№ 941
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514525 по описа за 2021 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.А.С.., с която в цялост се обжалва Решение №
3198/21.10.2021 г., постановено по гр. дело № 46109/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 117-ти състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са оплаквания, че фактическата
обстановка е обсъдена по повърхностен начин и неправилно не е дадена вяра на показания
на очевидци. Въззивникът желае да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи молбата за защита по реда на Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН) и да се задължи въззиваемата страна да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, евентуално и за задължаването му да посещава
специализирани програми. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. Д.А. оспорва въззивната жалба, намира изложените в нея
оплаквания за неоснователни.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ищеца в
първоинстанционното производство, притежаваща правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК във вр. чл.17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И.А.С.., с която същата
търси защита от домашно насилие за себе си срещу В. Д.А., за когото твърди, че е чичо на
съпруга Д.С. Д. /брат на баща на съпруга /. Изложени са твърдения за осъществен на
26.07.2021 г. от А. спрямо нея акт на домашно насилие, описан в молбата.
Ответникът В. Д.А. е оспорил твърденията в подадената молба за осъществен акт на
домашно насилие.
Със заповед № 2970 за незабавна защита от 09.08.2021 г. съдът е наложил мярка за
защита срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1 и т.5 ЗЗДН /задължаване да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителя и задължаване да посещава специализирана програма в
„Център за превенция на правонарушенията“/.
От приложения по делото доклад изх.№274/30.11.2021г. на „Център за превенция на
правонарушенията“ се установява, че въззиваемият е посетил всички необходими двадесет и
четири сесии по специализирана програма в поредица от дванадесет сесии в периода
30.08.2021 г. – 10.11.2021 г.
С Решение № 3198/21.10.2021 г., постановено по гр. дело № 46109/2021 г. Софийски
районен съд, ГО, 117-ти състав е отхвърлил молбата на И.А.С.. и е осъдил същата да заплати
сумата от 50 лева по сметка на Софийски районен съд и 550 лева сторени от ответника
разноски.
Доводите във въззивната жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Правилно районният съд е приел, че въззиваемият попада сред лицата, срещу които
въззивникът може да се търси защита с оглед разпоредбата на чл.3, т.7 ЗЗДН, доколкото не е
спорно и от удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0№282532/25.05.2003 г.,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 3078/22.05.2003 г. и удостоверение за
наследници изх. № 096/06.02.2019 г., издадено от Столична община – район
„Враждебна/Кремиковци” се установява, че В. Д.А. е брат на бащата на съпруга на И.А.С..,
т.е. същият е неин роднина по сватовство от трета степен.
Законосъобразно решаващия съдебен състав е разгледал молбата като подадена в
преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗД, приемайки валидното му сезиране от пострадал по
чл.8, т.1 ЗЗДН.
Основателно първоинстанционният съд не е издал заповед за защита единствено въз
основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, доколкото се сочи наличието на очевидци на
твърдения акт на насилие, поради което не е налице хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН.
Същевременно в представената декларация липсва посочване на конкретното място на
осъществяване на насилническия акт, доколкото в нея е отразено единствено, че същият е
2
реализиран „на вътрешната стълбищна площадка на къщата“, но не и местонахождението на
къщата, както и дали то съвпада с посочения в декларацията постоянен адрес. Същото
следва да се съобразява при преценка на доказателствената сила на декларацията.
Макар атакуваният акт да се отличава със словна лаконичност, в него правилно са
възприети и отразени изострените и силно конфликтни в продължение на години отношения
между членовете на семействата на страните по делото, довели до иницииране на множество
съдебни производства, включително поредица от такива по ЗЗДН.
Пред районния съд са събрани две групи взаимоизключващи се свидетелски
показания, все на очевидци на разразилия се на 26.07.2021 г. конфликт, които и при
подлагане на обстоен и критичен анализ, не могат да послужат за обективно установяване
на хронологията на събитията. Показанията на двете групи свидетели се изключват до
степен, че единствено на тяхна основа съдът не може да даде вяра на едните.
В тази връзка съдът констатира, че са налице основания за преценка на показанията
на всеки от свидетелите през призмата на чл.172 ГПК. Впечатление прави обстоятелството,
че свидетелят М. П.М., приятел на съпруга на въззивника, е имал същото процесуално
качество по дела за домашно насилие, инициирани от С. и членовете на семейството
срещу въззиваемия и членове на неговото семейство по гр.д. № 65810/2018 г. по описа на
СРС, III ГО, 80-ти състав и гр.д. № 58288/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав,
видно от представените по делото съдебни решения, постановени по тези производства.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че на 26.07.2021 г. около 23:00 часа
между свидетеля Д. и въззиваемия А. е възникнал скандал, провокиран от неправилно
паркиране на притежаван от първия автомобил, с което било препятствано привеждане в
движение на управлявано от дъщерята на втория превозно средство. Генезисът на
конфликта се установява от приложената докладна записка по пр. рег.№ 229р-20854/2021 г.
по описа на 05 РУ – СДВР във връзка с подаден на същата дата около 20:00 часа сигнал от
въззиваемия и свидетеля А.а. Въз основа на отразеното в докладната записка се доказва в
производството, че словесния конфликт, прераснал във физически сблъсък между живущи в
имота, разположен в гр.София, кв. „*******
В представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 474/2021 г. по
анамнестични данни е отразено, че констатираните при С. охлузвания по лицето и
кръвонасядане на лявата мишница са причинени от нападение от позната жена, която
стискала ръцете и одрала лицето . Тези предварителни сведения отразяват единствено
описаните в сезиралата първоинстанционния съд молба действия на дъщерята на
въззиваемия – свидетеля С.В. Д.а, но не и на А., срещу когото реално е подадена молбата за
защита. Кръвонасядането с размери 1/0,7 см. е установено при прегледа в УМБАЛ
„Александровка“ ЕАД, Катедра по съдебна медицина и деонтология в долна трета на лявата
мишница, представляваща частта от горен крайник между рамото и лакътя, а твърденията в
молбата са за захват в горната част на мишницата („почти до рамото“).
Съставената докладна записка по пр. рег.№ 229р-20854/2021 г. по описа на 05 РУ –
3
СДВР, изготвена от полицейски патрул, пристигнал на втория по време сигнал от 26.07.2021
г. за побой между свидетеля Д. и въззиваемия А., не отразява описания в молбата и
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на С. акт на физическа и вербална агресия от страна на А..
В подкрепа на довода за физически сблъсък между свидетеля Д. и въззивяемия са
констатациите в съдебномедицинско удостоверение № V-290/2021 г. на „С.М.Е.“ ЕООД,
което, макар издадено на 31.07.2021 г., изрично отразява, че установените при А.
кръвонасядания могат да бъдат получени по начин и време, което освидетелстваният
съобщава - на 26.07.2021 г. около 23:30 часа при притискане на ръцете от племенника му и
блъскане, което довело до удар в областта на главата.
Представеното пред въззивния съд решение № 1098/14.02.2022 г. по гр.д. №
46107/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав не е влязло в законна сила. Отразената в
него фактическа обстановка е изградена въз основа на събраната в рамките на същото
доказателствена маса, която не е идентична с тази по гр.д. № 46109/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 117-ти състав.
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд споделя направените изводи въз основа на доказателствата по делото.
Производството по ЗЗДН осигурява защита на реална опасност за живота и здравето
на пострадало от домашно насилие лице. С наложените при уважаване на молбата за защита
мерки може да се достигне до силно ограничаване правата на страна в производството,
поради което същото не следва да се ползва като способ за решаване на спорове за ползване
на съсобствен имот.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати сумата от 12.50 лева по
сметка на СГС, представляваща държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.
Въззивникът няма право на разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, но следва да понесе тежестта на сторените от въззиваемия разноски в размер
на 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата
инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3198/21.10.2021 г., постановено по гр. дело №
46109/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав.
ОСЪЖДА И.А.С.., ЕГН**********, със съдебен адрес гр.*******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 12,50 лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба.
ОСЪЖДА И.А.С.., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.*******, да заплати на В.
4
Д.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. „*******, сумата от 450 лева,
представляваща сторените разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5