Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично
заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11511 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
63127/12.03.2019г. по гр.д. № 11590 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 153-ти състав ”Е.а.т.”АД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на В.О.П., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. С.Б., гр. София, бул. „******на основание на чл. 262, т.2 и т. 3 вр. с чл.
264 от КТ сумата от 19 293,85лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
представляващи дължимо възнаграждение за положен извънреден труд и работа на
официални празници в периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г.;на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 2929,11лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 19293,85лв.
за периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 225,95лв., представляващи съдебни
разноски, като неоснователни са
отхвърлени исковете за заплащане на горницата над 19293,85лв. до
предявен размер от 22413лв. по чл. 262, т.2 и т. 3 от КТ; за горницата над 2929,11лв.
до предявен размер от 3500лв. по иска по чл. 86 от ЗЗД, както и исковете с
правно основание на чл. 215 от КТ и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 89 948,62лв.
(левова равностойност на 45990 евро), представляващи неплатени дневни командировъчни пари за периода от 09.02.2015г. до
31.12.2017г. и сумата от 12 000лв.,
., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 89948,62лв. за периода от 09.02.2015г. до
31.12.2017г., като В.О.П., ЕГН **********
е осъден да заплати на ”Е.а.т.”АД,
ЕИК ******на основание на чл. 78, ал.3
от ГПК съдебни разноски от 3076,75лв.,
”Е.а.т.”ЕАД, ЕИК ******е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски за държавна такса от 888,92лв. и за възнаграждение за вещо
лице от 34,76лв., допуснато е предварително изпълнение на решението
по исковете по чл. 262 и чл. 264 от КТ.
С
Решение № 152290/26.06.2019г. по гр.д. №
11590 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е отхвърлено
искането В.О.П., ЕГН ********** за
посочване в осъдителния диспозитив на постановеното по делото решение на конкретната дата на подаване на
исковата молба-19.02.2018г., като
начален момент на присъдената законна лихва върху главницата от 19293,85лв.
Срещу Решението
от 12.03.2019г. е депозирана
въззивна жалба вх.№ 5055086/28.03.2019г. от
ищеца В.О.П., ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 78 194,24лв. (левова равностойност
на 39 980,08 евро), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 19.02.2018г. до изплащането й,
представляващи неплатени дневни
командировъчни пари за периода от 09.02.2015г. до 31.12.2015г. и сумата от 10 390,77лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 78194,24лв.
за периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г. Изложил е съображения, че решението
е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че за процесния период е бил командирован,
изпълнявал задълженията си и дневните командировъчни му се дължали за 1036
календарни дни. По делото било установено, че ответникът му бил платил дневни
командировъчни в размер на 5593,52лв. за този период и това било признание на основанието на този иск. Правоотношението
между страните за процесния период било трудово, ищецът работел като геолог при
ответника с основно месечно възнаграждение от 1000лв., на 03.02.2015г.
ответникът командировал ищеца за периода от 09.02.2015г. до 08.02.2017г. в
Република Сърбия-обект „Изграждане на магистрала Е 75, отсечка
Грделица-Царичина долина, Лот 3-тунел „Предеяне” и отсечка Царичина
долина-Валдичин хан, Лот 4, тунел „Манайле”. С допълнителното споразумение от
17.03.2015г. ищецът бил командирован на нова месторабота – в Е.а.т.”АД-клон
Белград, Република Сърбия. Приложима била разпоредбата на чл. 121а от КТ, защото работодателят го
командировал за да изпълнява услуга, задължение за която работодателят поел с
договор с ползвателя на услугата. Това командироване за разлика от
командироването по чл. 121 от КТ се извършвало не едностранно от работодателя,
а по съгласие на страните по правоотношението, тоест с допълнително
споразумение към трудовия договор. Към момента на заповедта за командировка от
03.02.2015г. действала Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, това била и причината в заповедта за командировка изрично да се посочи,
че пътните, дневните и квартирните пари са за сметка на работодателя. Едва с
изменението на чл. 215, ал.2 от КТ в сила от 30.12.2016г. задължението за плащане на дневни
командировъчни е оставено на споразумение между страните за същото. Със заповедта
за командироване е поет ангажимент от ответника да заплаща дневни
командировъчни, поради което и процесните суми били дължими.Разпоредбата на чл.
121а, ал. 4 от КТ изисквала осигуряване на командирования най-малко на същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Дневните в Република Сърбия били 35 евро на ден. През цялото време ищецът съставял доклади за изпълнената работа,
затова му била платена и сумата от 5593,52лв., което доказвало, че изискването
по чл. 38 от НСКСЧ е изпълнено и ответникът изпаднал в забава на плащанията на
командировъчните дневни пари. Исковата молба прекъсвала погасителната давност. С трудовия договор било посочено, че
споровете се решават от компетентния български съд, не било нужно издаването на
удостоверение за приложимо законодателство, поради което и неоснователни били
доводите на ответника, че това удостоверение било причината за издаване на
командировъчната заповед, а не командироването. Трайната съдебна практика вкл.
и посочените от ответника съдебни решения възприемали дължимостта на
командировъчни дневни по чл. 215 от КТ. Житейски и логически погледнато
работник не би се съгласил да бъде командирован в чужбина при неизгодни
условия, дневните командировъчни били стимула за приемането за командироване в
чужбина. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-
ответник по исковете ”Е.а.т.”АД,
ЕИК ******е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно в
обжалваната част. Посочило е, че през процесния период ищецът полагал труд в
Република Сърбия, която не била член на ЕС, нито на Споразумението за
Европейско икономическо пространство, поради което и правните норми на чл. 121
, ал. 3-5 на КТ , а от 30.12.2016г. – на чл. 121а от КТ не били приложими. Не
бил признал иска в нито едни момент от производството, плащането на сумата от
5593,52лв. нямало такъв характер. Заповедта за командироване била от
03.02.2015г., на 17.03.2015г. било сключено допълнително споразумение сочещо
място на работа Е.а.т.”-клон Белград, Република Сърбия и обект град Владичин
хан, обект: изграждане на магистрала Е 75. Мястото на работа не било променено
едностранно от работодателя, поради което и нямало командироване по смисъла на
чл. 121, ал.1 от КТ. Заповедта за командироване била издадена само за целите на
издаване на удостоверение за приложимо законодателство, за да остане ищецът
подчинен на законодателството на Република България съгласно чл. 8 от
Спогодбата между Република Сърбия и Република България за социална сигурност.
Заповедта за командироване не променяла мястото на работа и не можела да бъде
основание за плащане на дневни командировъчни по чл. 215 от КТ. Небил изпаднал
в забава на плащането на главницата, защото не бил поканен да я плати, отчет не
бил представен и така изискването на чл. 38 от НСКСЧ не било изпълнено. Претендирал
е разноски.
Срещу
Решението от 27.06.2019г. е депозирана въззивна жалба вх. №
5113273/02.07.2019г. от ищеца В.О.П., ЕГН
**********. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че исковата молба е подадена на
19.02.2018г., искането е било за присъждане на законна лихва от 19.02.2018г. и
непосочването на конкретната дата е недостатък на постановеното решение. Същото било необходимо за правилното изчисляване
на законната лихва. Посочил е, че главницата от 19 293,85лв. му била
платена на 10.06.2019г., поради което и иска с решението да се посочи
конкретно, че лихвата се присъжда за периода от 19.02.2018г. до 10.06.2019г.
Въззиваемият-
ответник по исковете ”Е.а.т.”ЕАД,
ЕИК ******е посочил, че между страните
нямало спрор, че исковата молба е подадена на 19.02.2019г-. и нямало
необходимост от посочването на датата в решението.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2004384/19.02.2018г.,
уточнена с молби от 12.07.2018г. и от 17.07.2018г. на В.О.П., ЕГН **********
срещу ”Е.а.т.”АД, ЕИК ******,
с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите, както
следва: на основание на чл. 262, т.2 и т. 3 вр. с чл. 264 от КТ сумата от
22413лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, представляващи дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд и работа на официални празници в периода от 09.02.2015г. до
31.12.2017г.;на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 3500лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 22413лв. за периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г.; на основание на чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 89 948,62лв. (левова
равностойност на 45990 евро), представляващи неплатени дневни командировъчни пари за периода от 09.02.2015г. до
31.12.2015г. и сумата от 12 000лв.,
., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 89948,62лв. за периода от 09.02.2015г. до
31.12.2017г. Посочил е, че работел при ответника по трудов договор като геолог,
за процесния период е бил командирован, изпълнявал задълженията си и дневните
командировъчни му се дължали, на 03.02.2015г. ответникът командировал ищеца за
периода от 09.02.2015г. до 08.02.2017г. в Република Сърбия-обект „Изграждане на
магистрала Е 75, отсечка Грделица-Царичина долина, Лот 3-тунел „Предеяне” и
отсечка Царичина долина-Валдичин хан, Лот 4, тунел „Манайле”. С допълнителното
споразумение от 17.03.2015г. ищецът бил командирован на нова месторабота – в Е.а.т.”АД-клон
Белград, Република Сърбия. Дължали му се командировъчни дневни от по 35 евро
дневно, каквато сума се дължала на работещите
в Република Сърбия съгласно Приложение № 2 към Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Със заповедта за командировка изрично се сочело, че работодателят дължи
дневни командировъчни, това задължение на работодателя не било изпълнено през
процесния период. В договора се сочело че е приложимо българското
законодателство и не било нужно друг документ за установяване на същото. В о.с.з. пред СРС е посочил, че се работело
10 дни след това 5 дни се почивало имало осигурен от ответника транспорт от
Горубляне до Сърбия. Претендирал е разноски.
Ответникът ”Е.а.т.”АД,
ЕИК ******в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че действително на 02.02.2015г. между страните възникнало валидно трудово
правоотношение по което ищецът следвало да работи при ответника като геолог с
основно месечно възнаграждение от 1000лв., като било посочено място на работа
Република Сърбия , обект град Владичин
хан, обект: изграждане на магистрала Е 75 и на 03.02.2015г. била издадена
заповед за командироването на ищеца до така определеното място на работа, на
17.03.2015г. било сключено допълнително споразумение, сочещо място на работа на
ищеца ”Е.а.т.”АД-клон Република Сърбия
и обект - град Владичин хан, обект: изграждане на магистрала Е 75. С договора
изрично било уговорено място на работа да е различно от седалището на
работодателя, изпълнението на функциите на ищеца било на посоченото в договора място на работа,
поради което и командироване нямало, не
се дължали дневни командировъчни по чл. 215 от КТ. Заповедта за командироване
била издадена само за целите на издаването на Удостоверение за приложимо
законодателство на основание на чл. 1-3, чл. 6, чл. 9 и чл. 10 от Спогодба
между Република Сърбия и Република България за социална сигурност. Не дължал
плащане на извънреден труд, такъв не бил полаган. Не бил изпаднал в забава на плащането на
главниците. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните трудов договор
№ 15/02.02.2015г., носещ подпис на страните, съгласно които на 02.02.2015г.
страните са се съгласили В.О.П. за
неопределен срок считано от 09.02.2015г. да работи по трудов договор с „Е.А.Т.”АД
със седалище и адрес на управление ***,
на длъжността „геолог” с място на работа „Република Сърбия”, гр.
Владичин хан, обект : Изграждане на магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина
долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4,
тунел „Манайле” с основно трудово възнаграждение от 100лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година
трудов стаж, платимо до края на месеца следващ този, за който се дължи, при
8-часов работен ден. Съгласно чл. 13 от договора компетентен да решава
спорове между страните по трудовия договор е българския съд.
Приети са Общи условия, които не носят подпис за
ищеца.
Приета е неоспорена от страните Заповед №
21/03.02.2015г. носеща подпис за ответника, съгласно която ищецът е
командирован да изпълнява длъжността си за периода от 09.02.2015г. до
08.02.2017г. в Република Сърбия, гр. Владичин хан, обект : Изграждане на
магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и
отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4, тунел „Манайле”, като пътните,
дневните и квартирните пари са за сметка на работодателя. На лицевата страна на
заповедта срещу текст „Запознат съм със заповедта и давам изричното си съгласие
да бъда командирован на работа в Република Сърбия за повече от 30 дни” са
изписани имената на ищеца и е положен подпис за него.
Прието е допълнително споразумение № 98/17.03.2015г.
неоспорено от страните, съгласно което страните са се съгласили считано от
01.04.2015г. място на работа на ищеца да е „Е.А.Т.”АД – клон Белград гр.
Владичин хан, обект : Изграждане на магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина
долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4,
тунел „Манайле”.
Приета е неоспорена от страните Заповед №
З-02-28/09.02.2017г. носеща подпис за ответника, с която е наредено считано от
01.01.2017г. при командироване по чл. 121 от КТ в чужбина на работниците и
служителите да се изплащат дневни пари в двоен размер на определените в
Приложение № 2 към НСКСЧ суми.
Прието е допълнително споразумение № 27/13.02.2017г. без
положен подпис за ищеца, съгласно което работно място на ищеца е в
РБългария.
Приета е заповед № 274/15.12.2017г. на ответника,
трудова книжка на ищеца, съгласно които трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено считано от 01.01.2018г. поради подадено предизвестие от ищеца.
Приети са присъствени форми, съгласно които ищецът е
престирал работна сила през процесния период.
Прието е искане от 18.02.2015г. от ответника до
Министерство на финансите, НАП, удостоверение
от 13.03.2015г., съгласно които
на 18.02.2015г. ищецът е поискал издаване на удостоверение за приложимо
законодателство съгласно спогодбата между Република Сърбия и Република България
за ищеца във връзка с изграждането на магистрала Е 75”, отсечка
Грделица-Царичина долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина
долина-Владичин хан, Лот 4, тунел „Манайле”, към което е приложил трудов
договор и заповед за командировка и такова удостоверение е издадено на
13.03.2015г. , съгласно което за периода от 09.02.2015г. до 08.02.2017г.
приложимо е българското законодателство .
Приети са болнични листове, заповеди за отпуск, съгласно
които ищецът е бил нетрудоспособен за периода от 06.07.2015г. до 19.07.2015г.;
от 20.07.2015г. до 08.08.2015г.; от 07.03.2016г. до 12.03.2016г.; от
28.08.2017г. до 10.09.2017г.; от 11.09.2017г. до 30.09.2017г., ползвал е платен
годишен отпуск от 26.07.2016г. до 09.08.2016г.
Прието е извлечение от
електронна поща с приложения, съгласно което на 01.10.2018г. ищецът е
изпратил ел.писмо до служител на ответника с опис на ел.писма изпратени до офис
на ответника, а именно отчети на В.Я.-геолог
на обект в Сърбия и работеща в офиса Р.Ш., са
изпратили месечни отчети за изработени
часове за периода декември 2015г., април
2016г., септември – ноември 2016г.; график за 26.12.2017г. до 01.01.2017г.; В.П.
е изпратил отчети за април 2017г., декември 2017г.
Приети са правила за определяне на работна заплата на ответника,
които сочат основни и допълнителни възнаграждения.
Прието е основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи
по делото и проверки при ответника е посочило, че при съобразяване на заповедта
за командироване от 03.02.2015г. , то дневните командировъчни за процесния
период съгласно Приложение № 2 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина са по 35 евро за работа в РСърбия., а съгласно
заповедта на ответника от 09.02.2017г. – двойният им размер, тоест по 70 евро
на ден. Вещото лице е посочило, че припадащите се дневни командировчни, определени на база брой календарни дни през
процесния период , намалени с дните през които ищецът е бил в отпуск, е за 1036
дни в размер на общо 83 787,76лв. На ищеца били платени командировъчни в
размер на общо 5 593,52лв. за периода от февруари 2017г. до декември
2017г. и така неплатени останали общо
78 194,24лв. Дължима сума при така направени изчисления за периода февруари-август 2017г. и октомври - декември
2017г. била по-голяма от плащаната за тези месеци като командировъчни,
плащаната сума била почти една и съща през този период – по 547,63лв. за всеки
от първите два месеца, по 567,64лв. за всеки от следващите три месеца, по
587,67лв. за всеки от следващите два месеца, не била платена сума за септември
2017г., за октомври, ноември , декември 2017г. платена сума била по 560лв.
месечно. Лихвата върху неплатената сума
била 10 390,77лв. при
съобразяване на дължимост на плащането до края на месеца следващ този, за който
се дължи. Вещото лице е посочило, че ако се вземат предвид само работните дни
по представените от ищеца графици, съгласно които ищецът работи последователно
10 календарни дни, а след това 5 календарни дни почива, отново без дните, в
които ищецът е бил в отпуск, то тогава дължима сума е за 635 работни дни
56 337,68лв. и при съобразяване на плащането от 5593,52лв. неплатени
оставали 50 744,16лв., лихва за
забава на плащането на тази сума била 6567,14лв.
Посочило е, че за периода от март 2015г. до януари 2017г. във фишове за заплати
на ищеца ответникът начислявал суми от общо 21 821,35лв., за които не било
посочено основание, вещото лице не установило при проверки на ищеца какво е
основанието за начисляването им. Посочило е, че за извънреден труд дължимото би
било 12 820,56лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на Решението от
12.03.2019т. в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на дневни
командиворъчни за периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г., ведно с
обезщетение за забава на плащането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 215, ал.1 от КТ
при
командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет.
Тази разпоредба след влизане в сила на
измененията от ДВ от 30.12.2016г. се прилага само за командироването по чл.
121, ал.1 от КТ. От този момент съгласно разпоредбата на чл. 215, ал.2 от КТ при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл.
121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното
си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата
по чл. 121а, ал. 8.
Съдът приема за установено по делото, че за процесиня
период страните са били обвързани от валидно правоотношение по трудов договор,
съгласно който ищецът е работил при ответника на длъжността „геолог” с посочено
в трудовия договор място на работа :
„Република Сърбия”, гр. Владичин хан, обект : Изграждане на магистрала Е 75”,
отсечка Грделица-Царичина долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина
долина-Владичин хан, Лот 4, тунел „Манайле” с основно трудово възнаграждение от
100лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от
0,6% за всяка година трудов стаж, платимо до края на месеца следващ този, за
който се дължи, при 8-часов работен ден, считано от 01.04.2015г.
страните са се съгласили с допълнително споразумение място на работа на ищеца да е „Е.А.Т.”АД – клон Белград, гр.
Владичин хан, обект : Изграждане на магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина
долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4,
тунел „Манайле”, ответникът е издал Заповед № 21/03.02.2015г., с която ищецът е
командирован да изпълнява длъжността си за периода от 09.02.2015г. до
08.02.2017г. в Република Сърбия, гр. Владичин хан, обект : Изграждане на
магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и
отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4, тунел „Манайле”, като пътните,
дневните и квартирните пари са за сметка на работодателя и ищецът се е съгласил
с тази заповед, през процесния период ищецът е работил по график по 10
календарни дни след това е почивал по 5
календарни дни. За тези обстоятелства по делото не се спори, а и се установяват
от приети по делото неоспорени от страните трудов договор, допълнително
споразумение, Заповед за командировка, месечни отчети, заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
събраните по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е дали за процесния период
ищецът е бил командирован от ответника и дали му се дължи заплащане на дневни командировъчни по
чл. 215 от КТ.
Мястото на работа е териториално определеното
пространство, където работникът предоставя работната си сила на работодателя. Възможни
са няколко начина за определяне на място на работа – то може да е: 1.
седалището и адреса на управление на работодателя , където обичайно са
служебните и производствените му помещения; 2. поделение на работодателя в
границите на седалището му – такива са случаите на големи предприятия в
различните поделения на които условията на труд са различни; 3. обусловено от
трудовата функция място на работа; 4. Друго, определено от страните по взаимно
съгласие. Мястото на работа обхваща работното място, но между двете няма пълно
съвпадение. Мястото на работа е по-широко понятие, докато работното място съгласно
§ 1, т. 4 от ДР на КТ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно
териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят
по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по
трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Мястото на работа се определя от страните по взаимно съгласие,
докато работното място се определя едностранно от работодателя. Страните могат
да договорят място на работа и работното място да са извън седалището на
работодателя.
Командироването по чл. 121,
ал.1 от КТ е промяна на мястото на работа, като същото се осъществява
едностранно от работодателя, ако е за период до 30 дни. За по-дълъг период на
командироване се изисква съгласие на работника/служителя, а в хипотеза, в която
командироването е в държавата-член на ЕС или на Споразумението за европейското
икономическо пространство или Швейцария – командироването се извършва по
споразумение между страните, уговарящо и условията за същото. Основанието за
командироването е необходимостта определени трудови функции да се осъществяват
извън определеното с договора място на работа. Тази необходимост е наложена от
дейността на работодателя. Същността на командироването е да се изпълнява
същата трудова функция, но извън мястото на постоянна работа, включително и в
друго предприятие.
Съгласно разпоредбата на §1,
т.16 от ДР на КТ действаща до ДВ , 30.12.2016г.,
"Командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3" е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните поради
изпращане за същата или на друга работа в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария при
условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не
по-неблагоприятни от минималните установени в нея.
Тази хипотеза не е класическия случай на командироване, защото реално има
изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие в частта за място на
работа.
Процесният период е от
09.02.2015г. до 31.12.2017г. През
този период са действали разпоредбите на чл. 121 от КТ в
редакция преди ДВ, 30.12.2016г., а след това – на чл. 121 и на чл. 121а от КТ в
редакциите им към ДВ, 30.12.2016. Разпоредбите
на материално-правни и действието им във времето се определя от момента на
възникване на материалното право. Следва да се посочи, че разпоредбите на чл.
121, ал. 3-5 от КТ /отм/ и разпоредбата на чл. 121а от КТ са идентични в
изискването си за приложението им – че следва да има престиране на труд в държава - член по
Споразумението за ЕИП , Конфедерация Швейцария,
държава-член на ЕС, както и по отношение на изискването за командироването да е
постигнато съгласие между страните по него, осигуряване на минимални условия на работа, установени за
работници в приемащата държава. Република Сърбия не попада в териториалния
обхват на тези разпоредби, а по делото се установява, че през процесния период
ищецът е полагал труд за ответника на територията на Република Сърбия. При така
установеното съдът приема, че разпоредбите на чл. 121, ал. 3-5 от КТ /отм/ и на чл. 121а от КТ не намират приложение в
случая. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при командироване при
хипотезите на чл. 121, ал. 3-5 от КТ /отм./ и на чл. 121а от КТ за същото е нужно съгласие на страните под формата на
споразумение и същото следва да уговаря финансовите условия, при които се
извършва това командироване, а не се дължи по силата на КТ и НСКСЧ изплащане на
дневни командировъчни. Предназначението на дневните командировъчни е да
компенсират неудобството на работника, когато изпълнява трудовата си функция
извън границите на мястото на работа. В
хипотезата на чл. 121, ал. 3-5 от КТ “отм/
и на чл. 121а от КТ приложението на Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина /НСКСЧ/ не се прилагат. Същото е дерогирано с
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от КТ /отм/ и на чл. 215 от КТ. При тези случаи
работодателят дължи осигуряване на минималните условия на труд, които са
приложими в държавата, в която се полага труда. Ставките за заплащане на труда
в тези държави са такива, че същите не водят до неудобства за работника при
полагане на труд в тези държави и така основание за начисляване на дневни
командировъчни без за същото да е постигнато изрично съглашение между страните
не съществува. /В този смисъл Решение № 224/10.12.2019г. по гр.д. № 1056/2019г.
на ВКС, 3-то Г.О.; Решение № 10/24.01.2019г. по гр.д. № 2424/2018г. ва ВКС,
4-то Г.О./. В случая нито с трудовия договор, нито с допълнителното споразумение
страните са уговорили плащане на суми като дневни командировъчни, поради което
и основание за плащане на такива по
делото не е установено. Изявленията на работодателя в едностранни негови актове
не обективират съглашение между страните
за командироване и за конкретни финансови условия, при които същото се
осъществява.
Доколкото съдът прие, че хипотезите на чл. 121, ал.
3-5 от КТ /отм/ и чл. 121а от КТ не се прилагат в случая, то командироване на
ищеца от ответника за работа в РСърбия през процесиня период е било възможно
само в хипотезата на чл. 121, ал.1-2 от КТ. Съдът приема, че с трудовия договор
и допълнителното споразумение от март 2015г. страните изрично са посочили място на работа в Република Сърбия, гр.
Владичин хан, обект : Изграждане на магистрала Е 75”, отсечка Грделица-Царичина
долина, Лот 3 тунел „Предеяне” и отсечка Царичина долина-Владичин хан, Лот 4,
тунел „Манайле”. Няма пречка за да се постигне такова съглашение между страните.
По делото не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът
е престирал работна сила на мястото на работа, посочено в трудовия договор и
допълнителното споразумение. При така установеното съдът приема, че не е установено
по искане на работодателя ищецът да е престирал работна сила на място на
работа, което е различно от посоченото в трудовия договор, тоест че е бил командирован. Изпълнението на
трудовите функции е било на място, което е било отнапред известно и за което е
постигнато съглашение да е място на работа още при сключването на трудовия
договор и на допълнителното споразумение. Издаването на заповед за
командироване не може да обоснове обратен извод. Това е така, защото същата би
имала правни последици само са налице основанията за командироване. Съвпадението
между мястото на работа по трудовия договор и на това по командировъчната
заповед обосновават извод, че заповедта за командироване е без правно значение и не поражда последици. Установеното по делото плащане на суми през
2017г. от ответника на ищеца като командировъчни също не установява валидно
командироване. Плащането е едностранен акт. Това плащане е било само за част от
периода и само за част от сумите, които ищецът твърди, че му се дължат.
Плащането не може да се цени като признание на иска. В случая през целия процес
ответникът е оспорвал дължимостта на сумите с твърдения, че няма командироване.
Начисляване и плащане на суми като командировъчни през 2017г. не е
признание на иска, нито на факт. Признанието на иска има тогава , когато е
отправено ясно и изрично изявление до насрещната страна, сочещо съществуването
на определено субективно нейно право, индивидуализирано по основание и по размер. По делото не е
установено ответникът да е направил такова изявление. Плащането на определени
суми без същото да е съпроводено с изявление, че това е частично плащане на
вземане, което е в друго конкретен размер, не може да се цени като признание на
иска. При така възприето съдът приема, че установеното по делото плащане на суми
като командировъчни през 2017г. не е от естество да обоснове извод за дължимост
на дневни командировъчни. Извънсъдебното признание на иска следва да се докаже
от ищеца. В случая това не е направено по делото по несъмнен начин. Напротив, събраните доказателства
не позволяват такъв извод. Това е така,
защото плащане на суми като командировъчни като период съвпада с периода
на действие, посочен в приетия по делото
проект на допълнителното споразумение от 13.02.2017г. Същото сочи ново
място на работа на ищеца – в Република България, а не се спори че и след този
момент ищецът е полагал труд в РСърбия. Така приетите доказателства не
позволяват извод, че извършеното плащане на суми от февруари до декември 2017г.
като командировъчни е признание на дължимостта им, а не е погрешно възприемане
от служители на работодателя на проекта за споразумение от 13.02.2017г. като
валидно сключено такова. Така установеното по делото при съобразяване с
изричното оспорване на дължимостта на сумите поради липса на командироване
съдът приема, че не позволява извод , че плащането на сумата от 5593,52в. е
признание на иска.
С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно
районният съд е приел иска за главница и акцесорния му иск за лихва за
неоснователен и го е отхвърлил.
По правилността на Решението от
26.06.2019г. по чл. 247 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой
почин или по молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението
очевидни фактически грешки. Такива
грешки са само онези, които представляват несъответствия между формираната от
съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението – погрешно
посочване на съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми
и т.н. Поправката на очевидната
фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на формирана воля на
съда и затова законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е
постановил решението, да поправя очевидните фактически грешки в него. В това
производство съдът черпи данни за наличието на явна фактическа грешка както от
мотивите на решението, така и от досието на делото – например неоспорени
документи, касаещи обстоятелството, за което се твърди, че в решението е
допусната грешка.
В случая районният съд е бил сезиран с искова молба вх.№ 2004384/19.02.2018г. за заплащане основание на чл. 262, т.2 и т. 3 вр. с чл. 264 от КТ сумата от
22413лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд и работа на официални
празници в периода от 09.02.2015г. до 31.12.2017г. С решението си районният съд
е формирал воля по така предявените искове, като е приел, че основателен е иск
за 19 293,85лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
която искова молба е подадена на 19.02.2018г. В диспозитива на решението не е
посочена дата на подаване на
исковата молба, което е началният момент на присъдената законна лихва. Безспорно
посочването на тази дата е необходима за изчисляване на размера на присъдената
лихва при изпълнение на решението - доброволно
или принудително. Районният съд е формирал воля, че моментът от който
присъжда законна лихва върху главницата е 19.02.2018г.,
но е пропуснал да изяви тази воля
прецизно в диспозитива на
решението, поради което и неправилно е
отказал да отстрани тази грешка по реда на чл. 247 от ГПК. С оглед
гореизложеното решението на СРС от 26.06.2019г. в частта, в която е отказана
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение следва да се
отмени и вместо него следва да се
постанови друго, с което решението на СРС се поправи като се посочи дата на
подаване на исковата молба – 19.02.2018г., от който момент е присъдена лихвата
върху главницата от 19 293,85лв. Не следва да се посочва конкретна дата
като краен момент на дължимостта на
сумата, защото към момента на постановяване на решението на СРС плащането
на главницата от 19293,85лв. не е било
направено, а в производство по чл. 247 от ГПК не могат да се съобразят новонастъпили
факти след постановяване на решението, чиято поправка се търси.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските по жалбата срещу
основното решение следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник по исковете съдебни разноски за
производство пред СГС в размер на 4320лв. възнаграждение за адвокат.
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по жалбата срещу решението по чл. 247 от ГПК
следва да се постави в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 25лв.
разноски за държавна такса. По тази жалба не са претендирани и доказани разноски на въззивника и такива не
се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 152290/26.06.2019г. по гр.д. №
11590 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 153-ти състав, с което е
отказана поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 12.03.2019г.
Решение по делото като в осъдителния диспозитив на постановеното по делото
решение се посочи 19.02.2018г. като конкретната дата на подаване на исковата
молба и начален момент на присъдената
законна лихва върху главницата от 19293,85лв и вместо това постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното Решение №
63127/12.03.2019г. по гр.д. № 11590 по описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 153-ти състав, като на ред 8 , абзац
първи от диспозитива на решението след думите „исковата молба” и преди думите „до окончателното плащане„
да се чете текст:
- 19.02.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63127/12.03.2019г. по гр.д. № 11590
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В.О.П.,
ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. С.Б., гр. София, бул. „******да заплати на Е.а.т.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 4320лв. /четири хиляди триста и
двадесет лева/.
ОСЪЖДА Е.а.т.”АД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 25лв.
(двадесет и пет лева), представляващи разноски за държавна такса по жалбата
срещу решението по чл. 247 от ГПК .
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.