МОТИВИ към Присъда № 260098 от 13.05.2021 г. по
н.ч.х.д.№ 401/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.
Внесена е в съда тъжба от Д.М. *** срещу Ф.Й.А. *** за
това че на 02.10.2019 г. около 21,30 ч.в *** Ф.Й.А. е причинил на Д.М.М. лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядане на долния клепач и конюктивита на лявото око и охлузване на
лявото коляно – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск, с който се претендират причинени в резултат на престъплението
неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му
изплащане, както и сторените от частния тъжител разноски.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният
заедно с тъжбата граждански иск. Частният
тъжител е конституиран и като граждански
ищец.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и
представляван от своя повереник адв. Н. М. ***. Както частният тъжител, така и
неговият повереник поддържат подадената тъжба и предявеният с нея граждански
иск, като считат, че същите са доказани по несъмнен начин с оглед събраните по
делото доказателства.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв.Г.К. ***,
счита, че обвинението не е доказано и моли подзащитният му да бъде оправдан. По
същите съображения счита, че следва да бъде отхвърлен и предявеният ведно с
тъжбата граждански иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 02.10.2019 г. частният тъжител Д.М.М. се намирала в
дома си в ***. Чувайки силни викове, идващи откъм улицата, тя излязла от
дворната врата. Тогава видяла няколко
лица да нанасят удари на нейните близки – брат й - С.М.М. и снаха й А..
Виждайки, че брат й и снаха й лежат на улицата окървавени, Д.М. започнала да
вика, да се опитва да ги защити. В този момент подсъдимият Ф.А. се обърнал към
нея и й нанесъл силен удар с дървен сап 1 в главата. В
резултат на удара, Д.М. загубила съзнание и се свлякла на земята. Друго лице,
св. В.И.Й., също пострадало по време на побоя.
1сап –
дръжка на сечиво , обикновено земеделско; държало, дръжка , ръчка
Известно време след удара Д.М. се свестила в двора на
къщата си, близо до вратата, където била повалена. От думите на събралите се
хора, тя разбрала, че е паднала вследствие на удара. След няколко минути се
опитала да се изправи, но отново паднала. Докато на улицата боят продължавал, св.
А. Й. А. се притекъл на помощ и я
прибрал в двора.
Вследствие на нанесения й удар пострадалата Д.М. била
окървавена, имала нужда от лекар, който да я прегледа и затова помолила да се
обадят на дъщеря й - св. С.С.Ч., която живеела в друга къща, за да я закарат в
болница. Когато дъщеря й дошла, заедно със св. А. Й. А. я откарали в спешен кабинет на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД.
Докато тримата от посочените по-горе свидетели били в там,
дошли и други пострадали от побоя - брат й и снаха й, също и св. В.И.Й., който бил
повален, опитвайки се да помогне на пострадалата.
В болницата на пострадалата Д.М. й оказали първа помощ и й били дадени препоръки за
домашно лечение. Направено й било и образно-диагностино изследване от отделение
по образна диагностика.
На 04.10.2019 г. Д.М.
била в състояние да посети отделение по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Г.”
ЕАД, където съдебен медик установил множество нарявания на различни части по
тялото на пострадалата - открита разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане по кожата на
долния клепач на лявото око, на конюктивита на лявото око и охлузване на лявото
коляно, за което й било издадено съдебно
- медицинско удостоверение № 1190/04.10.2019
г.
Н пострадалата й бил направен преглед и от неврохирург.
На 27.11.2019 г. пострадалата решила отново да отиде
на консултация при лекар, била й предписаната терапия, след което отново
следвало да отиде на контрол при личен лекар.
Във връзка със случилото се пострадалата подала жалба
и до РП-Пловдив. Била образувана прокурорска преписка № 9216/2019 г. по описа
на РП-Пловдив. В хода на извършената проверка било прието, че данните от
проверявания случай не разкриват белезите на престъпление от общ характер,
поради което бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.
След постановения отказ за образуване на досъдебно
производство и в срока по чл. 50 от НПК пострадалата подала тъжба в съда.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и
писмени доказателства - показания
на разпитаните свидетели С.С.Ч., С.А.Ч., А. Й. А., И. И.Й., К.А.С., И.
Д. А., В.И.Й., С.М.М., Т.И.Й., заверено копие на съдебномедицинско
удостоверение №1190/2019 г., заверено копие на амбулаторен лист от 02.10.2019
г., медицинско свидетелство за образно диагностично изследване от отделение по
образна диагностика от 02.10.2019 г., медицинско свидетелство за консултация с
неврохирург от 03.10.2019 г., заверено копие на амбулаторен лист за преглед на
пациент от 27.11.2019 г. ведно с издадена рецепта за прием на медикаменти, справка
за родствени връзки, прокурорска преписка №
9216/2019 г. по описа на РП-Пловдив, свидетелство за съдимост.
Съдът дава вяра
изцяло на показанията на св. А. Й. А., очевидец на случилото се, оказал помощ на пострадалата по време на
побоя. В неговите показания се съдържат факти, които съответстват на изложеното
в тъжбата, а именно относно мястото на инцидента, времето, когато се е случило
всичко - късно вечерта, около 21, 30 ч., относно автора на инкриминираното деяние -
подсъдимият, относно това кое друго лице се е опитало да помогне на
пострадалата и пострадало също при побоя, на кои части от тялото свидетелят е
видял подсъдимият да удря пострадалата, оказаната
й първа медицинска помощ първо от него, а впоследствие и в болничното заведение. Показанията на разпитания
свидетел съдът оценя като обективни, последователни, вътрешнонепротиворечиви и
логични.
Наред със св.А. Й. А. друг очевидец на случилото се и
и св.Т.И.Й.. В неговите показания също се съдържат факти, които кореспондират с
изложеното в тъжбата. И този свидетел е категоричен, че подсъдимият е ударил
пострадалата , че това се случило пред тяхната врата, вратата на пострадалата,
че повалени на земята вече лежали братът на пострадалата и снаха й. Въпреки че
неговите показания се отличават с известна непоследователност, съдът не намира
основание да не ги кредитира с доверие, с оглед развилата се ситуация и предвид
обстоятелството, че този свидетел е бил един от главните при развилия се бой ,
като преди всичко е следвало да следи за личния си живот и здраве, а след това
за случващото се с останалите.
В същата насока са и показанията на св. С.М.М., брат
на пострадалата М., също пострадал от побоя, на същата дата. Въпреки че неговите показания в частта
относно състоянието на пострадалата по време на инцидента и след инцидента
представляват преразказ на случилото се с пострадалата, не може да постави под
съмнение тяхната истинност предвид състоянието, в което свидетелят сочи, че се
е намирал , а именно бил е повален и
откаран в болница. С оглед връзката на неговите показания с тези на св. А. А., съдът дава вяра на същите, като ги оценя като обективни,
вътрешнонепротиворечиви и логични.
В съответствие с показанията на св. А. са и тези,
дадени от св. В.И.Й., който потвърждава, че е пострадал по време на побоя на
процесната дата/ факт, който се потвърждава и от показанията на св. А. А./,
затова и бил откаран в болница , където се намирали
пострадалата, брат й и снаха й.
Относно състоянието, в което се е намирала
пострадалата М. непосредствено след инцидента информация се съдържа в
показанията на св. С.С.Ч., дъщеря на пострадалата, както и тези на св. С.А.Ч.,
живеещ на съпружески начала с пострадалата. Техните показания са в пълно
съответствие с приложените към тъжбата и допълнението към нея писмени
доказателства , удостоверяващи здравословното състояние на пострадалата -
заверено копие на амбулаторен лист от 02.10.2019 г., медицинско свидетелство за
образно диагностично изследване от отделение по образна диагностика от
02.10.2019 г., медицинско свидетелство за консултация с неврохирург от
03.10.2019 г.
Показанията на
св. И. И.Й. допринасят единствено за изясняване на това кои са били двете
враждуващи групи в сбиването. По същия
начин съдът оценя и показанията на св. И. Д. А. и К.А.С.. Що се касае до тази
част от показанията на св. К.С., в която същата отрича подсъдимият да е ударил
пострадалата М., съдът намира, че същите представляват опит да бъде оневинен
подсъдимия, тъй като не намират опора в показанията на свидетелите присъствали
при нанасяне на удара от подсъдимия на пострадалата , както и на тези, които са
я отвели в болница и са я придружавали по време на престоя й там.
За изясняване на вида на нанесените на пострадалата травматични
увреждания допринася назначената и
приета по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът оценя като обективна
и пълна. В нея вещото лице изяснява, че посочените травматични
увреждания - разкъсно контузна рана на главата може да се получи
по начин, съобщен от пострадалата, а охлузването по лявото коляно е
вследствие от нанесения удар . Що се касае до нанесеното й кръвонасядане на
долния клепач и на конюктивита лявото
око според вещото лице тези увреждания са следствие от отделен удар. Съдът
намира, че настъпилите травматични
увреждания в частта на окото са също следствие от нанесения удар на
пострадалата с оглед това, че както
охлузванията така и тези травматични увреждания настъпват в лявата част на тялото й. Същите са следствие от нанесения удар по главата,
вследствие на което пострадалата получава кръвоизлив и последвалото от него
свличане и падане на земята.
Приетата по делото прокурорска преписка
е доказателство за предприетите от пострадалата действия след инцидента за
защита на правата й.
С оглед събраните по делото устни и
писмени доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза съдът прие, че
подсъдимият Ф.Й.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
а именно че на 02.10.2019 г. около 21,30 ч. в *** е причинил на Д.М.М. лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядане на долния клепач и конюктивита на лявото око и охлузване на
лявото коляно.
Обект на защита са обществените отношения, гарантирщи
физическата цялост и здравето на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно лице.
Престъплението е осъществено от подсъдимия чрез
действие, същото е резултатно, увреждащо и се състои в
причиняване на пострадалата на анатомични увреждания извън тези визирани в
нормите на чл.128, ал.2
и чл.129, ал. 2
от НК. Причинените
травматични увреждания на пострадалата,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата, отговарят на
критериите за лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а останалите се поглъщат от по-тежкия вредоносен
резлутат - причинената разкъсно-контузна рана на главата.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на деянието е
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Съдът прие, че по отношение отговорността на
подсъдимия са налице предпоставките по
чл. 78 А от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на същата
административно наказание, а именно : 1. за престъплението по чл.130,а л.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до
две години или „пробация“; 2. видно от приложената и приета по делото справка
за съдимост, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А
от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете, че чистото съдебно минало на подъсдимия, липсата на
отрицателни характеристични данни, младата му възраст.
Отегчаващи обстоятелства съдът не
отчете.
Предвид изложеното съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл.78а от НК в минималния размер, предвиден в
закона, а именно – „глоба“ в размер на по 1000 лв. Така определеното наказание по вид и размер съдът намира за съответстващо на тежестта на деянието , неговата обществена
опасност и подходящо да повлие поправително и превъзпитателно, да въздейства
въздържащо от подобни прояви както по
отношение на самия деец, така и по
отношение на останалите членове от обществото.
Съдът прие, че предявеният граждански
иск се явява доказан по основание,
предвид обстоятелството, че обвинението по чл.130, ал.1 от НК е доказано по
несъмнен начин. Настъпилите по отношение на телесното здраве на пострадалата
неимуществени вреди имат за източник деянието, извършено от подсъдимия, предмет са на обвинението и същото е извършено виновно. Налице
са всички елементи от състава на чл. 45 от ЗЗД , а именно вина, вреда,
противоправно поведение, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилия вредоносен резултат. В хода на производството бяха събрани
доказателства, установяващи провелото се лечение след инцидента /показанията на
дъщерята на пострадалата и на съжителстващия с нея на съпружески начала
свидетел/, неговата продължителност - близо един месец и последвалата терапия
след това предвид приложеното заверено
копие на амбулаторен лист за преглед на пациент от 27.11.2019 г. ведно с
издадена рецепта за прием на медикаменти. При определяне размера на присъденото
обезщетение съдът взе предвид също мястото, където са настъпили телесните
увреждания, жизненоважни части от тялото
- главата на пострадалата, а също и
средството, с което са причинени- твърд дървен предмет, употербенета сила и
техния интензитет. Става ясно, че само с един удар пострадалата е била повалена
на земята, което е доказателство за силата, с която е нанесен ударът и за
непоколебимостта, с която е действал подсъдимия в изпълнение на намисленото . С оглед правомощието си по чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение в
размер на 2000,00 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието
02.10.2019 г, до окончателното заплащане на сумата, като отхвърли предявеният
граждански иск за разликата до 3000 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия на осонвание чл.189, ал. 3 от НПК да заплати
направените от частния тъжител разноски в размер на 1311,40 лв., а така също и
държавната такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 80,00 лв. в полза на РС-Пловдив
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :………………………….
Вярно с оригинала! МК