№ 4222
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100510793 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
191167/11.06.2024 г. на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение №
9326 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 19341/2023 г. по описа на СРС, 126 състав,
в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ ЕАД сумите, както следва: 1 332,35 лв., представляваща останала
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Стандарт“ за причинени вреди на т. а. „МАН“, модел „ТГА“, с рег. № *********,
вследствие на ПТП от 30.09.2022 г., настъпило в гр. Шумен, поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Форд“ с рег. № *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното плащане,
както и 41,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2023 г. до 09.04.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, кредитирайки само показанията на застрахования при ищеца водач, но
не и тези на водача на л. а. „Форд“, с рег. № ********* – А.Л., които счита за логични и
последователни и израз на непосредствените му възприятия в частта, с която посочва, че е
спрял на знак „Стоп“, огледал се е и след това е потеглил. Счита, че управляваният от другия
1
участник камион е поднесъл, поради което оспорва показанията на свидетеля М.А. в частта,
в която посочва, че е управлявал същия в рамките на допустимата за съответния пътен
участък скорост и не е разполагал с възможност своевременно да спре. Позовава се на
представена към отговора на исковата молба експертиза, която е изследвала начина на
настъпване на процесното ПТП, но не е съобразена от първоинстанционния съд при
формиране на изводите си. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
ангажираните по делото доказателства установяват по безспорен начин наличието на всички
елементи от фактическия състав на регресното вземане в т. ч. и начина на настъпване на
процесното ПТП, както и вината на застрахования при ответника водач – А.Л.. Заявява, че
показанията му са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, а
именно: заключението по изслушаната и приета съдебно-автотехническа експертиза, както и
показанията на другия разпитан свидетел – М.А., установяващи, че щетите по т. а. „МАН“,
модел „ТГА“, с рег. № ********* се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
30.09.2022 г. произшествие в гр. Шумен, вина за което има водачът на л. а. „Форд“ с рег. №
*********, който не е спрял на знак „Стоп“, реализирайки съприкосновение с движещия се
по пътя с предимство друг автомобил. Ето защо, счита, че заявеното от ответника
възражение за съпричиняване е останало недоказано. Предвид изложеното отправя искане
въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
2
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо да се установи наличието на следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава
оспорванията си.
В случая, предвид наведените във въззивната жалба оплаквания спорът пред
настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху следните групи
обстоятелства: какъв е механизмът на процесното ПТП, както и по чия вина е настъпило то,
респ. налице ли е съпричиняване от страна на водача на т. а. „МАН“, модел ТГА“, с рег. №
********* и ако да – в какъв размер.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод относно
настъпването на процесното ПТП по следния механизъм: на 30.09.2022 г., около 16:30 часа,
водачът на л. а. „Форд“, с рег. № ********* при наличие на пътен знак „Б-2“ - „Стоп“,
предприема маневра за излизане на път с предимство, вследствие на което удря движещия се
отдясно на него т. а. „МАН“, модел „ТГА“, с рег. № *********, нанасяйки му материални
вреди, като за направата на същия способстват данните, които се изличат от двустранния
констативен протокол за ПТП от 30.09.2022 г., уведомлението за щета до застрахователя –
ищец, показанията на свидетеля М.А., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от специалист
в съответната област и останало неоспорено от страните въззивният съд кредитира.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание в процеса. Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат
анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Най-напред пред застрахователя –
ищец М.А. е подал уведомление за щета, в което е заявил, че при движение по
околовръстния път на гр. Шумен водачът на бус „Форд“ не е спрял на знак „Стоп“,
отнемайки му по този начин предимство, като това описание на механизма на настъпване на
процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за ПТП от 30.09.2022
г., попълнен от двамата участници в инцидента, като видно е от отбелязването в него, че те
3
са отразили като причина за съприкосновението помежду им неспазването на знак за
предимство от страна на л. а. „Форд“, с рег. № *********. По време на разпита си по
делегация пред РС – Варна свидетелят А. също потвърждава, че при управление на т. а.
„МАН“ е участвал в ПТП на околовръстния път на гр. Шумен, спомняйки си, че водачът на
другия л. а. „Форд“ не е спрял на знак „Стоп“, отнемайки му предимство, поради което
между тях е настъпил удар, който той не е могъл да предотврати, тъй като не е разполагал с
нужното разстояние. Изрично свидетелят заявява, че се е движил с допустимата за пътния
участък скорост, както и, че първоначално водачът на другия автомобил е бил спрял на
кръстовището, но впоследствие е навлязъл в него, без да го забележи. В случая, разказаното
от свидетеля А. се подкрепя и от констатациите на вещото лице по изслушаното и прието в
първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което също е достигнало до идентичен извод относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, приемайки, че водачът на т. а. „МАН“, модел
„ТГА“, с рег. № ********* се е движил по пътя с предимство, по който е навлязъл водачът на
л. а. „Форд“, с рег. № *********. Действително, според експертизата за застрахования при
ответника водач е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП в случай, че беше задействал спирачната уредба в момента, в който
другият автомобил е потеглил от стоп – линията, но сам по себе си този извод не е
основание да се приеме, че с поведението си М.А. е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Най-напред, както от собствените му свидетелски показания, така и от
изслушаната и приета автотехническа експертиза се установява, че същият се е движил в
рамките на допустимата за съответния пътен участък скорост, като само въз основа на
разказаното от свидетеля А.Л., разпитан по делегация пред РС – Габрово, че го е възприел да
се движи бързо, не може да се направи извод, че скоростта му на движение е била по-голяма
от максимално предвидената такава от 60 км./час в рамките на процесния пътен участък,
още повече, че тази негова субективна преценка не се подкрепя от останалите доказателства
по делото. В случая, няма основание да се приеме, че за водача на т. а. „МАН“, модел „ТГА“,
с рег. № ********* е възникнало задължение да задейства спирачната уредба на автомобила
си в момент, който предхожда по време навлизането на другия автомобил в платното му за
движение, за да се приеме, че същият е могъл да го предотврати. За да достигне до този
извод от една страна настоящият съдебен състав съобрази факта, че според разказаното от
свидетеля А. първоначално другият водач е бил спрял на знак „Стоп“, но впоследствие
същият е навлязъл в платното му за движение, без да е разполагал с нужното разстояние, за
да предотврати съприкосновението с него, като в тази част показанията му не се
опровергават от други доказателства по делото в т. ч. и разказаното от другия водач –
свидетелят Л., който единствено е заявил, че видимостта му е била ограничена, тъй като в
този пътен участък е имало леко баирче, което означава, че първоначалното спиране от
негова страна на знак „Стоп“ не е било достатъчно, а при наличието на допълнителни
фактори, ограничаващи видимостта му, същият е следвало да преустанови маневрата си по
навлизане по пътя с предимство, по който се е движил другият водач, изчаквайки го да
премине, а не да очаква от него да задейства спирачната уредба на автомобила си. Нещо
4
повече, в показанията си и двамата свидетели споделят за наличието и на други участници в
движението, поради което не е изключена възможността те да са създали допълнителни
затруднения за водача на т. а. „МАН“, модел „ТГА“, с рег. № ********* да възприеме другия
водач към момента на неговото навлизане в лентата му за движение, в който момент според
експертизата бусът вече се е намирал в опасната му зона на движение, поради което за него
ударът е бил непредотвратим. Действително, в показанията си свидетелят Л. завява, че при
разговора си с другия водач той му е споделил, че камионът му е поднесъл, но в тази част
разказаното от него е изолирано и не се подкрепя от други доказателства по делото, за да се
приеме, че евентуалното настъпване на такъв фактор също е допринесло за реализиране на
съприкосновението между двата автомобила. Следователно, при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, гласните такива чрез разпит на свидетеля М.А.,
както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза настоящият
съдебен състав намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по твърдяния от ищеца
механизъм, отразен в схемата към протокола за ПТП от 30.09.2022 г., като вина за същото
(доколкото не се установяват изключващи я обстоятелства) носи водачът на застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Форд“, с рег. № *********. В
случая, така установеното поведение на свидетеля А.Л. представлява единствена техническа
причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото същият е извършил нарушение на чл.
50, ал. 1 ЗДвП, тъй като при наличието на пътен знак „Б-2“ – „Стоп“, не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство друг автомобил, предприемайки маневра за включване в
него. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи
категоричен извод, че с поведението си застрахованият при ищеца водач също е допринесъл
за настъпване на процесното ПТП. Както се посочи по-горе, не се установява той да се е
движил с висока и несъобразена с процесния пътен участък скорост, поставяйки се по този
начин в обективна невъзможност да предотврати своевременно пътния инцидент. Нещо
повече, забележка в тази насока липсва и в самия двустранен констативен протокол за ПТП
от 30.09.2022 г., съставен от двамата участници, като видно е от отбелязването в него, че е
отразено единствено допуснато нарушение на ЗДвП от страна на застрахования при ищеца
водач, изразяващо се в неспазване на пътен знак за предимство, без да се отразени данни,
подкрепящи довода на ответника за проявено съпричиняване от страна и на другия такъв.
Следва да се отбележи още, че сами по себе си показанията на свидетеля А.Л., за които във
въззивната жалба се твърди, че са останали игнорирани от страна на първоинстанционния
съд, не способстват за направата на различен извод относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и техническата причина за това. Действително, по делото се
установява, че първоначално водачът на л. а. „Форд“, с рег. № ********* е спрял на знак „Б-
2“ – „Стоп“, както се посочва от него по време на разпита му, но впоследствие той е
навлязъл по пътя с предимство без да пропусне вече движещия се по него т. а. „МАН“,
модел ТГА“, с рег. № *********, за който не се доказва категорично да е поднесъл поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, както се поддържа от свидетеля. Както
се посочи по-горе, в тази част показанията му се опровергават както от изводите на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза, установило, че според характера на
5
уврежданията в описа на застрахователя скоростта на движение на застрахования при
ответника автомобил не е била по-висока от 60 км./час, така и от показанията на свидетеля
М.А., който също е възприел скоростта си на движение в рамките на допустимата такава за
съответния пътен участък. В случая, за направата на различен извод не способстват и
фактическите констатации, възприети с представената към отговора на исковата молба
автотехническа експертиза, на която се позовава въззивникът, тъй като тя няма обвързващо
действие за настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и
при спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните следва
да се приеме за установено по делото противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД), в причинна връзка с което е настъпило процесното ПТП,
както и липсата на противоправни действия от страна на застрахования при ищеца водач на
МПС, поради което отговорност за обезщетяване на причинените вреди носи изцяло
ответното дружество, което следва да възстанови на ищеца платеното на пострадалия
застрахователно обезщетение. По-нататък във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи във връзка с причинените на всеки от автомобилите щети и наличието на причинна
връзка със застрахователното събитие, както и такива, свързани с размера на всяка една от
присъдените суми за главница и лихва за забава, поради което въззивният съд не следва да
излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявените искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни.
Предвид идентичните правни изводи, до които достигна въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, която претендира
единствено такива за адвокатско възнаграждение в размер на 516 лв. с ДДС, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № 261/18.09.2024 г. и
платежно нареждане от същата дата. Релевираното възражение за неговата прекомерност
съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният размер от 430 лв. без ДДС е почти
идентичен с минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сторените от
въззивника разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9326 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело №
19341/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, в обжалваната част, с която по предявените
искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът ЗАД
6
„Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ищеца ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 1 332,35 лв.,
представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за причинени вреди на т. а. „МАН“, модел
„ТГА“, с рег. № *********, вследствие на ПТП от 30.09.2022 г., настъпило в гр. Шумен
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Форд“ с рег. № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното
плащане, както и 41,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2023 г. до
09.04.2023 г.
ОСЪЖДА „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 516 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр. дело № 19341/2023 г. по описа
на СРС, 126 състав, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7