№ 5616
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110216474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. К. Т. чрез процесуалния си
представител, срещу Заповед за задържане Рег.№ 225зз-1381/23 от
16.11.2023г., издадена от полицейски орган при ОСПС-СДВР- К. С. Г., на
основание чл.72, ал.1, т.7 от Закона за министерството на вътрешните работи
вр. чл.21, т.5 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия /ЗООРПСМО/.
Жалбоподателят не представя процесната заповед за задържане като
твърди, че не му е връчвана. Същата е приложена към изисканата преписка по
задържане на М. К. Т. от 01 РУ-СДВР.
В жалбата се твърди, че на 16.11.2023г. жалбоподателят, заедно с
негов приятел, наблюдавали организиран протест пред сградата на БФС. Тъй
като в един момент действията на протестиращите станали неконтролируеми,
полицейските сили, които следвало да следят за спазването на обществения
ред, пристъпили към силови методи, за да пресекат всякакви
нерегламентирани прояви от страна на протестиращите. В един момент
жалбоподателят бил повален на земята от 5-6 полицейски служители. След
като установили самоличността му, бил задържан и отведен в сградата на 01
1
РУ-СДВР. На следващия ден му било издадено наказателно постановление и
ЗПАМ, като и двата акта били мотивирани с нарушение на чл.21, т.10
ЗООРПСМО. Възразява срещу задържането с твърдения за неприложимост на
разпоредбите на ЗООРПСМО, както и с твърдения за несъпричастност от
негова страна към провежданата по същото време футболна среща между
националните отбори на България и Унгария при закрити врати.
Жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват в хода
на съдебното производство и не изразяват становище по делото.
Ответникът полицейски орган при ОСПС-СДВР- К. С. Г., чрез
процесуалния си представител, се явява в съдебно заседание като оспорва
депозираната жалба. Депозира писмени бележки, с които оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че с оглед съдебната практика заповедта за
задържане следва да се счита за мотивирана с оглед данните, съдържащи се в
докладната към образуваната преписка по задържане на М. К. Т. от 01 РУ-
СДВР – нарушаване на обществения ред и чл.21, т.5 ЗООРПСМО. Моли
процесната заповед за задържане да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 23.11.2023г. - в
законния срок, предвид осъщественото задържане на М. К. Т. на 16.11.2023г.,
поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 16.11.2023г., около 19,20 часа, М. К. Т. бил задържан и отведен в
01 РУ-СДВР. На същата дата била издадена Заповед за задържане рег.№ 225зз-
1381/23 от полицейски орган при ОСПС-СДВР- К. С. Г..
Заповед за задържане Рег.№ 225зз-1381/23 от 16.11.2023г. е надлежно
връчена на жалбоподателя, видно от положения подпис.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на компетентността на издалия заповедта за
задържане /писмо Рег.№ 464000-5/03.01.2024г., издадено от Началник на
ОСПС-СДВР/, К. С. Г. е държавен служител от 03 сектор към отдел
„Специализирани полицейски сили” при СДВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1,
2
предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР. Съдът приема, че Заповед за задържане рег.
№ 225зз-1381/23 от 16.11.2023г. е издадена от оправомощено за това действие
длъжностно лице по смисъла на чл.57, ал.2 ЗМВР.
Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от
ЗМВР писмена форма.
Заповед за задържане рег.№ 225зз-1381/23 от 16.11.2023г., издадена от
полицейски орган при ОСПС-СДВР- К. С. Г., мотивира задържането на М. К.
Т., с чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР вр. чл.21, т.5 ЗООРПСМО.
Съгласно чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице в други случаи, определени със закон.
В случая в процесната заповед е посочено, че същата е издадена на
основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Като правно основание е
посочена разпоредбата на чл. 21, т. 5 ЗООРПСМ.
В ЗООРПСМ обаче е предвидено задържане за срок до 24 часа
единствено в хипотезата на чл.30, ал 2 за обезпечаване явяването на
нарушителя пред съда във връзка с издаден срещу него акт за установяване на
нарушение на ЗООРПСМ, когато има опасност нарушителят да се укрие или
да затрудни правораздаването. Такива фактически основания в заповедта за
задържане не са изложени, нито е цитирана разпоредбата на чл.30, ал.2 от
ЗООРПСМ. Заповедта е издадена без наличие на материалноправно
основание за задържане.
В хипотезата на чл.72, ал.1 ЗМВР безспорно административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност – т.е. овластен е
да реши поставения пред него въпрос по свободна преценка, това обаче не го
освобождава от задължението да изложи всички факти и обстоятелства, въз
основа на които е достигнал до съответното решение. Неизлагането на
причините, довели до прилагане на тази тежка мярка на ограничаване на
правото на свободно придвижване, прави невъзможно упражняването на
съдебния контрол за законосъобразност, включително и по отношение
спазването на принципа на съразмерност, установен в чл.6 АПК. В
съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС,
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, в
съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка,
3
изхождащ от същия орган, но такива не съдържат в приложената по делото
административна преписка.
От доказателствата по делото – писмо Изх.№ I-5-157/18.04.2024г. на
Българския футболен съюз се установява, че на 16.11.2023г. „футболната
среща България-Унгария се е провела при закрити врати – без зрители”. М. К.
Т. не е присъствал на спортно мероприятие по смисъла на ЗООРПСМ. Не е
налице спортна проява, която да е предпоставка за предприемане на действия
по реда на посочения закон. Спортно хулиганство по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния
кодекс и е извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или
непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане
от спортния обект във връзка със спортното мероприятие /арг., Решение №
12185 от 17.07.2024г. на АдмС – София, XVI касационен състав, по адм. д. №
4956/2024г./.
Съдът приема, че ответникът е участвал в протест, насочен срещу
ръководството на БФС – налице са индикации в депозираната жалба, както и в
издадената и връчена без възражения на М. К. Т. ЗПАМ № 23-VI-18-
0112/17.11.2023г., издадена на основание чл.42 ЗООРПСМО.
Обществените отношения, свързани с провеждането на събрания,
митинги и манифестации се регулират от специален закон - Закон за
събранията, митингите и манифестациите. Разпоредбите на чл.5, чл.6, чл.7 и
чл.10 от ЗСММ установяват реда за провеждане на митингите, събранията и
манифестациите, а в чл.14 е разписана административно наказателната
отговорност на граждани и длъжностни лица, които нарушават установения
ред. В случая от доказателствата по делото се налага изводът, че ответникът е
присъствал на протест, на който лицата са изразявали мнение против
ръководството на БФС. Посочените норми на ЗСММ изрично регламентират
провеждането на такъв род прояви и имат задължителен характер. Не е налице
спортна проява, която по силата на § 1 от ДР на ЗСММ да доведе до
приложимост на този нормативен акт в процесния случай.
От своя страна правната регламентация, уреждаща мерките за опазване
на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви,
извършени при провеждането на спортни мероприятия, е в ЗООРПСМ.
Спортни мероприятия по смисъла на този закон са всички публични прояви,
4
които се провеждат на обществено място и имат спортно -състезателен
характер, съгласно чл.2а от ЗООРПСМ. Протестът на 16.11.2023г., дори
проведен на обществено място, няма спортно - състезателен характер, не
представлява по същината си спортна проява, не е проведен на спортен обект
по определението, дадено в §1 от ДР на ЗООРПСМ и не попада в обхвата на
спортна зона, съгласно §2 от ДР на ЗООРПСМ. ЗООРПСМ не е приложим в
случая, защото не става въпрос за спортно мероприятие по смисъла, възложен
в този закон, и дори и да е извършена някаква проява от настоящия ответник,
същата не се обхваща от разпоредбите на ЗООРПСМ. Проява, която не е
извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или
непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане
от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, не представлява
спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ. Това води до извод, че
процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон.
По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установява
твърдяната противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на
чл.21, т.5 ЗООРПСМ.
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Тази
разпоредба защитава физическата свобода на лицето, която Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл.2, чл.3 и чл.4
ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават
физическата сигурност на лицето.
След прогласяването му и за да го гарантира, чл.5, §1, изр.2
ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в
изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури,
предвидени от закона. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в
конвенцията, както и необходимостта да се гарантира законност на
задържането по националния закон както от процесуална, така и от
материалноправна страна.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
5
задържане рег.№ 225зз-1381/23 от 16.11.2023г., издадена от полицейски орган
при ОСПС-СДВР- К. С. Г., е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.4 ЗМВР съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег.№ 225зз-1381/23 от 16.11.2023г.,
издадена от полицейски орган при ОСПС-СДВР- К. С. Г..
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6