РЕШЕНИЕ
№155
гр. Самоков, 16.10.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 252 по описа на съда за
Р.Г.Г. *** е
предявила срещу О.В.В. ***, иск за установяване
съществуването на свое вземане срещу ответницата за сумата 2000 лв.,
представляваща дължимо връщане в двоен размер на капаро от 1000 лв., дадено от
ищцата по силата на предварителен договор, сключен между страните на 26.07.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2017 г. /датата на
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1504/2017 г. по описа на РС –
Самоков/ до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и присъждане на разноските
в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че на
26.07.2017 г. между страните по делото бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно договора ищцата-купувач по
предварителния договор заплатила на ответницата-продавач част от цената на
имота в размер 1000 лв. като капаро. Страните се съгласили договорът за
продажбата на имота да се сключи в нотариална форма на 15.09.2017 г., но на
тази дата този договор не бил сключен. Ищцата уведомила ответницата, че разваля
предварителния договор и поискала връщане на даденото капаро в двоен размер.
За това свое вземане ищцата
подала до РС – Самоков заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1504/2017 г. по описа на същия
съд. Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение, а поради
връчването й на длъжника /ответницата в настоящото производство/ по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, ищцата предявила настоящия иск на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, което обосновава твърденията й за наличие на правен интерес от
предявяване на иска като установителен.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата не е представила отговор на исковата молба.
Пред съда ищцата се представлява
от пълномощника си адв. Д. Желязков, който заявява, че поддържа иска.
Ответницата не се явява, не се
представлява и не заявява становище по иска.
Съдът, като прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед разпоредбите на чл.
415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид обстоятелствата,
установени от материалите по приложеното ч. гр. д. № 1504/2017 г. по описа на
РС – Самоков, че за процесното вземане ищцата е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е изцяло уважено с издаване на
заповед за изпълнение, а заповедта за изпълнение е приложена като редовно
връчена на ответницата – длъжник в заповедното производство при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Дадените в тази хипотеза указания на заявителя – ищец в
настоящото производство, че може да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението, са изпълнени.
Искът е основателен.
На 26.07.2017 г. страните са
сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот в писмена форма с
нотариална заверка на подписите им, рег. № 3664/26.07.2017 г., извършена от
нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на РС –
Самоков. С този договор страните валидно са поели насрещни задължения да
сключат в нотариална форма договор за продажба на недвижим имот, с който
ответницата да продаде на ищцата собствената си 1/2 идеална част от застроен
поземлен имот в гр. Самоков, представляващ съгласно н. а. № 41, т. І, д. №
135/1971 на РС – Самоков дворно място, цялото с площ
С договора страните уговорили
плащане на цената на недвижимия имот на две части, като ответницата-продавач
заявила в договора, че е получила от ищцата-купувач част в размер 1000 лв. от
тази цена напълно и в брой като
капаро/задатък преди сключване на предварителния договор, а ищцата се задължила
да плати на ответницата остатъка от цената в размер 6000 лв. в брой в деня на
сключване на окончателния договор за продажба в нотариална форма. От тези
уговорки между страните се налага безспорен извод, че в частта му относно
съдържащото се в него изявление на ответницата, че е получила от ищцата в брой
част в размер 1000 лв. от цената на имота като капаро/задатък преди сключването
му, предварителният договор има значението и на разписка за получената сума
като удостоверява плащането й.
С предварителния договор страните
са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на недвижимия имот в
изискуемата се нотариална форма на 15.09.2017 г. пред нотариус М.
Хаджиангелова. Твърдението на ищцата, че на посочената дата такъв договор не е
сключен, не е оспорено от ответницата. Това е твърдение за отрицателен факт,
поради което ответницата, ако е имала възражения за осъществяване на релевантни
положителни факти, които го опровергават, е следвало да ги посочи и докаже в
настоящото производство. Ответницата обаче не е сторила това, поради което
съдът по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК приема за доказано, че окончателен
договор за продажба на гореописания недвижим имот не е сключен до и на
15.09.2017 г.
В чл. 8 от предварителния договор страните са
уговорили, че при виновно неизпълнение на договорното задължение на ответницата-продавач
да сключи договор за продажба на недвижимия имот в нотариална форма на
15.09.2017 г. пред нотариус Хаджиангелова, ищцата-купувач има право да развали
предварителния договор едностранно. В този случай, при липса на отклонение от
диспозитивната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД страните по договора са се
съгласили ответницата да върне на ищцата платеното капаро в двоен размер, ведно
със законните лихви от сключване на договора до окончателното изплащане на
цялата сума, ведно с всички разноски. Тази уговорка, както и уговорката в чл. 9
от предварителния договор, потвърждават обезпечителната същност и функция на
платеното от ищцата при сключване на предварителния договор капаро в размер
1000 лв. – като задатък, който обезпечава изпълнението на договорните
задължения и на двете страни.
Ищцата е упражнила правата си
съгласно чл. 8 от предварителния договор да го развали с едностранно писмено
изявление поради неизпълнение на договорното задължение на ответницата за
сключване на окончателен договор за продажба на недвижимия имот в нотариална
форма и да поиска връщане на задатъка в двоен размер. Това писмено изявление на
ищцата е изпратено чрез телепоща на 27.10.2017 г. до ответницата на адреса й
съгласно предварителния договор, а и е приложено към исковата молба. Поради
това съдът намира, че то е достигнало до ответницата най-късно с редовното връчване
на преписи от исковата молба и приложенията й и от разпореждането на съда от
20.04.2018 г., съдържащо указание за възможността на ответницата да подаде
отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК – факт, който е настъпил
след предявяване на иска, но преди приключване на устните състезания в
настоящото производство. Ето защо и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК този
факт следва да бъде взет предвид при постановяване на решението по предявения
установителен иск с предмет – вземане, заявено в предходно развило се заповедно
производство /арг. от т. 9 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съпоставката на този факт с липсата на каквито и да било твърдения на
ответницата в настоящото производство, че неизпълнението на задължението за
сключване на окончателен договор за продажба на имота се дължи на причина, за
която тя не отговаря или че до ответницата не е достигнало изявлението на купувача
за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на нейните договорни
задължения, обосновава неопроверган от никакви доказателства извод, че
предварителният договор е надлежно развален от ищцата поради виновно
неизпълнение на установеното в него задължение на ответницата да сключи окончателен
договор за продажба на недвижимия имот пред нотариус Хаджиангелова на
15.09.2017 г.
Поради това съгласно чл. 8 от
предварителния договор и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за ищцата е възникнало вземане
срещу ответницата за сумата 2000 лв., представляваща дължимо връщане в двоен
размер на капаро от 1000 лв., дадено от нея по силата на предварителния
договор, което вземане съществува и не е погасено към датата на приключване на
устните състезания в настоящото производство.
По изложените съображения искът е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и в
съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата 780 лв. за разноски. От тази сума 190 лв. представляват разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1504/2017 г. на РС – Самоков, в това
число 40 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението и 150 лв.
за платено адвокатско възнаграждение, а сумата 590 лв. представлява разноски в
настоящото производство, в това число 40 лв. дължима за довнасяне държавна
такса върху цената на иска и 550 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу О.В.В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, за сумата 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща дължимо
на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД връщане в двоен размер на капаро от 1000 лв.,
дадено от Р.Г.Г. на О.В.В. като задатък по силата на предварителен договор за
продажба на недвижим имот, сключен между тях на 26.07.2017 г. с нотариална
заверка на подписите им, рег. № 3664/26.07.2017 г., извършена от нотариус Магдалена
Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на РС – Самоков, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2017 г. – датата на издаване
на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1504/2017 г. на РС – Самоков, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.В.В.
*** да заплати на Р.Г.Г. *** 780,00 лв. за разноски, от които 190 лв.
представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1504/2017 г.
по описа на РС – Самоков, а 590 лв. представляват разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: