№ 457
гр. Стара Загора, 29.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и чл.229, ал.1, т.5 от ГПК
във вр. с чл.242, ал.1 и чл.343, ал.1 и ал.3, б.“б“ от НК и във вр. с чл.432,
чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1 от КЗ.
Въззивното дело е образувано въз основан на постъпила в законния 1-
седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№
2021/16.02.2023г. от ищцата- пълнолетната българска гражданка К. Н. А. от
гр.К., *** срещу постановеното в з.з. Определение № 215/27.01.2023г. по
висящото гр.д.№ 2638/2022г. по описа на РС- Казанлък, с което е спряно
производството по делото, образувано по предявени от нея искове по чл.432
във вр. с чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1 от КЗ против ответника- застраховател
ЗК“Л.и.“- АД, гр.С. за частичната сума от 5 000 лв. от общо претендираната
15 000 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени
неимущуствени вреди от настъпило ПТП на 13.07.2022г. в гр.К., ***, заедно
със законна лихва върху тях от датата на увреждането/13.07.2022г./ до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските й по делото. Счита,
че атакуваното от нея Определението е изцяло незаконосъобразно и
неправилно, тъй като сред изчерпателно изброените основания за спиране,
уредени в чл.229, ал.1 от ГПК, не фигурира наличието на висящо
производство по друго преюдициално запитване, както и че не е налице
обуславящо спорно преюдициално правоотношение по смисъла на т.4 и т.5 от
същия текст, още повече, че по висящото наказателно досъдебно
производство все още липсва повдигнато обвинение против конкретно лице.
Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното първоинстанционно
Определение за спиране производството по гражданското дело, и да върне
делото обратно на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът-
застраховател ЗК“Л.и.“- АД, гр.С. е представил по делото писмен Отговор на
1
ч.жалба вх.№ 2804/08.03.2023г., че доколкото безвиновната му отговорност,
като застраховател е обусловена от виновното, противоправно поведение на
водача на застрахованото МПС, то резултатът от исковото производство
трябва да зависи от установяването на такова поведение. В случая
образуваното досъдебно производство и съответно евентуалното бъдещо
съдебно наказателно производство щяло да установи извършено ли е
противоправното деяние, което ищецът твърди, че е причинило вредите,
обуславящи гражданската отговорност на деликвента. Поради което
законосъобразно и правилно в атакуваното му Определение
първоинстанционният РС на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК бил спрял
висящото пред него гражданско дело, понеже при разглеждането му бил
констатирал престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното
решаване на спора и които не могажели да бъдат установени в рамките на
гражданското производство. И същевременно гражданският съд, разглеждащ
прекия иск на увредения за обезщетяване на вреди от ПТП, бил обвързан от
влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите по чл.300 от ГПК, поради
което изходът на наказателното производство срещу водача бил от
съществено значение за правилното решаване на спора, с оглед и направените
от него оспорвания, като ответник по гражданския иск. Предвид което моли
да се отхвърли процесната ч.жалба и да се потвърди атакуваното
първоинстанционно Определение за спиране на производството по висящото
гражданско дело.
При така установената фактическа и правна обстановка, въззивният съд
приема от следното :
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице/ищца/, в изискуемата се по закон писмена
форма и срещу подлежащ на институционален контрол първоинстанционен
съдебен акт, поради което тя се явява процесуално допустима и по нея
настоящия въззивен съд следва да се произнесе по същество на направеното
оплакване.
При преценката на основателността на частната жалба, въззивният съд
взе предвид, че с обжалваното определение на РС- Казанлък е приел, че към
момента е налице висящо досъдебно наказателно производство, без да е
постановен окончателен акт по образуваното ДП № 375 ЗМ 322/2021г. по
описа на РУ на МВР- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, пр.пр.№ 5312/2021г. по
описа на ОП- гр.Ст.Загора, по което още няма повдигнато обвинение и няма
привлечено, като обвиняем никакво конкретно лице.
Видно от материалите по новообразуваното висящото гр.д.№
2638/2022г. по описа на РС- Казанлък, по него няма постъпили абсолютно
никакви доказателства от висящото ДП, към днешна дата ДП се води не
срещу конкретно лице, а срещу „неизвестен извършител“, до момента няма
привлечено никакво конкретно лице в качеството му на обвиняем и не е
налице повдигнато каквото и да е обвинение против каквото й да е лице.
Следователно при липса на каквото и да е привлечено като обвиняем лице, не
2
може да се направи никакъв фактически и правен извод, че било налице
образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство пред РС, какъвто е процесния случай.
Следователно към днешна дата не може да се прави какъвто и да е извод за
някаква тъждественост между престъпното дейние, предмет на това висящо
ДП и деянието, предмет на доказване в настоящия висящ исков
първоинстанционен граждански процес. Поради което не са налице
законовите основания по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на образуваното
и висящо гр.дело, до приключване на наказателното производство по това ДП
в МВР. По процесното гражданско дело не са събрани още никакви
доказателства, въз основа на които да се установят престъпни обстоятелства,
тъй като нито една от страните в гражданското производството не е
представила документи от ДП и гражданският съд по това дело не е събрал
никакви доказателства за съществуване на престъпни обстоятелства, от които
евентуално би зависел изхода на настоящия гражданско- правен спор.
Спиране на висящо гражданско производство може да се допусне само при
тъждественост на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет
на доказаване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от
лицето, срещу което е образувано наказателното досъдебно
производство/ДП/. Пречка за надлежното упражняване правото на иск е
наличието на образувано наказателно производство на съдебна или досъдебна
фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези,
за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице
хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано
самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.54 от ГПК.
В конкретния случай, дори и разследването по това ДП да е в някаква
връзка с процесното ПТП, това по никакъв начин не установява и не доказва
законовите предпоставки по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Още повече, че с оглед
оборимата законова презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД, че вината на
деликвента се предполага до доказване на противното, в конкретния случай
са безспорно установени увреждащия автомобил и вината на водача му.
Следователно към настоящия момент е без никакво значение дали има влязла
в законна сила присъда/осъдителна или оправдателна/, или ДП е било
прекратено, понеже понятието „вина“ не е тъждествено в наказателното и в
гражданското право. Безспорно присъдата/или евентуално решението/ се
отнасят до осъждането/или оправдаването/ само за конкретни текстове по
ЗДвП във връзка с чл.343 от НК, но те могат да са различни от установените в
гражданското производство нарушения на правилата за движение, а за
последните нарушения присъдата на наказателния съд няма никакаво
юридическо действие и последици. Още повече, че деянието, което подлежи
на доказване в исковия граждански процес, както и противоправността му
съгласно чл.45 от ЗЗД не във всички случаи представлява „престъпление“ по
смисъла на НК, докато вината при деликтната отговорност винаги се
3
предполага, до доказване на противното. Следователно независимо от
задължителната сила на присъдата на наказателния съд, гражданската
отговорност на деликвента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването
му, или при признаването му за виновен, но за извършване на евентуално
друго престъпление по НК. Още повече, че предмет на настоящото
производство не е изследване налице ли е престъпление по смисъла на чл.342
и сл. от НК, а дали ищцата търпи евентуални болки и страдания и от кое
евентуално укоримо и противоправно поведение. Ето защо отговорността на
ответника- застраховател/ч.въззиваем/ по прекия иск на увреденото лице е
функционално обусловена от гражданската отговорност на
застрахования/ищцата- ч.въззивница/, но с оглед на целите и предназначение
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по чл.496, ал.З, т.1
от КЗ е предвидено изрично задължение на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение, което негово законово
задължение по никакъв начин не е поставено в зависимост от наличието на
влязла в законна сила осъдителна присъда на наказателния съд или от
висящност на наказателно производство, а единствено и само от
удостоверяването на извършеното ПТП чрез някои от посочените в нормата
на закона документи. Предвид на уредбата на задълженията на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на
наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за
решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя.
Следователно спирането на висящото първоинстанционно гр.дело до
изясняване на обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП в
досъдебното наказателно производство е необосновано, неправилно и и
незаконосъобразно, което води до грубо нарушаване на „принципа на
справедливост”, правата и законните интереси на увреденото
лице/застрахования/, търсещо компенсация на вреди от деликт и противоречи
на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица
по отношение презумпцията за вина и по отношение на прекия иск по КЗ
срещу застрахователя.
Поради което процесната ч.жалба се явява напълно основателна,
обоснована и доказана и следва да бъде уважена, като се отмени изцяло
атакуваното с нея Определение на РС за спиране производството по делото,
като същото се върне обратно на първоинстанционния РС- Казанлък, за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Това въззивно съдебно Определение не прегражда пътя на делото, не
съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от гореизложените съображения и на осн. чл.274, ал.1,
т.1 и чл.229, ал.1, т.5 от ГПК във вр. с чл.242, ал.1 и чл.343, ал.1 и ал.3, б.“б“
от НК и във вр. с чл.432, чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1 от КЗ, въззивният ОС-
Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното в з.з. Определение № 215/27.01.2023г. по
висящото гр.д.№ 2638/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
ВРЪЩА висящото гр.д.№ гр.д.№ 2638/2022г. обратно на РС-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5