№ 272
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503269 по описа за 2020 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ю. К. Й. чрез адв.
Л.И. срещу решение 6 от 27.03.2020 г. на ОС Видин по гр.д. 247/2019 г., с което е отхвърлен
искът му срещу Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония" със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Еделвайс“ 3 с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД в качеството му на купувач да се обяви за окончателен предварителния
договор, сключен на 15.11.2016 г. между ищеца и сдружението в качеството на продавач за
закупуването на 21 510 дружествени дяла от капитала на „Бонония - Турист" ООД, за
сумата от 197 526,33 лв., като се определи разумен срок за внасяне на посочената сума
след влизане в сила на решението.
Изложени са оплаквания за неправилност поради погрешния извод на съда, че сключеният
предварителен договор е нищожен при липса на съгласие. От една страна е налице решение
на Управителния съвет на сдружението, а от друга такова дори не е необходимо за
валидността на договора. Иска се приемане като доказателство на Протокол 2 от 28.07.2015
г. на УС на Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония", като се
твърди, че ищецът го е намерил случайно след края на устните състезания пред ОС Видин.
Иска се от съда да задължи насрещната страна да представи оригинал на този протокол,
съдържащ се у него.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ответника чрез адв. И.Б. в срока,
определен в чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна по
подробно изложени в отговора съображения. Възразява се срещу приемането на
доказателството. Твърди, че такъв протокол не е бил валидно съставян с правно действие за
ответното сдружение.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Искането за приемане на Протокол 2 от
28.07.2015 г на ОС на „Бонония турист“ ООД е оставено без уважение, тъй като
1
жалбоподателят не твърди, че не е могъл да узнае за представеното доказателство и не
доказва такова обстоятелство въпреки дадената му двукратно възможност, а самият той е
подписал посочения протокол, следователно е знаел за неговото съществуване. На следващо
място, представеният протокол е от ОС на „Бонония турист“ ООД, а не на Сдружение с
нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония", ответник по делото, видно от
антетката и печата, в него е обективирано, че докладва управителят на фирмата. След
сравнение с протоколи на туристическото дружество, при които докладва председателят, а
печатът е на туристическото дружество, е видно, че протоколът от 28.07.2015 г. е
неотносим, тъй като не е на ОС на ответника.
В съдебно заседание, а въззивният жалбоподател и в писмена защита, поддържат заявените
до момента позиции.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Предмет на делото е иск е с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен между ищеца
и ответниците предварителен договор за продажба на дружествени дялове.
Предпоставките за уважаване на иска са договорът, чието обявяване за окончателен се иска,
да е валиден, да отговаря на общите изисквания за действителност на договорите, както и на
специалните изисквания към предварителните договори- да е сключен в изискуемата от чл.
19 ал. 1 от ЗЗД форма, да съдържа уговорки относно съществените условия за окончателния
договор ( чл. 19 ал. 2 от ЗЗД ), да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа
клауза за сключване на окончателен договор. За да бъде налице основание за обявяване на
договора за окончателен, следва да са настъпили правопораждащите модалитети, уговорени
от страните, касаещи правото да се иска сключване на окончателен договор. За да може да
бъде обявен за окончателен предварителният договор, той трябва да има за предмет
сключването на действителен окончателен договор и купувачът по сделката да е изправна
страна по договора. Съдът следва да извърши проверка за предпоставките за прехвърляне на
правото на собственост върху недвижимост по нотариален ред- чл.363 ГПК, в това число и
факта, дали ответникът е собственик на имота и дали има годен за прехвърляне обект и да
съобрази специалните изисквания на ДОПК и ЗННД. Макар ГПК да предвижда съдебна
проверка ex officio на предпоставките за прехвърляне на собствеността само при
прехвърляне на недвижими имоти, този текст следва да се тълкува разширително.
Правноисторическата ситуация при приемането на този текст от ГПК през 1952 г. не е
познавала практически значими хипотези на нотариални действия извън прехвърлянето на
недвижими имоти и права върху тях. Днес приложното поле на формата за действителност
на сделки с участието на нотариус е значително разширено, включително при прехвърляне
на дялове в ООД. След като нотариусът има задължение по чл. 590 вр. чл. 580 вр. чл. 586
ГПК да провери правомерността на удостоверяваните действия, това задължение важи и за
съда в производство по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съдът приема предпоставките за уважаване на предявения иск за доказани по делото по
следните съображения.
Договорът от 15.11.2016 г., чието обявяване за окончателен се иска, е сключен между Ю. К.
Й., Сдружение Туристическо дружество "Бонония", „Бонония - Турист" ООД и „Универсал
Ю“ ЕООД. В чл.1 от договора е посочено, че сдружението дава съгласие да продава
дружествените си дялове - 54 450 бр. от капитала на „Бонония - Турист" ООД за сумата от
500 000 лв. или по 9,183 лв. за един дружествен дял и че се задължава да ги предостави на
съдружника си Ю. К. Й.. Последният от своя страна се задължава да изкупи срещу
заплащане притежаваните от сдружението 54 450 дяла от капитала на „Бонония - Турист"
ООД за сумата от 500 000 лв.или по 9,183 лева за един дружествен дял (чл. 2). В чл. 4 е
2
договорено е Ю. К. Й. да има право да придобива до 50% от всичките дялове в „Бонония -
Турист" ООД на части, плащайки суми по банкова сметка ТД „Бонония“ Видин. Останалите
50% от дяловете също може да изкупува на части, но решенията във фирмата се взимат с
вишегласие. ТД „Бонония“ Видин се задължава да прехвърли съответния брой дялове
пропорционално на внесените суми след получаване на средствата от банковата си сметка,
като за всяка операция се изготвят договори за покупко-продажба.
Съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ в редакцията преди промяната с ДВ, бр. 105 от 2016 г.
прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на
договора и се вписва в търговския регистър. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителният
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална
или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Ето защо писмената
форма за действителност е спазена. Заключението на съдебно-графическата експертиза,
изслушана от ОС Видин, е категорично, че подписът за Сдружение ТД Бонония е положен
от посоченото в договора лице – Т. М., поради което следва да се приеме, че договорът е
автентичен. По делото е представен оригинал на договора, с което е спазено изискването на
чл. 183 ГПК.
Договорът е действителен, тъй като е изявена воля от председателя на сдружението и от
ищеца, няма твърдения и доказателства за нейни пороци, поради което е породил
облигационното си действие. Възраженията на ответното сдружение за липса на
съгласие/воля за сключването му, дори да бяха основателни, не биха довели до извод за
нищожност на договора, тъй като същият би могъл да породи задължението по чл. 23 ЗЗД.
Спорният въпрос е дали договорът може да бъде обявен за окончателен, а за отговора му
трябва да се изследват и останалите предпоставки.
Представеният договор съдържа уговорки относно съществени условия: посочена е
единичната цена на дружествения дял - 9,183 лева (чл. 1 и чл. 2), посочено е общото участие,
до което ищецът може да придобива дялове – 50 % след плащане на сумите по банкова
сметка на сдружението и останалите 50 % след решение на фирмата с вишегласие.
Неоснователен е доводът на ответното сдружение за липса на съществени елементи от
сделката - конкретен брой дружествени дялове срещу заплащане на конкретна, точно
определена продажна (единична и обща) цена. Посочена е общата цена цифром и словом –
500 000 (петстотин хиляди) лева (чл. 1 чл. 2), посочена е единичната цена 9,183 лева, като
грешката при изписване на числото словом девет цяло сто осемдесет и три хиляди, а не
хилядни, съдът намира за несъществена предвид смисъла, който произтича от целия
договор. Неправилно е и тълкуването, според което общата цена от 500 000 лева не отговаря
на ясно формирана и точно изразена воля на страните относно продажната цена. Частното
на 500 000 лева (делимо) и 54 450 дяла (делител) е 9,182736455463728 лв. – сума, която
очевидно страните са закръглили на 9,183 според математическите правила.
Следва да се има предвид и решение № 21 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2018 г.,
IV г. о., ГК, според което предварителният договор за продажба трябва да съдържа уговорки
за вещта и цената, като е допустимо с договора да е обещано прехвърляне на повече от една
вещ при общо посочена цена. В този случай предмет на предварителния договор са повече
от една вещи, но предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде само част от уговорената
между страните престация. Когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху
няколко вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира
обявяване на договора за окончателен не за всички, а само за част от вещите, цената на всеки
отделен обект е установима. Искът не може да бъде отхвърлен, поради неопределяемост на
цената на отделните обекти. Тази цена следва да се определи според съотношението между
пазарната стойност на всички обекти, чиято продажба е обещана, в състоянието им към
момента на сключване на договора, като полученият коефициент бъде отнесен към общо
уговорената цена.
3
По въпроса дали договорът има характер на предварителен въззивният съд излага следното
становище. В договора от 15.11.2016 г. страните освен описаното по-горе съдържание на чл.
1, чл. 2 и чл. 4 са уговорили прехвърлянето на дяловете да се извърши за срок от три години.
Посочено е, че договорената цена не може да бъде променяна (чл. 3) Тълкуването на
текстовете на чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 съвместно един с друг обосновава извод, че страните
са придали именно значението на предварителен договор на договора от 15.11.2016 г. Тези
текстове могат да се тълкуват като поемане на задължение за сключване на окончателен
договор. Такова задължение може да бъде изведено и от обсъжданията и взетите решения на
тяхна основа в Протокол №3/24.10.2016 г. и Протокол №4/18.12.2017 г. от заседание на УС
на Туристическо дружество "Бонония". Неоснователни са доводите, че представените с
исковата молба договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г., с
подписи, заверени от нотариус Л. Ц. и договор за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот вместо плащане, обективиран в нотариален акт на същата дата на
същия нотариус и двете сделки със страни Ю.Й. и туристическото дружество, а договорът за
недвижимия имот и Я. М. К. като прехвърлител, са самостоятелни сделки без връзка с
представения договор от 15.11.2016 г. Анализът на тези три документа, както и Протокол
№3/25.10.2016 г. и Протокол №4/18.12.2017 г. от заседание на УС на Туристическо
дружество "Бонония" дават основание на състава да приеме, че между страните по делото
съществуват комплекс от правоотношения, уреждащи стопанската дейност, както на
сдружението, така и на ищеца лично и чрез представляваното от него „Универсал Ю“
ЕООД. Този извод се подкрепя и от приетото заключение на СТЕ, според което пазарната
стойност на недвижимия имот, предмет на сделката от 02.12.2016 г., към същата дата е
128 600 лева. В нотариалния акт страните са се съгласили имотът да се прехвърли вместо
плащане на задължение на „Универсал Ю“ ЕООД към Туристическо дружество "Бонония",
което страните са заявили, че е 50 000 лева. Това разминаване може да бъде обяснено
именно с комплекса от правоотношения, предмет и на договора от 15.11.2016 г. В него
наред с уговорката за изкупуване на дяловете от търговското дружество, страните са поели и
следните задължения. Ю. К. Й. се задължава да прехвърли на сдружението магазин 2 от
сграда, описана в договора, за цена от 100 000 лева, като плащането ще се осъществи по
следния начин: сумата от 50 000 лева, която е част от задължението за наем на „Универсал
Ю“ ЕООД към „Бонония турист“ ООД към 31.12.2016 г. ще бъде приспадната, като
„Бонония турист“ ООД ще приеме, че е налице плащане в този размер. Остатъкът от цената
от 50 000 лева ще бъде използвана от Ю.Й. за закупуване на 5445 дяла от „Бонония турист“
ООД (чл. 5, 5.1. и 5.2. от договора). И двете сделки в изпълнение на чл. 5, 5.1 и 5.2. са
сключени на 02.12.2016 г. с описаните по-горе договори.
По въпроса дали изявлението на председателя на сдружението е достатъчно, за да се обяви
договора за окончателен, което представлява отговор на въпроса дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността съдът излага следното. Вярно е, както се
твърди от ответника по иска и ответник по жалбата, че съгласно Устава на сдружението
Управителният съвет взема решения относно придобиването, управлението, стопанисването
и разпореждането с имуществото на дружеството. Решенията по тази точка се взимат с
мнозинство 2/3 от всички членове на управителния съвет. (Чл.33 т.7). Съгласно решението,
обективирано в Протокол 3 от 25.10.2016 г. от заседание на УС на Туристическо дружество
"Бонония" Управителният съвет дава съгласие Ю. К. Й. да придобива дялове от фирмата по
тяхната равностойност в деня на прехвърлянето (т. 1) и решението е подписано от всички
членове на УС. На следващо място, съгласно ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
3/2013 г., ОСГТК, съгласно което решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е
необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия
дружеството орган (управител/управители) и липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т.
7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен.
Този подход ВКС разпростира и по отношение на кооперацията с Решение № 229 от
27.11.2018 г. по т. д. № 789/2017 г., I т. о., съгласно което наличието на решение на общото
събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК не е необходимо условие за
4
действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или
с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган.
Възприетото становище е във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността,
стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица
(мотиви към т. 1 на ТР). В конкретния случай ищецът е трето лице по отношение на
ответното сдружение. Наред с това, въпреки че ответникът не е търговец, той извършва
търговска дейност като допълнителна дейност съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ
(юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност
само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като
използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели).
Фактът, че притежава дялове в търговско дружество е достатъчен, за да се приеме, че
участва в търговския оборот. Поради наличието на принципното съгласие на УС на
туристическото дружество ищецът да придобива дялове от търговското дружество по
тяхната равностойност и поради приложението на ТР № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
3/2013 г., ОСГТК съдът намира, че договорът от 15.11.2016 г. обвързва сдружението.
В договора е уговорен срок за прехвърляне на дяловете от три години, който е изтекъл още
към датата на първото заседание пред първата инстанция.
С оглед приетото от въззивния съд обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде уважен.
Искът е предявен за част от дяловете и следва да бъде уважен съобразно искането на ищеца
за 21 510 дяла при единична цена на дял 9.183 лева или общо 197 526,33 (сто деветдесет и
седем хиляди петстотин двадесет и шест 0,33) лева, които ищецът следва да бъде осъден да
заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Цената следва да бъде
преведена по сметка, посочена от ответното сдружение, като при липса на съдействие може
да бъде преведена на IBAN *****, посочена в платежното нареждане на л. 172 от
първоинстанционното дело. От същността на производството по чл. 362 - 364 ГПК при иск
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следват и неговите особености. В рамките на това особено съдебно
производство, съдът осъществява до голяма степен същите действия, които извършва
нотариуса, проверявайки дали е изпълнено задължението за прехвърляне правото на
собственост върху имот; дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, както и факта на
плащане на уговорената продажна цена /която съставлява елемент от договора/. Ако
решаващият съд приеме, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение за сключване
на окончателния договор - да изплати покупната цена или остатъка от нея, той постановява в
решението по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че
ищецът изпълни задължението си /същото може да бъде парично задължение или непарично
/ (Решение № 72 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 659/2010 г., I т. о., ТК). Съгласно чл. 364,
ал. 1 и 2 от ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, като
тази норма следва да се приложи по аналогия за нотариалната такса за нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието при прехвърлянето на дружествения дял.
Таксата за удостоверяване на датата и подписите на договори с определен материален
интерес и подлежащи на вписване е 50 % от таксата за нотариален акт при материален
интерес от 197 526,33 лева е 462,68 лв. Именно тази такса ищецът следва да заплати по
сметка на съда.
Решението следва да бъде отменено изцяло включително в частта за разноските.
В полза на ищеца, въззивен жалбоподател следва да се присъдят разноски за първата
инстанция: за държавна такса от 7901 лева, 550 лева за депозит за вещи лица и 2000 лева
адвокатски хонорар, за колкото е представено доказателство за плащането с договор на л. 19
от делото пред ОС Видин. Хонорарът от 2000 лева не е прекомерен с оглед естеството на
спора, материалния интерес, проведените заседания и изслушаните експертизи. За
5
въззивната инстанция в полза на жалбоподателя се дължи държавна такса от 3950,53 лева.
Адвокатски хонорар се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като е представен
договор с уговорка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съдът, предвид направеното възражение за
прекомерност и при съпоставка с хонорара за първата инстанция, определя дължимия
хонорар на 1500 лева.
С тези мотиви, Софийски апелативен съд, Първи състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 6 от 27.03.2020 г. на ОС Видин по гр.д. 247/2019 г. и вместо него
постановява:
ОБЯВЯВА за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор от
15.11.2016 г. между Ю. К. Й., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ 11 като купувач и
Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония", ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Еделвайс“ 3 като продавач за
закупуването на 21 510 дружествени дяла от капитала на „Бонония - Турист" ООД, ЕИК
********* при условие, че Ю. К. Й. заплати на Сдружение с нестопанска цел Туристическо
дружество "Бонония" цената на дяловете в размер на 197 526,33 (сто деветдесет и седем
хиляди петстотин двадесет и шест 0,33) лева в двуседмичен срок от влизане на решението в
сила, като указва на Ю. К. Й., че при неплащане на цената в посочения срок Сдружение с
нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония" може да поиска обезсилване на
решението на основание чл. 362, ал. 2 ГПК. Цената следва да бъде преведена по сметка,
посочена от ответното сдружение, като при липса на съдействие може да бъде преведена на
IBAN *****.
ОСЪЖДА Ю. К. Й., ЕГН ********** да заплати разноски за прехвърляне на дяловете по
сметка на Апелативен Съд София в размер на 462,68 лв.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония", ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Еделвайс“ 3 да заплати на
Ю. К. Й., ЕГН ********** на основание чл. 72, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в
размер на 10451 лева и разноски за въззивната инстанция в размер на 3950,53 лева.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Туристическо дружество "Бонония", ЕИК
********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат Л. И. И., АК Видин
адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 1500 лева.
ПРЕПИС от решението да се издаде след представяне на доказателства от ищеца, че е
заплатена таксата по сметка на АС София.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6