Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240
гр.Русе, 8.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ВЕЛКОВА
Членове: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 299 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б.С.П. *** чрез адв. М.К. *** срещу решение № 441/12.03.2020
г., постановено по гр. д. № 7098/2019 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ против ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе. Твърди, че решението е незаконосъобразно като
необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон, за което излага подробни съображения в жалбата
си. Развива доводи за неправилност на изводите на районния съд, че приложената
от работодателя правна квалификация на извършената с длъжностната
характеристика промяна, съответства на фактическата й обосновка. Прави обстоен
анализ на действащата нормативна уредба, обосноваваща според него извод за
липса на заповед за утвърждаване в срок на евентуално изготвеното щатно
разписание за 2019/2020 г., както и на евентуално променено такова след
започване на учебната година и доказваща липсваща към 14.09.2019 г. промяна в
длъжностната му характеристика. Твърди, че за заемане на длъжността „заместник
директор по учебната част“ не се изисква точно определена специалност и тази
длъжност може да се заеме от всеки учител без значение от придобитата от него
специалност, заради което релевантната преценка следва да бъде направена само
досежно наличието на останалите две условия: образователно-квалификационна
степен и придобита професионално – квалификационна степен. Поради това намира,
че неправилно ответникът в оспорената заповед се е позовал на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ вместо на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, която според въззивника би следвало
да намери приложение в случая, но работодателят е заобиколил този текст, за да
избегне приложението на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, с която ищецът би се
ползвал. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени, както и присъждане на направените разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе,
представлявано от директора Т.Й.чрез адв. Е.З. АК Шумен оспорва основателността
на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнагрждение пред настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След
извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по
съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от жалбоподателя против ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
От фактическа страна е
установено, че страните са били в трудово правоотношение, произтичащо от трудов
договор № 921/1.09.2000 г. като Б. С.П. е заемал длъжността “помощник директор
по адм. дейност” в ответното училище. По силата на допълнително споразумение №
870/1.09.2016 г. заеманата от него длъжност е „заместник директор, учебна
дейност“, за която на 23.11.2016 г. му била връчена длъжностна характеристика
/л. 14- л. 15/.
Приложена е на л. 19 – л. 21 от
делото, длъжностна характеристика от 14.09.2019 г. на Б.С.П., утвърдена от
директора на ОУ „Иван Вазов“, с която са въведени нови изисквания за заемане на
длъжността „зам. директор по учебната дейност в прогимназиален етап“ относно
образованието, а именно: висше образование на ОКС „магистър“, специалност
„бълг. език и литература“ с присъдена проф. квалификация „учител по БЕЛ“ и
придобита ПКС трета. Видно от приложения на л. 70 от делото протокол от
31.10.2019 г., тази длъжностна характеристика е връчена на ищеца в условията на
отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, посочени с три
имена.
Със заповед № 254/31.10.2019 г.
/л. 16- л. 18/, издадена от директора на ОУ „Иван Вазов“ Русе трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
считано от 1.11.2011 г. От нея се установява, че мотивите за това са следните:
в учебното заведение макар резултатите от външното оценяване по БЕЛ да са на
добро ниво, то това ниво е незадоволително в сравнение с други учебни заведения
в града; нивото на усвоения материал по бълг. език в началния етап не се
запазва в прогимназиален етап, директорът на учебното заведение е с ОКС
магистър, специалност „информационни технологии в обучението по математика и
информатика“ и поради тове е целесъобразно и необходимо зам. директорът по
учебната част, който отговаря за прогимназиален етап да е с ОКС „магистър“,
специалност „бълг. език и литература“, с присъдена проф. квалификация „учител
по бълг. език и литература“, зам. директорът по учебната дейност за
прогимназиален етап няма нужната компетентност да контролира процеса по
преподаване по бълг. език и литература, доколкото е с ОКС „биология и химия“ и
присъдена квалификация „учител по биология и химия“. Доколкото съгласно
изготвената длъжностна характеристика за длъжността „зам. директор по учеб.
дейност“ Б.П. не притежава висше образование на ОКС „магистър“, специалност
„бълг. език и литература“, с присъдена проф. квалификация „учител по бълг. език
и литература“ е прекратено ТПО. Ищецът отказал да получи заповедта, което е
удостоверено с подписите на двама свидетели, посочени с три имена.
Представено е допълнително
споразумение № 68/17.09.2019 г., с което ответното училище, представлявано от
директора му и ищецът се споразумели за изменения в основния му трудово
договор, касаещи размера на осн. заплата и допълнителните възнаграждение с
постоянен характер. Това споразумение е връчено на ищеца на 17.09.2019 г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу
работодателя, т. е. от и против лица, които
са активно и пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива
искове.
В случая заповедта е издадена от носител на
работодателската власт - директорът на ОУ "Иван Вазов" гр. Русе,
който, по аргумент от чл. 216, ал. 1 Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, е овластен с правото да прекратява
трудовите договори, сключени с педагогическите специалисти. Заместник – директорите, които изпълняват норма преподавателска
работа са част от педагогическите специалисти в училищата /арг. от чл. 211, ал.1 ЗПУО/.
Трайната съдебна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 239/21.05.2012 г. на ІV г.о. по гр. д. № 799/2011 г., Решение № 321/31.10.2011 г. на
ІІІ г.о. по гр. д. № 13/2011 г., Решение № 192/14.06.2013 г. по
гр.д. № 680/2012 г., ІV г.о. и др./
приема, че преценката
на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е
суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по
този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с
право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за
заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка
работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да
не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал
добросъвестно. Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради
това страната която я оборва носи
тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на
недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения,
са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. Поради това в настоящия случай,
наведеният едва в писмената защита пред въззивния съд довод за злоупотреба с
право е извън предмета на спора и съдът не дължи произнасяне по него, доколкото
не е заявен с исковата молба
пред първата съдебна инстанция от ищеца.
Съгласно Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти – чл. 31, ал. 1, т. 12
директорът изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно
разписание на длъжностите. Той е "работодател" по смисъла на закона и негово е правото да
променя длъжностната характеристика с оглед подобряване работата на училището.
Това последният е направил със заповед № 254/31.10.2019 г., като е завишил изискването за образование за
заеманата от ищеца длъжност и в заповедта за уволнение
подробно се е мотивирал какви обстоятелства са наложили приетата промяна на
изискването за образование. Безспорно е също така, че новата длъжностна
характеристика на ищеца остава непроменена като основна цел, трудови функции и
права и задължения. Предприетата от директора в настоящия случай промяна не
нарушава императивна правна норма, доколкото според чл. 260 ЗПУО при управлението
и контрола на учебната, учебно-производствената,
учебно-творческата, спортната и административно-стопанската дейност директорът
може да се подпомага от един или няколко заместник-директори, като законът не
въвежда конкретни изисквания за заемане на длъжността. Такива не се съдържат и
в Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, действала към момента на издаване на процесната заповед на директора на ОУ „Иван Вазов“ Русе.
Прекратяването на трудовия договор по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно такова. Обективният характер на
отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана т. е. в нея
да се съдържат конкретни данни, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение. Процесната заповед е съобразена с
тези изисквания на закона. И в хода на съдебното дирене работодателят се е
обосновавал именно с хипотезата за липса на необходимото образование. Право на
работодателя е да определи степента и вида на изискващото се за длъжността
образование с оглед на конкретната работа, с промените в нейния характер, с
вътрешното разпределение и организацията на труда. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен съставът на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ – въведени са нови образователни изисквания, а именно лицето, заемащо длъжността „заместник-директор по учебната
дейност в прогимназиален етап“
да притежава висше образование, ОКС „магистър“, специалност „български език и литература“ с
присъдена професионална квалификация „учител по бълг. език и литература“; на
ищеца към датата на уволнението в условията на отказ е връчена длъжностната
характеристика, с която тези изисквания са въведени, като не се спори, че Б.П. не е отговарял на тях, тъй като притежава висше
образование, ОКС „магистър“,
специалност „биология и химия“ с присъдена професионална квалификация „учител
по биология и химия“.
Въведеното от въззивника
възражение за това, че новата длъжностна характеристика била антидатирана е
недоказано и поради това неоснователно. На първо място следва да се отбележи,
че действащата законодателна уредба изисква само тя да бъде утвърдена като не
съдържа изисквания за акта, с който следва да стане това. Длъжностната характеристика е частен
свидетелстващ документ, съставен от работодателя, респ. утвърден и подписан от него. Действително, същата не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото удостоверява изгодни за издателя си
факти, а се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Като
частен документ длъжностната характеристика има достоверна дата за трети лица
според разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ГПК от деня, в който е заверена, или от деня на смъртта, или от
настъпването на физическа невъзможност за подписване от лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В
случая не се твърди и липсват доказателства процесната длъжностна
характеристика да е била заведена в някакъв официален регистър и от датата на
такава регистрация да е възможно да се извлече извод за достоверност на
посочените в нея дата на съставяне или
утвърждаване. Безспорно
установено е обаче, че към датата на процесното уволнение същата е
съществувала, доколкото е била връчена на ищеца в условията на отказ, поради
което не е оборено по надлежния ред установеното в нея.
Съгласно
разясненията, дадени от ВКС в Решение № 148/ 5.06.2013
г., гр. д. № 515/2012 г., IV г. о., за да е налице основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е необходимо
работникът да не притежава изискуемото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като
новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са
въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. В
настоящия случай, изменените изисквания са отразени в длъжностната характеристика.
Поради това въпросът за наличието или липсата на заповед за утвърждаване в срок
на евентуално изготвеното щатно разписание за 2019/2020 г., както и на
евентуално променено такова след започване на учебната година е ирелевантен в
случая. Както е прието и в Решение № 321/31.10.2011 г. на ІІІ г.о. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, „...за законосъобразността на
уволнението на посоченото уволнително основание е достатъчно липсата на
необходимото за заеманата длъжност образование да е настъпила след сключването
на трудовия договор, поради повишаване на изискванията за длъжността и лицето
да не отговоря на промените условия - образование за заемането й, обстоятелства
установени от работодателя, в чиято доказателствена тежест е да докаже
фактическия състав на приложеното уволнение. Степента и вида на завършеното
образование могат да бъдат предвидени в закон, в друг нормативен акт или
длъжностна характеристика. С оглед нуждите на производствената и служебна работа, работодателят
разполага с правомощия да определи вида на специалността и въведе по-високи
изисквания за образование. Тези
промени могат да бъдат въведени с длъжностната характеристика, а преценката е
по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Към момента на уволнението
на ищцата за заеманата от нея длъжност, с длъжностната характеристика, е
въведено ново изискване за образование...което е достатъчно, при несъответствие с образованието на
ищцата, да се приложи съставът на
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да се
прекрати трудовото й правоотношение. Привеждане на щатното разписание към
новото изискване към този момент няма отношение към законността на уволнението...“
Неоснователни са и въведените
доводи на въззивника с въззивната жалба, че неправилно районният съд се позовал
на ТР № 4/2011 г на ВКС, което било анахронично и загубило значението си.
Даденото с това тълкувателно решение разрешение има принципен характер и
правилно първоинстанционният съд се е позовал на него.
Неоснователно е и възражението, че
всъщност работодателят е заобиколил закона, тъй като е следвало да уволни ищеца
по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, а не по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, понеже е следвало в
първата хипотеза да вземе съгласието на синдикалната организация, на която ищецът
е бил член. Принципно правилни са доводите на въззивника, че длъжността
„заместник директор по учебната дейност в прогимназиален етап“ може да бъде
заета от всеки учител без значение от неговата специалност. Такива са
минималните нормативно установени изисквания за тази длъжност. Въведеното по-високо
изискване от страна на работодателя, а именно придобита определена специалност,
в случая „български език и литература“ с
присъдена професионална квалификация „учител по бълг. език и литература“
безспорно е елемент от необходимото образование, което следва да притежават
лицата, заемащи тази длъжност. В този
смисъл и трайната съдебна практика на ВКС приема, че специалността е
задължителна характеристика на придобитото висше образование, респ.
задължителен реквизит на дипломата за него. Като определяща вида на
професионалните компетенции и правоспособност за извършване на дейност,
упражняването на която изисква такива, специалността има отношение и към
професионалната квалификация, придобита с висше и средно професионално
образование, както и към професионално обучение. Следователно, при промяна на
изискването за специалност, ако работникът/служителят не отговаря на него, за
работодателя възниква право да прекрати едностранно трудовия договор на
основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ /Решение № 476 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1413/2010 г., IV г. о., ГК/. Поради така изложеното, доводите на въззивника, че
промяната, въведена от директора на училището се отнася до други изисквания
извън образованието и квалификацията и поради това приложение следва да намери
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ са неоснователни.
Изхождайки от горното, правилно първоинстанционният съд е приел за осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и е отхвърлил иска
с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предвид акцесорният
характер и обусловеността им от изхода по главния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователни се явяват и исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.
3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на РРС и на основание чл. 272 ГПК решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените от него
разноски за адв. възнаграждение в размер на 720 лв.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 441/12.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 7098/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН **********,*** – адв. М.К. *** да заплати на ОУ „Иван Вазов“ гр. Русе, ул. „П. Берон“ № 20,
представлявано от Т.К.Й.– директор сумата в размер на 720,00 /седемстотин
и двадесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: