Р Е Ш E Н И Е
№ 548
гр. Перник, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Е. В. и при участието на прокурор М. Л., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 545/2019 година по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
Б.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез
пълномощника си адвокат Д.Д.,*** е сезирал съда с иск с
правно основание чл.
4 във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/,
като иска да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5,
да му заплати обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер 300 лв., представляващи
сторени от ищеца разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение по АНД № ***/2018г. по описа на Софийски районен съд.
Твърди, че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорар представлява последица от
незаконосъобразно издаден електронен фиш, издаден от ответника. Ищецът изтъква, че в хода на производството
по оспорване на електронния фиш пред
въззивния съд е направил разноски за адвокатски
хонорар в размер на 300 лв., което обстоятелство се установява от сключен
договор за правна помощ от 04.06.2018г.
Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 300,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при
ангажирането на адвокат по АНД № ***/2018г. на Софийски районен съд. Претендира се и заплащане на
законната лихва върху горната сума, считано от 20.08.2019г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца адв. Д.Д., моли съда да уважи предявения иск
като основателен и доказан. Претендира и присъждане на направените съдебни
разноски в настоящото съдебно производство. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Столична
дирекция на вътрешните работи, редовно призован
не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки.
В тях се поддържа изложеното в отговора и се иска претенциите да се отхвърлят
като неоснователни.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск и предлага същият да се уважи в цялост.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че
с електронен
фиш серия К, № 0986693/13.07.2015г. СДВР
е наложил на ищеца глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу
електронния фиш е изготвена жалба и е въз основа на нея е образувано АНД № ***/2018г. по описа на Софийски районен съд.
Пред въззивния съд настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил
представляван от адв. Д.Д.,***, съгласно пълномощно от 04.06.2018г. и договор за
правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 04.06.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд е в размер на 300 лева. По делото са проведени две съдебни
заседания, на които се явил пълномощник на ищеца. С решение от 28.11.2018г. електронният фиш е отменен като незаконосъобразен.
Решението е влязло в сила на 28.12.2018г..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Ищецът
претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по
надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш.
Основателността на искове с правно основание чл.
203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по
съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или
неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и
впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните
правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с
влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен фиш, издаден от ответника. Областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи са юридически лица, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а
съгласно чл.
9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи, областната дирекция на МВР в София-град се нарича
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). СДВР е юридическо лице на
бюджетна издръжка, поради което исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Искът е предявен
по адреса на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
Не е
спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че
издадения от СДВР по отношение на ищеца Електронен фиш серия К,
№0986693/13.07.2015г. е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по
естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а
правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, приравнен е на
наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание
е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията.
Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща
административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето
съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява
изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на
процесния електронен фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент
от фактическия състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ще се отбележи също, че нито чл.
204, ал. 1 от АПК, нито чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен актът. В
настоящото производство е недопустимо преразглеждането на отменения по
съответен ред акт. Условие за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на
акта, като в случая такава отмяна е налице.
По
отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно
действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по
делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие по АНД № ***/2018г. на Софийски районен съд в
размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на
електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № ***/2018г. договор за правна
защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него,
приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е
посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на подписване на
договора. Въз основа на това и съгласно тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г.
по ТД № 6/2012г. на на ОСГТК на ВКС
вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за
установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част
има характер на разписка. Съответно този договор се намира в кориците на въззивното
дело. Следователно налице е и втората предпоставка на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
След като е налице отменен по съдебен ред електронен
фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното
адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието,
че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, а електронните фишове по силата на чл.
189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от
този закон. Връзката между издадения електронен фиш и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие-ищецът не би потърсил
помощ от адвокат, ако срещу него не е било издаден процесният акт, който
безспорно представлява акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Това е
така, тъй като за ищеца не е съществувал друг ред за защита освен оспорването
му съдебен ред.
Предвид
изложеното, вземанията за разноски, представляващи сумите, заплатени на адвокат
за осъществяване на защита при оспорване на наказателни постановления пред
съда, представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен властнически акт и е непосредствена последица
от него. С оглед на това, неоснователни са доводите на ответника, че
претърпените от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица
от отмененият акт. Не се споделя и аргументът на ответника, че ищецът сам е
избрал да се защитава от адвокат при обжалване, при което адвокатската защита не е
задължителна. Право на всяко лице, което е обвинено в извършване на
административно нарушение, е да потърси защита на правата си и в тази връзка да
наеме адвокат, който да му окаже правна помощ. Причината, за да се стигне до
заплащането на адвокатски хонорар е единствено издаденото наказателно
постановление. Адвокатската защита по делата от административнонаказателен
характер не е задължителна, но право на всяко лице е да ползва такава защита,
ако прецени. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. При това
положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения акт.
Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването
на този акт, който впоследствие е отменен от съда. С оглед на това и като се
съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по
тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск
за имуществени вреди за доказан по основание.
С
оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба-20.08.2019г. е основателен и доказан. Безспорно по
делото е и се установява и от приложените по наказателно административен
характер дело № ***/2018г. по описа на Софийски районен съд, писмени
доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно
наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат Д.Д.. Между адвоката и
наказаното лице на 04.06.2018г. е сключен договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в
брой при подписване на договора. Договорът съдържа всички необходими реквизити
– страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане и
представлява именно разписка и доказателство за извършеното плащане.
Следователно същият отговаря изцяло и на изискуемия се по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор. Заплатеното възнаграждение е в
минимален размер, съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая не намират и приложение разпоредбите на
чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил
необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадения от
администрацията акт, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско
възнаграждение. Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера,
в който е предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по
съответен ред незаконосъобразен акт.
При
този изход на спора е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва
върху претендираната сума от 300 лв.. Доводите на ответника изложени в отговора
му не се споделят, тъй като съдът се съобразява изцяло с Решение № 7709 от
19.06.2017 г. на ВАС по АД № 4087/2016 г., Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на
ВАС по АД № 4099/2016 г., Решение № 7111 от 7.06.2017 г. на ВАС по АД №
4286/2016 г., Решение № 863 от 22.01.2018 г. на ВАС по АД № 1039/2017 г., и
Решение № 1862 от 12.02.2018 г. на ВАС по АД № 7258/2017г. Ответникът ще бъде
осъден да заплати и законната лихва
върху сумата от 300 лева, считано от предявяването на исковата
молба-20.08.2019г. до датата на окончателното й изплащане.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б.Г.Г. направените
по делото разноски в общ размер 310. 00 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 300. 00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 19.08.2019г. Присъдените разноски са в
минимален размер, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е напълно
неоснователно.
На
основание чл.
203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес ***, по банкова сметка ***: ***, BIG: *** при „***“АД-Бизнес център П. сумата от 300
/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от
незаконосъобразно издаден електронен фиш серия К, № 0986693/13.07.2015г. издаден от СДВР, ведно със законната лихва
върху тази сума от дата-20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 310 /триста и
десет/ лева съдебни разноски по АД № 545/2019 г. по описа на Административен
съд-Перник.
Решението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/