РЕШЕНИЕ
№ 204
Добрич, 22.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и
първа година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и с
участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ изслуша докладваното от председателя
касационно административно дело № 182/ 2021 год.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.П.М.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Д.А., ДАК, срещу Решение № 2 от 05.03.2021 год.
по адм. дело № 00229/ 2020 год. по описа
на Районен съд – Генерал Тошево.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на
материалния закон. Прави оплакване, че съдът е постановил решението си
единствено на основание заключението на вещото лице, без да съобрази останалите
доказателства по делото и сторените от жалбоподателката възражения. Оспорва
извода на съда, че претендираните от нея земеделски земи са идентични с
възстановените по преписка № 7187. Иска от касационната инстанция да бъде
отменено решението на Районен съд – Генерал Тошево и вместо него да бъде
постановено ново, с което да се отмени отказът на Поземлена комисия, сега
Общинска служба Земеделие – Генерал Тошево, обективиран в Протокол № 9634/
18.08.1993 г.
В
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.А., която поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата – Общинска служба
“Земеделие” – Генерал Тошево, редовно призован, не се представлява. Не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и
е процесуално допустима, като подадена от участващо в производството лице, което
счита, че въззивното решение е неблагоприятно за него, а разгледана по
същество, същата се явява основателна.
За да се произнесе по съществото на
жалбата, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посочените касационни
основания за отмяна, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с жалба от Г.П.М. срещу Отказ за възстановяване на
собственост върху земеделска земя, обективиран в Протокол № 9634/ 18.08.1993 г.
С
жалбата си Г.М. сочи, че е наследник на Г.Д.Г., б.ж. на град Генерал Тошево,
починала на 31.10.1999 г., нейна майка. Описва, че със заявление вх. № 131 от
27.08.1991 г. наследодателката ѝ е заявила за възстановяване
собствеността върху 49 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.
Лозница, общ. Генерал Тошево, местността Курията, като към заявлението е било приложено
Удостоверение изх. № СГ – 4 – 49 от 20.08.1991 г., издадено от Кметство село
Лозница, с което е удостоверено, че по Декларация за непокрити земеделски имоти
на името на Г.Д.П. е записан имот – нива в местността Курията с площ 49 дка.
Пред РС жалбоподателката оспорва Решението за отказ, като изтъква, че мотивите
за отказа са единствено, че липсват документи и поради това че има съвпадение
на имената в землището на с. Лозница в емлячните регистри. Настоява, че това не
може да бъде основание за отказ, тъй като законът е разписал конкретни
документи, чрез които се възстановява собствеността върху земята.
РС е
допуснал жалбата до разглеждане, като е приел, че липсват доказателства за
съобщаването на отказа. Назначил е съдебно – техническа експертиза и на база
заключението по нея е отхвърлил жалбата като неоснователна. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните.
Като
краен резултат решението на РС е правилно и законосъобразно. Съображенията за
това са следните:
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗСПЗЗ) възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници
върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации. Според нормата на чл. 12, ал. 2
ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи,
протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри,
молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство,
счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в
това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и
правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. В случая
заявителката не представя доказателства, от които да се установи правото
ѝ на собственост, а впоследствие и основателността на жалбата, подадена
от дъщеря ѝ. Пред РС жалбоподателката подава като доказателство и в
подкрепа на жалбата си копие от Декларацията за притежавани непокрити
земеделски имоти, стр. 78 от книгата. Твърди, че тези имоти са ѝ останали
в наследство от Д.А.П., за което той е притежавал акт за собственост № 230 от
1913 г. Приложен е този акт за собственост. Въпреки че пред РС са представени
тези документи в подкрепа на жалбата, то в касационната жалба се настоява, че
според представеното удостоверение от Кметство с. Лозница няма посочена стр.
78, значи майката на жалбоподателката е притежавала различни от възстановените
по пр. 7187 земеделски земи.
Горното
установява, че самата жалбоподателка си противоречи, като за целите на
защитната си теза представя различни хипотези.
РС е
възприел мотива на ОС „Земеделие“ – Генерал Тошево, че заявените земи са
възстановени по пр. 7187, както сочи и вещото лице, като на това основание е
отхвърлил жалбата.
Настоящият
състав при преценка на събраните доказателства, счита, че заявителката не е
представила доказателства, от които да се направи обоснован извод за
притежаваното от нея право на собственост върху 49 дка земеделска земя. Тя е
заявила една нива от 49 дка, за правото на собственост върху каквато
няма доказателства нито в нейно лице, нито в лицето на наследодателя ѝ,
от когото твърди, че ги е придобила, Д.А.П.. Проследявайки изброените в Акт
за собственост № 230 от 1913 г. на името на Димитър Атанасов имоти, се
установява, че между тях липсва нива от 49 дка в местността Курията, с. Лозница.
В представеното удостоверение от Кметство с. Лозница не е посочено къде, на коя
страница от книгата с декларации за непокрити земеделски имоти е записана тази
нива от 49 дка. Същевременно декларациите за притежавани непокрити земеделски
имоти са били подавани в изпълнение на задължението на притежателите на
земеделски земи да декларират пред народния съвет притежаваните от тях земи, съгласно
параграф 3 от Указ № 573 на ВНС за задължително пререгистриране на напокрити
земеделски имоти, извършено съгласно посоченото в параграф 2 от Указа във
времето от 25.05. до 31.07.1949 г. В Декларацията на стр. 78 лицето, подало
същата, е било на 31 години, видно от отбелязването в нея. Майката на
жалбоподателката е родена през 1923 г., поради което няма как тя да е била това
лице, тъй като през 1949 г. е била на 26 години. Същевременно от справка в НБД
се установява, че другата заявителка, за която се счита, че има преплитане на
данни в имената с майката на жалбоподателката, е родена през 1918 г., т.е. през
1949 г. е била точно на 31 години. В този смисъл Декларацията на стр. 78 се
отнася до преписка 7187, още повече че и нивите са записани и заявени по
начина, по който фигурират в тази декларация – две ниви от 16 и от 33 дка. С
оглед на това, макар и пред РС тази Декларация да е представена от
жалбоподателката с цел установяване правото на собственост в полза на майка
ѝ, то тя категорично не се отнася до майка ѝ. Анализът налага извода,
че отказът за възстановяване правото на собственост в полза на Г.Д.Г. е
правилен и съответен на доказателствата с мотива, че липсват документи. Като е
потвърдил този отказ, РС – Генерал Тошево е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от
05.03.2021 год. по адм. дело № 00229/
2020 год. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: