Решение по дело №4599/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260565
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 22 май 2021 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110204599
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                      Година  2021                     Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На седемнадесети февруари         Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                   № 4599             по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.П.П. против НП № 20-0445-000364/21.08.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, РУ-Аксаково, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1 от ЗДвП на П.П. е наложено наказание глоба в размер на 350лв. и ЛПУМПС за срок от осем месеца.

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Не бил спазен шест месечният срок за издаване на НП.

 

        В съдебно заседание въззивникът не се явява, чрез упълномощен защитник – адв. С., изразява становище по същество в писмени бележки. Автомобилът бил собственост на трето лице,  което  също не знаело за служебно прекратената регистрация – не били снети табелите , нито били изпращани писма , или съобщения. Поради  това извършеното не било съставомерно и НП следвало да бъде отменено. Алтернативно прави искане НП да бъде отменено поради маловажност на случая.

        Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, изразява становище по същество в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.

 

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.02.20г. около 01.40ч. в гр.Варна, по ул. Г.Петлешев в гр. Аксаково, въззивникът П.управлявала л.а. БМВ 316 И  с рег. № А 3294 МК, собственост на Т. М.от гр. Поморие, като автомобилът бил с прекратена регистрация от 30.01.2020г. Собственикът.За това, че управлява нерегистрирано МПС, срещу него бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис.  Преписката била докладвана на прокуратурата. С постановление от 10.04.2020г. прокурорът отказал образуването на наказателно производство поради  субективна несъставомерност на деянието. От фактическа страна в постановлението е прието, че е било налице противоправно бездействие на предишния собственик, който  не изпълнил задължението си за заяви МПС за регистрация на свое име  в законовия срок. На 11.03.20 г. регистрацията на автомобила била възстановена. Също в хода на проверката се установило и от фактическа страна в постановлението било  прието, че собственикът на МПС небил уведомен за прекратената регистрация чрез писмено съобщение, или по друг начин. Поради това, че съставът на престъплението изисквал пряк умисъл, прокурорът направил извод, че извършеното  не е съставомерно от субективна страна. Видно от снетите в хода на  проверката обяснения, автомобилът е бил управляван от лицето, което го е купило и именно това лице е помолило въззивника да поеме управлението за кратко време.

 

Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, договор за покупко- продажба на МПС, декларации, пълномощно, талон, справката за нарушител от региона, справка за автомобила,  заповед за компетентност, постановление на РП –Варна, материалите от пр.№445р-1621/02г. на РУ-Аксаково.

Съдът кредитира показанията на св.Х., като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви. 

 

Съдът, предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок, считано от Постановлението на прокурора за отказ от образуване. Издадено е и от компетентно лице, оправомощено с приложената по делото заповед.

С оглед спецификата на този конкретен случай, съдът намира, че в НП не са описани всички факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. Не са описани фактите,  от които е направен извод, че деянието е извършено виновно – било то умишлено, или непредпазливо. Не става ясно защо АНО е направил извод, че водачът, който е поел управлението за кратко време е бил наясно, че е имало причини автомобилът да бъде с прекратена  регистрация, още повече, че лицето, което е купило този автомобил, но не успяло да го регистрира на свое име,  е било пътник в колата по време на проверката, видно от приложената към преписката справка от  19.03.2020г.

Липсата на факти ограничава правото на защита, която се гради именно  срещу фактите и съдът намира, че това е достатъчно основание за отмяна на НП.

 

Неправилно е приложен материалният закон.

Видно от справката на ОД на МВР, собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията. Уведомяването на собственика, не е част от фактическия състав по служебното дерегистриране, поради нарушението  е осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване поставя под съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна страна. Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според доказателствата. Изводите  за наличие или не на виновно поведение, следва да се извеждат от конкретните обстоятелства. Дори да не е собственик, водачът е длъжен преди потегляне да се увери, че превозното средство има валидна застраховка гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона, съответно – да знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината,  за  да е извършено административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост. Поради това в общия случай съдът приема, че след като е бил длъжен да  знае, че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“, бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то водачът е осъществил от субективна страна състава на нарушението при непредпазлива форма на вината. В този конкретен случай, обаче, са налице специфични обстоятелства, които го отличават от обикновените случаи от този род не само с по- ниска степен на обществена опасност, но и се поставя под съмнение обстоятелството, дали въззивникът П. П.не е имал погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. Както е по- горе изложено, изначално автомобилът се е управлявал от друго лице, което е било и неговия купувач, а П.е заел мястото на водача инцидентно и за кратко.  При това няма доказателства, че същият е знаел за липсата на застраховка гражданска отговорност.

Предвид горното, съдът намира,  че П. П.е наказан за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Той не само не е собственик на автомобила, но не е бил  и негов ползвател. Автомобилът се управлявал именно от ползвателя, а П.заел само за кратко мястото на водача по време на пътуването. Това поставя под съмнение осъществяването на състава на нарушението от субективна страна.

Но дори да приемем, че водачът е бил длъжен и е могъл да съзнава правно значимите факти, то с оглед на гореописаното  се налага извод, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и същият е маловажен е по см. чл. 28 от ЗАНН, което също  е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид основанията за отмяна на НП, следва да бъде уважено искането на въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза. С оглед представения договор за правна помощ, в полза на П. П. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лева, а искането на ю.к. Л.следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното,  съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0445-000364/21.08.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, РУ-Аксаково, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.3 т.1 от ЗДвП на П.П. е наложено наказание глоба в размер на 350лв. и ЛПУМПС за срок от осем месеца.

 

ОСЪЖДА  ОД на МВР – Варна, РУ-Аксаково, да заплати на  П.П.П. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.    

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на въззивната страна за присъждане на разноски в нейна полза.

 

        Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                                                              СЪДИЯ: