Определение по дело №1055/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 1351
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Кети Косева
Дело: 20205510101055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                                               гр. Казанлък, 06.08.2020 год.

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1055/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** против: „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул. „Армейска“ № 16  и Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“, гр. Раднево с  ЕИК ********* с адрес гр. Раднево, ул.“Магда Петканова“ №1.

Ищецът М.М.С. твърди, че на 03.06.2018 г. е бил арестуван и срещу него е започнато наказателно производство. В хода на досъдебното производство разследващите органи поискали от ЦПЗ – Стара Загора справка дали се води на отчет в психиатрията и поискали да  му бъде направена съдебно-психиатрична оценка. Експертизата показала, че е психически здрав, но за негово учудване се оказало, че се води на отчет в ЦПЗ – Стара Загора. От медицинското заведение са издали Епикриза № 333/2014 г., а в ЦПЗ- Стара Загора се съхранявала и неговата Епикриза № 347/2014 г. издадена от ДПБ „Д-р Кисьов“, гр. Раднево. Твърди, че  двете епикризи са свързани помежду си, и двете експертизи са неистински документи по смисъла на чл. 124, ал. 4 от ГПК - в тях са записани неистински  твърдения (непроверени и недоказани) и са изготвени без да бъде извършен изискуемия от закона медицински преглед.

          Твърди, че има правен интерес от установяване на факта налице ли е основание да се води на отчет в психиатрично заведение или  не. Копие от тези документи са изпратени и се съхраняват в здравно-информационната система на Министерство на здравеопазването създадена на 01.01.2019 г. Информацията засяга личното му здраве, а до нея имат достъп много широк кръг от субекти: Националната здравноосигурителна каса, здравни и медицински заведения, лекари, застрахователи и много други. Налице е за него правен интерес тази система да не съдържа невярна информация за неговото здраве.  Неистинските документи, сочещи наличието на негови психиатрични проблеми могат да  доведат до много сериозни последици за него, като поставят под въпрос вменяемостта му с всички произтичащи от това последици.  Подаването на информация за наличието на несъществуващи негови психични проблеми е причина да бъде настанен принудително за 15 дни в психиатрично отделение на Болница на МВР за извършване на експертизи на състоянието му.

Моли съда да обяви Епикриза № 333/2014 г. на ЦПЗ – Стара Загора и Епикриза № 347/2014 г. на ДПБ „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево за неистински документи.

          На осн. чл.130 ГПК при извършване на проверка на исковата молба съдът констатира, че предявените два установителни иска са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им по начина по който са заявени за разглеждане с представената искова молба.

Чл. 124, ал.4 ГПК дава възможност на всеки да предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ.

          От данните по делото не се констатира наличието на висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК или възможност да се ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК (Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК).

          За да възникне правото на иск е необходимо правото да съществува, да принадлежи на ищеца и да бъде валидно упражнено.

Република България (чл.4 Конституцията) гарантира достойнството и правата на личността. Всеки има право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси (чл.56 КРБ). Основните права на гражданите са неотменими. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи "неистинност на документ".

Съставянето на официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления е престъпление и се преследва от закона.

          В случаите, в които документът не е официален, но е издаден в кръга на служебните задължения на едно лице, ползва се за доказване на фактите и обстоятелствата удостоверени с този документ, удостоверените факти и обстоятелства са неверни и от тях произтичат или могат да произтекат за конкретно лице негативни правни последици, засегнатото от последиците лице разполага с правото да защити честта, достойнството, доброто си име и застрашените си права и интереси по пътя на оспорване на истинността на документа.

Епикризата е медицински документ, издаването на който е възложено на нормативно определен кръг медицински специалисти. Издаването на документа е регламентирано от националния рамков договор сключван ежегодно на осн. чл.55 от Закона за здравното осигуряване.  Този документ има определено от националния рамков договор (т. е. регламентирано) задължително съдържание и реквизити, които включват „поставянето на окончателна диагноза, с посочване на заболяването с код по МКБ 10 и номер на КП – наименование“. Екземпляр от този документ се предава на пациента при поискване като удостоверяващ верността на посочените в него факти и обстоятелства.

Съдът счита, че този документ е свидетелстващ - материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнасят се до съществуването или несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/.

При преценка, дали документът е свидетелстващ, няма значение неговата материална доказателствена сила, т.е. способността на документа да установи съществуването на съответните факти. Свидетелстващ е и частният документ, обективиращ изгодни за издателя си факти, макар и да не разполага с материална доказателствена сила.

          Верността на съдържанието на Епикризата подлежи на оспорване по реда на чл.193 ГПК в производство, по което документът се представя като доказателство и подлежи на оспорване, а така  също и в отделно производство ( по реда на чл.124 ГПК) когато за това е налице ПРАВЕН ИНТЕРЕС.

          В настоящото производство не е констатиран реален, легитимен интерес на ищеца, който да обоснове провеждането на производство по реда на чл.124, ал.4 ГПК.

          Общото заявяване, че от информацията съдържаща се в документа за ищеца могат да произтекат негативни последици не съставлява заявен конкретен правен интерес, съществуването на който да бъде предмет на установяване в производството.

          За да се приеме, че е заявен конкретен правен интерес от водене на производството ищецът следва да изложи твърдения, че притежава конкретно право, че това негово право е нарушено от ответника, че нарушаването е неправомерно, че нарушаването е направено чрез издаването на документ с невярно съдържание, чиято неистинност претендира да бъде установена.

          Тъй като това не е направено с предявената искова молба, съдът намира предявените два установителни иска за недопустими, затова и на осн. чл.130 ГПК           

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от М.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** против: „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул. „Армейска“ № 16  и Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“, гр. Раднево с  ЕИК ********* с адрес гр. Раднево, ул.“Магда Петканова“ №1 искове съдът да обяви Епикриза № 333/2014 г. на ЦПЗ – Стара Загора и Епикриза № 347/2014 г. на ДПБ „Д-р Г. Кисьов“, гр. Раднево за неистински документи.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД – Стара Загора.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: