РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Плевен, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:К. М. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от К. М. Д. Административно наказателно дело
№ 20234430202558 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на С. В. В., с ЕГН: ********** от
************ ****** ******* ** против наказателно постановление № 23-
3391-000424 от 10.11.2023 г. на ********* Второ РУ - Плевен към ОДМВР –
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложил на С. В. В. административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, и глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 20 точки, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 137Е от ЗДвП.
За така установеното нарушение на жалбоподателят С. В. В. е съставен
акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
1
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител – адв. К. Д. от АК – гр. Плевен, който моли съда да
отмени наказателното постановление, тъй като управляваното МПС не е
собственост на доверителя му.
За ответната страна по жалбата ********* Второ РУ - Плевен, редовно
и своевременно призована, представител не се явява.
Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата
без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА !
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 398209 от
08.09.2023 г., съставен от актосъставителя В. Д. В. – полицейскки инспектор в
присъствието на свидетеля С. В. С..
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи,
че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно:
На 08.09.2023 г. около 15:00 часа в гр. Плевен, ул. „Г.М.Д.“ № 125, с
посока на движение ж.к. „Сторгозия, гр. Плевен, управлява електрически
скутер с надпис * ******** *******, с номер на рама *************** с
поставена табела в долна дясна част на батерията, на която е изписана
мощност 2,4KWи номинална скорост 40 км/ч, без да е регистрирано по
надлежния ред и управлява без поставена каска.
2
-нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
-нарушение по чл. 137Е от ЗДвП
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис
от акта на жалбоподателя.
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано!!!
Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/
се счита за невиновен до доказване на противното !!!
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по
аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено
като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение.
При съставянето на АУАН-а и при издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които опорочават цялата административно наказателна
процедура и са абсолютно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
3
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и
законовите разпоредби, които са нарушени.
В АУАН-а актосъставителят В. Д. В. е посочил, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като в наказателното
постановление административно наказващият орган е посочил отново, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът констатира, че в АУАН-а и в НП-то, което изцяло повтаря
отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и
в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци,
респективно същото да бъде подведено под посочената в НП
квалификационна норма.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на
цитираната разпоредба предвижда, че условията и реда за регистрация на
автомобилите се уреждат в нарочна наредба.
Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях.
В посочената наредба са уредени три вида регистрационни табели –
постоянни, временни и транзитни, като са уредени случаите, в които те се
издават и символите, които съдържат.
В процесното НП е посочено, че жалбоподателят се е движел с
електрически скутер…, с поставена табела в долна дясна част на батерията,…
4
без да е регистрирано по надлежния ред.
Административно-наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление,
следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които
са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между
текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му
квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган
да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не
само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки
нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му
правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
Нещо повече, въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели В. Д. В. и С. В. С., които са очевидци и са констатирали деянието,
съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената като нарушена
разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Свидетелят С. В. С. в показанията си заявява, че електрическият скутер
е имал табела разположена на корпуса на електрическия скутер.
КАТЕГОРИЧНО Е НЕДОПУСТИМО разширителното тълкуване
на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, допълвайки закона със съдържание,
5
което не е предвидено от законодателя !!!
По пункт 2-ри в наказателното постановление за нарушение по чл.
137Е от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП - водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди, следва да използват защитни каски.
По делото няма спор, че водачът не изпълнил задължението за
използване на защитна каска.
Безспорно е доказано, че лицето управляващо установения от
контролните органи електрически скутер е именно жалбоподателят.
В тази връзка са налице безспорни гласни доказателства, а именно -
показанията на актосъставителя В. Д. В. и на свидетелят С. В. С., които лично
са възприели жалбоподателя да управлява електрическия скутер без защитна
каска върху главата му.
За това нарушение в санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е
предвидено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
На основание чл. 63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. К. Д..
Съдът счита, че с оглед изхода на делото, следва да бъде осъден
административно-наказващият орган да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-3391-000424 от
10.11.2023 г. на ********* 02 РУ – Плевен към ОДМВР - Плевен, както
6
следва:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-3391-000424 от
10.11.2023 г. на ********* Второ РУ - Плевен към ОДМВР – Плевен, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложил на
С. В. В., с ЕГН: ********** от ************ ****** ******* **
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение
по чл. 137Е от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-3391-000424 от 10.11.2023
г. на ********* Второ РУ - Плевен към ОДМВР – Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на С. В.
В., с ЕГН: ********** от ************ ****** ******* ** административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
се отнемат общо 20 точки, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ********* Второ РУ -
Плевен към ОДМВР – Плевен, да заплати на жалбоподателя С. В. В., с ЕГН:
********** от ************ ****** ******* ** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7