Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр. Габрово, 23.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на окръжния прокурор ТИХОМИР
ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 3 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от В.В.О. *** против Решение № 135 от 15.11.2022 година по АНД № 648/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 5667058, с който на В.О. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател, тъй като обжалваният от О. акт е различен от този, който въззивният съд е кредитирал; О. не е собственик на посочения от въззивния съд автомобил; автомобилът, притежаван от О., се управлява от трето лице, посочено в жалбата, вкл. и на процесната дата; неправилно и необосновано е оставено без уважение искането на О. за допускане на комплексна експертиза; възразява се срещу извода на въззивния съд, че в случая е отчетен толеранс в полза на водача при отчитане на скоростта; в решението липсват мотиви, не са обсъдени изложените от жалбоподателя доводи и съдът е достигнал до изводи, които не кореспондират с приетите по делото доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният електронен фиш или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационният жалбоподател В.В.О. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово също не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Невярно е твърдението на касационния жалбоподател, че обжалваният от него акт е различен от този, който въззивният съд е кредитирал. Посоченият в касационната жалба Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 4276566 на ОД на МВР – Стара Загора е обсъждан от въззивния съд не като обжалван акт, а по повод обстоятелството, че с процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5667058 на ОД на МВР – Габрово е наложена глоба за нарушение, извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.
Въззивният съд е допуснал техническа грешка при посочване на марката и модела на автомобила, при управление на който е установено превишение на разрешената скорост за движение, но в обжалваното съдебно решение автомобилът е индивидуализиран и посредством регистрационен номер, който съвпада с този, посочен в оспорения електронен фиш, поради което настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена и наведеното от касационния жалбоподател възражение относно собствеността и идентификацията на автомобила, при управление на който е извършено вмененото на касатора административно нарушение, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Възможността за подаване на декларация относно лицето, извършило нарушението, е указана и в самия електронен фиш. В процесния случай такава декларация не е подадена, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател в качеството му на собственик на заснетия автомобил /арг. от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. След като касационният жалбоподател не се е възползвал от законово предоставената му възможност в рамките на специално уредена процедура да посочи лицето, извършило нарушението, то правото му на възражение относно авторството на нарушението е преклудирано, което изключва възможността такова възражение да бъде направено в съдебното производство. По тази причина правилно въззивният съд е оставил без уважение искането за назначаване на комплексна съдебна експертиза с цел установяване на лицето, управлявало автомобила към момента на извършване на вмененото на О. нарушение.
Противно на твърдяното в касационната жалба, при издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, ограничението на скоростта в контролирания участък на пътя е 50 км, измерената скорост е 84 км, т.е. превишението е 34 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 31 км, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч – глоба в размер на 300 /триста/ лева, чийто двоен размер съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е 600 /шестстотин/ лева.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 15.11.2022 година по АНД № 648/2022
година по описа на Районен съд – Габрово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.