Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.Пловдив, 18.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7833/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Ва и Ми” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Освобождение” № 39, Вх. В, ет.2, ап.2, срещу наказателно
постановление КТ № 1435 от 06.11.2019 г., издадено от Кмета на Община Пловдив,
с което на основание чл. 34а от Закона за защита от шума в околната среда
/ЗЗШОС/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 16а ал.5 от ЗЗШОС.
В жалбата се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя във връзка с обстоятелството, че административнонаказващият орган
не е отговорил на доводите, наведени във възражението от жалбоподателя в
указания тридневен срок. От материалноправна страна се посочва, че не е
извършено нарушение, доколкото шумът от обекта, предвид неговата големина, не
излиза извън неговите предели. Възразява се, че служителите на Община Пловдив,
извършвали проверка, не са замервали шума в околната среда. Навежда
съображения, че към момента на съставяне на АУАН дружеството – жалбоподател не
се е запознало с всички доказателства, които са били взети предвид при
издаването на НП. Посочва, че е налице разминаване между описанието от
фактическа страна и вменените като нарушени правни норми.
В открито съдебно заседание, дружеството
– жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв. Д., с пълномощно по
делото. По същество поддържа депозираната жалба, като изразява становище, че
обектът е с големина 17 дка, като е в невъзможност шумът да излиза извън
неговите предели. Възразява се, че законът, въз основа на който е санкциониран
жалбоподателят, ограничава трудовите права на гражданите. Посочва се, че по
делото не са събрани доказателства, че шумът е достигнал до жителите на
намиращите се в близост блокове. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, за нея се явява юрк. К., представя пълномощно. По същество посочва,
че несъмнено е установено вмененото на жалбоподателя административно нарушение,
като всички събрани гласни доказателства са в посочения смисъл. Възразява, че е
невъзможно посоченият шум да се слее с фоновия шум, предизвикан от МПС. Навежда
доводи за липса на съществени процесуални нарушения. От съда се иска
потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за процесуално
представителство.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.07.2019 г. било издадено
предписание на дружеството-жалбоподател да не допуска шум във времето от 23:00
часа до 08:00 часа и от 14:00 часа до 16:00 часа.
На 18.10.2019 г. свидетелката М.П.,
заемаща длъжността „***“ при Пловдивски общински инспекторат, заедно със свои
двама колеги, посетила обект – жилищен комплекс „Олимпия Сити“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Шипка“ № 15, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Обектът
бил разположен от една страна непосредствено до околовръстното шосе на гр.
Пловдив и ЖП Гара Тракия. При извършване на проверката присъствал свидетелят И.Г.
– технически ръководител на обекта. Проверката била извършена в 14:30 часа, в
секции „Г“, „Д“ и „Б“,като било констатирано, че се излиза бетон. В рамките на
строителния обект били разположени бетоновоз и бетонна помпа. Осъществявало се
рязане на тухли с ъглошлайф, пробиване с бормашина и изрязване на куфраж. В
резултат на тези дейности от страна на свидетелката П. било констатирано
излъчване на шум от строителството. За извършената проверка бил издаден
Констативен протокол Серия А № 107563/18.10.2019 г.
Въз основа на направените
констатации свидетелката М.П. съставила
АУАН Серия А № 4422/21.10.2019 г., с който вменила на жалбоподателя
нарушение по 16а ал.5 от ЗЗШОС. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.П.,
О.К., Х.Г. и И.Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите
са еднопосочни, преки и непосредствени, и съответстващи на събрания
доказателствен материал. Разминаване в показанията на свидетелите съдът
констатира единствено досежно обстоятелството за наличието на шум извън обекта,
но съдът намира, че показанията в тази част касаят оценка на факт, поради което
не следва да бъдат кредитирани. Описаната фактическа обстановка се установява и
от приложените по делото писмени доказателства: Констативен протокол Серия А №
107563/18.10.2019 г., Предписание № 6862/30.07.2019 г. и АУАН Серия А №
4422/21.10.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила и материалния закон:
При извършена служебна проверка на НП и АУАН
съдът намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването
на наказателното постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно,
като съображенията за това са следните:
В АУАН първоначално като нарушител е посочено М.А.К.,
като впоследствие посоченото име е задраскано и е посочено фирма „Ва и Ми“, без
дори да се отрази правноогранизационната форма на юридическото лице. Съдът
намира, че обективирано по този начин не се създава яснота досежно лицето,
срещу когото е издаден АУАН, доколкото посочената поправка е извършена от
неизвестно лице и на неизвестна дата. За да бъде извършена
въпросната поправка в АУАН е следвало на първо място да бъде посочен авторът на
нейното извършване, както и датата, на която това се е случило. За съда остава
неизяснен въпросът дали така е бил предявен актът на нарушителя или след това е
извършена поправката. В тази връзка следва да се отбележи, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е
необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК,
докато с АУАН, на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение, и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност името на нарушителя. В този смисъл, докато в АПК /чл.
62 ал. 2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, но в НПК,
който на основание чл.84
от ЗАНН е
субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава
възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена /така Решение № 329/13.02.2019 г. по к. адм.
н. д. № 3652/2018 г. на Административен съд Пловдив/.
Именно затова е следвало първо да се посочи авторът на нейното извършване и
датата, на която е извършена, за да може да се направи преценка дали към
момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил запознат със същата.
За пълнота на изложението, следва да се
посочи, че не се установи по несъмнен начин дружеството – жалбоподател да е
извършило вмененото му нарушение, а именно – такова по чл. 16а ал.5 ЗЗШОС.
Съобразно посочената разпоредба, забранява се излъчването на шум по време на
строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. Съдът
възприема доводите на защитата, че не се касае за цялостна забрана за
извършване на строителство, респ. излъчване на шум, а за такава, която е над
определени граници и би оказала вредно въздействие върху околната среда. Този
извод се извлича от Директива
2002 / 49 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година
относно оценката и управлението на шума в околната среда, като в
преамбюла на същата е посочено, че е необходимо да се определят общите методи
за оценка на "шума в околната среда" и да се определят "гранични
стойности" в зависимост от хармонизираните индикатори, които позволяват
определянето на нивата на шума, като такива са посочени общи индикатори за шум
са Lden - за оценка степента на дискомфорт, и Lnight - за оценка на смущенията
на съня. В тази връзка при преценка налице ли е извършено нарушение по чл. 16а
ал.5 ЗЗШОС следва да бъде съобразявано освен нивото на шума и видът на
извършваните на дейностите, както и дали са били взето необходимите мерки
съобразно Наредба № 4/27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез
шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при
изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на
строителството. Доколкото не е измерено нивото на шум при извършването на
проверката, в АУАН и НП не са описани видът на извършваните дейности, както и
дали са взети мерки за ограничаване на шума в околната среда, то не се
установява извършено нарушение по несъмнен начин.
Поради всичко изложено, съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, като НП е постановено и в противоречие с
материалния закон. Това обуславя неговата отмяна.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63
ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство.
Такава претенция е своевременно направена в хода на производството от
процесуалния представител, като е представен и оправдателен документ за неговото
заплащане. Доколкото от въззиваемата страна не е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, то размерът на
последното не следва да бъде обсъждан от настоящия съдебен състав.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление КТ № 1435 от 06.11.2019
г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което на „Ва и Ми” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение” № 39, Вх.
В, ет.2, ап.2, на основание чл. 34а от Закона за защита от шума в околната
среда /ЗЗШОС/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 16а ал.5 от ЗЗШОС.
ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Ва и Ми” ООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 600
/шестстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС