№ 263
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ева Д.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20254500100076 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявения от М. Х. Р. против Р. И. Д., С. Д. Д.,
Р. К. С. и Б. И. Ю. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от *** г.
в полза на ответницата Р. И. Д., обявено с протокол от *** г., вписано под акт № *** г.
в АВ, на основание чл. 42 б.,,б", пр. II, вр. с чл. 25 aл. 1 от ЗН.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на М. Х. Ч и по силата на наследствено
правоприемство се явява собственик на ¼ ид. част от оставеното от нея имущество, а
именно СОС ***, лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА с ДК № ***, банкови сметки в
размер на 24 370,81 лв. и срочен влог в размер на 24 742,28 лв.
Заявява, че на *** г. в АВ било вписано саморъчно завещание, с което
наследодателката й М. Х. Ч завещава на Р. И. Д. своето движимо и недвижимо
имущество и банкови сметки. Ищцата твърди, че това завещание не е написано и
подписано от завещателя. Не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. И. Д. чрез адв. В. В. оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Заема позиция, че изискването на закона по
отношение на трите елемента на саморъчното завещание –дата, съдържание и подпис
било равностойно за формалната му действителност като едностранна разпоредителна
сделка. Не било нищожно, според ответницата, завещание, направено в знак на
благодарност, което има възнаградителен характер за положените вече грижи.
Ответниците С. Д. Д. и Р. К. С. представят отговор на исковата молба, с който
оспорват иска. Оспорват твърдението, че саморъчното завещание от *** г. не е
написано и подписано от завещателката МП Ч.
В подадения по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. И. Ю. взема
становище, че за него липсва пасивна процесуална легитимация в настоящото
производство, тъй като действително е придобил, но след това се е разпоредил с
процесния имот и към настоящия момент не е негов собственик.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложеното на л. 10 от делото удостоверение за наследници, издадено от
Община Русе е видно, че ищцата е наследник по закон на леля си МП Ч, поч. на *** г.
в гр. Русе.
Приобщено към доказателствения материал е саморъчно завещание от *** г. /л.
10/, с което МП Ч завещала на ответницата Р. И. Д. своето движимо и недвижимо
имущество и банокви сметки. Видно от приложения на л. 11 от делото протокол,
съставен от нотариус АА – нотариус № *** на НК, саморъчното завещание е
предадено за съхрание при Нотариуса на *** от отв. Д. и прието във вида, в който й е
било представено. Обявено е с акт № ***
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СГЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ръкописният текст и подписът в завещанието от *** г. не е изпълнен от МП Ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание
чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност.
За ищцата, в качеството й на наследник по закон на МП Ч, е налице правен
интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със
завещанието се отричат нейни наследствени права и същото съдържа общи
завещателни разпореждания, с които на ответницата Р. Д. е придадено качеството на
универсален наследник.
Предявяването на настоящия иск и против ответниците С. Д. Д., Р. К. С. и Б. И.
Ю., правният си интерес ищцата обосновава с обстоятелството, че всеки от тях черпи
права от завещателното разпореждане, предвид извършените впоследствие три
прехвърлителки сделки с недв. имот, собственост на завещателката М. Х. Р.. По
отношение на тези ответници ищцата е предявила и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който
претендира от съда в случай, че искът по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН бъде
уважен, т. е. ако завещанието бъде прогласено за нищожно, да признае за установено,
че е собственик на ¼ ид. част от СОС с идентификатор ***., която претенция е
предмет на производството по гр. д. № 2828/2024 г. на РРС, спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на настоящия спор. Съдът намира предявения иск по чл. 42,
б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН против тези ответници за допустим при съобразяване на
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съгласно която съдебното решение влиза
в сила, респ. силата на пресъдено нещо се формира само между лицата, които са
участвали по делото, по което е постановено решението, както и по отношение на
техните наследници и/или други (универсални или частни) правоприемници, когато
правоприемството е настъпило след като съдебното решение вече е било влязло в сила
и е обвързало техния праводател. Доколкото оспорените от ищцата прехвърлителни
сделки между горесопосочените ответници са извършени преди вписване на исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, то за нея е налице
правен интерес да установи нищожността на завещанието и против тях, за да ги
обвърже със сила на присъдено нещо, която да им противопостави в спора по гр. д. №
2828/2024 г. на РРС.
В случая ищцата оспорва действителността на завещанието извършено от
2
наследодателката й МП Ч с дата *** г. в полза на ответницата по иска - Р. И. Д., с
твърдения, че същото не е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия факт
на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил
намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че
завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в
чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с
твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната,
която се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване,
истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).
Ангажирани са доказателства в посока установяване авторството на процесното
завещание от *** г., обявено на *** г. От приетата от съда СГЕ се установява, че
ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от завещателката МП Ч,
поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за форма и се
явява нищожно.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от М. Х.
Р. с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от *** г. на МП Ч, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода от делото и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, които да се възложат в тежест на
ползвалата се от завещанието отв. Р. И. Д.. Видно от материалите по делото, оказаната
на ищцата от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в сключения от нея договор. С оглед
изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на адв. С С.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът при отчитане на
фактическата и правна сложност на делото /по иска за прогласяване нищожността на
завещанието/, проявената процесуална активност от адвоката, както и на защитавания
материален интерес /отчитайки, че завещанието е прогласено изцяло за нищожно, но
претендираните от ищцата права от наследството на М Ч са до размера на 1/4/ и при
съобразяване на Решение по дело C-438/22 на СЕС определя в размер на 3500 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК отв. Р. И. Д. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ОС Русе и държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 42, б.
"б" от ЗН, която при съобразяване на дадените в т.1А от Тълкувателно решение №
4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС разяснения възлиза на
1167,85 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от *** г. на МП
Ч, ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., обявено с протокол от *** г. на
Нотариус АА рег. № *** по регистъра на НК поради неспазване на формата, като
3
ненаписано и неподписано от завещателката, на основание чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл.
25, ал. 1 ЗН по иск на М. Х. Р., ЕГН ********** против Р. И. Д., ЕГН **********, С. Д.
Д., ЕГН **********, Р. К. С., ЕГН **********, Б. И. Ю., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** да заплати на адв. С
С. АК Русе, със служебен адрес: гр. Русе, ул. „“*** като пълномощник на М. Х. Р.,
ЕГН ********** сумата в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/
представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** да заплати в полза на
бъджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Русе сумата в размер на
1167,85 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и осмедесет и пет стотинки/
държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4