Решение по дело №7833/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20195330207833
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

269

 

гр.Пловдив, 18.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА

като разгледа АНД № 7833/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от „Ва и Ми” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение” № 39, Вх. В, ет.2, ап.2, срещу наказателно постановление КТ № 1435 от 06.11.2019 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което на основание чл. 34а от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 16а ал.5 от ЗЗШОС.

В жалбата се доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя във връзка с обстоятелството, че административнонаказващият орган не е отговорил на доводите, наведени във възражението от жалбоподателя в указания тридневен срок. От материалноправна страна се посочва, че не е извършено нарушение, доколкото шумът от обекта, предвид неговата големина, не излиза извън неговите предели. Възразява се, че служителите на Община Пловдив, извършвали проверка, не са замервали шума в околната среда. Навежда съображения, че към момента на съставяне на АУАН дружеството – жалбоподател не се е запознало с всички доказателства, които са били взети предвид при издаването на НП. Посочва, че е налице разминаване между описанието от фактическа страна и вменените като нарушени правни норми.

В открито съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото. По същество поддържа депозираната жалба, като изразява становище, че обектът е с големина 17 дка, като е в невъзможност шумът да излиза извън неговите предели. Възразява се, че законът, въз основа на който е санкциониран жалбоподателят, ограничава трудовите права на гражданите. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства, че шумът е достигнал до жителите на намиращите се в близост блокове. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна, също редовно призована, за нея се явява юрк. К., представя пълномощно. По същество посочва, че несъмнено е установено вмененото на жалбоподателя административно нарушение, като всички събрани гласни доказателства са в посочения смисъл. Възразява, че е невъзможно посоченият шум да се слее с фоновия шум, предизвикан от МПС. Навежда доводи за липса на съществени процесуални нарушения. От съда се иска потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за процесуално представителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.07.2019 г. било издадено предписание на дружеството-жалбоподател да не допуска шум във времето от 23:00 часа до 08:00 часа и от 14:00 часа до 16:00 часа.

На 18.10.2019 г. свидетелката М.П., заемаща длъжността „***“ при Пловдивски общински инспекторат, заедно със свои двама колеги, посетила обект – жилищен комплекс „Олимпия Сити“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шипка“ № 15, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Обектът бил разположен от една страна непосредствено до околовръстното шосе на гр. Пловдив и ЖП Гара Тракия. При извършване на проверката присъствал свидетелят И.Г. – технически ръководител на обекта. Проверката била извършена в 14:30 часа, в секции „Г“, „Д“ и „Б“,като било констатирано, че се излиза бетон. В рамките на строителния обект били разположени бетоновоз и бетонна помпа. Осъществявало се рязане на тухли с ъглошлайф, пробиване с бормашина и изрязване на куфраж. В резултат на тези дейности от страна на свидетелката П. било констатирано излъчване на шум от строителството. За извършената проверка бил издаден Констативен протокол Серия А № 107563/18.10.2019 г.

Въз основа на направените констатации свидетелката М.П. съставила  АУАН Серия А № 4422/21.10.2019 г., с който вменила на жалбоподателя нарушение по 16а ал.5 от ЗЗШОС. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.П., О.К., Х.Г. и И.Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите са еднопосочни, преки и непосредствени, и съответстващи на събрания доказателствен материал. Разминаване в показанията на свидетелите съдът констатира единствено досежно обстоятелството за наличието на шум извън обекта, но съдът намира, че показанията в тази част касаят оценка на факт, поради което не следва да бъдат кредитирани. Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства: Констативен протокол Серия А № 107563/18.10.2019 г., Предписание № 6862/30.07.2019 г. и АУАН Серия А № 4422/21.10.2019 г.

Относно приложението на процесуалните правила и материалния закон:

При извършена служебна проверка на НП и АУАН съдът намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:

В АУАН първоначално като нарушител е посочено М.А.К., като впоследствие посоченото име е задраскано и е посочено фирма „Ва и Ми“, без дори да се отрази правноогранизационната форма на юридическото лице. Съдът намира, че обективирано по този начин не се създава яснота досежно лицето, срещу когото е издаден АУАН, доколкото посочената поправка е извършена от неизвестно лице и на неизвестна дата. За да бъде извършена въпросната поправка в АУАН е следвало на първо място да бъде посочен авторът на нейното извършване, както и датата, на която това се е случило. За съда остава неизяснен въпросът дали така е бил предявен актът на нарушителя или след това е извършена поправката. В тази връзка следва да се отбележи, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН, на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение, и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност името на нарушителя. В този смисъл, докато в АПК /чл. 62 ал. 2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, но в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена /така Решение № 329/13.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3652/2018 г. на Административен съд Пловдив/. Именно затова е следвало първо да се посочи авторът на нейното извършване и датата, на която е извършена, за да може да се направи преценка дали към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е бил запознат със същата.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че не се установи по несъмнен начин дружеството – жалбоподател да е извършило вмененото му нарушение, а именно – такова по чл. 16а ал.5 ЗЗШОС. Съобразно посочената разпоредба, забранява се излъчването на шум по време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. Съдът възприема доводите на защитата, че не се касае за цялостна забрана за извършване на строителство, респ. излъчване на шум, а за такава, която е над определени граници и би оказала вредно въздействие върху околната среда. Този извод се извлича от Директива 2002 / 49 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда, като в преамбюла на същата е посочено, че е необходимо да се определят общите методи за оценка на "шума в околната среда" и да се определят "гранични стойности" в зависимост от хармонизираните индикатори, които позволяват определянето на нивата на шума, като такива са посочени общи индикатори за шум са Lden - за оценка степента на дискомфорт, и Lnight - за оценка на смущенията на съня. В тази връзка при преценка налице ли е извършено нарушение по чл. 16а ал.5 ЗЗШОС следва да бъде съобразявано освен нивото на шума и видът на извършваните на дейностите, както и дали са били взето необходимите мерки съобразно Наредба № 4/27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството. Доколкото не е измерено нивото на шум при извършването на проверката, в АУАН и НП не са описани видът на извършваните дейности, както и дали са взети мерки за ограничаване на шума в околната среда, то не се установява извършено нарушение по несъмнен начин.

Поради всичко изложено, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като НП е постановено и в противоречие с материалния закон. Това обуславя неговата отмяна.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство. Такава претенция е своевременно направена в хода на производството от процесуалния представител, като е представен и оправдателен документ за неговото заплащане. Доколкото от въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, то размерът на последното не следва да бъде обсъждан от настоящия съдебен състав.

Така мотивиран, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление КТ № 1435 от 06.11.2019 г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което на „Ва и Ми” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Освобождение” № 39, Вх. В, ет.2, ап.2, на основание чл. 34а от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 16а ал.5 от ЗЗШОС.

ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Ва и Ми” ООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС