О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Козлодуй, 11 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 11.10.2016 г. /Единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
сложи за разглеждане докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 165 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.
242, ал.2 ГПК за допускане на предварително изпълнение на решение по искане на
ищеца.
Образувано е
по молба на ищеца М.М.М., ЕГН ********** ***, с която иска на основание чл.242,
ал.2 т.3 ГПК допускане на предварително изпълнение на решение № 100 от
31.03.2016 г. по гражданско дело № 165/2016 г. по описа на Районен съд
Козлодуй, с което на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ той е възстановен на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност при работодателя ответник „А.К.”
ЕАД, *** „Началник цех
Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство”. Съображенията на ищеца за
допускане на предварително изпълнение на решението в тази част /за
възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност/ са, че
трудовия спор за незаконното уволнение продължава повече от шест месеца, за
който период по закон му се дължи от работодателя обезщетение на основание
чл.225, ал.1 КТ, а след този период той продължава да не е на работа и да не
получава трудови доходи. Освен това няма други доходи, тъй като не е придобил
право на пенсия за стаж и възраст. Към молбата е приложено заверено копие на
трудова книжка и екларация от ищеца за факта на продължаващото му оставане без
работа по трудово правоотношение и без други доходи.
Съдът е връчил препис от молбата на
ответника и в указания срок е получено становище за неоснователност на молбата,
към което са приложени друго становище /в друго производство и пред друг съд/ и
разпореждане № 981 от 20.09.2016 г. по гр.д. № 272/2016 г. на ОС Враца.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
1.
От фактическа страна.
Видно от гражданско дело № 165/2016 г. на
РС Козлодуй е, че то е с предмет трудов спор по обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ със страни – ищец М.М.М. и
ответник работодателя «А.К. ЕАД, ***. С решение № 100 от 31.03.2016 г. съдът е
решил спора, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца от
ответника работодател със Заповед № 13 от 18.01.2016г., на основание чл.344,
ал.1 т.2 КТ е възстановил ищеца на предишната работа при работодателя „А.К.”
ЕАД ***, ЕИК *********, на длъжност „Началник цех Строително-ремонтен” в
Дирекция „Производство” и на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е
осъдил ответника «А.К. ЕАД, *** да заплати на ищеца обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на
9 231.31 лева, ведно със законната лихва от 02.02.2016г. до окончателното
изплащане, като в останалата част до претендираното обезщетение от
29 840.40 лева е отхвърлил иска за обезщетение като неоснователен.
При въззивната проверка на решението на
първата инстанция по гражданско дело № 272/2016 г. на ОС Враца, въззивният съд
се е произнесъл с решение № 193 от 08.06.2016 г., с което е потвърдил
първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на ищеца по чл.344,
ал.1 т.1 и т.2 КТ и е отменено и решено по същество като е отхърлен иска по
чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение, като недоказан.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни пред Върховния Касационен Съд,
където е образувано гражданско дело № 3817/2016 г., което е насрочено за
разглеждане по допускане на касационното обжалване в закрито заседание на
16.02.2017 г.
Ищецът е поискал от въззивната инстанция с
молба по реда на чл.404 т.1 ГПК
принудително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение за
възстановяването му на работа при ответника. Въззивният съд се е произнесъл с
разпореждане № 981 от 20.09.2016 г. по гр.д. № 272/2016 г. на ВрОС, с което е
оставил без уважение молбата. Съображенията са, че по реда на чл.404 т.1 ГПК се
допуска принудително изпълнение само на невлезли в сила осъдителни решения на
въззивния съд, а решението за възстановяване на работа по иска по чл.344, ал.1
т.2 КТ не е осъдително, а конститутивно и не представлява изпълнително
основание по чл.404 ГПК. Въззивния съд в мотивите на същото разпореждане е
изложил доводи, че възстановяването на работа в хипотеза като настоящата става
по реда на чл.345, ал.1 КТ със съобщение, което се издава от районния съд и
само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Безспорно установени са и фактите твърдяни
от ищеца, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено едностранно
от последния с оспорената и отменена в настоящото производство заповед №
13/18.01.2016г., както и, че считано от 18.01.2016 г. и към настоящия момент
повече от шест месеца – почти девет месеца той е без работа и няма доходи.
Безспорно е и, че две съдебни инстанции са уважили иска му, като са признали за
незаконно уволнението му и са отменили процесната заповед № 13/18.01.2016г., и
са го възстановили на предишната работа, която е заемал при ответника.
Безспорно е и, че решението в тази част не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано с касационна жалба от ответника и делото е насрочено в з.з. на
16.09.2017 г. По силата на закона и при определи предпоставки ищецът има право
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от шест месеца. За следващия период, независимо, че
и въззивната интанция потвърждава иска му за отмяна на незаконното уволнение и
за възстановяването му на предишната работа, до окончателното произнасяне на ВКС
независимо от спецификата на касационното производство ищецът продължава да е
без работа, но вече няма право на обезщетение.
2. Съдът приема от правна страна следното:
Молбата на
ищеца е за допускане на предварително изпълнение на решение № 100 от 31.03.2016
г. по гр.д. № 165/2016 г. на КРС в частта само за иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ –
за възстановяване на работа на длъжността, която е заемал при работодателя педи
незаконно уволнение. Правното основание на молбата е чл.242, ал.2 т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба съдът може да допусне по искане на
ищеца предварително изпълнение на решението и когато от
закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди
за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се
затруднило.
На първо място съдът не
споделя възражението на ответника за неоснователност на молбата, тъй като
предварително изпълнение е допустимо само на решенията по искове изчерпателно
посочени в чл.242, ал.1 ГПК. В тази хипотеза съдът служебно допуска
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В чл.242, ал.2 ГПК е уредена съвсем различна хипотеза, когато съдът може да допусне
предварително изпълнение на решението, но само по искане на ищеца и, ако са
налице определени предвидени в закона предпоставки уредени в т.1-3. Именно на т.3 се основава молбата на ищеца в
настоящото производство, а именно, че от закъснението на изпълнението на решението
за връщането му на предишната работа при ответника ще последват значителни и
непоправими вреди за ищеца, изразяващи се в оставането му без работа и без
трудови доходи.
На следващо място съдът
не споделя и възражението на ответника, че молбата на ищеца по чл.242, ал.2 ГПК
е втора такава. Молбата предмет на настоящото производство е по чл.242 ГПК за
допускане на предварително изпълнение на решение, докато молбата на ищеца до
въззивната инстанция по чл.404 ГПК е за издаване на изпълнителен лист въз
основа на изпълнително основание – осъдително решение на въззивната инстанция,
което е различен институт и настъпва Ex lege.
Вярно е изложеното от ответника, че иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на работника на предишната работа не е осъдителен, а
конститутивен. Разпоредбата на чл.242, ал.2 т.3 ГПК има предвид предварително
изпълнение на решение на съда, от закъснението на чието изпълнение може да
последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. За разлика от т.1 и т.2 на
същата разпоредба, които имат предвид „присъждане на вземане”, то т.3 не урежда
вземане, а говори за изпълнение на решение. Вярно е, че съгласно правната доктрина на изпълнение подлежат т.нар.
осъдителни решения, но в
изпълнителния процес при издаване на изпълнителен лист проф. Сталев отбелязва,
че и конститутивните решения, които имат за последица пораждане на притезателни
права, могат да са основание за издаване на ИЛ, съответно имат характер на
изпълнителни основания.
Така според
съда решението му по чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа
подлежи на изпълнение независимо, че е конститутивно. Допълнителен аргумент е факта, че законодателят сам допуска
предварително изпълнение и на други конститутивни искове, напр. чл.127а,
ал.4 СК, където се допуска предварително изпълнение на решение по иск по чл.127а СК по спор при разногласие между родители за пътуване
на дете в чужбина, както и чл.28, ал.4 Закон за закрила на детето, който
допуска незабавно изпълнение на решението по иска за настаняване на дете.
Според съда са налице и сочените от ищеца основания за
допускане на предварително изпълнение по чл.242, ал.2 т.3 ГПК, тъй като ако за
срока от шест месеца след признатото от съда за незаконно уволнение ищецът има
право на обезщетение, което е до 18.07.2016 г., то след тази дата и най-рано до
16.02.2017 г. /датата на разглеждане на касационната жалба макар и по
допускането/, което са още шест месеца и повече, в резултат на незаконното
уволнение и въпреки, че две съдебни инстанции са го възстановили на предишната
работа, той ще продължава да е без работа и без трудови доходи, т.е. той ще
претърпи значителни /при БТВ в размер на 4 973.40 лева/ и непоправими вреди от забавеното изпълнение на решението. Впрочем
освен имуществените, изразяващи се в липсата на трудови доходи, ищецът търпи и
неимуществени вреди от факта на продължаващото оставане без работа въпреки, че
и въззивната инстанция е потвърдила възстановяването му. Не на последно място,
правото на труд е конституционно гарантирано – чл.48, ал.1 Конст. на РБ право
на всеки гражданин.
Въпреки тези подробно изложени доводи, съдът намира, че молбата за
предварително изпълнение на това решение в конкретната хипотеза е
неоснователна, но само и единствено поради факта, че Ex lege, или по силата на
закона - чл.282, ал.1 ГПК подаването на касационната жалба не спира
изпълнението на решението. За това, че решението за възстановяване на
предишната работа по чл.344, ал.1 т.2 КТ подлежи на изпълнение съдът изложи
доводи по-горе.
Така съгласно чл.345, ал.1 КТ настоящия съд следва да издаде на
ищеца съобщение за възстановяване на предишната работа при ответника, тъй като
въззивната инстанция е потвърдила това решение, а касационната жалба по арг.
чл.282, ал.1 ГПК не спира неговото изпълнение.
Ищецът може да заеме работата си при ответника, като в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на
работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
За
пълнота, интересите на ответника работодател са защитени от закона, тъй като по
арг. на чл. 245, ал. 2 ГПК изпълнението се спира когато обжалваното решение бъде отменено,
съгласно ал.3, ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението,
издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение, т.е. за получените от ищеца трудови възнаграждения в хипотезата, че
ВКС отмени решението за възстановяване на предишната работа, ответникът ще
получи срещу ищеца – работник изпълнителен лист за връщането им. Налице е законодателен парадокс, тъй
като при противното, когато възстановения работник след гарантираните му от
закона шест месеца, когато има право на обезщетение продължи да е без работа до
произнасянето на ВКС, дори когато бъде потвърдено възстановяването му с влязло
в сила решение, няма да получи за този период обезщетение.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.244 ГПК, съдът
О П Р ЕД Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата по чл.242, ал.2 т.3 ГПК на ищеца М.М.М., ЕГН ********** ***, за допускане на предварително изпълнение на решение № 100 от 31.03.2016 г. по гражданско дело № 165/2016 г. по описа на Районен съд Козлодуй, с което на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност при работодателя ответник „А.К.” ЕАД, *** „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство”.
Определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от връчването.
НА ОСНОВАНИЕ чл.345, ал.1 вр. чл.282, ал.1 ГПК ИЗДАВА на ищеца М.М.М., ЕГН ********** *** СЪОБЩЕНИЕ за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност при работодателя ответник „А.К.” ЕАД, *** „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство”.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: