РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. С.
при участието на секретаря Милена Й. С.
като разгледа докладваното от Николай Ст. С. Гражданско дело №
20214520104530 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищците А. Н. М. с ЕГН:********** и Т. Н. Е. с ЕГН:**********
твърдят, че са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 63427.156.2306, находящ се в гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение засягащо имота е от
05.08.2021 г., с адрес гр.Русе, ул."Л.", местност „П.Л.", с площ 1125 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ЛОЗЕ, категория на земята: пета, номер по предходен план 1349,
при съседи: 63427.156.894, 63427.156.759, 63427.156.902, 63427.156.758,
63427.156.2306, ведно с всички подобрения и приращения в имота, при права:
за А. Н. М. - 3/8 ид.ч. и за Т. Н. Е. - 5/8 ид.ч.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК
да признае по отношение на ответниците З. Ф. К. с ЕГН:**********, Н. И. К.
с ЕГН:********** и А. Ф. А. с ЕГН:**********, че ищците А. Н. М. с
1
ЕГН:********** и Т. Н. Е. с ЕГН:********** са собственици на процесния
имот, индивидуализиран в исковата молба, със следващите се от това
последици съобразно разпоредбата на чл.537, ал.(2), изр.трето от ГПК, а
именно: Отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 108, том II, рег.№ 2605, нотариално дело №
233/2016г. на Нотариус Адриана Филчева с per. № 629 на НК и район на
действие РС-Русе, вх.рег. № 3051/16.03.2016г., акт № 2, том 8, дело № 1454
на Сл.Вп. – гр.Русе, както и да осъди ответниците З. Ф. К. с ЕГН:**********,
Н. И. К. с ЕГН:********** и А. Ф. А. с ЕГН:********** да предадат на А. Н.
М. с ЕГН:********** и Т. Н. Е. с ЕГН:********** владението върху
процесния имот на основание чл.108 от ЗС.
Направени доказателствени искания за допускане на гласни и писмени
доказателства, както и за назначаване на съдебно технически експертизи.
Представени са множество писмени доказателства, относими към предмета на
доказване. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощниците си са
депозирали отговор на исковата молба, с който развиват съображения за
неоснователност на предявените искове. С отговора са направени
доказателствени искания за допускане на гласни и писмени доказателства.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на протокол за съдебна делба по гр.д.N: 3552/1975г. на И. В.И. и М. В.
М.а е възложен в общ дял недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 63427.156.2306, находящ се в гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение засягащо имота е от 05.08.2021г, с адрес
гр.Русе, ул."Л.", местност „П.Л.", с площ 1125 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, категория на
земята: пета, номер по предходен план 1349, при съседи: 63427.156.894,
63427.156.759, 63427.156.902, 63427.156.758, 63427.156.2306, ведно с всички
подобрения и приращения в имота.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че на 30.01.1994г. И. В.И. е починал и оставил за наследници
2
съпругата си Е.Т. Д.-И. и сестра си М. В. М.а. Установява се, че към този
момент И. В.И. и Е.Т. Д.-И. са били в брак по-малко от десет години.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че на 13.01.2012г. М. В. М.а е починала и е оставила за
наследници децата си А. Н. М. и Т. Н. Е..
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че след смъртта на И. В.И. всички съсобственици са посещавали имота и са се
грижили за него, декларирали са го в Служба МДТ към Община Русе, като в
последните години са правили и опити да го продадат. С цел оформяне на
правата върху имота, съсобствениците са се снабдили с констативен
нотариален акт, въз основа на документите, с които са разполагали за имота.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 10.08.2021г.
Е.Т. Д.-И. е продала на съсобственика си Т. Н. Е. нейните 2/8 ид.ч. от имота.
По делото е представен констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 108, том II, рег.№ 2605, нотариално
дело № 233/2016г. на Нотариус Адриана Филчева с per. № 629 на НК и район
на действие РС-Русе, вх.рег. № 3051/16.03.2016г., акт № 2, том 8, дело №
1454 на Сл.Вп. – гр.Русе, по силата на който ответниците З. Ф. К. с
ЕГН:********** и Н. И. К. с ЕГН:********** са признати за собственици на
процесния имот. Впоследствие на 26.09.2017г. З. Ф. К. с ЕГН:********** и Н.
И. К. с ЕГН:********** са дарили имота на сина си А. Ф. А. с
ЕГН:********** - ответник по делото.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
имота е бил деклариран в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Русе,
което е доказателство за грижа от страна на ищците.
От показанията на св.Р.Е. се установява, че в процесния период ищците
са полагали усилия да продадат имота, като на няколко пъти са водели
клинети за оглед. Свидетелят установява, че едва през 2011г. св.Р. П. пише
писмо на Т. Е. с молба да допусне ответниците в имота да си паркират колата.
От показанията на св.Р. П. се установява следното: „Писмото го написах
към момента когато купиха къщата и започнаха да идват с колата си там и
нямаше къде да спрат....Къщата в съседния имот се построи през 2013 г.".
Следователно до 2013г. ответниците не са се грижили за имота.
3
От показанията на св.Е.Х. се установява, че имота до 2016г. е бил
обрасъл и не е изглеждал обработван.
От показанията на св.Х. П. се установява, че някъде през 2011г.
ответниците са купили друго място с къща, което отново потвърждава, че
едва тогава са търсили място да си спират колата в процесния имот.
От показанията на св.В. М. се установява следното: „Н. и З. заминаха за
чужбина около 2015г., защото когато беше това дело, давностното, пред
нотариуса, те вече бяха в Германия и А. ги представляваше." Следователно
ответниците не са били физически в България през целият период на
твърдяно владение.
От заключението на приетата по делото единична съдебно-техническа
геодезическа експертиза, изготвена от вещо лице И. Л. се установява, че до
2014г. имота не се е обработвал, като едва през 2018г. в имота е поставена
гаражна клетка и от тогава се обработва и поддържа.
Заключението на експерта дава основание на съда да формулира извод,
че е опровергана констатацията в прокотола, съставен от нотариуса и
съставения въз основа на него констативен нотариален акт, с който
ответниците З. Ф. К. и Н. И. К. са признати за собственици на процесния
имот, т.к. са се грижили за него.
От заключението на приетата по делото съдебна, комплексна агро и
лесотехническа експертиза, изготвена от вещи лица П. К. и В. М., се
установява, че в имота има засадени дървета с възраст над 15-20 години, даже
и на 45-50 години, като всички дървета са в много лошо агротехническо
състояние, т.е. никой не се е грижил за тях в последните 16 години.
Експертите установяват, че нововъзникналите дървета не са в резултат на
човешка дейност, а са самозасадени. Заключението на експертите подкрепя
формулирания от съда извод, че е опровергана констатацията в прокотола,
съставен от нотариуса и съставения въз основа на него констативен
нотариален акт, с който ответниците З. Ф. К. и Н. И. К. са признати за
собственици на процесния имот, т.к. са се грижили за него.
По отношение на назначената съдебно-геодезическа екпертиза и
веществените доказателства, представляващи сателитни снимки на
мястото, направени от спътника на Google в периода 2004-2019г.
4
По делото са приети сателитни снимки от сателитно заснемане на
процесния поземлен имот от спътника на Google, с обозначени на тях дати на
заснемане, свалени през компютърна програма Google Earth Pro и сателитни
снимки от сателитно заснемане на процесния имот, свалени от сайта
https://www.google.com/maps/.
Действително снимките не са регламентирани като доказателства по
ГПК, но се приемат в правната теория и съдебната практика като веществено
доказателство, т.е. като предмети, възпроизвеждащи факти от значение за
предмета делото. Законът не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че
те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Това е
така, тъй като вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда
факт от значение за делото или от който могат да се направят
доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно
връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него
ролята на веществено доказателство. (Определение №262/12.03.2015 по дело
№7062/2014 на ВКС, ГК, III г.о.).
Съдът споделя становището, че в конкретния случай, предвид
наличието на разнопосочни свидетелски показания, най-обективна се явява
информацията от обсъжданите сателитни снимки на процесния имот.
Безспорно важния за спора факт е владели ли са ответниците имота в
продължение на повече от 10 години по начина, по който свидетелите са
посочили пред нотариуса, а именно: че в продължение на 10 години
ответниците са чистили имота и дали са го владяли непрекъснато и
необезпокоявано.
Анализът на представените сателитни снимки, предявявани и на
разпитаните по делото свидетели, сочи, че на нито една от снимките не се
вижда процесния имот да е разчистван, напротив, вижда се, че цялото място е
обрасло с буйна растителност, което опровергава изцяло показанията на
свидетелите на страната на ответниците.
Относно нарушенията, извършени в нотариалното производство
от нотариусът, издал констативен нотариален акт за собственост,
удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на
обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК.
5
Съгласно установената практика в това производство нотариусът има
задължение да провери дали молителят е придобил собствеността, чрез
давностно владение. Давностното владение представлява определен период от
време, в който едно лице следва непрекъснато и необезпокоявано да е владял
определен недвижим имот. Непрекъснато означава постоянно, т.е. да не е
прекъснал да го владее поради някаква причина за срок по-дълъг от 6 месеца.
Тогава прекъсва давността и от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. А необезпокоявано означава да няма трето лице, което чрез иск
или възражение в съда да оспорва придобИ.ето на собствеността.
При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта
на владението, неговия animus и corpus, както и вида на владението
-добросъвестно или недобросъвестно. Съдът приема, че в настоящия казус
нотариусът не е установил кумулативно изискуемите елементи за владението
- animus и corpus.
В нотариалното производство, нотариусът не е установил и плащането
на данъците в продължение на 10 години от страна на ответниците - т.нар.
animus posidendi , т.е. намерение да се владее имота и също е годно правна
основание да се придобие имотът по давност.
В подкрепа на изложеното, следва да се посочи, че от показанията
разпитаните свидетели се установи, че в действителност ответниците са
посещавали инцидентно имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е правен способ за защита правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи
със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което
оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел
да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно
вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното
правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на
вещта, обект на оспорваното право.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му.
6
В конкретния казус се установи, че ответниците З. Ф. К. с
ЕГН:**********, Н. И. К. с ЕГН:********** са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по силата на който били
признати за собственици на основание давностно владение на посочения
имот. Спорно по делото е дали са налице предпоставките на приетото от
нотариуса придобивно основние – давностно владение. За отговор на този
въпрос следва да се анализират доказателствата от настоящото производство
и доказателствата от приложеното нотариално дело по съставянето на
посочения нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик по
давност на процесния имот.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, в случая ищецът, без да намира
приложение редът на чл.193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение
№3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012г., ОСГК предвижда отмяна
на констативния нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, като се
приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на
факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за
собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това
право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на
съда да формулира извод, че по безспорен начин в условията на пълно и
главно доказване ищците доказаха, че към момента на издаване на
констативен нотариален акт не са били налице кумулативно изискуемите
обективни елементи, първият от които притежава и субективния признак,
установени в нормите на Закон за собствеността. Тези елементи формират
сложния и динамичен фактически състав, с който законът свързва придобИ.е
право на собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо
упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в
7
продължение на определен от закона срок от време.
Правната норма имплицитно съдържа няколко, утвърдени от правната
доктрина и практика, задължителни белези на владението като процес на
упражняване на фактическа власт върху имота, при наличието на които в
кумулативна даденост в продължение на 10 години, може да възникне
правото на собственост - явно, несъмнено и непрекъснато. Установи се, че
през този период ответниците не са осъществявали физическо въздействие
върху имота – не са го обработвали непрекъснато, не са го облагородявали
непрекъснато, не са събирали плодовете от него и не са демонстрирали
непрекъснато това открито и явно.
Анимусът - намерението за своене, не е бил афиширан по несъмнен
начин. Доколкото владението не може да се упражнява тайно, а субективният
елемент в случая липсва, то от тази скритост на владението упражняващото
фактическа власт лице не може да черпи права, докато този, на когото правата
се противопоставят, не може да се защити, поради това и промяната в
намерението не може да остане скрита, а трябва да намери външна изява в
предприемането на конкретни действия, които да бъдат насочени спрямо
собственика и да доказват несъмнено, че се отричат неговите права.
Държателят трябва да докаже не само, че е упражнявал фактическа власт
върху имота, но и че е променил намерението си и е започнал да го свои.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение -
interversio possessions не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия.
Владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не
може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата
власт или дали има намерение да държи имота като свой. От показанията на
всички свидетели може да се направи категоричен извод, че ответниците нито
са владяли непрекъснато имота, нито са имали намерение да държат имота
като свой. Липсват каквито и да е данни, че ищците са били отблъсквани от
процесния имот, което отблъскване да е направено от ответниците.
Позитивното ни право урежда институтите на владението –
упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл.68, ал.1 от ЗС/ - и
държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68,
ал.2 от ЗС/ и свързва с тях определени правни последици. Липсва правна
8
уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен
вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които
не пораждат последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012
г., ВКС, І г.о. – е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави, че
общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент –
упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния
елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна
сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение,
собственикът или владелеца на вещта предава временно или безсрочно
ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на
съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията
на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде
изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности
отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи
едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма
никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява
върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се
има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така и
волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то –
(Решение № 122/03.12.2020 год. по гр.д. № 3549 по описа за 2019 г. на ВКС, І-
во Г.О.)
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че ответниците
9
евентуално са извършвали едни търпими действия в имота на ищците, като
тяхното съгласие е било предполагаемо. Не е осъществявал държане, а още
по малко владение върху имота, което владение да е формиращо сложния и
динамичен фактически състав, с който законът свързва придобИ.е право на
собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо
упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в
продължение на определен от закона срок от време.
При така установените по делото факти, съдът счита
предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищците разноски по делото в общ размер на
2055,00 лева, от които 600,00 лева заплатен адвокатски хонорар, 50,00 лева
д.т. за образуване на делото, 800,00 лева възнаграждения за вещи лица по
изготвените СТЕ, 5,00 лева д.т. за издаване на съдебно удостоверение и
600,00 лева платени възнаграждения за назначаване на особени
представители на ответниците.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Ф. К. с
ЕГН:**********, Н. И. К. с ЕГН:********** и А. Ф. А. с ЕГН:**********, че
А. Н. М. с ЕГН:********** и Т. Н. Е. с ЕГН:********** са собственици на
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.156.2306,
находящ се в гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение засягащо имота е от 05.08.2021 г., с адрес гр.Русе,
ул."Л.", местност „П.Л.", с площ 1125 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, категория на
земята: пета, номер по предходен план 1349, при съседи: 63427.156.894,
63427.156.759, 63427.156.902, 63427.156.758, 63427.156.2306, ведно с
всички подобрения и приращения в имота, при права: за А. Н. М. - 3/8 ид.ч. и
за Т. Н. Е. - 5/8 ид.ч., като
10
ОСЪЖДА З. Ф. К. с ЕГН:**********, Н. И. К. с ЕГН:********** и А.
Ф. А. с ЕГН:********** - ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО НА ИМОТА на
А. Н. М. с ЕГН:********** и Т. Н. Е. с ЕГН:**********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 108, том II, рег.
№ 2605, нотариално дело № 233/2016г. на Нотариус Адриана Филчева с per.
№ 629 на НК и район на действие РС-Русе, вх.рег. № 3051/16.03.2016г., акт №
2, том 8, дело № 1454 на Сл.Вп. – гр.Русе.
ОСЪЖДА З. Ф. К. с ЕГН:**********, Н. И. К. с ЕГН:********** и А.
Ф. А. с ЕГН:********** да заплатят на А. Н. М. с ЕГН:********** и Т. Н. Е. с
ЕГН:**********, сумата от 2055,00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11