Решение по дело №714/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от Й.И.Й., чрез адв. Т.М. от ХАК, против Отказ рег. № 254р-15354/18.05.2023 г. на Началник РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково.

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че с него му било отказано издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване, на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси за граждански цели – лов. Мотивите за това били, че жалбоподателят бил привлечен като обвиняем по ДП № 171/2020 г. по описа на РУ – Раднево за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от Наказателния кодекс (НК). Посоченият текст обаче касаел престъпления, извършени по непредпазливост. В чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ било регламентирано да не се издава разрешение на лице, осъждано за умишлено престъпление от общ характер или ако срещу него имало обвинение за такова престъпление. Ето защо се счита, че заключението на административния орган било неправилно, доколкото ЗОБВВПИ не изисквал лицата, кандидатстващи за издаване на разрешения за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, изобщо да не били осъждани за престъпления от общ характер или да нямали повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, а предвиждал такова ограничение само за умишлени престъпления.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения акт, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник РУ - Димитровград при ОДМВР - Хасково, не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2023 г. жалбоподателят Й.Й. е подал до Началника на РУ – Димитровград Заявление с вх. № 254000-2482/18.04.2023 г., с което е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев. Към заявлението е приложил следните документи: декларация за съхранение; копия от диплома за средно образование; карта за предварителен медицински преглед и Медицинско удостоверение № 861/28.03.2023 г.; Членска карта от Национално ловно-рибарско сдружение; Медицинско удостоверение от „Център за психично здраве – Хасково“ ЕООД; Билет за лов № 449639, валиден до 31.12.2023 г.

С изготвената в тази връзка Докладна записка рег. № 254р-14401/10.05.2023 г. мл. полицейски инспектор КОС при РУ – Димитровград е уведомил Началника на РУ – Димитровград, че съгласно Удостоверение № SIP-04857/2023 г. PRB 2023 ********* на Национална следствена служба, Й.Й. е бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 171/2020 г. по описа на PУ – Раднево, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ НК, като му е било повдигнато обвинение на 02.12.2022 г. Поради това е предложено лицето да се уведоми писмено за предстоящ отказ за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

В Докладна записка с рег. № 14983/15.05.2023 г. ПИ при РУ – Димитровград e посочил, че на 12.05.2023 г. e извършил проверка за наличие на условия за съхранение и наличие на ООБ на Й.Й., с адрес ***-З. От извършената проверка на адреса се e установило, че лицето e имало монтирана метална каса със секретно заключване, неподвижно закрепена и отговаряща на изискванията на ЗОБВВПИ. По местоживеене същият не e нарушавал обществения ред, като в РУ – Димитровград e нямало данни на лицето да бил съставен АУАН, осъществяващ смисъла на УБДХ. Нямало e и наказателни постановления за връчване за нарушения на ЗДвП. На територията на РУ – Димитровград нямало данни за лицето да имало наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие.

На 15.05.2023 г. на Й.Й. е връчено писмо с рег. № 254р-000-3024/10.05.2023 г., с което същият е уведомен, че предстои да му бъде отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, тъй като e бил привлечен в качеството на обвиняем в досъдебно производство по описа на РУ – Раднево, като му е било указано правото в 3-дневен срок от получаването на писмото да изложи в писмен вид възражения относно предстоящия отказ.

На 18.05.2023 г. е издаден оспореният акт – Отказ с рег. № 254р-13354, с който на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на дьлгоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси от физическо лице за ловни цели. В мотивите му се сочи, че от Удостоверение с № SIP-04857/2023 г. PRB 2023 ********* на Национална следствена служба е било видно, че Й. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 171/2020 г. по описа на РУ – Раднево, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ НК, като му е било повдигнато обвинение на 02.12.2022 г.

По делото е представено и Свидетелство за съдимост от Бюро за съдимост при Районен съд – Димитровград с регистрационен № 230925561011000311768, валидно до 25.03.2024 г., от което е видно, че с Присъда №2/17.01.2023 г. по НОХД № 20225500201066/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в сила от 16.08.2023 г., Й.Й. е осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ НК.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания за отказа, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването на оспорения акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила или да не съответства с целта на закона.

По отношение на съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление, като за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. Следователно, тези разрешения не трябва да се издават не във всички случаи на осъждане за извършено престъпление от общ характер или на повдигано обвинение за такова престъпление, а само когато се касае за умишлено престъпление от общ характер.

По делото не се спори, а и от Свидетелство за съдимост рег. № 230925561011000311768/25.09.2023 г. от Бюро за съдимост при Районен съд – Димитровград е видно, че Й.Й. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ НК. Безспорно се приема и в правната теория и в съдебната практика, че от субективна страна това престъпление се осъществява по непредпазливост - несъзнавана или съзнавана, като умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение не се отразява върху формата на вината, а влияе върху степента на същата и размера на наказанието - т. 3, б. „б“ на Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и К., Р. Транспортни престъпления, 2012, с. 288 и цитираната там литература). На следващо място, това следва и от самия текст на закона, а и е изрично посочено в представеното свидетелство за съдимост на жалбоподателя. При това положение се налага изводът, че в случая не е налице предвидената в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ хипотеза, т.е. приетото от органа правно основание за отказ е в противоречие с материалния закон и с доказателствата по делото.

Следователно, налице е основанието по чл. 146, т. 4 АПК за отмяна на оспорвания административен акт, поради което жалбата се явява основателна.

Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при което органът следва да прецени дали са налице всички останали законови предпоставки за издаването му.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 510,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса и 500,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2023 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ рег. № 254р-15354/18.05.2023 г., издаден от Началник РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Началник на РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, за ново произнасяне по Заявление с вх. № 254000-2482/18.04.2023 г., подадено от Й.И.Й., ЕГН ********** ***, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково да заплати на Й.И.Й., ЕГН ********** ***, сумата от 510,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: