Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №8

 

гр. София, 15.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 34 по описа за 2018 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

             „У.Л.“ ЕАД е предявило срещу „Г. Т. 2009” ЕООД /н./ положителен установителен иск за признаване за установено съществуването на негово вземане, предявено в производството по несъстоятелност на „Г. Т. 2009” ЕООД, в общ размер от 24882.24 евро с левова равностойност 48665.43 лв., представляващо неустойка, дължима поради разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен между „У.Л.“ ЕАД като лизингодател и несъстоятелния длъжник „Г. Т. 2009“ ЕООД като лизингополучател договор за финансов лизинг на пътно превозно средство лизингодателят се задължил да придобие в собственост нов телескопичен манипулатор, марка: CATERPILLAR, модел: ТН 336С, рама: YC5A1785KMJR00150, двигател: 44800263, ДКН: В07389 и да предостави същия за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение и при всички други условия на сключения между страните договор за финансов лизинг. На 29.06.2016 г. „У.Л.“ ЕАД предало лизинговия обект на лизингополучателя, с което изпълнило основното си задължение по договора за лизинг, за което бил съставен и приемо-предавателен протокол към договора. Лизингополучателят се задължил да изплаща дължимите суми при условията на приложение № 2 - погасителен план, с посочени стойности в евро към договора за финансов лизинг. Уговорената лизингова цена била в размер на 51495.76 евро без ДДС. Договорът бил със срок от 28.06.2016 г. до 25.06.2020 г., като погашенията били договорени на 48 броя месечни лизингови вноски, считано от 25.07.2016 г., подробно посочени в погасителния план към договора за лизинг. Като солидарен длъжник по договора за лизинг се задължила и Пенка Николова Георгиева. Съгласно чл. 32, ал. 1, буква „М“ от договора за лизинг, договорът можел да бъде развален по вина на лизингополучателя при неизпълнението на което и да е негово задължение да плати на падежа. Просрочията по договора за лизинг били от 25.11.2016 г. Уговорено било още, че договорът се разваля по вина на лизингополучателя и при откриване на производство по несъстоятелност срещу него /чл. 32, б. „З“/. С решение № 103/22.08.2017 г., постановено по т. д. н. № 118/2017 г. по описа на СОС, лизингополучателят бил обявен в несъстоятелност и било постановено прекратяване на дейността на дружеството, както и на правомощията на органите му.  Постановено било започване на осребряване на имуществото. Поради спиране на плащанията по договора за лизинг и постановено решение, с което ответникът бил обявен в несъстоятелност, и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 1, б. „З“ и б. „М“ и ал. 2 от договора за лизинг с уведомително писмо с изх. № 500170/12.09.2017 г., връчено на синдика Г.К. на 13.09.2017 г., „У.Л.“ ЕАД развалило договора. При разваляне на договора по вина на лизингополучателя последният дължал неустойка за неизпълнение на договора в размер, равен на разликата между лизинговата цена на обекта и всички други дължими вземания на лизингодателя и вече платените суми или от общата лизингова цена се приспадали встъпителната вноска и всички фактурирани и падежирали погасителни вноски до датата на разваляне на договора - чл. 30, ал. 1, б. „В“ от договора. Ищецът  предявил вземанията си, произтичащи от договора, в производството по несъстоятелност на длъжника, които вземания били в общ размер от 33252.22 евро с левова равностойност по фиксинг на БНБ в размер на 65035.70 лева, от които: 1. Просрочена главница по падежиралите и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови вноски съгласно погасителния план от 25.11.2016 г. до 25.07.2017 г. в размер на 6672.60 евро без включен ДДС, претендирана на основание чл. 5, ал. 1, т. 1.6 от договора вр. чл. 11.3 от приложение № 1 и погасителен план - приложение № 2 към договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 121366/28.06.2016 г.; 2. Просрочена възнаградителна лихва по падежиралите и непогасени в срок лизингови вноски съгласно погасителния план от 25.02.2017 г. до 25.07.2017 г. в размер на 568.81 евро без включен ДДС, претендирана на основание чл. 5, ал. 1, т. 1.6 от договора вр. чл. 11.5 от приложение № 1 и погасителен план - приложение № 2 към договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 121366/28.06.2016 г.; 3. Други задължения от 30.03.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 258.33 евро, претендирани за застрахователни премии, посочени в т. IV от извлечението, претендирани на основание чл. 5, ал. 1, т. 1.3 от договора; 4. Просрочена главница по падежирала и непогасена от лизингополучателя в срок лизингова вноска съгласно погасителния план от 25.08.2017 г. в размер на 783.80 евро без включен ДДС, претендирана на основание чл. 5, ал. 1, т. 1.6 от договора вр. чл. 11.3 от приложение № 1 и погасителен план - приложение № 2 към договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 121366/28.06.2016 г.; 5. Просрочена възнаградителна лихва по падежиралата и непогасена в срок лизингова вноска съгласно погасителния план от 25.08.2017 г. в размер на 86.44 евро без включен ДДС, претендирана на основание чл. 5, ал. 1, т. 1.6 от договора вр.  чл. 11.5 от приложение № 1 и погасителен план - приложение № 2 към договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 121366/28.06.2016 г.; 6. Неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на основание чл. 30, ал. 1, б. „В“ от договора за финансов лизинг, считано от 13.09.2017 г., в размер на 24882.24 евро. В молбата за  предявяване на вземанията, както и в писмото до синдика за разваляне на договора за л. „У.Л.“ ЕАД изрично било посочено, че лизинговата вещ не е върната. Вземанията на „У.Л.“ ЕАД, произтичащи от договора за лизинг, били приети в пълен размер от синдика и включени в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, срещу списъка обаче постъпили възражения от длъжника и от кредиторите „Е. 2010“ ЕООД и „Г. Б.и.“ ЕООД. С определение № 68/02.02.2018 г. по т. д. н. № 118/2017 г. на СОС били оставени без уважение възраженията на двамата кредитори срещу приемане на вземането на ищеца в размер на 16370.24 лв., но съдът приел за основателно възражението на несъстоятелния длъжник в частта за претендираната неустойка за разваляне на договора за лизинг и изключил същата от списъка на приетите вземания, поради което се предявява настоящият иск. 

            Искът е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Излага доводи за неговата неоснователност като навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, тъй като излизала извън обезщетителните функции на неустойката и съвпадала с пълната цена на договора, излага и доводи за неоснователно обогатяване на ищеца в случай на уважаване на иска поради това, че лизинговата вещ била открадната и съответно   се дължало застрахователно обезщетение.    

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: 

            Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:  

            По допустимостта на иска: искът е предявен от ищец, който надлежно е предявил вземането си пред синдика, налице са произнасяне на синдика по това вземане /същото е включено в списъка на приетите вземания/, депозирано възражение от длъжника срещу съставения от синдика списък и произнасяне на съда по възражението /същото е уважено и вземането е изключено  от списъка на приетите вземания/. Искът е предявен и в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

По основателността на иска:

            Не се спори относно условията на договора за лизинг, неизпълнението на задълженията на ответника и развалянето на договора, за тези факти са ангажирани и доказателства от ищеца.  

Видно от съдържанието на сключения между страните по делото договор, същият представлява договор за финансов лизинг /чл. 342, ал. 2 ТЗ/. Спецификата на този вид договор, както е изложено и от ищеца в допълнителната искова молба и прието в съдебната практика /на която ищецът се позовава/ се изразява в това, че той съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя, с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. За разлика от оперативния лизинг при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент - поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата й или за повторното й предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение.

Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

            Съобразно гореописаната специфика на договора за финансов лизинг дори при връщане на автомобила след разваляне на договора и удовлетворяване /частично/ на лизингодателя от неговата остатъчна стойност лизингодателят пак ще търпи вреди, тъй като няма да може да получи цената, която е платил за придобиването на  автомобила /същият е с по-ниска стойност поради амортизация/, няма да получи пълната стойност на разноските, които е направил за придобиването на автомобила, няма да реализира предвидената печалба, а ще търпи и разходи за поддържане на автомобила, които при сключване на договора не е очаквал, тъй като автомобилът не му е бил необходим, а е бил придобит с оглед поръчката на лизингодателя /и тук съдът приема за основателно изложеното от ищеца/. В случая обаче по делото се установи, че автомобилът не е върнат на ищеца /същият е откраднат след разваляне на договора и до момента не е открит/, т. е. ищецът не би могъл дори частично да се удовлетвори от остатъчната стойност на автомобила, при което неговите вреди са по-големи от горепосочените. Съобразно така изложеното неустойката не е и прекомерна, тъй като сборът на претендираната неустойка /24882.24 евро/ и общия размер на погасените от ответника задължения по договора /24863.55 евро според заключението на вещото лице/ е по-малък от лизивговата цена – 51495.76 евро /последното съдът излага само за пълнота на съображенията, доколкото възражение за прекомерност на неустойката не е правено/. При така изложеното неустойката изпълнява именно своята обезпечителна функция и изложеното от ответника в обратния смисъл е неоснователно.   

            Доколкото в отговора на исковата молба е изложено и възражение за неоснователно обогатяване на ищеца в случай на получаване на неустойката, поради дължимо в резултат на кражбата на автомобила застрахователно  обезщетение, като впоследствие /в о. с. з. на 22.11.2018 г./ ответникът е оттеглил доказателствените си искания във връзка с това възражение с изявлението, че застрахователно обезщетение не е платено, но възражението не е оттеглено, съдът следва да разгледа и него. Възражението също е неоснователно, като и тук съдът намира за основателни изложените от ищеца доводи в насока, че изборът дали да насочи претенцията си към застрахователя или към неизправния длъжник принадлежи на лизингодателя. Съобразно така изложеното останалите доводи на ищеца във връзка с наведеното възражение не следва да се коментират.

            С оглед изхода на делото и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СОС дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 486.65 лв.

            Искането на ищеца за присъждане на разноски е частично основателно – съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото ищецът е направил разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 2386.80 лв. за възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС. Доказателства за регистрация по ЗДДС обаче не са представени, съответно на ищеца                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      следва да се присъдят в пълен размер разноските за възнаграждение на вещо лице, а разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в претендирания размер, но без ДДС, т. е. следва да се присъди сумата от 1989.96 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   

            Воден от горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Г. Т. 2009” ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, партер съществуването на вземане на   „У.Л.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** в размер на 24882.24 евро /двадесет и четири хиляди осемстотин осемдесет и две евро и двадесет и четири евроцента/с   левова равностойност 48665.43 лева /четиридесет и осем хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/, представляващо неустойка, дължима поради разваляне на сключения между „У.Л.“ ЕАД и „Г. Т. 2009” ЕООД договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 121366/28.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2017 г. до окончателното плащане, което вземане е изключено с определение № 68 от 02.02.2018 г. на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, постановено по т. д. н. № 118/2017 г. по описа на СОС, от списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на „Г.Т.2009” ЕООД.        

            ОСЪЖДА „Г. Т. 2009” ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***, партер да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 486.65 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА „Г. Т. 2009” ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, партер да плати на „У.Л.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** общата сума от 2289.96 лв. /две хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски /в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и в размер на 1989.96 лв. без ДДС за възнаграждение на адвокат без ДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      СЪДИЯ: