Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  8                           28.01.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  тринадесети януари                                                       Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 886 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София с ЕИК *********, срещу НП № В- 0050501 от 11.10.2019г. на Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, поради противоречия с материално-правните разпоредби на приложимите нормативни актове, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при съществено нарушение правото на защита на банката, поради което моли НП да бъде отменено изцяло. Процесуалният представител- юрисконсулт Л.И. в с.з. заявява, че поддържа жалбата, като навежда доводи, че приетата от контролните органи такса не е такава свързана с усвояване на кредита, а е такава, която банката прави във връзка със статута на кредитоискателя, проверка в регистри на НОИ, БНБ относно кредитната задлъжнялост, поради което счита, че нарушението не е доказано по никакъв начин и пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – Комисия за защита на потребителите- РД гр.Варна в депозираното съпроводително писмо сочи, че жалбата е неоснователна, като не се явява представител в с.з. и не конкретизира становището си.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила потребителска жалба от 30.07.2019г., св.Т., заедно със своята сътрудничка Д. В., извършила проверка на офиса на Банка ДСК в гр.Разград на ул.Кирил и Методий № 19. Жалбата била само повода, като при посещението на 08.08.2019г. в клона на банката извършила цялостна проверка по компетенциите, които има КЗП по ЗПК. Преди да се легитимира и да започне реално проверката, св.Т. си изтеглила номерче като клиент и била обслужена на едно от работните места. Същата се представила като потребител, желаещ да ползва услугите на банката, като изтегли сума /кредит/ в размер на 5000 лв. чрез договор за потребителски кредит, като обяснила, че иска по-малка вноска. Служителката й предложила за 10 години, като разговаряли и какви ще са таксите около 10 минути. Целта била да разбере дали банката ще издаде Стандартен европейски формуляр относно цялата преддоговорна информация за конкретния кредит, който тя искала, погасителен план, какви вноски. Служителката своевременно разпечатала такъв формуляр, предоставила й го безвъзмездно, след което свидетелката се легитимирала и започнала проверката, при която изискала други вече сключени договори. При анализа на събраните доказателства, вече в офиса на КЗП, свидетелката констатирала, че в предоставения и СЕФ, както и в другите договори, има специална графа, на стр.2 относно разходите по кредита, където в раздел 2 е записано, че потребителят дължи еднократна такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит. Тази такса е в абсолютна стойност и е не подлежи на връщане, включително и при упражняване на правото на отказ. На 10.09.2019г. се явил упълномощен представител- г-жа П. и в нейно присъствие св.Т. съставила АУАН за констатираното нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като тази такса от 20 лв. е свързана с усвояването на кредита, а цитираната разпоредба забранява това.

Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по акта, поради което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството на основание чл.45, ел.1от ЗПК за нарушението на чл.10а, ал.2 от същия закон.

Към преписката са приложени НП, АУАН, 2 бр. заповеди за определяне на компетентни лица, пълномощно, КП № К- 2668443/08.08.2019г., известие за доставяне, СЕФ за 5000 лв., КП № К- 0112629 от 10.09.2019г., референтен номер на предложение, декларация за ползване на лични данни, погасителен план, общи условия.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението е установено по един безспорен и несъмнен начин. Съгласно разпоредбата на Чл. 45. (1) от ЗПК (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., бр. 59 от 2016 г.) За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

В случая безспорно се установява, че Банка ДСК ЕАД гр.София при извършената проверка на 08.09.2019г. от св.Т., в качеството й на потребител, е нарушила забраната на  чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като е предвидил в предоставения СЕФ в част III Разходи по кредита в т.2 „такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит 20 лв.“. Както и самия процесуален представител заявява това е такса свързана с предварителното проучване на кредитополучателя, т.е. те са именно такива свързани с отпускане, усвояване на кредита и попадат в забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Допълнителни услуги според  чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите по разглеждане на искането и одобряване на кредита, включващи проверка в НАП, в БНБ относно кредитното досие на лицето и др. са такива за които важи забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което нарушението на дружеството е установено по несъмнен начин от обективна страна.

От доказателствата и разпита на св.Т. по несъмнен начин се установява, че на 08.09.2019г. при поискан от нея кредит в размер на 5000лв. със срок на погасяване 10 години, в предоставения й в качеството на потребител СЕФ и погасителен план е калкулирана такса за разглеждане на искане и одобряване на кредита в размер на 20 лв. в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Правилно и законосъобразно контролният орган е счел, че е налице нарушение на цитираната разпоредба, в каквато връзка са и направените констатации. Ето защо правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството.

При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като е описано и конкретното извършеното от обективна страна, което впоследствие е подведено под съответната за това правна норма. Наложеното наказание- имуществена санкция в размер на минимума- 3000 лв. съдът намира  за справедливо и съответно на извършеното. В случая не са налице основания на чл.28 от ЗАНН и нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е нарушена императивна норма забраняваща искането на такава такса. 

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.     

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № В- 0050501 от 11.10.2019г.  на Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София с ЕИК ********* на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: