Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 4541 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 293038 от 04.12.2019
г. по гр. д. № 77460/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
64 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, ап. № 55 дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 742,74
лв. - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016
г. до имот на адрес: гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната лихва от
16.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане, както и сумата от 733,35
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2014 г. - 23.03.2017 г., като е отхвърлен искът за цена за
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 9 865,88 лв. и
за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., както и искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1 525,53 лв.
Със същото решение е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Б.М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „*******, ап. № 55 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от
15,49 лв. - цена за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м.
04.2016 г. до имот на адрес: гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната
лихва от 16.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане.
Отхвърлен е предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.М. за сумата от 3,36 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цената за услуга дялово
разпределение за период на забавата 15.09.2014 г. - 23.03.2017 г.
Осъден е М.Б.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 268,65 лв. - разноски за исковото
производство и сумата от 133,90 лв. - разноски за заповедното производство.
Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.Б.М.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 389,04 лв. - разноски за исковото
производство и сумата от 233,42 лв. - разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „П.И.“ ООД, ЕИК *******.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5031236 от 21.02.2020 г. от ответницата М.Н.Б.,
ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
ответник М.Б.М., чрез адвокат Н., срещу първоинстанционното решение в частите, с
които са уважени предявените искове. Излагат се съображения, че решението в
обжалваната част е недопустимо, тъй като е постановено спрямо страна /М.Б.М./,
починала преди края на устните състезания. В случая ответникът М.М., видно от
препис - извлечение от акт за смърт, е починал на 26.12.2018 г., което
предхожда приключването на устните състезания на 13.03.2019 г., поради което
решението на СРС е недопустимо, с позоваване на съдебна практика - решение №
10/04.02.2020 г. по гр. д. 3 884/2019 г. по описа на ВКС, II
г. о. Евентуално се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като СРС неправилно се е позовал на решението по гр. д. № 70492/2015 г. по
описа на СРС, приемайки, че М.М. е потребител на топлинна енергия в процесния
имот. В диспозитива на това решение СРС е признал за установено, че ищецът М.М.
не дължи суми на ответника за периода 01.05.2009 г. - 31.10.2012 г., като за
периода 01.11.2012 г. - 30.09.2015 г. е отхвърлил отрицателния установителен иск
като неоснователен. В диспозитива на решението не е признато със сила на
пресъдено нещо, че М.М. е клиент на топлинна енергия, а мотивите на съда нямат
задължителна сила и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Предвид
изложеното СРС не е изследвал основния спорен въпрос по делото, а именно дали
ответникът е бил собственик на процесния имот за исковия период, за което от
страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК,
не са ангажирани доказателства. Освен това, дори ответникът да е бил собственик
на процесния имот, то жалбоподателката М.Б. не отговаря автоматично за
задълженията на последния, а такава отговорност би възникнала само ако са
налице доказателства, че е приела наследството, за което няма данни по делото. Предвид
изложеното се моли за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо,
евентуално за отмяната му в обжалваната част като неправилно и за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.П., с доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Сочи се, че решението е допустимо, тъй като ответникът е
починал едва преди последното открито съдебно заседание по делото, като
отлагането на делото е във връзка със снабдяването на ищеца с документ от
Столична община, удостоверяващ кое лице е декларирало имота, който документ
дори не е ползван при постановяване на съдебното решение. От друга страна от
мотивите на решението по гр. д. № 70492/2015 г. по описа на СРС е установено,
че М.М. има качеството клиент на топлинна енергия за процесния имот. В тази връзка
се сочи, че мотивите на решението имат задължителна сила по отношение на
страните в производството, особено за „главни“ факти, които са от значение при
постановяване на диспозитива, какъвто е фактът, че между „Т.С.“ ЕАД и М.Б.М. е
налице облигационно правоотношение. Предвид изложеното се моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице - помагач на
страната на ищеца - „П.И.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са отхвърлени исковете, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна
сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно.
Решението обаче е
недопустимо в обжалваните части, с които са
разгледани по същество и са уважени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.М. искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 и сл. ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй
като ответникът е починал след образуване на
първоинстанционното производство, но преди приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция, т. е. решението е
постановено спрямо неправосубектна страна.
Участието на правосубектни и процесуално
правоспособни страни в исковото производство е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Тя има значение за
процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него
производство и на постановеното по него съдебно решение. С оглед на това при
смърт на някоя от страните по делото, настъпила след подаването на исковата
молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение, съдът
спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и предприема процесуалните действия по чл. 230 ГПК,
за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални
правоприемници и по този начин да обезпечи тяхното по - нататъшно реално
участие в процеса, макар това универсално процесуално правоприемство, уредено
в чл. 227 ГПК,
да следва материалното такова и да настъпва по силата на закона.
В случай на
смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК съдът
следва да изпрати на ищеца съобщение с указания последният да посочи в 6 - месечен срок от
връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и
техните адреси и да представи доказателства за това - удостоверение за
наследници или други годни доказателства.
В случаите,
когато страната е починала след приключване на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2,
изр. 2 ГПК, съдът следва първо да постанови решението си и едва след
това - ако решението му подлежи на обжалване, следва да спре производството по
делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 ГПК.
Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната
и преди на нейно място да са конституирани процесуалните ѝ
правоприемници, с оглед изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2,
изр. 2 ГПК същото е процесуално допустимо. Целта на това
изключение е бързина и процесуална икономия - да се обезпечи участието на
процесуалните правоприемници на починалата страна направо в
производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция,
след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в
процеса - в събирането на доказателствата по делото, а и
в устните състезания, които се провеждат непосредствено след
приключването на съдебното дирене, предвид нормата на чл. 149, ал. 1 ГПК.
Във всички останали случаи - когато страната е починала в хода на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал
и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството, независимо
от причините за това, включително и когато съдът не е узнал своевременно за
смъртта на страната, какъвто е и настоящият случай,
съдебното решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. При
обжалване пред по - горната съдебна инстанция, такова процесуално
недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за
ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните
ѝ правоприемници. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 10/27.03.2018
г. по гр. д. № 1222/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.; решение № 86/03.04.2015
г. по гр. д. № 5563/2014 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 196/22.11.2013
г. по гр. д. № 957/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК и др.
В разглеждания
случая от представения пред СРС с молба вх. № 5002840
от 09.01.2020 г. от адвокат Р.Н. препис - извлечение от акт за смърт, издаден
от Столична община, район „Младост“ се установява, че ответникът М.Б.М., ЕГН **********
е починал на 26.12.2018
г.
в гр. София, за което е издаден Акт за смърт № 1955 от 27.12.2018 г.
От представеното
от Столична община, район „Младост“ Удостоверение за наследници изх. № 24178 от
28.12.2018 г. също се установява, М.М. е починал на 26.12.2018
г., като е оставил за свой наследник жалбоподателката в настоящото производство
- М.Н.Б., ЕГН ********** - внучка.
Последното
съдебно заседание по първоинстанционното гр. д. № 77460/2017 г. по описа на
СРС, II ГО, 64 състав, е проведено на 13.03.2019 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е
приключено и е даден ход на устните състезания, след което на 04.12.2019 г. е
постановено и обжалваното решение.
С
разпореждане № 35430 от 06.02.2020 г. първоинстанционният съд е конституирал на
мястото на починалия ответник на основание чл. 227 ГПК наследника му по закон -
М.Н.Б., и е постановил препис от решението от
04.12.2019 г. да се връчи на последната.
От посочените доказателства се установява,
че ответникът по делото М.Б.М. е починал преди даване ход на устните
състезания пред първоинстанционния съд. Наследникът му
по
закон М.Н.Б. не е била конституирана в
производството пред СРС и решението по гр. д. № 77460/2017 г. е
постановено по отношение на починалия ответник - М.М..
Със смъртта на ответника същият е престанал да бъде страна в исковото
производство и съществуващото до този момент процесуално правоотношение е било
прекратено.
Обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на
починала /ненадлежна/ страна, поради което следва да бъде
обезсилено в обжалваната част на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд в тази част, с участието на законния наследник на
починалия ответник. С оглед изложеното не е необходимо произнасяне на
въззивната инстанция по доводите на въззивника за неправилност
на решението в обжалваната част и по останалите ангажирани по делото
доказателства. Ирелевантни за този изход на делото са и доводите на „Т.С.“ ЕАД,
че ответникът не е взел участие единствено в последното съдебно заседание, в
което е даден ход на устните състезания, предвид цитираната по - горе
непротиворечива съдебна практика.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора, въззивният съд не дължи произнасяне и по
направеното искане за присъждане на разноски в настоящото производство, които
следва да бъдат съобразени, респективно присъдени, при новото разглеждане на
делото от СРС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 293038 от
04.12.2019 г. по гр. д. № 77460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
64 състав, в частите, с които е признато за установено по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, че М.Б.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, ап. № 55,
/починал на 26.12.2018 г., преди приключване на устните състезания по делото/,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
4 742,74 лв. - цена за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г.
- м. 04.2016 г. до имот на адрес: гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната
лихва от 16.05.2017 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, сумата от 733,35 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2014 г. - 23.03.2017 г., както и сумата от 15,49 лв. - цена за услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. до имот на адрес:
гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане, както и в частта, с която е осъден М.Б.М. да заплати на
„Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 268,65 лв. - разноски за
исковото производство и сумата от 133,90 лв. - разноски за заповедното
производство, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Софийския районен съд в обезсилената част.
Първоинстанционното
решение в частите, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.М.
искове е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „П.И.“ ООД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по
отношение на сумата от 4 742,74 лв. - цена за
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. до имот на
адрес: гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане, и по отношение на сумата от 733,35 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2014 г. -
23.03.2017 г., а в останалата част въззивното решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.