Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2151 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Ел Ту Солам“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
38-0001914/05.11.2020г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че административнонаказващият орган е приложил неправилно
разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, като е определил наказание, което не
съответства на целите на административнонаказателната репресия, както и че не е
посочил, на какво основание и при какви обстоятелства е приел, че описаното в
наказателното постановление нарушение е извършено. Във връзка с тези твърдения
се релевират доводи, че към момента на назначаването на посочения водач, същият
е поел ангажимент същия ден на назначаването да подаде документите, чрез които
да се сдобие с карта за квалификация, с което да покрие изискванията за
заеманата работна позиция. Инвокират се доводи, че проверката е проведена
формално и не са събрани доказателства относно причината за липсата на
посочения документ у водача. Релевират се доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба. В допълнение излага доводи, че липсва място на
извършване на нарушението, тъй като вероятно поради грешка от страна на
административнонаказващия орган като място на нарушението е посочено град Русе,
ул. „Котовск“, а от доказателствата по делото се установява, че трудовият
договор е сключен в град Главиница, където е седалището на дружеството и
евентуалното нарушение би следвало да бъде извършено именно там, като според
защитата това представлява съществен процесуален порок по смисъла на чл. 57, т.
3 ЗАНН. На второ място се излагат доводи, касаещи непълноти относно конкретното
нарушение, тъй като административнонаказващия орган не е изследвал и не е
установил, дали този водач е управлявал в действителност, който порок се
твърди, че е от категорията на абсолютните, тъй като това обстоятелство дали
водачът е управлявал е елемент от състава на нарушението. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 279120/12.10.2020г. от длъжностни лица при РД „АА” град Русе, за това, че при
извършена на 12.10.2020г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Ел-Ту-Солан“
ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността № 18924 за извършване на международен автомобилен
превоз на товари от 08.03.2018г., било установено, че превозвачът е допуснал
осъществяването на международен превоз на товари с водач Г.Б.Л., който не
отговаря на изискванията за квалификация на водача за съответната категория съгласно
справка в информационната система на ИА „АА“ град Русе, от която е видно, че
водачът е без карта за квалификация от 07.10.2019г. до 10.09.2020г., като
водачът е назначен на трудов договор на 30.01.2020г., което е субсумирано от актосъставителя
като нарушение по чл. 7б, ал. 1 ЗАП.
АУАН бил
е подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са били депозирани
в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на нарушението идентично с посоченото в
АУАН. Административнонаказващият орган е изменил дадената от актосъставителя правна
квалификация, като е приел, че изложените факти, осъществяват състав на
нарушение, с правна квалификация по чл. 96г., ал. 1, пр. 1 ЗАП и на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е
наложена имуществена санкция в размер на по 3000 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като описание на нарушението е
посочено, че превозвачът е допуснал осъществяването на международен превоз на
товари с водач Г.Б.Л., който не отговаря на изискванията за квалификация на
водача за съответната категория, тъй като е без карта за квалификация от
07.10.2019г. до 10.09.2020г. В конкретния случай липсва посочване на конкретен
превоз или превози, които превозвачът е допуснал с посочения водач. Липсват и
доказателства за извършването на такива.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
се явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата
отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице
да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от страна на
административнонаказващия орган, които факти субсумирани под хипотезиса на
правната норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение,
за което е ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в
предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението
лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и да
бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Съгласно
дадената от страна на административнонаказващия орган правна квалификация на
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, дружеството
жалбоподател е санкционирано за това, че е допуснало водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Първичният
документ, който пряко удостоверява придобитата от водача квалификация, е удостоверението
за професионална компетентност, а не картата на водача, както е посочено и
прието в АУАН и оспореното НП. В съображение 7-мо от преамбюла на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета, изрично е предвидено, че „За да докажат, че
водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-членки
трябва да издадат на водача на превозно средство удостоверение за професионална
компетентност, наричано по-долу „УПК“, което удостоверява неговата или нейната
начална квалификация или продължаващо обучение“.
Картата
за квалификация на водача има вторична удостоверителна функция, тъй като не
удостоверява пряко квалификацията на водача, а удостоверява, че същият
притежава удостоверение за професионална компетентност. Този извод следва и от буквалното
тълкуване на разпоредбите на чл. 7б, ал. 6 ЗАП и чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 41
от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация.
В този
смисъл е Решение от 22.06.2020 г. на Адмистративен съд – Русе, постановено по
к. а. н. д. № 148/2020 г.
Отделно
от това следва да бъде посочено самата разпоредба на чл. 96г, ал. 1 ЗАП е от
категорията на препращащите правни норми, а конкретните изисквания към
дружеството превозвач са посочени в разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАП, съгласно
която разпоредба „Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават
карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години“.
Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че не е
посочено мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е
посочено мястото, където е допуснато нарушението, а именно седалището на
дружеството.
Предвид
настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 4 от делото) НП се
явява издадено от съответния материално и териториално компетентен орган, като
съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ДВ, бр. 7 от 2020г., в сила
от 1.02.2020 г.) Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Русе“ е с
териториална компетентност областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и е
със седалище в гр. Русе, а съгласно цитираната по-горе заповед, т. I.6
директорите на РД „Автомобилна администрация“ са оправомощени да издават НП за
установени нарушения по ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него.
В този
смисъл Решение на Административен съд – Русе от 15.01.2021г., постановено по
КАНД № 380/2020г.
По
изложените мотиви съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно
и като такова същото подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 АПК в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени
и направените от същото разноски в хода на съдебното производство, в размер на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 300 лева, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0001914/05.11.2020г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ЕЛ ТУ СОЛАМ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Главиница, област Силистра,
ул. „Витоша“ № 46, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по
чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛ ТУ СОЛАМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Главиница, област Силистра, ул. „Витоша“ № 46, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА
в размер на 300, 00 (триста) лева,
представляваща разноски в хода на съдебното производство
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: