Решение по дело №272/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20215000600272
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марина Вангелова Белчева
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600272 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения
С.Н.С., чрез неговия защитник адв. Д.А., за възобновяване на ВНОХД №
106/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и НОХД № 91/2018 г. на
Районен съд – Харманли, отмяна на постановените по тях, съответно,
решение и присъда, като вместо това подсъдимият С. бъде признат за невинен
и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния или първоинстанционния съд или на прокурора.
Изложените доводи попадат в обхвата на касационните основания по 348 ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът
поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият не се явява и не изразява становище.
1
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура
дава заключение, че искането на осъденото лице е основателно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 4/27.01.2020 г. по НОХД № 91/2018 г. на РС -
Харманли подсъдимият С.Н.С. е признат за виновен за това, че на **** г. в гр.
Х., област Х., в шивашки цех, находящ се на ул. ”А.” № *, без съгласието на
притежателите на изключителните права на търговски марки: „Н.” („N.”), „П.”
(„Р.”), „А.”(„А.”), „Д.” („G.”), „Д.” (D.), „P.” ( „R.”), „Д.” (G.”) и без правно
основание е използвал в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2
вр. ал. 1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), като
предлагал за продажба и съхранявал с цел продажба на стоки с тези търговски
марки, а именно: 9 броя тениски с логото на марката „Н.” („N.”), 23 броя
тениски с логото на марката „П.”(„Р.”), 40 броя спортни екипи-долнище и
горнище с логото на марката „А.” („А.”), 1 брой къси панталони, тип шорти с
логото на марката „А.” („А.”), 49 броя тениски с логото на марката„А.” („А.”),
6 броя блузи с дълъг ръкав с логото на марката „А.” („А.”), 2 броя блузи с
дълъг ръкав с логото на марката „А.” („А.”), 11 броя тениски с логото на „А.”
(„А.”), 36 броя мъжки якета с логото на марката „Д.” („D.“), 11 броя мъжки
тениски с логото на марката „Д.” („D.“ ), 15 броя дънкови панталони с логото
на марката „P.” („R.”), 4 броя къси дънкови панталони с логото на марката
„P.” („R.”), 3 броя тениски с логото на марката „В.” („V.”) и 2 броя ризи с къс
ръкав с логото на марката „В.” („V.”), всички на обща стойност 13 299,00 лв.,
които са обект на това изключително право , поради което и на основание
172б, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. чл. 42а ал.2, т.1 и т.2 от НК е осъден
на "пробация" при следната съвкупност от пробационни мерки:
"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от десет месеца, с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
2
пробационен служител" за срок от десет месеца и глоба в размер на 1000
лева.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
С решение № 260030/05.11.2020 г., постановено по ВНОХД
№ 106/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, първоинстанционният
съдебен акт е изменен като е намален срокът на наложените пробационни
мерки от десет месеца на шест месеца – всяка от тях. Решението не подлежи
на обжалване и протест и е влязло в сила на датата на постановяването му.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете
предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, настоящата
инстанция не констатира да са налице посочените в искането основания за
отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Неоснователно е възражението на защитата за допуснато
съществено процесуално нарушение от въззивния съд, тъй като в него не е
посочен номера на делото, по което е постановено. От съдържанието на
решението следва, че действително е налице очевиден пропуск, допуснат от
изготвящия го да впише и номера на делото на въззивния съд. Изводимо от
неговото съдържание обаче е видно, че съдебният акт касае инкриминираното
деяние, поради което не се поражда съмнение, че решението е постановено
именно по ВНОХД № 106/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
Настоящата инстанция не споделя и останалите доводи на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния и въззивния съд. Не се установява липса на мотиви към
присъдата на районния съд. В разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК са
регламентирани изискванията към съдържанието на мотивите на присъдата,
които са били спазени. В мотивите си Районен съд – Харманли е подложил на
внимателен и задълбочен анализ събраните по делото доказателства.
Изложени са убедителни съображения защо е кредитирал само част от
обясненията на подсъдимия С., а тази, в която същият твърди, че процесните
стоки не са негови, е отхвърлил като недостоверни. В тази насока обосновано
са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели П. и С. –
полицейски служители и свидетелките Б., И., Б., П. и П. – всичките
3
работнички в шивашкия цех на С., които разказват за естеството на
развиваната от същия дейност и намерените при извършената полицейска
проверка процесни стоки. Показанията на посочените свидетели
кореспондират помежду си и с приложените по делото като писмени
доказателства протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за
доброволно предаване от страна на С.С. на намиращите се в
производственото помещение и склада към него дрехи с логото на различни
търговски марки.. Въззивният съд също не е пренебрегнал задълженията си
по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК, поради което упрекът на защитата, че не е
изложил в решението си фактическа обстановка, такава каквато е възприел за
установена, е неоснователен, доколкото подробно описание на фактите се
съдържа на л. 85 – л. 86 от ВНОХД № 106/2020 г. на ХОС. В редица свои
решения ВКС многократно е отбелязвал, че когато въззивният съд не е
достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по
делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е
задължително за мотивите на първоинстанционната присъда (напр.: Решение
№ 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I н. о.; Решение №
283/12.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 892/2015 г., ІІІ н.о. и др.). В конкретния
случай окръжният съд е възприел изцяло установената от районния съд
фактическа обстановка, като е изложил съображения и защо не кредитира
показанията на разпитаната в хода на въззивното производство свидетелка
Б.Т., която е заявила, че подсъдимият не е шиел стоки от процесните марки.
На следващо място, в искането за възобновяване са изложени
оплаквания, че съдът макар и да е бил длъжен служебно да събира
доказателства, не е сторил това, поради което фактическата обстановка е
останала неизяснена, както и че приетите факти са в противоречие с
доказателствата по делото. Във връзка с тези две оплаквания е необходимо да
се отбележи на първо място, че решаващите съдилища са изпълнили
задълженията си за събирането на достатъчен обем доказателствени
материали, необходими за разкриване на обективната истина по делото и
неговото правилно решаване. Предмет на доказване в наказателния процес е
съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да бъдат установени, за да
се постигне правилност при решаването на делото. Съгласно чл. 107, ал. 2
НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по
свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.
4
Следователно, какъв доказателствен обем съдът служебно следва да събере,
за да установи търсената в процеса обективна истина, е от изключителна
негова компетентност. В конкретния случай, възражението на защитника за
нарушено право на защита е неоснователно, тъй като на практика сам се е
лишил от неговото упражняване. Така, преди приключване на съдебното
следствие пред районния съд е заявил, че делото не е изяснено, но че няма
искания за други доказателства, а пред окръжния съд - че няма искания за
други доказателства и да се приключва съдебното следствие. Едва в
пледоарията си пред окръжния съд е оспорил заключението на изготвената по
делото експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на
РБ търговски марки, което се поддържа и в искането за възобновяване. При
изслушването на вещото лице пред районния съд защитникът не е възразил
срещу даденото от него заключение и не е направил искане за назначаване на
допълнителна или повторна експертиза, дори и след предявяване на
веществените доказателства в края на съдебното следствие. Такова искане не
е направил и в хода на въззивното производство. При това положение
възражението, че вещото лице е изготвило заключението си в нарушение на
правилата на НПК, е неоснователно, като в тази връзка следва да се има
предвид, че няма пречка изследването да бъде извършено и по писмени
данни, каквито в настоящия случай се съдържат в материалите по делото. В
подкрепа на този извод е и фактът, че изследваните от вещото лице артикули
напълно съответстват по видове и марки с тези, описани в протокола за оглед
на веществени доказателства. Освен изложеното, следва да се има предвид и
че необосноваността на съдебния акт не е сред касационните основания по по
чл. 348, ал. 1 НПК, към които препраща нормата на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК,
поради което по това оплакване настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Проверката, която следва да се извърши е за правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при
събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението
за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Както бе отбелязано по – горе, анализът на доказателствената съвкупност по
настоящето дело е извършен в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14
НПК, като не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено
средство, не се констатира и те да са обсъждани едностранчиво, тенденциозно
или пък не според действителното им съдържание. Внимателната съпоставка
5
на данните, съдържащи се в коментираните гласни доказателствени
източници, както и обсъждането им във връзка с другите доказателства,
събрани по делото, е мотивирала решаващите съдилища да направят верни
заключения кои са недостоверни и кои да бъдат кредитирани с доверие.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и
възражението за допуснато нарушение на материално правните разпоредби на
НК. Приетите фактически обстоятелства отпървата и въззивна инстанция,
относно дейността на осъдения С. правилно са били подведени под нормата
на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК. Чрез съответните доказателствени
способи са били установени всички елементи от обективната и субективна
страна на престъплението, ангажирало наказателната му отговорност. Не се
споделя доводът, релевиран в искането за възобновяване, за неправилност на
извода за съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като липсват
доказателства, че именно посочените в обвинителния акт и присъдата са
притежателите на съответните търговски марка, съответно – пострадали.
Безспорно по делото е установено чрез марковата експертиза, че процесните
търговски марки са надлежно регистрирани и патентовани като такива, като
притежателите им имат свои представители за различните части на света, в
това число и за територията на България. Безспорно установено е също, че
подсъдимият е нямал съгласието на притежателите на търговските марки да
бъдат ползвани последните за продажбата на процесните артикули.
Експертизата е категорична и за това, че за всички иззети стоки е налице
пълно съвпадение между съответната регистрирана марка и нейните знаци с
предлаганите от подсъдимия за продажба. Ето защо, направеното в тази
връзка възражение на защитата е неоснователно.
С оглед на изложеното, като не установи основания за
възобновяване на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.Н.С.,
чрез защитника му адв. Д.А., за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 106/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд
и по НОХД № 91/2018 г. по описа на Харманлийския районен съд.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7