РЕШЕНИЕ
№ 18058
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110132400 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. В. с ЕГН: ********** и
адрес: ************************ чрез адв. И. З. срещу „ЕМ“ ЕООД с ЕИК: **********,
със седалище и адрес за управление: ************, с която се иска ответника да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 970,16 лв., платена без
основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/05.06.2025
г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сключил с „ККМ ЕАД, Договор за потребителски кредит
************** по силата на който получил сумата от 2000 лева при годишен лихвен
процент 36,00 % и годишен процент на разходите-42,58%. На основание чл. 1, ал.2 от
договора за кредит и с цел да бъде обезпечен, сключил в същия ден и договор за
поръчителство с дружеството „КГ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати
възнаграждение в размер на 4077,84, платимо на 24 бр. погасителни вноски, всяка в размер
на 169,91 лв.
Поддържа, че на 17.07.2023 г., сключил с ответника споразумение за разсрочване на
парично задължение по договор от 15.04.2022 г с „КГ" ЕООД. Ответникът се легитимриал
като цесионер на вземанята на „КГ" ЕООД по договор за цесия от 07.04.2023 г. Съгласно
подписаното споразумение, към 17.07.2023 год. задължението на ищеца по договора за
кредит от 15.04.22г., цедирано с договора от 07.04.23г. възлизало на 6336 лв. Пристъпвайки
към добросъвестно изпълнение на така приетите от мен задължения, за времето от
28.07.2023 год. до 22.02.2024 год. извършил осем на брой вноски, всяка по 120 лв. в общ
размер на 960 лв.,плюс 10,16 лв. общо за такси по превода на основната сума.
Същевременно след заведено от него гражданско дело №***********г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 167-ми състав, срещу „ККМ” ЕАД и „КГ" ЕООД, с Решение
№**************/влязло в законна сила на 04.04.2025 год./, договорите за потребителски
кредит и за поръчителство от 15.04.2022 год. с горе цитираните дружества са признати за
1
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК по отношение на първия и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на
втория.
Твърди се, че в полза на „КГ" ЕООД не е възникнало суброгационно право против
ищеца, което впоследствие да е прехвърлено в полза на „ЕМ" ЕООД. Следователно
последния неоснователно се е обогатил.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която искът се признава за частично допустим и основателен, тъй като не е възникнала
валидна облигационна връзка между „ЕМ“ ЕООД и ищеца.
Сочи се, че постъпилата сума заплатена доброволно от длъжника към „ЕМ“ ЕООД е
неправилно посочена в исковата молба. Постъпилите суми по сключеното Споразумение
към „ЕМ“ ЕООД са в общ размер на 960,00 лв., като при обедняване на едно лице и
обогатяване на друго лице, на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от 33Д, подлежи на
връщане само получената сума посочените размери до размера на обогатяването. От
платежните нареждания също така е видно, че разликата в цената на иска и размера на
получените суми при „ЕМ" ЕООД, произтича от удържаните преводни такси от „И“ АД – по
1,27 лв. на всяко преводно нареждане.
Поддържа се, че искът за горницата над 960,00 лв. е недопустим, тъй като сумите не са
били получени от „ЕМ“ ЕООД.
Твърди се, че предвид признанието на иска, както и предвид обстоятелството, че „ЕМ“
ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила Решение №************** г. по гр.д. №*********** г. на СРС е
-признато за установено в отношенията между Д. К. В., ЕГН **********, с адрес:
******************* и „ККМ“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: *********************** че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит тип „***********“ № ***************** от 15.04.2022г., е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
-признато за установено в отношенията между Д. К. В., ЕГН **********, с адрес:
******************* и „КГ“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: ******************* че сключеният между тях Договор за възлагане на
поръчителство от 15.04.2022 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
На 17.07.2023 г. между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочване на
парично задължение. Ищецът е признал вземане на ответника, произтичащо от договор за
кредит от дата 15.04.2022 г., цедирано от цедента „КГ” ЕООД на цесионера „ЕМ“ ЕООД с
договор за цесия, влязъл в сила от дата 07.04.2023 г., което задължение към 17.07.2023 г.
възлиза на стойност 6336 лева и е уговорен погасителен план за частично разсрочване за
периода 30.07.2023 – 08.06.2024 г., с погасителна месечна вноска от 120 лева.
Представени са разписки, с който на 26.07.2023 г., 04.08.2023 г., 05.09.2023 г.,
04.10.2023 г., 02.11.2023 г., 05.12.2023 г., 04.01.2024 г. и 20.02.2024 г. ищецът е заплатил по
120 лева в полза на ответника или общо сумата от 960 лева.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
2
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
В процесния случай не се спори, че ищецът е заплатил сумата от 960 лева без
основание, което обстоятелство се признава и от ответника и се цени от съда по реда на чл.
175 ГПК, като признание на неизгоден за нея факт.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
Въз основа на горния извод на съда сумата от 960 лева е заплатена от ищеца без
основание.
Така съдът установява, че сумата от 960 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска –05.06.2025 г., до окончателното плащане.
За разликата от 960 лева до пълния предявен размер от 970.16 лева искът е
неоснователен, доколкото липсва имуществена размяна в полза на „ЕМ“ ЕООД, а сумите се
явяват заплатени такси на трето по делото лице- „И“ АД – по 1,27 лв. на всяко преводно
нареждане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото 543.62 лева от пълен
претендиран размер от 550 лева – държавна такса в размер на 50 лева и 500 лева- адвокатски
хонорар
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕМ“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес за управление:
*****************, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на Д. К. В. с ЕГН:
********** и адрес: *****************, сумата в размер на 960 (деветстотин и
шестдесет) лева., платена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба/05.06.2025 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 960 лева до пълния предявен размер от 971.27 лева, ведно със законната лихва
върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „ЕМ“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес за управление:
*****************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. К. В. с ЕГН:
********** и адрес: *****************, сумата от 543.62 лева-съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3