Присъда по дело №9386/2024 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК
Образувано е, въз основа на внесен от СРП обвинителен акт срещу Г. В. Т., с твърдения за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: че на ............ г., в
гр.............. в района на бл. ............чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, последвало
падане и удари с крака в областта на тялото на К. И. П., му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания на челото и на лявото коляно и кръвонасядане на клепача на лявото
око, които наранявания реализират медико-биологичната характеристика временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - при явно
незачитане и нарушаване на порядките в обществото и правата на личността, тъй като е
осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на отделната личност.
Въпреки акта, с който съдът е сезиран, при наличие на съответните предпоставки,
производството пред настоящата съдебна инстанция протича по диференцираната процедура по
глава XXVIII НПК.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност. Счита изложеното от подсъдимия за
защитна версия. Пледира за осъдителен съдебен акт, с освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.
Защитата намира обвинението за недоказано по несъмнен начин. Счита изложената от
подсъдимия версия за житейски логична. Намира квалифициращия признак за недоказан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли за
справедливост.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Г. В. Т. е роден на ............. в гр. .........., български гражданин, със средно образование,
неосъждан (реабилитиран), неженен, работи, адрес: гр. ....................., ЕГН **********.
Св. К. И. П. живеел на адрес: гр....................... На 13.06.2023 г. същият се намирал в дома си.
По същото време, подс. Т. се намирал в гр. ............ж. к. „.......... в района на блок №..............
Той бил употребил алкохол и ходел по улицата, като псувал и крещял.
Св. П. чул крясъците на подсъдимия и се показал на прозореца на жилището си. Забелязал
Т., а също така и че майка му и двете му племеннички - на 10 г. и на 6 г., се намирали пред входа на
кооперацията. Св. П. се провикнал от прозореца, като предупредил племенничките си да стоят
далеч от „този мъж“ - подс. Т., след което излязъл на улицата пред в района на бл. 434.
В този момент подсъдимият се приближил до него. Без да е бил провокиран от поведението
на св. П., Т. казал: „Пуснете сестра ми“ му нанесъл удар с ръка, в областта на главата. П. паднал на
земята, а подсъдимият продължил да му нанася удари с ръце в областта на главата и удари с крака в
областта на тялото. Пострадалият не отговорил на ударите, като единствено се опитал да се
предпази.
Непосредствено след като приключил с ударите, Т. напуснал района на
местопроизшествието и се отдалечил пеша, в посока - ул. „.............
Поведението на подсъдимия било възприето от св. А. Й. С. и други хора, които вървели по
улицата. Св. С. сигнализирал на телефон 112, след което помогнал на св. П. да се изправи и го
закарал до 07 РУ-СДВР, за да подаде жалба.
Съдебномедицинска експертиза на К. И. П., заключила, че в резултат на нанесените му
удари са причинени следните увреждания: охлузвания на челото и на лявото коляно и
1

кръвонасядане на клепача на лявото око, които наранявания реализират медико-биологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са в резултат на твърди
тъпи предмети по механизма на удари с такива, като могат да се получат по начина посочен от
пострадалия-при нанасяне на удари със свити в юмрук човешки ръце.
Изготвена по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза, достигнала до
извод, че подс. Т. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не се води
на отчет в психиатрично заведение; няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен
механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея
реагиране; по време на инкриминираното деяние не се е намирал в караткотрайно или
продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески контрол; същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; бил е в
състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен, по време на инкриминираното деяние
и може да участва в наказателното производство и е в състояние при желание да дава адекватни
обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за същото.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите К. П. (л. 28 ДП; л. 33 ДП) и А. С. (л. 30 ДП); жалба (л. 7 ДП); протокол за разпознаване
(л. 33 ДП); заключения на СМЕ (л. 41 ДП) и СПЕ (л. 48 ДП); справки за съдимост (л. 82 ДП) и за
неприключили наказателни производства (л. 81 ДП).
Спецификата на настоящото обвинение предполага водеща роля на гласните доказателства
за изясняване на механизма и авторството на деянието, както и на медицинската документация – за
изясняване характера на телесните увреждания.
Налице е кръг обстоятелства, за които всички разпитани лица изнасят еднопосочни данни –
касателно времето и мястото на инкриминираните събития, както и участниците в конфликтната
ситуация, а медицинската документация, която е била предмет на изследване, в рамките на СМЕ,
дава еднопосочни данни за медикобиологичните признаци на инкриминираните увреждания и
тяхната механогенеза. С тези съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
съдът намира, че подробен анализ и съпоставка за доказателствата, касателно тези обстоятелства,
се явява ненужен.
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. К. П..
Действително, същият не се е възползвал от възможността да поиска конституиране в
допълнително процесуално качество (както поради собствената си пасивност, така и поради
специфичния характер на диференцираната процедура), т. е. да е манифестирал заинтересованост
от изхода на производството. При всички случаи, това обстоятелство не би направило казаното от
него a priori недостоверно, а би изисквало към него да бъде подходено със завишено внимание,
вкл. и съпоставка с обясненията на подс. Т. (който, по силата на процесуалното си положение, би
могъл да бъде разглеждан като също толкова заинтересован от изхода на делото). С така
направените уточнения, разказът на св. П. се отличава с детайлност и относителна
последователност. Нещо повече – за хода на конфликтната ситуация той кореспондира и с
показанията на св. А. С., който се явява очевидец на събитията и за който няма данни за връзки или
зависимости с която и да било от страните в развилия се конфликт, за да бъде третиран, като дори
потенциално заинтересован.
В противовес на казаното от тях са обясненията на подс. Т. – че самият той е бил обект на
агресия, проявена първоначално от пострадалия, като единствено са се „сбутали“ и всеки от тях е
бутнал другия, причинявайки с това падането му на земята и с това конфликтът се е изчерпал. Тази
теза, според настоящия съдебен състав, не би могла да бъде споделена, а в нея се наблюдават
несъответствия и тенденциозност, съобразени с процесуалната позиция на изнеслото я лице. На
първо място, формално този сюжет не кореспондира с показанията на независим страничен
наблюдател – св. С., че единият участник съборил другия на земята и непосредствено след това му
нанесъл неколкократно удари с юмруци по главата (подсъдимият твърди само бутане и падане). От
друга, не намира опора и в заключението на СМЕ – за увреждания по различни части на тялото на
2

пострадалия (чело, клепачи, коляно), които обективно не биха могли да настъпят, при еднократно
падане на земята (и то – на тревен терен), с каквото подсъдимият твърди – да се е изчерпал
„приносът“ му. В този смисъл и макар да не е житейски нелогична, сюжетната линия, развита от
подсъдимия едва в съдебна фаза (в хода по същество защитата коментира показанията му като
свидетел, без да отчита последвалата промяна в процесуалното му качество, която не позволява
подобен подход) не намира опора в доказателствената маса, нещо повече – бива опровергана от нея
(данни за склонността му да решава ситуации с физическо насилие се извличат и от справката му за
съдимост, доколкото реабилитацията заличава последиците от осъждането, но не създава фикция –
престъпление никога да не е било извършвано).
Данни за съдебното минало на подсъдимия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложената по делото справка за съдимост и за неприключили наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Т. е реализирал престъпния състав, по който му е повдигнато обвинение.
Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията на
разпитаните свидетели, вкл. и от обясненията на самия подсъдим, като съдът вече изложи
съображения – защо счита изложения от подс. Т. механизъм за защитна версия.
Налице са неоспорими доказателства и за наличието и характера на телесните увреждания,
които следва да бъдат квалифицирани именно като лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК. В допълнение, описаният от св. П. механизъм на нанасяне на уврежданията е и най-
вероятният, съгласно заключението на вещите лица.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина –умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние (удар с юмрук и последвали около 10 удара, дори и
след падането на пострадалия на земята) разкрива не просто спецификите на пряк умисъл, но и на
последователност и целенасоченост на усилията за причиняване на значителни по брой и тежест
наранявания по тялото на пострадалото лице.
Пак от субективна страна, а и във връзка с възражението на защитата, деянието следва да се
квалифицира като такова, извършено по хулигански подбуди. Независимо от възприетото от
съдебната практика становище, че личният мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р
485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни
пострадалият и подсъдимият да са имали конфликт преди инкриминираното деяние, нито за
наличие на някакво провокативно поведение, от страна на П., което да не може да бъде уредено, по
предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението на
подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като
углавно хулиганско, а не като дребно такова (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979
ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето пред свидетел-очевидец и с
откровено намерение - на личността и собствеността на пострадалата да се причинят максимален
брой вреди. Действително, касае се за относително кратък период от време, през който подс. Т. е
реализирал намеренията си. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство е без
значение за обективната съставомерност на деянието. Същото е извършено в светлата част на
денонощието (съобразно сезона), в гъсто населен район, т.е. пред потенциално неограничен брой
съседи-очевидци, които биха се притекли на помощ или най-малкото биха проверили случващото
се (макар, съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов
белег, касателно хулиганството). Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС
II н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ
мотив за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на
закона в свои ръце (при ясната необходимост от провеждане на разграничение между липса на
3

мотив и липса на уважителен такъв), както и на налагане на собствени разбирания (основателни
или не) за дължимо поведение и отношения между граждани, без умишлена лична провокация,
поради което и законосъобразно деянието е било квалифицирано от СРП, именно като извършено
по хулигански подбуди.

По вида и размера на наказанието
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на Т. и за налагане
на административно наказание: той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност;
за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; от
престъплението няма причинени имуществени вреди.
С оглед инкриминираната дата, приложима е сега действащата редакция на чл. 78а НК,
предвиждаща наказание „глоба” от 1 000 до 5 000 лева.
Чистото съдебно минало на подсъдимия не следва да бъде отчитано, доколкото то е
предпоставка за провеждане на производството по диференцираната процедура по чл. 78а НК. Като
единствено отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете броят на ударите, вкл. и
след падането на пострадалия на земята, в контекста на целенасоченост и упоритост за постигане
на неправомерния резултат. В този смисъл и отмерване на санкцията над минималния, но и под
средния размер носи признаците на съразмерност и достатъчност, като за справедлив съдът
определя размер на глобата от 1 200 лева.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подс. Т. следва да бъдат възложени деловодните разноски от
досъдебната фаза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	536
Дата:	4 октомври 2024 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110209386
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юли 2024 г.

Присъда по дело №9386/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите