Р Е Ш Е Н И Е
№1162
гр. П., 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II –ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08148 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ЧЕЗ Електро България” АД, с която се иска да бъде признато за установено, че В.Р.Д. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1200,54 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия до имот с ИТН ************, за периода от 24.03.2017 г. до 22.01.2018 г., както и сумата от 33,60 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 30.05.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, свързано с доставката
на електрическа енергия до имот с ИТН************. Ищцовото дружество доставяло електрическа енергия, която
не била заплатена от ответника.
Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
“ЧЕЗ
електро България” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Р.Д. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 01634 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приложени заявление от 31.01.2019 г. за услуги, заявление от 27.02.2013 г. за отсрочване на задължения и споразумителен протокол от 06.03.2013 г., които документи са подписани лично от ответницата или неин упълномощен представител. В обсъжданите документи се посочва, че В.Р.Д. (с адрес ***) е потребител на електрическа енергия с клиентски номер (ИТН) ************, доставяна до имот с адрес гр. П., ул. «****. Това води до извод, че ответната страна е потребител на енергийни услуги по смисъла на т. 41б от §1 от ДР на ЗЕ - купува електрическа енергия, доставяна от ответника - краен снабдител при публично известни общи условия съобразно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.
Единствено за уточнение ще се отбележи, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като е посочено, че клиентски номер (ИТН) ************ се отнася за имот гр. П., ул. «С.П.» №*** а в действителност адресът е гр. П., ул. «****. Тов се подкрепя от горецитираните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице.
Представени са общо условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез електро България“ АД, които не са оспорени от ответника.
Приложен е лиценз № Л-409-17/01.07.2013 г., от който се установява, че „Чез Електро България” АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия по Закона за енергетиката.
По делото са приложени фактури № **********/30.04.2017 г., № **********/31.05.2017 г., №**********/30.06.2017 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.08.2017 г., № **********/30.09.2017 г., № **********/31.10.2017 г., № **********/30.11.2017 г., № 02344212772/31.12.2017 г. и № **********/31.01.2018 г. , които не са оспорени от назначения особен представител на ответника. От същите се установява, че начислена общо сумата в размер на 1200,54 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 24.03.2017 г. до 22.01.2018 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице пояснява, че стойността на горепосочените фактури е в общ размер на 1200,54 лева, като липсва плащане от страна на ответника. Експертът допълва в съдебно заседание, че в исковата молба е допусната грешка относно адреса на електроснабдения имот. Пояснява още, че обезщетението за забава е в размер на 33,60 лева, считано от 30.05.2017 г. до 27.02.2018 г.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като е обосновано и кореспондира с писмените доказателства по делото.
С оглед изложеното в заключението и приложените фактури, се достига до извод,
че до процесния имот е доставяна електрическа енергия на стойност 1200,54 лева за
периода от 24.03.2017 г. до
22.01.2018 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. „първо“ ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електрическа
енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на електрическа енергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на и точно отчитане на консумираната ел. енергия за процесния период, както и нейния размер.
Както по – горе се отбеляза безспорно се доказа, че за процесния имот и период страните по делото се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия. В този смисъл ответната страна има качеството на потребител/ клиент на ел. енергия за битови нужди по смисъла на чл. 92, т. 4 ЗЕ, вр. §1, т. 41б от ДР на ЗЕ.
Съдът намира за доказано по делото, че „Чез Електро България” АД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. по ЗЕ, включително за територията на област П. като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Доказа се, че до процесния имот е доставяна електрическа енергия на стойност 1200,54 лева за периода от 24.03.2017 г. до 22.01.2018 г.
Предвид изложеното, съдът намира исковите претенции за основателни и като такава следва да се уважат.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съдът,
съобразявайки заключението на вещото лице, достига до извод, че обезщетението е
в размер на 33,60 лева, считано от 30.05.2017 г. до 27.02.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да за плати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 78 лева (25 лева – държавна такса и 58 лева – адвокатско възнаграждение), а в исковото разноските са общо 392 лева (25 лева – държавна такса, 160 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, 120 лева – депозит за вещо лице и 87 лева – адвокатско възнаграждение), които следва да се понесат от ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „Чез Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 сумата от 1200,54 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия до имот с клиентски номер (ИТН) ************, за периода от 24.03.2017 г. до 22.01.2018 г., както и сумата от 33,60 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 30.05.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01634 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В.Р.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Чез Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 159 сумата от 78
лева – разноски в заповедното производство и 392 лева - разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01634 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: В.А.