Р Е Ш Е Н И Е
№1132
гр. Пловдив, 16 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело №409 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Г.И.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-22-44 от 20.01.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “Ремонт- увеличаване площта на четирискатна, дървена, покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.518.601.1 (по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив), изпълнен чрез монтиране на допълнителни дървени, вутирани греди и дървени колони“, с административен адрес на строежа: гр. Пловдив, ***.
Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В съдебно заседание (лист 76) К.Н.С.- началник на отдел “Административно-правно обслужване” (О”АПО”) в Община Пловдив - Район “Централен”, правоспособен юрист (лист 63), пълномощник (лист 62), изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи 5-7) е изпратена до жалбоподателя по пощата, като приложение към писмо с Изх.№94012-31445(8) от 24.01.2022г. (лист 8), получено на 27.01.2022г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 9). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез Община Пловдив - Район “Централен” на 07.02.2022г. или в законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Със Заповед №21ОА-1412 от 10.06.2021г. (листи 60-61) кметът на
община Пловдив предоставя (делегира) редица свои функции по ЗУТ на кмета на Община
Пловдив - Район “Централен”, между които правомощието по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ (издаване на заповед за премахване) за строежите от четвърта, пета и шеста
категория (т.22.8. от заповедта), както и правомощието по чл.225а от ЗУТ (т.26
от заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия съдът намира за
надлежно направено.
Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпореденият за премахване “Ремонт- увеличаване площта на четирискатна, дървена, покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.518.601.1, изпълнен чрез монтиране на допълнителни дървени, вутирани греди и дървени колони” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същият е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от четвърта категория (противно на отразеното в оспорената заповед) по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.”б” от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), тъй като същият е изпълнен в жилищна сграда с разгъната застроена площ (РЗП) от около 572,00 кв.м. (4 етажа по около 143,00 кв.м. застроена площ) и височина при кота корниз от около 10,95 м. (средно застрояване по смисъла на чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ).
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице З.Г.Р. (листи 98-106) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, независимо от неправилно определената категория на строежа, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 11.12.2020г. в Община Пловдив - Район “Централен” постъпва жалба с Вх.№94012-31445 (листи 18-19), от Д.И.С., М.Г.Н. и В.И.Т.-Д., адресирана до Отдел “Районен строителен контрол“ (О“РСК“) в Община Пловдив - Район “Централен”, в която се твърди, че в жилищна кооперация, находяща се в гр. Пловдив, ***, са извършени строителни, ремонтни и преустройствени дейности от жалбоподателя, който е собственик на мансарден етаж в сградата. Твърди се, че Я., без разработени и одобрени конструктивни и архитектурни проекти, своеволно и собственоръчно ремонтира, преправя, удължава стрехите, подменя дървени греди и керемиди на отделни части на покрива на кооперацията… Предвид гореизложеното, жалбоподателите молят да бъде разпоредена проверка и се излезе със становище относно законността на извършените конструктивни изменения и строителни дейности.
На 14.07.2021г. работна група от длъжностни лица при Община Пловдив - Район “Централен”, в състав: инж. Л.Р.С.- гл. инспектор “РСК“ към Община Пловдив - Район “Централен”, техн. Й.Т.- инспектор “РСК“ в Община Пловдив - Район “Централен”, инж. Д.К.- инспектор “РСК“ в Община Пловдив - Район “Централен”, извършва проверка на място на строеж: “Ремонт - увеличаване площта на четирискатна, дървена, покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.518.601.1 и с административен адрес ***, изпълнен чрез монтиране на допълнителни дървени, вутирани греди и дървени колони“.
В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на жалбоподателя Я., съгласно нотариален акт, №100, том 1, рег. 1764, дело 484 от 07.09.1999г. (неприложен по делото); на М.Г.Н., съгласно нотариален акт №182, том 15, дело 5013 от 11.04.1995г. (неприложен по делото); на М.Г.Н., съгласно нотариален акт, №100, том 1, рег. 1764, дело 484 от 07.09.1999г. (неприложен по делото); както и на Д.И.С., съгласно нотариален акт, №100, том 1, рег. 1764, дело 484 от 07.09.1999г. (неприложен по делото).
Прието е за установено че строежът е собственост на жалбоподателя, на Д.И.С., М.Г.Н., А. Ян. Я. и Н.Б.Я., съгласно Договор за делба на съсобствен недвижим имот от 18.12.2001г. (листи 31-34) и нотариален акт от 21.03.2018г., с №136, том II, рег.№2343, Н.дело №336/2018г. (листи 35-37). Самостоятелните обекти в жилищната сграда са собственост на: М.Г.Н.- целият първи етаж (южното жилище и северното жилище) и гараж №3; на Д.И.С.- южното жилище на втория етаж, гараж №1 и гараж №2; на В.И.Т.-Д.- северното жилище на втория етаж; на жалбоподателя Я.- целият мансарден етаж и магазин със склад.
Прието е за установено, че възложител на строежа е жалбоподателят Я.; няма установен строител; няма установен строителен надзор или технически ръководител.
За изпълнения строеж не са представени: одобрен проект или становище и ситуационна скица; разрешение за строеж; протоколи по Правилник за капиталното строителство (ПКС, отм.) и/или Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3/31.07.2003г.).
Извършена е и проверка и по документи, при което е прието за установено, че е извършен ремонт на дървен четирискатен покрив, при който освен довършителни работи (хидроизолация, пароизолация, ламаринена обшивка, лакиране, безиросване и др.) е извършен и ремонт на дървената покривна конструкция (код по СЕК 08.832 „Направа на покривна конструкция на сграда“) в обем на 3,07 куб.м. дървен материал.
По преписката са предоставени: Проектна разработка за узаконяване на жилищната сграда, одобрена на 06.01.2025г. (листи 56-59); Акт за узаконяване №1 от 21.01.200г. (лист 21), издаден от главен архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, за “Узаконяване на мансарден етаж, изпълнен в отклонение от издадени строителни книжа при височина Нк = 10,00м.“; Удостоверение №115 от 02.12.2005г. (лист 23), издадено от главен архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, за въвеждане в експлоатация на строеж “Жилищна сграда с партер, сутерен и мансарден етаж“, находящ се в УПИ XXI-115, кв.222а по плана на “Втора градска част“, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ***; Оферта за извършване на ремонт от 11.09.2015г. (лист 55); Експертно становище за установяване стойността на извършения ремонт от 03.07.2018г. (листи 50-54), изготвено от инж. С.Ж..
Въз основа на чертеж „план покрив“ (лист 56) е прието за установено, че и трите балкона на мансардния етаж са частично покрити от покриваната стреха. От огледа на място е прието за установено, че в обхвата на непокритите балкони стрехата е удължена, така че напълно да покрие съответните балкони. Прието е за установено, че удължените части на стрехата (във външния им край) са стъпили на дървени греди, които, посредством вути, са подпрени с дървени колони, стъпващи в линията на парапета. Същите не са представени в наличната чертежна документация.
Прието е за установено, че процедираният ремонт на покрива е извършен между 11.09.2015г. и 03.07.2018г.; извършена е замяна и частично възстановяване на конструктивни елементи на покривната конструкция; променена е статическата схема на покривните ребра- в удължените участъци на реброто, от греда с конзолен край е преобразувано в греда със ставна опора; в покривната конструкция са въведени нови конструктивни елементи- вутирани дървени греди и дървени колони.
Прието е за установено, ч обектът представлява основен ремонт и реконструкция по смисъла на §5, т.42 и т.44 от ДР на ЗУТ и съответно е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако разрешени съгласно този закон. Единствените обекти, които е възможно да бъдат изпълнени без да се издава разрешение за строеж са описани в чл.151 от ЗУТ. Разглежданият строеж не попада в хипотезата на този член (чл.151 от ЗУТ) и за него издаването на разрешение за строеж е задължително.
Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя Я.. За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №93 от 14.07.2021г. (листи 10-12, 85-87), неразделна част от който е приложение №1 (лист 30, 88), с който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж се квалифицира като нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно констатациите на работната група, процесният строеж не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито пък в приложното поле на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), респективно строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ.
Прието е за установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без разрешение за строеж. Констативният акт е основание за започване на административно производство за издаване заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Като приложение към писмо с Изх.№94012-31455(5) от 19.07.2021г. (лист 13) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, копие от Констативен акт №93 от 14.07.2021г. се изпраща на жалбоподателя Я., в което писмо изрично е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да бъде подадено възражение против констативния акт.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 14), пощенска пратка, съдържаща “94012-31445(5)“, е получена от жалбоподателя Я. на 27.07.2021г.
Против Констативен акт №93 от 19.07.2021г. постъпва възражение с Вх.№94012-31455(6) от 02.08.2021г. (листи 16-17), след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в районната администрация, каквито се явяват съставилите на Констативен акт №93 от 14.07.2021г., съгласно Заповед №РД-21-427 от 01.06.2021г. (лист 89) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”); актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а, съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ, но посоченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателя.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;(5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
В случая, доказателствата по делото, включително и възражението на жалбоподателя с Вх.№94012-31455(6) от 02.08.2021г. позволяват формирането на извод, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 11.09.2015г., на която дата е изготвена Оферта за ремонт покрив Дориета – Пловдив (лист 55), както и преди 01.08.2019г. (листи 45, 48), на която дата са връчени нотариални покани до Д.И.С. (лист 44) и до М.Г.Н. (лист 46) от жалбоподателя Я., с които нотариални покани Я. претендира от другите съсобственици на сградата с идентификатор 56784.518.601.1 да му заплатят приспадащите се суми (8 267,00 лв.) от извършения в сградата ремонт на обща стойност от 24 800,00 лв.
Съответно, не е налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която норма, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Не е налице и хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012, според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно, разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ.
Настоящият състав на съда приема за установено, че разпореденият за премахване строеж е правилно квалифициран като “основен ремонт“ и “реконструкция“ по смисъла на легалните определение на §5, т.т.42 и 44 от ЗУТ, тъй като при изпълнението му частично са удължени покривните стрехи по съществуващия наклон на покрива в зоните над балконите и са изпълнени дървени колони, стъпващи в линията на парапетите на балконите, върху които колони са подпрени удължените части на стрехите.
Вярно е, че с разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ (нова, ДВ, бр.16 от 23.02.2021г.) е установено, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, но същата е неотносима за настоящия случай, тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен преди 01.08.2019г. или преди влизане в сила на нормата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ.
Вярно е
също така, че според чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ, не се изисква разрешение за
строеж за остъкляване на балкони и лоджии, в
какъвто смисъл е направено възражение в жалбата (лист 3а), че “Цитираните в заповедта дървени колони са по
същество подготовка за остъкляване на терасите (балконите) – което от своя
страна е разрешено действие по чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ и не се нуждае от
разрешение за строеж…“, но, както се посочи вече, разпореденият за
премахване строеж представлява “увеличаване на площта на четирискатна, дървена,
покривна конструкция, чрез монтиране на допълнителни дървени вутирани греди и
дървени колони“, чието изпълнение е допустимо въз основа на издадено разрешение
за строеж.
Ето защо, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ.
От своя страна, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на Община Пловдив - Район “Централен” издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Също така, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №РД-22-44 от 20.01.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “Ремонт- увеличаване площта на четирискатна, дървена, покривна конструкция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.518.601.1 (по КК и КР на гр. Пловдив), изпълнен чрез монтиране на допълнителни дървени, вутирани греди и дървени колони“, с административен адрес на строежа: гр. Пловдив, ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/