЕООД
са собственост на П.Д.П.. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът В.В.В. е
завел арбитражно дело №541/2012 пред Арбитражен съд при Българската
търговско-промишлена палата – гр. София срещу „А.П.“ ЕООД, „А.“ ООД и „Г.“ ООД,
във връзка с което, с определение №2657/12.12.2012 г.
по ч.гр.д. №4539/2012 г., I състав, на Софийски апелативен съд, е било
допуснато обезпечение – наложена е възбрана върху собствени на „А.о“ ООД
недвижими имоти, както следва: Магазинен етаж, състоящ се от четири броя
магазини за промишлени стоки, намиращи се на приземния етаж, на сграда с
идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в
гр. Ботевград, бул. „*******; Цех за алуминиева, PVC дограма и стъклопакети,
представляващ самостоятелно обособена част от сграда с идентификатор
05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград,
бул. „*******, както и върху Пристройка с площ от 214,12 кв.м. към сграда – Цех
за алуминиева и PVC дограма и стъклопакети, находяща
се в горепосочената сграда. Въз основа на издадената на 15.01.2013 г.
обезпечителна заповед, на същата дата е вписана възбрана с вх. рег. №34/15.01.2013
г., том I, №7 в Служба по вписванията – гр. Ботевград.
От представеното по делото
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от 08.03.2013
г., се установява, че върху процесните имоти към тази
дата е била наложена и възбрана от 04.09.2012 г. по искане на Т.В.Й..
С Решение от 30.06.2014 г. на
Арбитражния съд при БТПП – гр. София делото е прекратено по отношение на „А.о“
ООД поради липса на компетентност, тъй като е било установено, че не е налице
арбитражна клауза, позволяваща спорът да бъде отнесен до арбитражен съд.
Със споразумение от 15.01.2013г., „А.”
ЕООД, „А.“ ЕООД и Т.В.Й., като кредитор, са уговорели, че „А.” ЕООД дължи на
кредитора сумата от 869 372,20лв. Постигнали са договорка „А.” ЕООД да
сключи с „А.“ ЕООД предварителен договор, по силата на който първото дружество
продава на второто следния недвижим имот: сграда с идентификатор 05815.303.54.1
на три етажа, в поземлен имот с идентификатор 05815.303.54, намираща се в
гр.Ботевград, промишлена зона, както и три леки автомобила, за сумата от 900000
лв., а купувачът „А.“ ЕООД се е задължил част от продажната цена от 869 372,20
лв. да плати на Т.В.Й., с което да погаси задължение на продавача „А.” ЕООД към
нея. В чл.4 от споразумението е предвидено, че ако задължението към Т.В.Й. не
бъде погасено в тримесечен срок, то „А.” ЕООД ще дължи законна лихва, считано
от изтичането на третия месец от подписването на предварителния договор.
На 11.02.2013г., след вписване на
възбраната върху имота, е сключен предварителен договор, с който „А.” ЕООД и „А.“
ЕООД са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 3 месеца за
покупко-продажба на: цялата сграда с всички обекти в нея с площ от 2210 кв.м. и
идентификатор 05815.303.54.1 на три етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 05815.303.54, намираща се в гр.Ботевград, промишлена зона, целият
с площ 6936 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на
трайно ползване – за търговски обект, комплекс, при съседи: 05815.303.171,
05815.303.172 и 05815.303.53. Имотът представлява цех за алуминиева и ПВЦ
дограма и стъклопакети – производствена сграда, състояща се от два цеха,
свързани с триетажна административна сграда със застроена площ от 1987,20 кв.м.
и РЗП 2771,64 кв.м., построена в югозападната част на УПИ LI – за
производствени, обслужващи дейности, складови нужди и парк, кв.199, по плана на
гр.Ботевград с площ от 6876 кв.м.; 4 магазина за промишлени стоки и кафе –
бърза закуска, представляващи обособена част от сградата - цех за алуминиева,
ПВЦ дограма и стъклопакети, с магазини за промишлени стоки и кафе – бърз
закуска, с административен адрес: гр.Ботевград, ул.*********; пристройка към
цеха със застроена площ от 214,12 кв.м. Продавачът е декларирал в чл.3 ал.1 от
договора, че имотът не е обременен с права на трети лица, в т.ч. възбрани.
Документът е нотариално заверен. В чл.5 е уговорено, че в случай, че се окажат
права на трети лица върху имотите, или ако същите се окажат възбранени
или под други правни ограничения в резултат на действия или бездействия на
продавача, то той възстановява на купувача задатъка,
както и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договора, като му заплаща и
неустойка в размер на 300 000лв.
В изпълнение на предварителния
договор купувачът е заплатил задатък в общ размер
30000 лв., видно от представените вноски бележки /л.18-20/.
Представено е искане за кредит от
25.03.2013г. от „А.“ ЕООД до ЦКБ АД за закупуване на дълготраен материален
актив – процесния имот, описан в предварителния
договор. Банката е отказала отпускане на кредита, тъй като към 08.03.2013 г. по
отношение на имота са били вписани възбрани /писмо на л.39/.
По делото не се спори, че
окончателен договор не е бил сключен. Видно от представените платежни нареждания,
продавачът е възстановил на купувача платения задатък
в двоен размер – 60 000 лв. / платежни
нареждания –л.245-256/.
Видно от приложената по делото
нотариална покана от 04.11.2013 г. /л.30/, връчена на „А.” ЕООД на 08.11.2013
г., последният е уведомен от „А.“ ЕООД, че продавачът не е изпълнил
задължението си за прехвърляне на недвижимите имоти, предмет на предварителния
договор от 11.02.2013 г. поради вписани върху имота възбрани от В.В. и Т.Й., като дава двумесечен срок за изпълнение, с
предупреждение, че след този срок ще счита договора за прекратен, а „А.” ЕООД
ще му дължи връщането на платения аванс, както и неустойка от 300 000 лв.
Представена е и покана без дата,
отправена от „А.“ ЕООД до „А.” ЕООД , в което се посочва, че „А.“ ЕООД е
заплатил на „А.“ ЕООД капаро в размер на 30 000лв. и тъй като окончателен
договор не е сключен, „А.“ кани „А.“ ЕООД да му преведе незабавно сумата
60 000лв. – 30 000лв. предплата и 30 000лв. до двойния размер. По
отношение на тази покана е открито производство по оспорването й по реда на
чл.193 от ГПК досежно автентичността на подписа на М.М., която следва да е подписала тази покана като тогавашен
управител на дружеството „А.“ ЕООД. Ищецът не представи поканата в оригинал.
Съдът заличи допуснатата по делото съдебна грофологическа
експертиза. На основание чл.194 ал.2 от ГПК този документ следва да бъде
изключен от доказателствата по делото. Оспорването му е успешно проведено от
ответната страна.
На 19.08.2014г. М.Т.М., едноличен
собственик и управител на „А.“ ЕООД е продала дружествените си дялове в „А.“
ЕООД на П.Д.П. за сумата от 100лв. П.П.е собственик
на „А.“ ЕООД, на „А.“ ЕООД и още няколко търговски дружества, видно от
вписванията в Търговския регистър - „А.П.“ ЕООД, „Г.“ ЕООД, „Е.-**“ ЕООД. Установено
е също, че Т.В.Й. е майка на П.Д.П. /л.120/.
По делото е назначена и изслушана
ССЕ, която установява, че „А.“ ЕООД е превел по сметката на ищеца „А.“ ЕООД
сумата 30 000лв. с 6 превода, извършени в периода 12.02.2013г. –
25.02.2013г. Установено е също, че „А.“ ЕООД е превело по сметката на „А.“ ЕООД
сума в общ размер на 60 000лв. Плащанията са извършени със 7 банкови
превода в периода 9.02.2016г. – 17.02.2016г. Досежно
произхода на тези 60 000лв. по сметката на „А.о“ ЕООД вещото лице е
установило следното: на всяка от 7 дати, когато са извършени 7-те превода от „А.“
ЕООД към „А.“ ЕООД , сума парични средства е превеждана от „А.“ ЕООД към „Е.-**“
ЕООД по договор за наем, след което обикновено минута по-късно сумата пари е
превеждана от „Е.-**“ ЕООД по сметката на „А.о“ ЕООД по договор за наем, след
което отново минута по-късно сумата е превеждана от „А.“ ЕООД на „А.“ ЕООД като
възстановяване на задатък по споразумение от
15.01.13г. и предварителен договор от 11.02.2013г. Всички платежни нареждания
по тези банкови трансакции са подписани от П.Д.П., който е и собственик на
всички тези търговски дружества.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си
основание в чл.45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда в
размер на 30 000лв., тъй като поради противоправното
поведение на ответника, който е подал молба за обезпечаване на иск чрез
налагане на възбрана върху собствен на ищеца имот, последният не е успял да
продаде имота и се е наложило да заплати на купувача двойния размер на капарото.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, следва да са налице следните юридически факти: деяние
/действие или бездействие/, което е противоправно;
настъпили за ищеца вреди /претърпяна имуществена загуба/,
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилите за ищеца имуществени вреди. Вината на делинквента,
съобразно уредената в чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
оборима презумпция се предполага, до доказване на
противното.
Събраните по делото доказателства не
установяват ответникът да е имал неправомерно или противоправно
поведение. Като е поискал да бъде обезпечен предявения от него иск, ответникът е
упражнил свое процесуално право да отправи искане до съда, а съдът съгласно
чл.2 от ГПК е длъжен да разгледа това искане. Съдебната практика е категорична, че конституционно
право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до
държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени
техни права или законни интереси. За да е налице злоупотреба с право на
обезпечение на иск, следва да се докаже твърдяната цел. Доказателства за
недобросъвестност на ответника не бяха установени. Производството относно
вземането на ответника от „А.“ ЕООД е прекратено на основание липса на компетентност.
Арбитражният съд е приел, че арбитражната клауза в договора за заем не обвързва
встъпилия в дълг„А.“ ЕООД. Видно от мотивите към решението от 30.06.2014г. по арб.дело № 541/2012 г. на БТПП, претенцията на В.В. се основава на договор от 09.01.2011 г., с който А. ЕООД
е встъпило в дълга на А.П. ЕООД по договор за заем от 01.07.2008 г. При
извършване на проверката за допустимост на предявения иск, Арбитражният съд е
констатирал, че в договора за встъпване в дълг липсва арбитражна клауза,
каквато се съдържа в договора за заем, а встъпването в дълга няма за последица
и встъпване в арбитражната клауза. Това е правен въпрос, който резултат ответникът
не би могъл да знае преди да предяви иска, нито пък води до извода, че „А.о“
ЕООД не е имал задължение към сегашния ответник В.. Ответникът е действал правомерно, като е
предявил осъдителен иск срещу трето на ищеца в настоящото производство лице,
респ. като по негово искане е допуснато обезпечение на този иск. С оглед на
изложеното съдът приема, че не се установява противоправността
на деянието на ответника. При липса на един от елементите на фактическия състав
на непозволеното увреждане, не възниква вземане за обезвреда.
Поради това е и безпредметно да се обсъжда възникнали ли са останалите елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като по поделото бяха събрани
множество релевантни доказателства, бяха повдигнати и множество правни въпроси,
съдът намира, че към мотивите на решението следва да добави и следното: липсват
и останалите елементи от фактическия състав на деликта.
Не е налице причинна връзка между деянието, за което се твърди да е противоправно, както и вреди, които се твърди да са
настъпили. Процесната възбрана е наложена повече от
половин месец преди сключване на предварителния договор – вписана е в публичен
регистър и всяко заинтересовано лице, включително ищеца, е могло да провери
налице ли са вписани тежести или обезпечения върху имота. Дължимата грижа на продавача
при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
изисква извършването на такава проверка и евентуалните бъдещи вреди при вписани
вещни тежести/чужди права или обезпечения върху имота си остават за сметка на
лицето, неположило грижа към собствените си работи. Наред с това, отказът на
банката да отпусне кредита, с който купувачът е щял да заплати цената, е
мотивиран с вписаните по отношение на имота възбрани. За имота са били вписани
две възбрани – една от 04.09.2012г. и процесната от
15.01.2013г. Следователно не може да се приеме, че именно наложената от
ответника възбрана, и то преди сключване на предварителния договор, е довела до
невъзможност за изпълнението му от страна на ищеца. Ето защо не се установява и
причинна връзка между деянието и твърдените вреди. Установи се също, че ищецът
е платил двойният размер задатък без правно основание
– нито е бил длъжен по предварителния договор да го плати, нито е бил поканен
от купувача „А.“ ЕООД. В чл.5 ал.2 от предварителния договор е уговорено
задължение за продавача да върне задатъка и да
заплати неустойка, но не и да върне задатъка в двоен
размер. Заплатената сума от 30 000лв., за която ищецът твърди, че е негова
материална вреда от наложената върху имота възбрана, не е пряка последица от
отказа на купувача да закупи имота, тъй като не е уговорена между купувача и
продавача. Отделно от това, ССЕ не установи наличие на вреда в размер на
30 000лв. за ищеца. Сумата е платена през няколко дружества с един и същ
собственик, който в рамките на минути е превел последователно суми до исковия
размер от сметката на „А.“ ЕООД в сметката на „Е.-**“ ЕООД, след това в
сметката на ищеца и накрая отново в сметката на „А.“ ЕООД. Твърдението за вреда
при тези данни остана недоказано.
По разноските.
Ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1630лв.
Ответникът претендира разноски по
списък в размер на 1630лв. Ищецът не го оспорва.
При този изход на спора на ищеца
разноски не се следват. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват направените
от него разноски по делото.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователен предявения от „А.”
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя П.Д.П.,
срещу В.В.В. с ЕГН **********, с адрес *** иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от върнато капаро в
двоен размер в резултат от недобросъвестно упражняване на процесуални права от
ответника чрез налагане на обезпечителна възбрана върху недвижим имот: сграда с
идентификатор 05815.303.54.1 на три етажа с площ от 2210 кв.м.цялата сграда, с
всички обекти в нея, разположена в поземлен имот с идентификатор 05815.303.54,
ведно с пристройка със застроена площ от 214,12 кв.м., с административен адрес:
гр.Ботевград, ул.*********, собственост на ищеца.
ОСЪЖДА
А.” ЕООД с ЕИК ******
да заплати на В.В.В.
с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3
от ГПК разноски за настоящото производство в общ размер на 1630 лв.
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.194 ал.2 от ГПК, че покана,
без дата, отправена от „А.“
ЕООД до „А.” ЕООД /л.41 от делото/ е неистински
документ и го изключва от доказателствата по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: