№ 518
гр. Дупница, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101184 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. Х. Г. , ЕГН: **********, и С. Д. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са
предявили срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51 Д, обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1,т. 1 и т. 2 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че нa 25.03.2022г., около 09.25 часа на път IIІ -107км 8+400 в гp.
Рила, на ул. “Спортела“ № 150, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***,
внезапно променя посоката си на движение, като навлиза в насрещната пътна лента, когато
там попътно се движи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, вследствие на което
с предната си лява част се блъска в предната част на л.а. „Фолксваген Голф“. Настъпва ПТП
с материални щети и пострадали лица. За случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № р 1917/28.03.2022г., съставен е и АУАН № GA 633565/02.04.2021г.
срещу виновния водач. Образувано е досъдебно производство № 24/2022г. по описа на РУ
гр. Рила и наказателно дело № 20231510200043 по описа на Районен съд Дупница, което е
приключило с влязло в сила решение № 69/14.03.2023г.
В резултат на ПТП е пострадала ищцата М. Х. Г., водач на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“, с правилно поставен предпазен колан. Тя е получила множество
контузии: на гръдния кош; на кръста; на лявата и дясната ръка, левия и десния лакът, довели
до силни болки и страдания и ограничени движения на ръката и до настоящия момент; на
лявата и дясната предмишншци; на корема и таза, довели до силни болки и страдания; на
дясното и лявото коляно.
1
Преживеният стрес от настъпилото събитие станал причина за негативни емоции на
ищцата М. Х. Г., безсъние, често изпитване на безпокойство, страх при придвижване и страх
от пътуване с автомобил. Силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента,
продължават и до днес при спомена за случилото се. На ищцата М. Г. са причинени болки и
страдания, представляващи неимуществени вреди, които тя търпи и към настоящия момент;
същата е неработоспособна вследствие на причинените травми при процесното ПТП.
Вследствие на ПТП, тотално е унищожен лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
„Голф“, с peг. № ***, собственост на ищеца С. Д. Г.. Съгласно горецитирания Констативен
протокол за ПТП, по лекия автомобил са констатирани редица щети. След извършен оглед
от страна на застрахователя е определена „тотална щета“.
Към момента на настъпване на ПТП, за виновния водач на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с peг. № ***, е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗК “Лев Инс” АД-застрахователна полица №
BG/22/l21002728174, валидна до 17.09.2022г., покриваща вредите, за които виновният водач
отговаря съгласно българското законодателство.
По тази причина, с молба с вх. № 4163/19.04.2022г. ищците отправили искане до
ответното застрахователно дружество за изплащане на справедливо обезщетение за
търпените от пострадалата М. Х. Г. неимуществени вреди и за извършване на оглед на
тотално унищожения в следствие на процесното ПТП автомобил, собственост на С. Д. Г..
На 29.09.2022г., ответното дружество платило сумата от 2650.00 лв. по образувана
щета 0000-5000-22-000492 за тотално унищожения автомобил на ищеца Г.. Тази сума,
според ищците е значително занижена и не покрива вредите в относително пълен обем,
каквото е изискването на закона.
Също така, до настоящия момент не е налице произнасяне oт страна на
застрахователя и не е налице плащане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди на пострадалата М. Х. Г., нито са поискани още допълнителни
документи.
С оглед изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да им заплати следните суми:
- на ищцата М. Х. Г. - сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева - обезщетение за
неимуществените вреди: търпени от нея болки и страдания вследствие на процесното ПТП,
ведно със законната лихва от 19.04.2022г. - датата, на която увреденото лице е уведомило
ответното застрахователно дружество за настъпване на ПТП, до окончателното изплащане
на обезщетението;
- на ищеца С. Д. Г. - сумата от 5 350.00 (пет хиляди триста и петдесет) лева,
представляващо застрахователно обезщетение за причинените му вследствие на процесното
ПТП имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане на притежавания от него лек
автомобил, ведно със законната лихва от 19.04.2022г. - датата, на която увреденото лице е
уведомило ответното застрахователно дружество за настъпване на ПТП, до окончателното
2
изплащане на обезщетението.
- на двамата ищци - направените но делото разноски, включително и адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер.
Ответното дружество оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № *** - Б. К. И., за настъпване на претендираните от ищцата
М. Г. вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ***, в нарушение на
установеното й в чл. 137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата задължение, е пътувала в
движещия се автомобил без да използва обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван
автомобилът. Оспорва, също така, твърдението, че в резултат на ПТП от 25.03.2022г. за
ищцата М. Г. са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди.
Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и
прекомерен, в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД.
Ответното дружество оспорва изцяло, както по основание, така и по размер, и
предявения от ищеца С. Г. иск за обезщетяване на претърпени от ПТП имуществени вреди.
Твърди, че във връзка с настъпилото на 25.03.2022г. ПТП, на 19.04.2022г. от страна на
ищеца С. Д. Г. е предявена извънсъдебна претенция пред „Застрахователна компания Лев
Инс” АД. Образувана е преписка по щета № 0000-5000-22-000492 с искане за обезщетяване
на имуществени вреди, за които се сочи, че са резултат от процесното събитие, приключила
с определяне и изплащане на 01.11.2022г. на ищеца на застрахователно обезщетение
имуществени вреди в размер на 2290.50 лв. С оглед на извършеното плащане, според
ответника предявеният иск е неоснователен, евентуално прекомерно завишен.
Ответното дружество оспорва и посочения от ищците начален момент на изпадане в
забава.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № УРИ 332р-1917/28.03.2022г., издаден от органите на ОД на МВР-Кюстендил, РУ-гр.
Рила, се установява, че нa 25.03.2022г., около 09.25 часа на път IIІ -107км 8+400 в гp. Рила,
на ул. “Спортела“ № 150, водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***, внезапно
променя посоката си на движение, като навлиза в насрещната пътна лента, когато там
попътно се движи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, вследствие на което с
предната си лява част се блъска в предната част на л.а. „Фолксваген Голф“. Настъпва ПТП с
описани подробно в протокола материални щети и пострадали лица. За случая е съставен и
АУАН № GA 633565/02.04.2021г. срещу виновния водач Б. И..
Видно от приетото като доказателство Решение № 69/14.03.2023г., постановено по
административно наказателно дело № 20231510200043 по описа на Районен съд Дупница, е
3
образувано и досъдебно производство № 24/2022г. по описа на РУ гр. Рила, приключило с
влязло в сила решение по посоченото АНД, с което е признат обвиняемия Б. К. И. за
виновен в това, че нa 25.03.2022г., в гр. Рила, обл. Кюстендил, на третоклА. път № 107, км
8+400, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от
ЗдвП, като при движение със скорост от 103,6 км/ч не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да е имало
обективни предпоставки да предприема маневра изпреварване или заобикаляне, където е
блъснал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, управляван от М. Х. Г. и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. П. В. от *** (пътник в лекия
автомобил „Фолксваген Голф“)-предстъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ-ро, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
С исковата молба е представено съдебномедицинско удостоверение № V-10/2022г.,
издадено от доц. д-р А. А.-специалист по съдебна медицина, видно от което, след преглед на
ищцата М. Г., извършен на 28.03.2022г., са установени подкожни хематоми в областта на
лакътя на лявата ръка, лявата и дясната предмишница, охлузвания на кожата в областта на
кръста, по лакътя на лявата ръка и по дясната предмишница, по гърба на лявата ръка и в
областта на китката на дясната ръка, кръвонасядания по предна горна повърхност на
гръдния кош в ляво и срединно, по лакътя на лявата ръка, по лява предмишница, в ляво на
кръста, в областта на корема и таза в ляво и по двете колена. Установените травматични
увреждания с характер на ивицовидни кръвонасядания по гръдния кош срединно и в ляво в
долната трета на корема и таза в ляво се дължат на притискане с или удар върху твърди тъпи
предмети, каквито биха могли да бъдат и елементите на защитен колан. Останалите описани
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети, като всички увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваната, а именно ПТП.
Ищцата е представила и болнични и амбулаторни листове, видно от които е
диагностицирана с „последици от травми, обхващащи няколко области от тялото“ и е
ползвала отпуск по болест, поради злополука-нетрудова.
Представени са регистрационен талон, Удостоверение за техническа изправност и
застраховка гражданска отговорност на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. №
***, видно от които ищецът С. Г. е бил собственик на същия автомобил преди злополуката.
Видно от представеното Удостоверение № 0021817/25.05.2023г., издадено от „ЕВРО СТИЛ
ТРЕЙД“ ЕООД, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, е прието в център за
разкомплектоване.
Представени са и опис-заключение по щета № 0000-5000-22-000492, издадено от ЗК
„Лев Инс” АД, както и молба-уведомление с вх. № 4163/19.04.2022г. от ищците до
ответното дружество, с което претендират изплащане на обезщетения от настъпилото на
25.03.2022г. ПТП.
От заключението на вещото лице С. Б. по назначената и изслушана по делото съдебна
4
авто-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно, се
установява, че в следствие на настъпилото ПТП на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с
peг. № *** са нанесени сериозни материални щети, поради което, след извършване на оглед,
застрахователят е определил състоянието му като „тотална щета“. С протокол №
0021817/25.05.2023г. автомобилът е предоставен на „ЕВРО СТИЛ ТРЕЙД“ ЕООД за
разкомплектоване. Вещото лице дава заключение, че средната стойност на частите,
необходими за отстраняване на щетите по автомобила, възлизат на обща стойност 7541.88
лв., но с включване на автототенекеджийски, бояджийски труд и материали, необходимата
за ремонта сума може да достигне до 9000.00 лв.
От представените с исковата молба медицински документи, както и от заключението
на вещото лице д-р Н. по назначената и изслушана по делото съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно, се установява, че при
инцидента на 25.03.2022г. ищцата М. Х. Г. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядания по гърдите и корема отпред; кръвонасядане, охлузване и изразена
болезненост в областта на кръста; масивно кръвонасядане и охлузвания по лява
предмишница и ляв лакът; кръвонасядания по дясна предмишница; множество охлузвания
по гръбна повърхност на лява ръка и китката на дясна ръка; кръвонасядане и оток по дясно
коляно и подбедрица; кръвонасядания по ляво коляно и подбедрица; данни за възможни
контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в областите на дясно рамо и дясно бедро.
Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди тъпи и
тьпоръбести предмети /по механизма на удари и натиск с и върху такива/ и отговарят да са
получени при процесното ПТП: при вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил,
сблъскал се челно с друг лек автомобил - от удари и натиск на тялото и крайниците на
пострадалата в части от вътрешността на автомобила.
Преценени като медико-биологични признаци на телесни повреди установените
увреждания се отнасят към временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и
болка и страдание.
Установените при ищцата Г. увреждания не изискват специализирано или
специфично медицинско лечение. Обичайно се прилага първоначална обработка на
външните кожни наранявания /охлузвания или повърхностни рани/ с промивка с
антисептични разтвори, възможно и някакъв тип превръзка; възможно е да се приложи
инжекционно ТАП за противотетанична профилактика; прилагат се обезболяващи за
купиране на болката от травмите; прилагат се и нестероидни противовъзпалителни средства
- за външно и вътрешно приложение, средства подпомагащи разнасянето/резорбцията/ на
хематомите, компреси и др. Продължителността на лечението зависи от продължителността
и степента на симптомите, най-често до разнасянето на отоците и хематомите и
отслабването/изчезването на болката.
Не е възможен, според вещото лице, еднозначен и достоверен отговор на въпроса
„какви болки“ /по отношение интензитет и продължителност/ е търпяла ищцата Г. в
5
резултат на получените травми. По наличните данни в случая /естеството на уврежданията
данните от медицинските документи за установено при прегледите обективно състояние и
срока на временната неработоспособност, липсата на данни същата да е търсила
допълнително медицинска помощ по повод по - изразени болкови усещания в по-
продължителен период от обичайния за подобен вид травми и др./, може да се приеме, че
най-вероятно ищцата е изпитвала „умерена или умерена до средно силна“ болка в първите
една-две до две-три седмици от сравнително „по-тежките“ травми /в областта на кръста,
дясно коляно, възможно и дясно рамо/ и „лека до умерена“ болка до една-две седмици след
инцидента от останалите травми, след което болката постепенно е отслабвала до пълното и
отзвучаване.
Обичайният срок за пълно възстановяване от тези увреждания при благоприятно
протичащ възстановителен процес / в делото няма обективни данни за усложнения, забавено
възстановяване или др./ е около 3-4 седмици. В някои случаи този срок /по отношение на по-
продължителни болки и пълна резорбция на хематомите/ може да бъде и по-голям, но тази
възможност би следвало по-обективно да се докаже или с данни от последващи медицински
прегледи, или с данни от достоверни показания на пряко контактували с пострадалата лица в
този период.
Наличните по делото данни от медицинските документи дават основание да се
приеме, че при ищцата е констатирана повърхностна /засягаща повърхностните меки тъкани
на гръдната и коремната стени/ „коланна травма“ ; т.е. от медицинска гледна точка са
налице данни, че към момента на ПТП-то пострадалата е била с поставен предпазен колан.
По своя вид и разположение получените увреждания съответстват да са получени от
удар/натиск на тялото на ищцата в елементите на поставен предпазен колан за конкретния
случай – обичаен за съвременните автомобили триточков предпазен колан, чиито части за
водач на автомобил с ляв волан контактуват косо през гръдния кош в посока от ляво рамо
към дясна тазова област за горния елемент на колана и напречно през долна част на корема
за долната част на колана. Не са установени никакви увреждания в областта на главата - при
непоставен колан при така протеклото ПТП, най-често такива се получават. Останалите
установени при пострадалата увреждания също е напълно възможно да се получат и при
поставен предпазен колан - за уврежданията по горните и долните крайници от удари във
волана и таблото или др.; за охлузването отзад на кръста и възможната контузия на дясно
рамо удари в облегалката на седалката и др.
По делото е разпитана като свидетел Д. Л. В., която дава показания относно
търпените от ищцата Г. болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП. Свидетелката
споделя, че познава ищцата от около осем години, знае за процесния инцидент, тъй като
ищцата й се обадила същата вечер, била в болница в гр. Благоевград, а когато се прибрала
състоянието й било доста тежко: имала видими рани по двете ръце, в областта на китките,
цялото и тяло било насинено, имала множество кръвонасядания. Най-много били синините в
областта на предпазния колан, но цялата й лява ръка била посиняла и не можела да я движи,
двете й колена също били насинени били силно подути. Според свидетелката психическото
6
състояние на ищцата било още по-тежко: тя плачела непрекъснато, повтаряла непрекъснато
какво би могло да се случи, как е могла да загуби дъщеричката си, която е била с нея на
задната седалка на автомобила.
След като се прибрала вкъщи, ищцата имала нужда от помощта на свидетелката, тъй
като за известен период от време не можела да се обслужва сама, нямала почти никаква
подвижност в двете си ръце и особено в лявата. Трудно ходела, не можела да се изправя
сама, изпитвала силни болки в областта на кръста; не можела да се облича и съблича сама.
За ходенето до тоалетната също имала нужда да й помага съпругът й или свидетелката. След
около три седмици ищцата започнала да излиза от дома си и се върнала на работа около два
месеца след инцидента, но и до днес не се чувства напълно възстановена: изпитва
периодични болки в лявата си ръка, дясното рамо и двете колена. Все още има белези от
порязвания по ръцете си, както и на дясното коляно, от които се срамува, носейки дълги
ръкави и дълги поли или панталони.
Свидетелката споделя също, че ищцата много се променила в психически и
емоционален план-от лъчезарен и комуникативен човек се превърнала в затворен и страхлив
такъв; предпочита да си стои вкъщи, страхува се от тъмното, страхува се да шофира, а
когато се вози в автомобил, предпочита да седи на задната седалка. Плаче твърде често и по
незначителен повод, изпитва несигурност и неувереност.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1,т. 1 и т. 2 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че автомобилът, за чийто водач се твърди да е причинил процесното ПТП,
има сключена застраховка „Гражданско отговорност“ при ответното дружество, по
застрахователна полица № BG/22/l21002728174, валидна до 17.09.2022г.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432, ал. 1 от КЗ).
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
7
лице, обхваща следните групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена
застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4) застрахователят да не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /арг. от чл. 496 КЗ във вр.
с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ищците са
отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция на 19.04.2022г.
Образувана е преписка по щета № 0000-5000-22-000492, която е приключила с определяне и
изплащане на 01.11.2022г. на ищеца С. Д. Г. на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2290.50 лв.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е изяснен в Констативен протокол за
ПТП № 332р-1917/28.03.2022г., както и в Решение № 69/14.03.2023г., постановено по
административно наказателно дело № 20231510200043 по описа на Районен съд-Дупница и
напълно съответства на описания в исковата молба.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и
причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством
всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12
ГПК/.
8
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в
установителното действие на влезлите в сила присъди (респективно решения, постановени
по чл.78а НК и одобрени от съда споразумения по глава ХХІХ от НПК) и обхваща всички
признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая
нарушаване на правилата за движение при управление на МПС, вследствие на което е
причинена телесна повреда.
Ето защо и при съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира за
доказано, че процесното ПТП е настъпило при обстоятелствата, посочени в протокола за
ПТП и установени по АНД № 20231510200043 по описа на РС-Дупница.
Произшествието е настъпило поради виновното /доколкото не се установи обратното
– чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от
ЗдвП, като при движение със скорост от 103,6 км/ч не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да е имало
обективни предпоставки да предприема маневра изпреварване или заобикаляне, където е
блъснал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, собственост на ищеца С. Д. Г. и
управляван от ищцата М. Х. Г..
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера на претърпените от
ищците имуществени и неимуществени вреди.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирани от ищцата М.
Х. Г.:
Съгласно разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на такова подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение на прекият причинител на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.45 вр.с чл.51 и 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая на ищцата са
причинени травматични увреждания, свързани с болки и страдания, т.е неимуществени
вреди, което поражда правото й да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните
права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства; следва да се прецени и обществено-икономическата
конюнктура към момента на увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът му да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира пълно.
От приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-медицицинска
експертиза и показанията на свидетелката В., кредитирани като неопровергани от другите
събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че в следствие на процесното
ПТП ищцата е претърпяла описаните по-горе телесни повреди, а от това и значителни болки
9
и страдания в продължение на около два месеца. Действително вещото лице д-р Н.
заключава, че обикновено срокът за възстановяване на раните и хематомите вследствие на
инцидента е около 3-4 седмици, но е възможно същият да бъде и по-дълъг, какъвто се
установи да е в настоящия случай от показанията на свидетелката В., като тези показания се
потвърждават и от продължителността на ползвания от ищцата отпуск по болест.
При инцидента и в периода непосредствено след него болките, страданията и
дискомфорта, изпитвани от ищцата са били със значителен интензитет, същата не е могла да
става и да се придвижва без чужда помощ, не е могла да се самообслужва, поради което е
трябвало да разчита на помощ от своите близки; наложило се е да отсъства от работа за
продължителен период от време, през който е била на домашно лечение. И до ден днешен
ищцата изпитва периодични болки в лавата си ръка, дясното рамо и двете колене.
В психически и емоционален план ищцата е изпитала силен стрес от инцидента, а
дълго време след това, дори и към настоящия момент, продължава да изпитва негативни
емоции и безпокойство при пътуване с кола, а още повече-при шофиране. Като жена е
изпитвала срам и неудобство, както от обстоятелството, че се е налагало да разчита на чужда
помощ при задоволяване на елементарни потребности като ходене до тоалетна, къпане,
обличане и събличане, така и от получените вследствие на инцидента рани и синини по
ръцете и краката, които се налагало да прикрива.
При така установено съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на
6000.00 лв., За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта на
ищцата при претърпяване на ПТП - 44 години, продължителността на възстановителния
период от около два месеца, претърпените интензивни болки във възстановителния период,
причинили значителен дискомфорт в ежедневието, изживените силни негативни емоции и
силен стрес.
При така възприетото съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е сумата от 6000.00 лв.
Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, във връзка с което се иска намаляване на присъденото
обезщетение, съдът намира същото за недоказано. Не се установи твърдението на ответното
дружество, че при настъпване на ПТП ищцата е управлявала автомобила си без поставен
предпазен колан, а напротив - от наличната медицинска документация, както и от
заключението на вещото лице по СМЕ категорично се установява, че получените от ищцата
травми при инцидента са причинени именно от елементите на предпазния колан.
Константната практика на съдилищата, вкл. и тази на ВКС, е ориентирана към становището,
че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това
основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране
10
на произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер.
С оглед изложеното, предявеният от ищцата М. Х. Г. иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл.
496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства за датата на отправяне на
застрахователната претенция, а именно 19.04.2022г. Към искането е приложено е
удостоверение съдържащо банкова сметка. Изпълнено е изискването за представяне на
всички необходими документи по претенцията, което обстоятелство не е спорно между
страните по производството. Не са изисквани допълнителни документи от застрахователя,
поради което и претенцията е основателна за срока от 09.05.2022г. до окончателното
плащане.
По размера на обезщетението за имуществени вреди, претендирани от ищeца С. Д. Г.:
Установи се от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, неоспорена от
ответното дружество, че средната стойност на авточастите, необходими за отстраняване на
щетите по автомобила, възлизат на обща стойност 7541.88 лв., но с включване на
автототенекеджийски, автобояджийски труд и материали, необходимата за ремонта сума
може да достигне до 9000.00 лв.
От тази сума следва да бъде извадена платената на ищеца такава в размер на 2290.50
лева, при което дължимото от ответника обезщетение за вредите възлиза на 6709.50 лева.
Искът е предявен за сумата от 5350.00 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен
размер.
Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от 5350.00 лв., но считано от 10.08.2022г. Основателно е възражението на
ответното дружество в този смисъл, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от
КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава от изтичането на срок от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.З от КЗ. Видно от Опис на
документи по щета № 0000-5000- 22-000492, изготвен на 15.08.2022г., последните
документи по преписката са представени на 15.08.2022г.: Удостоверение от ОПП-СДВР за
дерегистрация от 10.08.2022г. и ксерокопие от свидетелство за регистрация-част 1 с
отбелязване върху него за прекратената на 10.08.2022г. регистрация на автомобила. Поради
11
това, считано от 15.08.2022г., 15- дневният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл
на 05.09.2022г. Искането за заплащане на законна лихва преди тази дата е неоснователно.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ищците. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищеца-адв. М. И. Д., минимално
определеното в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждение в размер на 1421.50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на М. Х. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: ***, сума в размер на 6000.00 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 25.03.2022г., около 09.25 часа, на път IIІ -107км 8+400 в гp.
Рила, на ул. “Спортела“ № 150, общ. Рила, обл. Кюстендил, по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № *** - Б. К. И., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника с полица № BG/22/121002728174, валидна до 17.09.2022г.,
прекратена на 04.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.05.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на С. Д. Г., ЕГН: **********,
сума в размер на 5350.00 (пет хиляди триста и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пълно (тотално)
увреждане на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ***, рама №
WVWZZZ1JZ1В083987, собственост на ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на
25.03.2022г., около 09.25 часа, на път IIІ -107км 8+400 в гp. Рила, на ул. “Спортела“ № 150,
общ. Рила, обл. Кюстендил, по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *** -
Б. К. И., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника с полица №
BG/22/121002728174, валидна до 17.09.2022г., прекратена на 04.07.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да
заплати на адв. М. И. Д. от САК, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Г.М. Д.“ № 57, офис 215,
минимално определеното в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение в размер на 1421.50лв. (хиляда
четиристотин двадесет и един лева и петдесет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
12
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
13