Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 16.05.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №12306 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р.Д.М. срещу ЗАД„А.“ искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 120000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 13,12,2014год., около 03,30 часа в с.Златна Панега, област Ловеч, сума в размер на 1289,00лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането относно претенцията за неимуществени вреди и от 18,06,2015год. относно претенцията за имуществените вреди.
Поддържа се, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има делинквента Б.Б.Б., управлявал лек автомобил, с марка „Мерцедес“, с д.к.№ *******-24, собственост на Б. Б. Б., застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното произшествие на ищцата са причинени неимуществени и имуществени вреди описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.А.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага
съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение за лек автомобил „Мерцедес“, с д.к.№ *******-24, оспорва качеството на застраховано лице на Б.Б.Б.. Не е установено
реализирано противоправно деяние. Не са настъпили описаните в исковата молба вреди,
не е налице причинна връзка със сочения деликт. При условията на евентуалност
сочи на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Релевира
възражение за съпричиняване от пострадалата поради неупражнен родителски контрол, както и основание за прихващане във
връзка с отговорността на ищцата на осн.чл.48 от ЗЗД за вредите причинени
от непълнолетния делинквент/ син на
ищцата/. Твърди вредите предмет на настоящото производство да са претендирани и от трето
лице, чужд застраховател.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Б. Б.Б. не излага становище по основателността
на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 13,12,2014год.,
около 03,30часа, в с.Златна Панега, община Ловеч,
между МПС лек автомобил, с марка „Мерцедес“, с д.к.№ ********,
управляван от Б. Б.Б., който поради нарушение на правилата за
движение по пътищата реализира пътнотранспортно произшествие, при
което са причинени вреди на ищцата, в качеството на пешеходец.
Видно от застрахователна полица №11114002302935 от 10,09,2014год. е налице
валидно възникнало правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за лек автомобил Мерцедес,
което се установява и от извършената служебна справка към ИЦ на ГФ на
Гаранционен фонд.
Със споразумение постановено по НОХД №32/2015год. по описа на Тетевенски районен съд, ІІІ състав, влязло в сила на
16,02,2015год. се установява, че Б. Б. Б. е признат за виновен за това, че на
13,12,2014год., около 03,30часа в с.Златна Панега като непълнолетен и можейки да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си
е управлявал моторно превозно средства, собственост на Б. Б.
Безимков , с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,51 промила, установено по
надлежен ред по метода Видмарк, с протокол за химическа експертиза №204/17,12,2014год. на химическа лаборатория към ОД на МВР-гр.Ловеч, съставляващо
престъпление по чл.343б, ал.1, вр.чл.63,
ал.1, т.4 от НК.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
Счупване на лява бедрена шийка закрито, причинило
на пострадалия трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник. По спешност е хоспитализирана, диагностицирана и е извършена оперативна интервенция,
чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза. През м.Септември 2015год. е извършено
отстраняване на имплантираните средства
като е указано придвижване с помощни средства. Възстановителния период е от
6-месеца до 1 година, в който и налице
затруднение и на двете функции на
крайника /двигателна и опорна/ .
От
изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: процесното ПТП е настъпило в с.Златна Панега на
13,12,2014год., около 3,30часа когато Б.Б.
Б. при привеждане в режим на
работа на лек автомобил Мерцедес при заскрежени стъкла и неподсигурена
маневра потегля на заден ход, при което
реализира удар с тялото на Р.Д.. От
изложеното може да се обоснове извод, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
автомобила с органите на управление, който е започнал движение на заден ход, в
момента, в който пешеходеца се е намирал
от задната му страна.
Приложени са фактури издадени в периода от 16,12,2014год.
до 19,12,2014год., ведно с приложени фискални
бонове за плащане на сума в размер на 1064,00лв. с основание -имплантируеми
медицински изделия, сума в размер на 190,00лв. с основание избор на лекар,
както и потребителска такса за лечение в
размер на 34,80лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на производството във връзка с висящо производство по
реда на чл.240 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 12.08.2016год., постановено по гр.д.
№7935/ 2015 г., по описа на СГС,
ГО, 9 състав, на осн.чл.238, вр.чл.239 от ГПК. Страни в цитираното производство са ищец Р.Д.
и ответник -Parisienne
Assurances La, с предмет обезщетение
за неимуществени вреди от процесното ПТП от 13,12,2014год. за сума в размер на
80000,00лв. Постановено е неприсъствено решение като исковата претенция е
изцяло уважена. Настоящото производство не е обусловено от изхода на инициираното
въззивно производство по дело с № 2158/2017год., по описа на САС, 4 състав, тъй като не е налице тъждество
на страните в двете производства. Макар и с идентичен предмет-за обезщетение за
неимуществени вреди от едно събитие, се претендира обезщетение от различни
застрахователи, по различни застрахователни правоотношения, поради което не е
налице тъждество на страните, респективно преценка на СПН, в който случай и
отказ от иска по реда на чл.233 ГПК, депозиран от ищцата с молба от
27,11,2017год. по в.гр.д.№2158/2017год. САС , 4 състав, би обусловил недопустимост на настоящото
производство. Т.е. налице са претенции
за заплащане на застрахователно обезщетение от двама застрахователи. В случай,
че молбата за отмяна по чл.240 от ГПК
бъде уважена като постановеното неприсъствено решение бъде отменено, а делото
върнато за ново разглеждане и произнасяне с присъствено решение, то
евентуалното установяване и присъждане на обезщетение от втори застраховател не
води до нарушаване на принципа за
забрана за обезщетяване на една вреда два пъти.
При наличие на два застрахователни
договора по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на
автомобилистите” за едно и също моторно превозно средство, при еднакви покрити
застрахователни рискове, по-късно сключеният застрахователен договор е действителен. При
застраховка "Гражданска отговорност" съзастраховането не води до
нарушаване на забраната за обезщетяване на една и съща вреда два или повече
пъти, тъй като застрахователят дължи плащане само, ако вредата вече не е
покрита от друг застраховател. Аргумент за този извод е и действаща разпоредба на
чл.392, ал.2 от КЗ, съгласно който при многократно застраховане при застраховки ГО, ползвателят на застрахователни услуги може да насочи претенцията
си до размер на застрахователната
сума срещу всеки от застрахователите, а
в отношенията помежду им отговорността
им е в определена пропорция.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е
налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на автомобил Мерцедес, управляван от – Б.Б.Б., който
нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗДВП/ред.към
датата на събитието/, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл е постановено споразумение по НОХД №32/2015год. по описа на Тетевенски районен съд, ІІІ състав, влязло в сила на
16,02,2015год., което по аргумент на чл.300 от ГПК е задължително за гражданския
съд относно противоправността на деянието, авторството и вината на водача.
Обстоятелството, че делинквента към датата на деянието е непълнолетен е
ирелевантен за отговорността на застрахователя, а е относим към възможността за
реализиране на наказателната му отговорност, респективно по регресна претенция.
По аргумент на чл.257, ал.2 от КЗ/отм./, съдът намира застрахователния договор да
покрива отговорността на ползвателя.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 40000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Счупване на лява бедрена шийка, възстановителен период за
причинените увреждания около 6 месеца до
1 година / без по делото да са ангажирани конкретни доказателства за
възстановителния период при ищцата –налице е отказ от допуснатите гласни
доказателства/. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на 13,12,2014год. с открито наместване на
фрактурата и поставяне на метална остеосинтеза, обстоятелството, че пострадалата логично е била принудително
обездвижена, като за период от около 6
месеца е налице нарушение в опорната и двигателната функция на крайника, в
който безспорно се е нуждаела от грижи в ежедневието, възрастта на пострадалата - 33г. към датата на ПТП / активна
трудоспособна възраст, възпрепятствана по причина на инцидента/, както и последиците
в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни
последици в психо-емоционален план/. Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД. Същевременно съдът съобрази обстоятелството, че няма данни за
инвалидизация, остатъчна инвалидност, както и какви конкретно болки и страдания
са преживени от пострадалото лице.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, поради
неупражнен родителски надзор върху непълнолетното лице.
Съгласно чл. 125, ал.1 от СК родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси като негово е задължението да осигури постоянен надзор по отношение на малолетното си
дете и подходящ контрол на
поведението на непълнолетното дете. Фактът, че
родителите са допуснали употреба на алкохол от непълнолетното лице и управление на МПС, безспорно сочи на
недостатъчен и неподходящ родителски контрол, който е в пряка връзка с
реализирания деликт, с висока степен на обществена опасност. Неосъществения родителски
контрол от страна на Р.Д., пряко е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
При осъществен подходящ контрол детето не би управлявало МПС и то под
въздействие на алкохол. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Създаването на условия или улесняването
настъпването на резултата могат да бъдат налице и независимо от това дали лицето е действало или
бездействало виновно. Налице
е съпричиняване, което съдът определя в размер на 60%, с оглед характера на
съпричиняване като приноса на ищцата е съществен. Съобразно изложеното и при отчитане процента
на съпричиняване на ищеца се дължи обезщетение в размер на 24000,00лв.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на увреждането до изплащане на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
По отношение претенцията за имуществени вреди-разходи за медикаменти и услуги,
съдът намира същите да са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП, тъй като
са били необходими за
подобряване на състоянието на
пострадалата, за което е извършена оперативната интeрвенция
на 13,12,2014год. Приложени са доказателства за реално извършени
разходи от ищцовата страна, представляващи имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с
процесното ПТП. Ето
защо исковата претенция за имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 1098,80лв.
като за разликата отхвърлена като неоснователна. Не се присъжда сума в размер
на 190,00лв. с посочено основание –избор на лекар, тъй като съдът намира посочения
разход да не е наложителен относно лечението на пострадалата.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -13,12,2014год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. По претенцията за имуществени вреди лихва за
забава се дължи от датата на извършване на всеки разход в периода от 16,12,2014год.
до 19,12,2014год., поради което претенцията за присъждането й от 18,06,2015год.
е основателна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер от 1091,95лв., от които 1003,95лв.-д.т. и
88,00лв. от общо 440,00лв. –в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищеца се дължат разноски, но такива не са извършени, поради което не се
присъждат.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 79,00лв., от общо 100,00лв.
-юрк.възнаграждение./съдът не съобрази такси за обратен иск поради
непроизнасяне, както и присъждане на адв. възнаграждение в размер на
2076,00лв., тъй като липсва договор за правна защита с договорено и платено
възнаграждение за тази сума/.
На адв.Я. Д. не се следва адв. възнаграждение по
реда на чл. чл.38, ал.2 от ЗАдв., тъй като въпреки представените многократно
договори за правна защита и съдействие с договорено безплатно представителство,
видно от пълномощно от 14,12,2015год./стр.59/ и по изрично
признание с молба вх.№518/05,01,2018год. се сочи, че процесуалното
представителство не е безплатно, а е уговорено възнаграждение в размер на 15%
върху присъденото обезщетение. От друга страна, тъй като в настоящото
производство, съдът дължи разпределение на отговорността за разноски само за
извършени такива, то възнаграждение на процесуалния представител не се следва.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Р.Д. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** полуетаж, офис 4 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 24000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 13,12,2014год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 13,12,2014год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 24000лв. до пълния предявен размер от 120000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Р.Д. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** полуетаж, офис 4 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1098,80лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 13,12,2014год.
ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18,06,2015год. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата над 1098,80лв. до 1289,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1091,95лв.
-разноски.
ОСЪЖДА Р.Д. М., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
полуетаж, офис 4 да заплати на З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 79,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ТЛП - Б. Б.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: