№ 60
гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500351 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260066/23.10.2020 година по гр. д. № 698/2018 година на Окръжен
съд Русе е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявен от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество иск по
чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество за отнемане в полза на държавата от Б. К. И., ЕГН ********** и М.
А. И., ЕГН ********** на имущество на обща стойност 921 712.39 лева, а именно:
от Б. К. И., ЕГН ********** и М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 142,
ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество:
– лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № Р 77 ****, рама №
VSSZZZ6JZ9*******, двигател № BZG1*****, година на производство – 2008 година, дата
на първа регистрация – 28.05.2009 година, придобит от Б. К. И. с Договор от 29.11.2011
година, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 7 280 лева;
– лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № Р 26 ****, рама №
1
WVGZZZ1TZ5*******, двигател № BKD38****, дата на първа регистрация – 20.01.2005
година, придобит от Б. К. И. с Договор от 23.10.2013 година, с пазарна стойност към датата
на предявяване на иска 7 470 лева;
– лекотоварен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № Р 99 ****,
рама № WVGZZZ2KZ5X******, двигател № BKJ0*****, дата на първа регистрация –
12.01.2005 година, придобит от Б. К. И. с Договор от 19.03.2014 година, с пазарна стойност
към датата на предявяване на иска 7 150 лева;
от Б. К. И., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество:
– сумата 635 400 лева, представляваща направени от лицето лични вноски,
върнати от търговско дружество „Олд трейд“ ООД;
– сумата 3 618,27 лева, получена от трети лица през 2011 година и 2012 година по
разплащателна сметка в евро IBAN BG 88CREX9260********** по системата за бързи
плащания „Юнистрийм“, открита в „Токуда банк“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 52 036.25 евро или 101 774.05 лева, внесена на каса през 2010 година,
2011 година и 2012 година по разплащателна сметка в евро IBAN BG
55FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 1 277.14 евро или 2 497.88 лева – прехвърлени суми от сметка IBAN BG
40FINV9150*********** по разплащателна сметка в лева IBAN BG
55FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 40 425.90 лева, внесена на каса в периода 2008 година – 2016 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 54FINV9150************, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 288.45 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева
IBAN BG 54FINV9150************, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр
Б. К. И.;
– сумата 25 755.40 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева
IBAN BG 40FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр
Б. К. И.;
– сумата 22 451 лева, внесена на каса в периода 2009 година – 2014 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 40FINV9150***********, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
2
от Б. К. И., ЕГН ********** и М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 151,
във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество:
– сумата 45 900 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, рег. № Р 81 ****, рама № WAUZZZ4L**********,
двигател № BUG******, отчужден на 13.11.2013 година;
от М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество:
– сумата 1 900 евро или 3 716.08 лева, получена от трети лица по разплащателна
сметка в евро IBAN BG 71FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“
АД, с титуляр М. А. И.;
– сумата 17 985.36 лева, внесена на каса в периода 2009 година – 2015 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 47FINV9150***********, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. А. И..
С посоченото решение Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имуществое е осъдена да заплати на Б. К. И. и М. А. И.
сумата 1 640.35 лева – съдебно-деловодни разноски.
Със същото решение Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Б. К. И. сумата 5 000.00 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение.
С посоченото решение Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на М. А. И. сумата
1 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Със същото решение Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на адвокат В.С. М. сумата 17 640
лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против Решение №
260066/23.10.2020 година по гр. д. № 698/2018 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната
жалба се излага, че атакуваният съдебен акт е неправилен – постановен в нарушение на
3
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и
необоснован. Решаващият правен извод на първостепенния съд при определяне на размера
на имуществото, придобито от ответниците за относимия десетгодишен период, е погрешен.
Съставът на Окръжен съд Русе е направил корекция и собствени изчисления въз основа на
материалите по делото („Ползвайки приетата по делото СИЕ и събраните в хода на делото
писмени доказателства.“). Според първостепенния съд се установяват: доходи – общо
81 665.10 лева; приходи – общо 4 638.27 лева; разходи – общо 140 388.99 лева; нетен доход –
отрицателна стойност (–) 54 085.62 лева; имущество в края на проверявания период на обща
стойност 30 070.69 лева; несъответствие – (–) 84 156.31 лева. До този размер на
несъответствие съставът на Окръжен съд Русе е достигнал след погрешното изключване на
имущество: разход за лични вноски в „Олд трейд“ ООД – 1 219 400 лева; разходи за вноски
по банкови сметки – 189 448.18 лева; разходи за вноски по банкови сметки от трети лица –
39 848.20 лева, придобито през проверявания период и неналично в патримониума на
ответниците в края на същия.
Изводът на съда по точка IV, Б.1. – Разходи за придобиване на МПС, за „Ауди“,
модел „Q7“, с ДК № Р 81 ****, че за финансовия анализ през изследвания период следва да
се отчете разликата от 2 260 лева между придобивната стойност и стойността при
отчуждаване на автомобила, е необоснован.
Погрешно е становището на съда за „непоследователност в позицията на ищеца
относно разпоредителната сделка с „Фолксваген Туран“. В хода на производството
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество е оспорила действителността на договора за покупко-продажба на посоченото
моторно превозно средство. Правилно не е кредитирано заключението на съдебно-
икономическата експертиза в частта за този автомобил – не може да се отрази в анализа
приход от продажбата на моторно превозно средство, каквато всъщност не е осъществена.
Изразено е несъгласие със заключението на съда, касаещо определяне на
„Приходи от продажба на МПС“ и „Разходи за придобиване на МПС“ – точка IV, Б.1.
Отчетена е сумата 300 лева като приход от продажбата на моторно преводно средство, а
съответно не е включен разход за придобиване на лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Фелиция“, с ДК № Р 45 **** (Договор от 27.08.2007 година – 2 320 лева), с прекратена
регистрация поради бракуване от 3.11.2010 година.
Съдът е приел, че не следва да се начисляват разходи за пътувания зад граница,
тъй като те са изчислени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина (в сила от 1.07.2004 година) и Заповед № 54/26.02.1996 година на Министъра на
финансите за определяне размерите на дневните и квартирни пари по Приложение № 1 към
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина – посочената наредба е
неприложима в случая. Изводът, че от страна на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не са доказани направените
4
разходи от ответниците е неправилен – последните са навели довод за неприложимост на
наредбата; не оспорват доказателствата за извършени пътувания в чужбина; смятат, че
разходите подлежат на изчисляване по данни на НСИ – културен отдих и свободно време,
но не представят доказателства в подкрепа на своята теза. Според представителите на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество през проверявания период ответниците са направили извънредни разходи за
пътувания в чужбина, които съобразно заключението на експерта възлизат на 28 994.44 лева.
Неправилно от разходите за 2013 година и 2014 година е изключена сумата
10 000 лева, представляваща лични вноски – заемни средства в „Олд трейд“ООД. От
направените от съда изчисления не е ясно какъв е бил нетният доход на проверяваното лице
за 2013 година, 2014 година.
При оценката на заключението, изготвено от икономист, е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Материалният закон е приложен неправилно.
Неправилни са изводите на съда, че внесените и постъпили суми по банкови
сметки на проверяваните лица от трети лица, изпратените и получените парични суми чрез
системи за парични разплащания, внесени на каса, внесени и върнати суми (вноски) от „Олд
трейд“ ООД, за които не се установяват законен произход и законно основание за
внасянето/постъпването им, стойността на придобитите и отчуждени през процесния период
моторни превозни средства, за чието придобиване не са установени законни източници на
средства, не подлежат на отнемане в полза на държавата не подлежат на отнемане в полза
на държавата поради недоказаност на наличността им към датата на депозиране на исковата
молба в съда. Неточно е тълкувана нормативната уредба на отнемането в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на тезата, че на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които
липсват (не са налични) към края на проверявания период, респективно към момента на
внасяне на исковата молба в съда; необходимо и достатъчно условие за това е единствено
установяване неизвършването впоследствие на конкретен разход. Налице са предпоставките
за отнемане в полза на държавата на имуществото, описано в исковата молба. Изтъкнати са
аргументи за необоснованост на извода на съда: „…Независимо от това, дори и да се приеме
обратното, няма как да бъде зачетено самото връщане, както е сторил ищеца в исковата
молба (възприемайки ги обаче като имущество, а не като приходи), без да се отчете
внасянето им, за което по делото има безспорни данни, приходни касови ордери и което на
практика не се оспорва от ищеца, доколкото се иска отнемането на част от тях след
връщането им в дружеството на ответника.“ В ревизионното производство не са
представени документи, доказващи произхода на внесените в дружеството парични
средства. На основание чл. 302 от ГПК следва да се приеме, че е налице задължителна сила
на решение по административен спор във връзка с влезлите в сила решения на Върховния
административен съд по издадените административни актове на НАП Варна (ревизионни
актове срещу ответниците).
5
Направено е искане да се отмени Решение № 260066/23.10.2020 година по гр. д.
№ 698/2018 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се
уважат предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество искове против Б. К. И. и М. А. И., в полза на
жалбоподателя да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, съответно
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат В.М. – процесуален представител на Б. К. И., М. А. И., с който се оспорват
съображенията на представителите на жалбоподателя.
Постъпило е писмено становище от Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество по доводите, изложени в отговора на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Б.
К. И., М. А. И. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 698/2018 година на Окръжен съд Русе е образувано
въз основа на предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество против Б. К. И., М. А. И. искове с посочено правно
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
Направено е искане съдът да отнеме в полза на държавата имущество на обща
стойност 930 112.39 лева от Б. К. И., М. А. И., а именно:
от Б. К. И., ЕГН ********** и М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 63, ал.
2, точка 2, във връзка с чл. 62 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество (отм.):
– лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № Р 77 ****, рама №
VSSZZZ6JZ9*******, двигател № BZG1*****, година на производство – 2008 година, дата
на първа регистрация – 28.05.2009 година, придобит от Б. К. И. с Договор от 29.11.2011
година, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 8 600 лева;
6
– лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № Р 26 ****, рама №
WVGZZZ1TZ5*******, двигател № BKD38****, дата на първа регистрация – 20.01.2005
година, придобит от Б. К. И. с Договор от 23.10.2013 година, с пазарна стойност към датата
на предявяване на иска 7 850 лева;
– лекотоварен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № Р 99 ****,
рама № WVGZZZ2KZ5X******, двигател № BKJ0*****, дата на първа регистрация –
12.01.2005 година, придобит от Б. К. И. с Договор от 19.03.2014 година, с пазарна стойност
към датата на предявяване на иска 7 750 лева;
от Б. К. И., ЕГН ********** на основание чл. 63, ал. 2, точка 1, във връзка с чл.
62 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.):
– сумата 635 400 лева, представляваща направени от лицето лични вноски,
върнати от търговско дружество „Олд трейд“ ООД;
– сумата 3 618,27 лева, получена от трети лица през 2011 година и 2012 година по
разплащателна сметка в евро IBAN BG 88CREX9260********** по системата за бързи
плащания „Юнистрийм“, открита в „Токуда банк“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 52 036.25 евро или 101 774.05 лева, внесена на каса през 2010 година,
2011 година и 2012 година по разплащателна сметка в евро IBAN BG
55FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 1 277.14 евро или 2 497.88 лева – прехвърлени суми от сметка IBAN BG
40FINV9150*********** по разплащателна сметка в лева IBAN BG
55FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 40 425.90 лева, внесена на каса в периода 2008 година – 2016 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 54FINV9150************, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– сумата 288.45 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева
IBAN BG 54FINV9150************, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр
Б. К. И.;
– сумата 25 755.40 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева
IBAN BG 40FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр
Б. К. И.;
– сумата 22 451 лева, внесена на каса в периода 2009 година – 2014 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 40FINV9150***********, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
7
от Б. К. И., ЕГН ********** и М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 72, във
връзка с чл. 63, ал. 2, точка 2, чл. 62 от Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество (отм.):
– сумата 52 000 лева – пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, рег. № Р 81 ****, рама № WAUZZZ4L**********,
двигател № BUG******, отчужден на 13.11.2013 година;
от М. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 63, ал. 2, точка 4, във връзка с чл.
62 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.):
– сумата 1 900 евро или 3 716.08 лева, получена от трети лица по разплащателна
сметка в евро IBAN BG 71FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“
АД, с титуляр М. А. И.;
– сумата 17 985.36 лева, внесена на каса в периода 2009 година – 2015 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 47FINV9150***********, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. А. И..
В исковата молба се излага, че производството за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобитото имущество е образувано с Решение № 432/4.07.2018 година на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество въз основа на постъпило в Уведомление с рег. № УВ-1414/6.10.2016 година от
Окръжна прокуратура Русе за привличане на Б. К. И. като обвиняем по досъдебно
производство № 1883/2010 година по описа на Окръжна прокуратура Русе за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, точка 2, предложение първо, точка 5, точка
6, точка 7, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Престъплението попада в предметния обхват на
чл. 22, ал. 1, точка 18 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (отм.).
Периодът на проверката е 10.10.2006 година – 10.10.2016 година. В исковата
молба са описани гражданското състояние на Б. К. И., придобитите от него дялове от
капитала на търговски дружества; придобити преди проверявания период и отчуждени през
време на същия моторни превозни средства; регистрирани на името на Б. К. И. и М. А. И.
автомобили през проверявания период; данъчно-осигурителна информация за
проверяваното лице и неговата съпруга; описани са извършените данъчни ревизии на
ответниците; посочена е информация за изплатени суми от Националния осигурителен
институт, банковите сметки на Б. К. И. и М. А. И., разрешените кредити; излагат се данни за
издръжката на семейството на проверяваното лице по години, осъществените от него,
съпругата му и детето Е. Б. И.. задгранични пътувания, заплатените публичноправни
задължения; притежаваните от Б. К. И. безналични ценни книжа. Направен е анализ по
години на доходите, приходите, източниците на финансиране, разходите на проверяваното
лице и неговото семейство, както и за проверявания период като цяло. Заключението на
8
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество е, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице
по смисъла на чл. 21, ал. 2, във връзка с § 1, точка 7 от Допълнителните разпоредби на
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.).
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат
В.М. – пълномощник на Б. К. И., М. А. И.., в който са развити съображения за
недопустимост на претенциите, нередовност на исковата молба, неоснователност на
исковете.
В съдебно заседание пред първостепенния съд и в писмена защита процесуалният
представител на ответниците е изложил доводи за недопустимост на исковете, както и за
тяхната неоснователност.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260066/23.10.2020 година по гр. д. № 698/2018 година на Окръжен
съд Русе е валидно и допустимо.
В § 5, ал. 2 – ДВ, бр. 1/2019 година, от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество е регламентирано, че неприключилите проверки и производства пред съда по
отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се
довършват по реда на този закон. Съобразно цитираната норма исковете са предявени по
реда на чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
С Постановление от 17.04.2015 година Б. К. И. е привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 1883/2010 година по описа на Окръжна прокуратура Русе за
извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, точка 2, предложение първо,
точки 5, 6, 7, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението, за което е привлечен като обвиняем Б. К. И., е посочено в чл.
108, ал. 1, точка 18 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
С Решение № 432/4.07.2018 година на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на
постъпило Уведомление с вх. рег. № УВ-1414/6.10.2016 година от Окръжна прокуратура
9
Русе за привличането на Б. К. И. като обвиняем по посоченото досъдебно производство.
Съобразно Решение № 830/12.10.2018 година на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са предявени искове
против Б. К. И., М. А. И. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност
930 112.39 лева.
Със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество при установено значително несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваното лице. Имуществото включва: личното
имущество на проверяваното лице; имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или
от лица във фактическо съжителство; имуществото на ненавършилите пълнолетие деца;
имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите
режим на имуществени отношения; имуществото на лицето, с което проверяваното лице е
във фактическо съжителство.
Периодът на проверката е 10.10.2006 година – 10.10.2016 година.
С оглед разпоредбата на чл. 269, изречение второ от ГПК относно обхвата на
дейността на въззивния съд настоящият състав обсъжда единствено фактите, за които са
направени оплаквания във въззивната жалба, но не и тези, за които липсват доводи в същата.
В мотивите на Решение № 13/13.10.2012 година по конституционно дело №
6/2012 година на Конституционния съд на Република България е посочено, че в
производството по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество (отм.) на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал
в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници (трудова дейност, частна предприемачество, наследяване, сделки и пр.),
направените през това време разходи и възникналите задължения. Разпоредбите на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
относно отнемането на незаконно придобито имущество са идентични по съдържание с тези
на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
поради което приетото от Конституционния съд на Република България е приложимо и при
действието на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
Съобразно § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
„значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
В чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
10
незаконно придобитото имущество е визирано, че по реда на този закон се отнема в полза на
държавата незаконно придобито имущество. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи
имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на
изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица.
Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на
релевантния период, не може да се отнема от него – при условие, че се намира у свързани
лица, подлежи на отнемане от тях. В случай, че в края на проверявания период лицето
притежава незаконно придобито имущество, но същото или част от него не е налично или е
отчуждено, подлежи на отнемане равностойността му към този момент. Не може да се
отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното
лице – такова, което не е негово притежание в края на релевантния период. Ответниците по
исковете не трябва да доказват, че равностойността на отчужденото през изследвания
период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичане на този
период. Възмездното отчуждаване на имущество през изследвания период е от значение при
наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при
по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност при
отчуждаването – доход. Заключение дали този приход е законен се прави след преценка за
наличието или липсата на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, точка 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. При претенция за отнемане на имущество от лица,
свързани с проверяваното лице при условията на съпружеска имуществена общност, техният
доход и други източници на финансиране се прибавят към дохода на проверяването лице.
При предявяване на иск против лица, свързани с проверяваното лице, които не са в режим на
съпружеска имуществена общност с него, техният доход след приспадане на средствата за
издръжка на семейството им се взема предвид отделно за придобитото от тях имущество за
съответния период. При установяване, че те са разполагали с достатъчно средства за
придобиване на имуществото за своя сметка, не може да се предполага, че придобитото е за
сметка на проверяваното лице. С оглед формирането на извод, че наличното в края на
изследвания период имущество е незаконно придобито, е необходимо неговата придобивна
стойност да превишава с повече от 150 000 лева (§ 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби
на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество) сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в
началото на изследвания период, и неговите доходи за същото време, след приспадане на
направените разходи за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство, като се
отчитат непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, други
факти и обстоятелства от значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на
неговото придобиване. Имуществото, извън посоченото, е законно придобито (в този смисъл
Решение № 97/18.05.2018 година по гр. д. № 3224/2017 година, IV г. о. на Върховен
касационен съд на Република България, приложимо и при действието на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с оглед
идентичното съдържание на нормите, касаещи отнемането на незаконно придобито
11
имущество, с тези по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество).
Пред въззивната инстанция не е наведено оплакване във връзка с извода на
първостепенния съд, че в началото на проверявания период – 10.10.2006 година, Б. К. И. е
притежавал:
– наличности по банкови сметки общо в размер на 396.79 лева;
– дворно място с площ 250 кв. м, находящо се в гр. Русе, ********;
– 1/4 от апартамент „А“, находящ се в гр. Русе, *********, ********, етаж 3;
– лек автомобил „Рено“, модел 12, рег. № Р 02 ****, придобит на 5.10.1995
година, спрян от движение на 1.10.2006 година;
– лек автомобил „Мерцедес“, модел „200Е“, рег. № Р 18 *****, придобит на
9.05.2000 година;
– лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Р 29 *****;
– 51 дяла със стойност 2 550 лева от капитала на „БС-ИЕ С“ ООД, ЕИК
*********, вписано въз основа на Решение № 3607/1.12.1994 година по фирмено дело №
2907/1994 година на Окръжен съд Русе;
– 50% от капитала, разпределен в 250 дяла по 10 лева – 2 500 лева на „Б&В“
ООД, ЕИК *********, вписано въз основа на Решение № 2785/2001 година по фирмено дело
№ 1098/2001 година на Окръжен съд Русе;
– 20 дяла по 100 лева – 2 000 лева – 40% от капитала на „Олд трейд“ ООД, ЕИК
*********, вписано въз основа на Решение № 1625/2005 година по фирмено дело №
650/2005 година на Окръжен съд Русе;
– 25 акции от емисията на „Албена Инвест-Холдинг“ АД ISIN BG **********.
Към същия момент (10.10.2006 година) М. А. И. е притежавала наличности по
банкови сметки в размер на 280 лева.
Липсват доводи във въззивната жалба и в отговора на същата относно
заключението на състава на Окръжен съд Русе за размера на доходите на Б. К. И. и М. А. И.
през проверявания период – общо 81 665.10 лева, от които:
доходи от трудови правоотношения:
– Б. К. И. – за 2015 година – 2 000 лева, за 2016 година – 4 905 лева;
12
– М. А. И.. – 71 524.88 лева;
доходи от изплатени суми от фирми:
– Б. К. И. – 17.57 лева;
суми, изплатени от Дирекция „Социално подпомагане“:
– М. А. И.. – 560 лева;
обезщетения, изплатени от Националния осигурителен институт:
– М. А. И.. – 2 657.65 лева.
Пред втората инстанция не са изтъкнати аргументи относно констатацията на
първостепенния съд, че приходите на Б. К. И. и М. А. И. през периода на проверката са
общо 4 638.27 лева, от които:
– начални салда по банковите сметки, налични към 10.10.2006 година – 676.79
лева;
– от продажба на дружествен дял – 2 500 лева;
– застрахователни обезщетения – 1 161.48 лева;
– от продажба на моторно превозно средство (лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „200Е“, с рег. № Р 18 ****, придобит преди проверявания период) – 300 лева. Във
въззивната жалба само е упоменато обстоятелството, че като приход от продажбата на лек
автомобил е отчетена сумата 300 лева, но липсват конкретни оплаквания относно
възприетата от първостепенния съд продажна цена (300 лева), посочена в Договора от
13.07.2010 година, тъй като от страна на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество не са ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението, че пазарната цена на моторното превозно средство е различна от посочената
в договора такава, както и същата да възлиза точно на 7 900 лева. С оглед на изложеното,
настоящият състав приема, че въпросът за размера на продажната цена на посочения лек
автомобил не е включен в предмета на въззивното производство.
Във въззивната жалба е изразено несъгласие с „упрека“ на първостепенния съд за
„непоследователност в позицията на ищеца относно разпоредителната сделка с „Фолксваген
Туран“, но представителите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество считат за правилно невключването на сумата 7 900
лева от продажбата на моторното превозно средство като приход на Б. К. И. и М. А. И. през
проверявания период. От мотивите на обжалваното решение е видно, че като приход на
ответниците от продажба на автомобил е отчетена единствено сумата 300 лева, а сумата
7 900 лева не е взета предвид при изчисленията.
13
От заключението на експерта Ж. Й. Т., чиито констатации съдът приема за
законосъобразни и обосновани, се установява, че обичайните разходи за издръжка на Б. К.
И. и М. А. И. по смисъла на § 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през
периода на проверката възлизат на 98 005 лева, който размер е възприет от решаващия
състав и за същия не са направени оплаквания пред въззивната инстанция. Не се спори, а и
от заключението на експерта Ж. Й. Т. е видно, че обичайните разходи на семейството на Б.
К. И. и М. А. И. през проверявания период, изчислени съобразно § 1, точка 9 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, са в размер на 98 005 лева. Вещото лице е използвало
показателя „Потребителски паричен разход средно на домакинство по групи разходи и
размер на домакинството“ по данни на Националния статистически институт.
Безспорно е, а и от заключението на вещото лице Ж. Й. Т. се установява, че
разходите за платени данъци на ответниците през периода на проверката са в размер на
3 723.99 лева.
Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че разходите за придобиване на моторни
превозни средства са общо в размер на 38 660 лева, от които: 13 200 лева за лек автомобил
„Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № 77 ****; 11 100 лева за лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Кади“, с рег. № Р 99 ****; 12 100 лева за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с
рег. № Р 26 ****; 2 260 лева за лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № Р 81 ****
(автомобилът е продаден на цена, по-ниска от тази, на която е придобит, поради което само
разликата между двете стойности – 2 260 лева, следва да се вземе предвид при финансовия
анализ за изследвания период като разход, без да се отчита отчуждаването му като приход
на ответниците, нито неговото придобиване да се съобразява като разход).
От заключението на експерта инж. Николай Георгиев Найденов, което съдът
приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че пазарната стойност на лек автомобил
„Ауди“, модел „Q7“, с рег. № Р 81 **** към датата на придобиване – 8.01.2013 година, е
48 160 лева, а към датата на неговото отчуждаване – 13.11.2013 година – 45 900 лева.
Възмездното отчуждаване на имущество през изследвания период е от значение
при наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването –
при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност при
отчуждаването – доход. Заключение дали този приход е законен се прави след преценка за
наличието или липсата на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, точка 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. В случая придобивната стойност на лек автомобил
„Ауди“, модел Q7, с рег. № Р 81 **** е по-висока от пазарната стойност на същия към
момента на неговото отчуждаване, поради което разликата между двете стойности – 2 260
лева, следва да се отчете като разход, както правилно е приел и първостепенният съд. Във
14
въззивната жалба се сочи, че този извод на състава на Окръжен съд Русе е необоснован, но
не се излагат конкретни съображения в подкрепа на тезата на представителите на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Безспорно е, че с Договор от 27.08.2007 година за сумата 2 320 лева на името на
М. А. И. е придобит лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № Р 45 ****,
рама № TMBEEF61*********, двигател № 3031632********, дата на първа регистрация –
4.02.2000 година, с прекратена регистрация поради бракуване от 3.11.2010 година. В
исковата молба се твърди, че към датата на закупуване на автомобила неговата пазарна
стойност е 7 500 лева; същият не подлежи на отнемане, тъй като правата на държавата са
погасени по давност. По делото не са събрани доказателства за твърдяната от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
пазарна стойност на посоченото моторно превозно средство към момента на неговото
придобиване. Във въззивната жалба се сочи, че първостепенният съд не е отчел разход за
закупуване на лекия автомобил в размер на 2 320 лева (сумата, визирана в договора). Съдът
смята, че сумата 2 320 лева – придобивна стойност съобразно договора за покупко-продажба
на моторното превозно средство, следва да се прибави към разходите на Б. К. И. и членовете
на неговото семейство през проверявания период.
Не е спорно, че Б. К. И. и детето му Е. Б. И.. са реализирали описаните в исковата
молба пътувания извън територията на Република България, за които са представени
доказателства. От данните по делото се установява, че преобладаващата част от излизанията
зад граница са за по един ден (до Румъния). Вещото лице Ж. Й. Т. е изчислило разходите за
пътувания в чужбина въз основа на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина общо в размер на 28 994.44 лева. С отговора на исковата молба е
направено възражение, че Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина е неприложима, тъй като няма данни проверяваното лице, респ. неговата дъщеря да
са били командировани от трето физическо или юридическо лице за изпълнение на
възложена задача в полза на командироващия.
Съдът намира, че Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина е неприложима при изчисляване на разходите за пътувания на Б. К. И. и неговата
дъщеря в чужбина, тъй като не се твърди, а и очевидно те не са лица, работещи по трудово
или служебно правоотношение. С посочената наредба се уреждат условията и редът за
командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в
чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица.
Няма данни и за трайно пребиваване на ответниците зад граница. С оглед
продължителността и естеството на осъществените пътувания зад граница, съдът смята, че
разходите за същите са включени в потребителските разходи за свободно време, културен
отдих и образувание по данни на Националния статистически институт за проверявания
период – представляват част от обичайните разходи за издръжка на Б. К. И. и членовете на
неговото семейство по смисъла на § 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за
15
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
възлизащи на 98 005 лева и не следва да се отчитат отново като част от разходите на
семейството на проверяваното лице. Въз основа на изложеното, съдът приема, че към
разходите, реализирани от Б. К. И. и членовете на неговото семейство, не подлежи на
прибавяне сумата 28 994.44 лева, представляваща разходи за задгранични пътувания,
изчислени на базата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Доводите на представителите на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, че през проверявания период ответниците
са направили извънредни разходи за пътувания в чужбина в размер на 28 994.44 лева са
неоснователни и недоказани.
Имуществото, което подлежи на отнемане по реда на Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, трябва да е налично в
края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него
лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на
релевантния период, не може да се отнема от него – при условие, че се намира у свързани
лица, подлежи на отнемане от тях, при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не
може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на
проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на релевантния период.
Внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, които не са налични по
тези сметки в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на държавата,
нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне на
размера на несъответствието по смисъла на § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (респ. § 1, точка 7 от Допълнителната разпоредба на Закона за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество – отм.). Тези суми само са „преминали“
през имуществото през проверявания период – били са разходвани, без да е доказано да са
вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество (при условие,
че са вложени за придобиването на такова имущество, то подлежи на отнемане или неговата
равностойност при отчуждаването му в предвидените от закона случаи и то само при
наличие на значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Не може да се
отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице – не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е
необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през проверявания период
имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период.
Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което не
се отнемат при липса на съответните парични значи.
Не се твърди и не се установява да са налични по банкови сметки следните суми:
– 3 618,27 лева, получена от трети лица през 2011 година и 2012 година по
разплащателна сметка в евро IBAN BG 88CREX9260********** по системата за бързи
16
плащания „Юнистрийм“, открита в „Токуда банк“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– 52 036.25 евро или 101 774.05 лева, внесена на каса през 2010 година, 2011
година и 2012 година по разплащателна сметка в евро IBAN BG 55FINV9150***********,
открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– 1 277.14 евро или 2 497.88 лева – прехвърлени суми от сметка IBAN BG
40FINV9150*********** по разплащателна сметка в лева IBAN BG
55FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– 40 425.90 лева, внесена на каса в периода 2008 година – 2016 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 54FINV9150************, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– 288.45 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева IBAN BG
54FINV9150************, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И.;
– 25 755.40 лева, получена от трети лица по разплащателна сметка в лева IBAN
BG 40FINV9150***********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К.
И.;
– 22 451 лева, внесена на каса в периода 2009 година – 2014 година по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 40FINV9150***********, открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр Б. К. И..
По разплащателна сметка в евро IBAN BG 71FINV9150***********, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. А. И. към 16.02.2017 година са налични
72.83 евро (142.44 лева), но не и претендираните за отнемане над тази сума – 1 827.17 евро
или 3 573.64 лева, получени от трети лица.
По разплащателна сметка в лева IBAN BG 47FINV9150***********, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. А. И. към 16.02.2017 година салдото е
отрицателно – (–) 1 711.53 лева – липсват претендираните за отнемане 17 985.36 лева,
внесени на каса през периода 2009 година – 2015 година.
Не се доказва по несъмнен начин посочените по-горе суми, неналични по
банковите сметки, да се намират в държане на Б. К. И., М. А. И. към момента на депозиране
на искавата молба в съда и понастоящем. Постъпилите суми по банкови сметки стават част
от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него такива – касае се за техни
вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи тези
вземания се погасяват и престават да са част от имуществото на проверяваното или
свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него
лица стават изтеглените суми в брой и вземанията при възникване на такива в резултат на
осъществените преводи. При условие, че същите са налице в края на проверявания период,
17
те формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на регламентираните в
закона предпоставки. В тежест на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество е да докаже какво имущество притежават
проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период. Ответниците
не носят тежестта да установяват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени
за придобиване на друго имущество или за погасяване на задължения, както и
потребяването, изоставянето, обезценката (в това число повреждане или изхабяване) на
придобитото имущество. При условие, че в края на изследвания период съответното лице
притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (с
изключение на случаите на кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма
вина) или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, се отнема неговата
равностойност към този момент. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово
определени вещи, поради което се отнемат при наличност съответните парични знаци.
Разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество за отнемане на паричната равностойност се отнасят за имущества,
оценими в пари – отнема се паричната равностойност на вещите при невъзможност за
отнемане на последните. Парите не могат да се заместят от самите себе си. Правилото е
приложимо в хипотезите, при които от имуществото на проверяваното лице не може да се
обособи отделна част, подлежаща на отнемане; в случаите, когато конкретното имущество е
налично към датата на предявяване на исковете, но не може да се отнеме поради
прехвърлянето му чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или
липсва в патримониума на проверяваното лице по причини, за които проверяваното лице
отговаря. При отсъствие на имуществото поради обстоятелства, които не могат да
ангажират отговорността на проверяваното лице, не може да се отнема паричната
равностойност на същото (в този смисъл Решение № 191/15.02.2021 година по гр. д. №
4768/2019 година, IV г. о.).
С исковата молба се претендира да се отнеме от Б. К. И. сумата 635 400 лева –
направени лични вноски, върнати от „Олд трейд“ ООД. В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че сумата 584 000 лева, внесена в касата на „Олд трейд“ ООД през
2007 година и 2008 година от Б. К. И., не подлежи на отнемане – на основание чл. 73 от
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество (отм.)
правата на държавата са погасени по давност. Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че
преимуществената част от предоставените от Б. К. И. в качеството му на съдружник заемни
средства на „Олд трейд“ ООД, които не стават част от капитала на дружеството, са му
върнати с изключение на внесените 10 000 лева през 2013 година и 2014 година –
последните са признати като внесени/възстановени в счетоводството на дружеството в хода
на ревизионното производство и не са нито приходи, нито разходи по смисъла на § 1, точки
4 и 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество (отм.) и не следва да се вземат предвид при финансовия
анализ. Същевременно не може да се зачете единствено връщането на съответните суми, без
18
да се вземе предвид и тяхното внасяне, за което са представени доказателства. Във
въззивната жалба са наведени оплаквания против изключването от разходите за 2013 година
и 2014 година на сумата 10 000 лева – лични вноски – заемни средства в „Олд трейд“ ООД –
касае се за незаконно придобито имущество. Основната предпоставка за отнемането е
установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и
в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е същата. Отнемането
може да се осъществи в хипотезата, при която имуществото в края на проверявания период
се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и увеличението надхвърля
посочения в § 1, точка 7 от Допълнителната разпоредба на Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество (отм.), съответно в § 1, точка 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество размер. Въпросът дали съответният доход има законен
характер подлежи на изследване едва след доказване на превишението. Отговорът на този
въпрос се преценява с оглед установените факти във всеки отделен случай като се отчита
основанието за получаване на съответния доход. Самото основание за придобиване на
дохода може да е засегнато от порок, обуславящ неговата нищожност, унищожаемост,
относителна недействителност или висяща недействителност. В тези случаи получаването
на дохода не е лишено от основание с оглед на целите на Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото имущество (отм.), респ. Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, когато порокът на
основанието не се дължи на забранени от закона действия на лицето или не е от такова
естество, че всяко едно лице да може да се позове на него (в този смисъл Решение №
191/15.02.2021 година по гр. д. № 4768/2019 година, IV г. о.).
В исковата молба не е уточнено дали претендираната за отнемане сума 635 400
лева, представляваща направени от лицето лични вноски, върнати от търговско дружество
„Олд трейд“ ООД, е налична. По изложените по-горе съображения, настоящият състав
смята, че не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през
имуществото на проверяваното лице, но неналични към датата на предявяване на иска, тъй
като в закона не е регламентирата такава възможност. Тези суми не са релевантни при
формирането на заключение за наличие на значително несъответствие. Паричните средства,
които са изразходвани и не са налични при неустановено трансформиране на същите в
реални активи или наличието им по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143,
чл. 144, чл. 145, чл. 146 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, респ. в тяхно държане, не попадат в предметния обхват
на закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да се третират като
преминали през патримониума на проверяваното лице. Не може да се отнеме
равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице – не
е в негово притежание в края на изследвания период – не е необходимо да се доказва, че
равностойността на отчужденото през проверявания период имущество е вложена в
придобиването на друго имущество до изтичането на този период. На отнемане по
19
гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва
да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или
свързаните с него лица. От събраните по делото доказателства не може да са направи извод,
че сумата 635 400 лева е внесена по банкова сметка на Б. К. И., М. А. И. и е налична към
момента на предявяване на исковете или се намира в тяхно държане.
В края на проверявания период – 10.10.2016 година, Б. К. И. притежава:
– дворно място с площ 250 кв. м на улица ******** в град Русе (придобито преди
началото на изследвания период);
– 1/4 от апартамент „А“, находящ се в гр. Русе, *********, в „********“, етаж 3
(придобито преди началото на изследвания период);
– 20 дяла по 100 лева – 2 000 лева – 40% от капитала на „Олд трейд“ ООД, ЕИК
*********, вписано въз основа на Решение № 1625/2005 година по фирмено дело №
650/2005 година на Окръжен съд Русе (придобито преди началото на изследвания период);
– 25 акции от емисията на „Албена Инвест–Холдинг“ АД ISIN BG **********
(придобито преди началото на изследвания период);
– лек автомобил „Рено“, модел 12, с рег. № Р 02 ****, придобит на 5.10.1995
година, спрян от движение на 1.10.2006 година;
– лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Р 29 *****;
– лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № Р 77 ****, придобит на
29.11.2011 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 280 лева;
– лек автомобил „Фолксваген“, марка „Кади“, с рег. № Р 99 ****, придобит на
19.03.2014 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 150 лева;
– лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № Р 26 ****, придобит на
23.10.2013 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 470 лева.
Имуществото, което подлежи на отнемане по реда на Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, трябва да е налично в
края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него
лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяването лице в края на
релевантния период, не може да се отнема от него – при условие, че се намира у свързани
лица, подлежи на отнемане от тях при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не
може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на
проверяваното лице – такова, което не е негово притежание в края на изследвания период.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане и
20
данните по делото наличното в края на изследвания период имущество, за което се твърди,
че е незаконно придобито и се претендира отнемането му е:
– лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № Р 77 ****, придобит на
29.11.2011 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 280 лева;
– лек автомобил „Фолксваген“, марка „Кади“, с рег. № Р 99 ****, придобит на
19.03.2014 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 150 лева;
– лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № Р 26 ****, придобит на
23.10.2013 година, с пазарна стойност към 17.10.2018 година – 7 470 лева;
– по разплащателна сметка в евро IBAN BG 71FINV9150***********, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. А. И. към 16.02.2017 година са налични
72.83 евро (142.44 лева).
Общата стойност на описаното имущество към момента на предявяване на
исковете е 22 042.44 лева (при изчисляването е взета предвид наличната сума по банковата
сметка на М. А. И.). Не се претендира отнемане на сумата 8 028.25 лева, налична по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 56FINV9150*********** (лист 826 – лист 851),
открита на 28.03.2006 година (преди проверявания период), с титуляр М. А. И., поради
което същата не е отчетена при изчисляване на общата стойност на имуществото, налично в
края на проверявания период. Пазарната стойност на посочените моторни превозни средства
към 17.10.2018 година е определена от експерта инж. Николай Георгиев Найденов.
По изложените съображения, съдът намира, че стойността на имуществото, което
не е налично в края на изследвания период (преминали суми през банкови сметки,
включително внесени от трети лица; предоставена сума в заем на „Олд Трейд“ ООД,
върната на проверяваното лице) не следва да се отчита при изчисляване на общата стойност
на наличното в края на изследвания период имущество с оглед формиране на заключение за
наличие или липса на „значително несъответствие” по смисъла на §1, точка 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество.
Основна предпоставка за отнемането е установяването дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания
период е налице разлика и в каква посока е същата. Отнемането може да се осъществи при
условие, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в
началото на периода и увеличението надхвърля посочения в § 1, точка 3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (съответно в § 1, точка 7 от Допълнителната разпоредба на Закона
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – отм.) размер.
Въпросът дали съответният доход има законен характер подлежи на изследване едва след
21
установяване на такова превишение.
Липсват данни за общата стойност на притежаваното от Б. К. И., М. А. И. в
началото на проверявания период имущество, но с оглед придобитите имущества през
изследвания период не може да се формира извод, че към края на периода ответниците
притежават имущество, чиято стойност да е над 150 000 лева, което да може да е предмет на
отнемане по предявените искове по реда на чл. 153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
В § 1, точка 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е визирано, че „нетни
доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му. Съгласно § 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
„обичайни разходи“ са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му
съобразно данните на Националния статистически институт.
Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния
субект, а разход – всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум,
независимо от това дали приходът е свързан с разходи или разходът – с приходи, и дали в
резултат на приходите и разходите патримониумът на съответното лице се увеличава или
намалява (налице е обедняване или обогатяване). Приходите и разходите са факти, които
сами по себе си нямат правно значение – последното може да се оцени само във връзка с
други установени факти.
Доходите, приходите и източниците на финансиране на Б. К. И., М. А. И. през
проверявания период са общо в размер на 86 303.37 лева, а обичайните и извънредни
разходи – 142 708.99 лева. Следователно не се установява Б. К. И., М. А. И.. да са имали
през проверявания период „нетни доходи” по смисъла на § 1, точка 8 от Допълнителните
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество – разходите надвишават доходите, приходите и източниците на
финансиране с 56 405.62 лева.
Стойността към момента на предявяване на исковете на наличното в края на
изследвания период имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито и се
претендира отнемането му, е 22 042.44 лева. Разходите на проверяваното лице и неговото
семейство надвишават доходите, приходите и източниците на финансиране през
проверявания период с 56 405.62 лева – липсват „нетни доходи”. Не е доказано „значително
несъответствие” по смисъла на § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (респ.
в § 1, точка 7 от Допълнителната разпоредба на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество – отм.) – размер на несъответствие между имуществото и
22
нетния доход, което да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. Наличното в
края на изследвания период имущество не надвишава със 150 000 лева нетния доход (не се
установява ответниците да са имали „нетни доходи” по смисъла на § 1, точка 8 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество) на проверяваното лице и съпругата му за целия период
на изследване.
Същевременно на отнемане по реда на Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество подлежат парични средства, които са
налични – такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и
неизразходвани средства), държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на
които е титуляр, и са съществуват останалите условия на закона за тяхното отнемане. В
хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на
ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други
подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на
проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е
налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са
изрично посочени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество. Относно паричните суми като част от имуществото на
проверяваното лице, членовете на семейството му е неприложима разпоредбата на чл. 151
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. Не може да се претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата
сметка на лицето; дадени в заем и върнати суми, неналични към датата на завеждане на иска
за тяхното отнемане. Тежестта на доказване на факта, че съответните суми са налични, е на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество.
От изложеното е видно, че с оглед установяването на „значително
несъответствие” по смисъла на § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е без
значение какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през
изследвания период, след като те не са налични в края на същия. Преминаването на тези
активи през патримониума на ответниците има значение само доколкото някои от тях са
налични в края на релевантния период – ответниците са се обогатили единствено с това,
което притежават в края на проверявания период. На отнемане по гражданскоправен ред
подлежи имущество, а не приходи или доходи. Подлежи на установяване наличието или
липсата на „значително несъответствие” между имуществото и нетните доходи на
проверяваното лице за целия изследван период, а не през отделните години от последния.
Първостепенният съд е указал на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, че носи тежестта да докаже: наличието
на „значително несъответствие” по смисъла на чл. 107, ал. 2, във връзка с § 1, точка 3 от
23
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, което не е сторено. Съставът на Окръжен съд Русе не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при оценка на заключението,
изготвено от експерта Ж. Й. Т.. Първостепенният съд е преценил поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и е ползвал заключението на вещото лице като база при
формиране на своите изводи.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество против Б. К. И., М. А. И. по реда на чл. 153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество искове за отнемане на
имущество на обща стойност 930 112.39 лева (921 721.39 лева съобразно обжалваното
решение), подробно описано по-горе, са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260066/23.10.2020 година по гр. д. № 698/2018 година на Окръжен съд Русе
е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени оплаквания,
които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество следва
да бъде осъдена да заплати на адвокат В.С. М. сумата 24 158.70 лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство с включен данък върху
добавената стойност, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260066/23.10.2020 година по гр. д. № 698/2018
година на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с адрес за призоваване:
гр. Русе, ул. „Пирот“ 24, ет. 2, да заплати на адвокат В.С. М., с адрес: гр. Русе, ***********,
сумата 24 158.70 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство с включен данък върху добавената стойност, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
24
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25