№ 31
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000175 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 82/29.05.2018 г. по т.д. № 98/2017 г. Окръжен съд
Габрово е отхвърлил молбата на И. Г. Д. - П. срещу „Мира-Ел“ ООД, с която
се иска на основание чл. 625 ТЗ да се обяви дружеството в
неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност, като
неоснователна.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. Д. - П., в
която са наведени доводи за неговата неправилност. Излагат се съображения
за допуснати процесуални нарушения относно правото на участие на
жалбоподателката – ищца в процеса, поради което делото е останало
непопълнено с доказателства, довели до неправилен краен извод. Оспорва се
изводът на съда, че сделката – договор за консултантска услуга, въз основа на
която ищцата се легитимира като кредитор на дружеството, няма търговски
характер. Не е изследвано икономическото съС.ие на дружеството, тъй като
жалбоподателката твърди, че цялото налично движимо и недвижимо
1
имущество на ответника било продадено за непогасени задължения.
Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, и делото се върне на друг съдебен
състав, евентуално да се съберат поисканите доказателства във въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна заема становище
за неоснователност на депозираната жалба, като излага съображения, че
сочените процесуални нарушения не са допуснати, и се споделя изводът на
съда, че договорът за консултантска услуга е гражданска, а не търговска
сделка.
С Решение № 220/12.08.2019 г. по в.т.д. № 238/2018 г. на ВТАС е
потвърдено Решение № 82/29.05.2018 г. по т.д. № 98/2017 г.
С Решение № 96/06.07.2022 г. по т.д. № 2738/2019 г. на ВКС е
отменено Решение № 220/12.08.2019 г. по в.т.д. № 238/2018 г. на ВТАС и
делото е върнато за повторно разглеждане. Прието е, че на молителката
следва да се признае активна легитимация за подаване на молба за открИ.е на
производство по несъстоятелност и на двете поддържани основания –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като делото е върнато за ново
изследване на действителното финансово – икономическо съС.ие на
дружеството.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка
въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което
следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.
2
1 ГПК.
Пред Окръжен съд Габрово на 15.11.2017 г. е предявена молба от И.
Г. Д. - П. за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Мира Ел“ ООД,
като се обяви неговата неплатежоспособност/свръхзадълженост, да се
определи начална дата, да се открие производство по несъстоятелност, като
едновременно с това длъжникът да се обяви в несъстоятелност, да се
прекратят правомощията на органите на управление на дружеството и се
наложи обща възбрана и запор на имуществото на длъжника. В молбата са
изложени обстоятелства, че И. Д. – П. е кредитор на „Мира Ел“ ООД въз
основа на сключен договор за консултантска услуга от 07.07.2009 г. По силата
на този договор „Мира Ел“ ООД като възложител възлага, а ищцата като
изпълнител приема да извърши за възложителя, срещу възнаграждение,
следното, необходимо за кандидатстване на възложителя по Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.: Предоставяне на
информация и консултиране за източници на инвестиционно кредитиране, и
изготвяне на инвестиционен проект за кандидатстване за безвъзмездна
финансова помощ по ПРСР 2007 – 2013 г. – бизнес план – с име на проекта
„Руслова МВЕЦ „Душево“, с. Душево, общ. Севлиево. Договорено е
възнаграждение от 27400 лв., от които 1400 лв. – платими авансово до
представяне на проекта в ДФ „Земеделие“ – Областна разплащателна агенция,
и останалата сума от 26000 лв. – до 10 календарни дни след получаване на
окончателното плащане по договора, подписан между ДФ „Земеделие“ и
„Мира Ел“ ООД. Авансовата сума е платена с разходен касов ордер от
01.09.2009 г. С приемо-предавателен протокол от 15.08.2009 г. ищцата
предала на дружеството изготвения инвестиционен проект за кандидатстване
за безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2007 – 2013 г. и същият бил
представен на 08.09.2009 г. в Министерство на земеделието и храните,
Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция ДФЗ – гр. Габрово. До
настоящия момент „Мира Ел“ ООД не е изпълнило задължението си към
ищцата за заплащане на останалата част от дълга в размер на 26000 лв. и
неустойка за забава. Дружеството не погасява задълженията си и към
останалите кредитори, а имуществото му не е достатъчно, посредством
неговото осребряване да погаси паричните задължения, за които отговаря.
Общият размер на пасивите възлиза над 1800000 лв., като за обезпечаване на
вземания на кредитори цялото търговско предприятие на дружеството е
3
заложено и по отношение на него е насочено принудително изпълнение от
частен съдебен изпълнител. Дружеството е започнало да увеличава
стойността на активите си от 2011 г. насетне, но само чрез заемни средства,
като лихвите по същите са генерирали непосилни за покрИ.е загуби, което
сочи, че дружеството е изпаднало в свръхзадлъжнялост, като се отчита
значителен ръст на задълженията. Оспорва се отразяването на активите и
пасивите във финансовите отчети като некоректно.
Ответникът „Мира Ел“ ООД оспорва молбата. Счита, че договорът
за консултантска услуга е граждански договор, представените договор и
протокол от 15.08.2009 г. са антидатирани, неавтентични, в дружеството няма
осчетоводени записвания за задължения към И. Д. – П.. Оспорва се
валидността на клаузата за неустойка по договора, като евентуално се
позовава на давност по отношение на това вземане. Дружеството няма
задължения към държавата, към доставчици или кредитори.
С обжалваното решение е прието, че договорът за консултантска
услуга е граждански договор, поради което ищцата не е легитимирана да
предяви настоящия иск. Освен това, молбата за установяване съС.ието на
неплатежоспособност се явява и недоказана. По тези съображения молбата за
открИ.е на производство по несъстоятелност е отхвърлена.
При така изложените обстоятелства и становища на страните, и
предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната
фактическа обстановка: Между „Мира Ел“ ООД и И. Г. Д. - П. е сключен
договор за консултантска услуга от 07.07.2009 г., по силата на който „Мира
Ел“ ООД възлага, а И. Д. – П. като консултант приема да извърши за
възложителя срещу възнаграждение следното, необходимо за кандидатстване
на възложителя по Програма за развитие на селските райони за периода 2007
– 2013 г.: предоставяне на информация и консултиране за източници на
инвестиционно кредитиране, изготвяне на инвестиционен проект за
кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2007 – 2013 г. –
бизнес план, с име на проекта „Руслова МВЕЦ „Душево“ с. Душево, общ.
Севлиево. Уговореното възнаграждение, дължимо на изпълнителя, е 27400
лв., от които 1400 лв. – авансово плащане до представяне на проекта в ДФ
„Земеделие“ – Областна разплащателна агенция и останалата сума от 26000
лв. – до 10 календарни дни след получаване на окончателното плащане по
4
договора, подписан между ДФ „Земеделие“ и „Мира Ел“ ООД. Видно от
приемо – предавателен протокол от 15.08.2009 г. И. Д. – П. е предала
изпълнената работа, приета без забележки от възложителя. С разходен касов
ордер от 01.09.2009 г. на И. Д. е заплатена сумата от 1400 лв. – аванс по
договор от 07.07.2009 г. От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно икономическа експертиза по в.т.д. № 238/2018 г. на ВТАС е видно, че
във връзка с изплатената авансова сума е взета счетоводна операция дебит
сметка 601 Разходи за външни услуги на кредит сметка 500 Каса лева в
размер на 1400 лв. и дебит сметка 613 Разходи за придобИ.е на ДМА на
кредит сметка 601 Разходи за външни услуги в размер на 1400 лв. Взетата
операция отразява отчитане на разходи, класифицирани като „разходи за
външни услуги“, заплатени в брой и отнесени в „Разходи за придобИ.е на
ДМА“. На 24.08.2011 г. между ДФ „Земеделие“ и „Мира Ел“ ООД е сключен
договор № 07/312/00984/24.08.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, представляваща 67 % от одобрените и реално извършени
разходи от ползвателя, свързани с осъществяването на проект № 07/312/00984
от 08.09.2009 г. Последното плащане по програмата от ДФ „Земеделие“ е на
08.10.2013 г. в размер на 195465,46 лв. /констатациите на двете изготвени
съдебно-икономически експертизи и извлечение от банкова сметка на
ответника от „Банка ДСК“/.
На 11.04.2012 г. между „ Омега Сървис“ ЕООД, като заемодател, и
„Мира Ел“ ООД, като заемополучател, е сключен договор за заем, по силата
на който заемодателят се задължава да предаде в заем на заемополучателя
сумата от 340000 евро, със срок на връщане до 31.08.2016 г., които средства
да се използват за изграждането, закупуването на ДМА, НДМА, машини и
съоръжения, МПС и други активи, свързани с пускането в експлоатация,
функционирането, поддържането и обслужването на „Малка
водноелектрическа централа“ с. Душево. Уговорена е възнаградителна лихва
от 10,5 % годишно за периода, считано от датата на първото предоставяне на
средства по заема. За обезпечаване на договора за заем е сключен договор за
особен залог на търговско предприятие от 19.11.2015 г.
На 01.09.2016 г. между „Омега Сървис“ ЕООД и „Мира Ел“ ООД е
подписано споразумение, съгласно което към датата на сключването му
5
„Мира Ел“ ООД дължи по горния договор за заем лихва в размер на 56422,63
евро, чийто падеж се отлага до 15.09.2016 г.
За вземанията по договора за заем и споразумението кредиторът
„Омега Сървис“ ЕООД се е снабдил с изпълнителни листи, както следва:
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 874/2016 г. на РС Севлиево за сумата от
340000 евро, дължими на „Омега Сървис“ ЕООД по договор за заем от
11.04.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 09.09.2016 г. до
окончателното изплащане; изпълнителен лист от 17.09.2016 г. по ч.гр.д. №
899/2016 г. на РС Севлиево за сумата от 56422,63 евро, дължима на същия
кредитор, ведно със законна лихва, считано от 16.09.2016 г. до окончателното
изплащане. По изпълнителните листи са присъдени и разноски.
С договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2016 г. „Омега
Сървис“ ЕООД прехвърля на „Проксима Сървис“ ЕООД цялото свое парично
вземане към „Мира Ел“ ООД в размер на 790842 лв., за което са издадени
посочените изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела
съответно № 1005/2016 г. и 1046/2016 г. на ЧСИ Звезделина Василева.
На 10.09.2012 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД, като заемодател,
и „Мира Ел“ ООД, като заемополучател, е сключен договор за заем, по силата
на който заемодателят се задължава да предаде в заем на заемополучателя
сумата от 310000 евро, със срок на връщане до 31.08.2016 г., които средства
да се използват за изграждането, закупуването на ДМА, НДМА, машини и
съоръжения, МПС и други активи, свързани с пускането в експлоатация,
функционирането, поддържането и обслужването на „Малка
водноелектрическа централа“ с. Душево. Уговорена е възнаградителна лихва
от 10,5 % годишно за периода, считано от датата на първото предоставяне на
средства по заема. За обезпечаване на договора за заем е сключен договор за
особен залог на търговско предприятие от 19.11.2015 г.
На 01.09.2016 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД и „Мира Ел“ ООД
е подписано споразумение, съгласно което към датата на сключването му
„Мира Ел“ ООД дължи по горния договор за заем лихва в размер на 30833,36
евро, чийто падеж се отлага до 15.09.2016 г.
За вземанията по договора за заем и споразумението кредиторът
„Проксима Сървис“ ЕООД се е снабдил с изпълнителни листи, както следва:
6
изпълнителен лист от 01.09.2016 г. по ч.гр.д. № 863/2016 г. на РС Севлиево за
сумата от 310000 евро, дължима на „Проксима Сървис“ ЕООД по договора за
заем от 10.09.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 01.09.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането; изпълнителен лист от 17.09.2016 г.
по ч.гр.д. № 900/2016 г. за сумата, дължима на същия кредитор, в размер на
30833,36 евро – по споразумение от 01.09.2016 г., ведно със законна лихва,
считано от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане. По изпълнителните
листи са присъдени и разноски.
От постановление за възлагане от 22.11.2016 г., влязло в сила на
30.11.2016 г., и протокол за разпределение от 16.11.2016 г. по изп.д. №
1002/2016 г. на ЧСИ Звезделина Василева е видно, че за купувач на
недвижимия имот и движимите вещи на длъжника „Мира Ел“ ООД е обявен
взискателя и заложен кредитор „Проксима Сървис“ ЕООД, като имотът и
вещите са му възложени вместо плащане. Изпълнителното дело е прекратено
на 04.04.2018 г.
На 25.09.2017 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД и „Мира Ел“ ООД
е сключено споразумение, по силата на което страните се съгласяват, че
„Мира Ел“ ООД дължи на „Проксима Сървис“ ЕООД сумата от 569210,72 лв.,
формирана от първоначално задължение по договор за заем от 10.09.2012 г.,
лихви и разноски по изп.д. № 1002/2016 г. на ЧСИ Звезделина Василева и
договор за цесия от 07.11.2016 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД и „Омега
Сървис“ ЕООД, която сума следва да бъде заплатена в срок до 31.12.2018 г.
Със споразумение от 07.12.2018 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД
и „Мира Ел“ ООД падежът за заплащане на дължимата сума от 569210,72 лв.
е отложен в срок до 30.12.2020 г.
Със споразумение от 17.07.2022 г. между „Проксима Сървис“ ЕООД
и „Мира Ел“ ООД падежът за заплащане на дължимата сума от 569210,72 лв.
е отложен в срок до 30.12.2023 г.
Пред въззивния съд са изготвени съдебно икономически експертизи,
които проследяват финансовото съС.ие на дружеството за периода от
31.12.2012 г. до 31.01.2023 г., като извършват анализ на активите и пасивите
на дружеството, съответно изчисления за коефициентите за ликвидност само
на база изискуеми задължения за съответния период.
Нетекущите дълготрайни материални активи, в които се включват
7
сгради, машини, производствено оборудване и апаратура, установими от
балансите на дружеството за проследяваните години са съответно: 1302 х.лв.
за 2012 г., 1510 х.лв. за 2013 г., 1528 х.лв. за 2014 г., 1540 х.лв. за 2015 г. и
след 2016 г. – 0 лв.
Текущите активи, включващи материални запаси, търговски и други
вземания и парични средства са, както следва: 164 х.лв. за 2012 г., 22 х.лв. за
2013 г., 74 х.лв. за 2014 г., 25 х.лв. за 2015 г., 3 х.лв. за 2016 г., 0 лв. за 2017 г.,
6 х.лв. за 2018 г., 5 х.лв. за 2019 г., 4 х.лв. за 2020 г., 4 х.лв. за 2021 г., 63 х.лв.
за 2022 г. и 53 х.лв. към 31.01.2023 г. До 2015 г. относителният дял на
вземанията в текущите активи е около 65 %, като вещото лице ги е
анализирало по отделно и е констатирало, че всички вземания са текущи и
бързо събираеми. Вземанията след 2018 г. се формират от вземане по
изпълнително дело № 589/2018 г. /за което е приложен изпълнителен лист и
молба за образуването му/ и блокирани парични средства от 3 х.лв.
Общо активи, както следва: за 2012 г. – 1467 х.лв., за 2013 г. – 1532
х.лв., за 2014 г. – 1602 х.лв., за 2015 г. – 1565 х.лв., за 2016 г. – 3 х.лв., за 2017
г. – 3 х.лв., за 2018 г. – 6 х.лв., за 2019 г. – 5 х.лв., за 2020 г. – 4 х.лв., за 2021 г.
– 4 х.лв., за 2022 г. – 63 х.лв., към 31.01.2023 г. – 53 х.лв.
Активите за 2022 г. и 2023 г. са формирани от налични парични
средства по банкова сметка, съгласно приложени банкови извлечения.
Паричните средства са постъпили по силата на два договора, сключени от
„Мира Ел“ ООД – от 01.11.2022 г. с възложител „Еко Инвест 2008“ ЕООД и
от 08.12.2022 г. с възложител „Ар Ви Си Проджект Консълтинг“ ЕООД.
Договорите са с предмет на дейност изработване на уеб сайт и абонаментно
техническо обслужване. За изпълнението по тях са издавани фактури от
ответното дружество, постъпили са плащания в разплащателната сметка на
ответника – на 06.12.2022 г., на 16.12.2022 г. и на 19.12.2022 г. Назначени са
две лица по трудов договор, съобразно справка от НАП, за което са
начислени разходи за трудови възнаграждения и социално осигуряване.
Възнагражденията по трудовите правоотношения са преведени по банков път,
преведени са сумите за социално осигуряване. Закупено е
мултифункционално устройство на стойност 456 лв. по фактура от 14.12.2022
г., заведено в счетоводството на фирмата. Подадена е справка декларация по
ДДС, фактурите са включени в дневника за продажбите, задължението към
8
НАП за ДДС е платено на 04.01.2023 г.
Направен е анализ на пасива по годишните счетоводни баланси.
Записаният капитал е 105 х.лв. Собственият капитал бележи тенденция към
намаляване, тъй като от 2014 г. дружеството генерира загуби, които се
натрупват до -72 х.лв. през 2017 г., запазена до 2022 г., тъй като дружеството
не упражнява дейност от 2017 г. до 25.11.2022 г. От 2016 г. собственият
капитал е в размер на 33 х.лв., което е с 68,57 % намаление в сравнение с 2012
г.
Вещото лице е анализирало задълженията на предприятието. Извън
задължението към ищцата в размер на 26000 лв., задълженията към
доставчици са текущи, няма просрочени задължения. Относителния дял на
задълженията към доставчици спрямо общите задължения е между 1 % и 5 %.
Най-голям е относителният дял на задълженията към доставчици по
търговски кредити спрямо общите задължения /между 98,54 % за 2012 г. и
94,83 % след 2016 г./. Вещото лице е анализирало общо задълженията, както
и тяхната изискуемост. Задължението към ищцата е отразено като изискуемо
от 2013 г., отразени са задължения към подотчетни лица от 5200 лв., както и
задължение към „Проксима Сървис“ ЕООД в размер на 569210,72 лв. Общо
задълженията възлизат, както следва: за 2012 г. – 1168 х.лв., за 2013 г. – 1472
х.лв., за 2014 г. – 1530 х.лв., за 2015 г. – 1531 х.лв., за 2016 г. – 600 х.лв., до
2021 г. – по 600 х.лв., за 2022 г. – 610 х.лв., към 31.01.2023 г. – 600 х.лв.
Отчитайки обслужването на задълженията спрямо настъпването на тяхната
изискуемост, вещото лице констатира, че задълженията се обслужват в
сроковете, в които е договорено /задълженията към „Далия“ ЕАД, към „Хера“
и към Ганка Митева Христова са изплатени в срок, задължението към
„Проксима Сървис“ ЕООД не е падежирало и не се явява просрочено/.
Дружеството няма задължения към бюджета. В обобщения на анализа на
задълженията, освен задължението към ищцата в размер на 26000 лв., което е
просрочено, всички други задължения се явяват дългосрочни и неизискуеми.
Вещото лице е направило анализ на паричните потоци на „Мира Ел“
ООД, като констатира, че през периода 2012 г. – 25.11.2022 г. само през 2013
г. е генериран отрицателен нетен паричен поток, през останалите години
ответникът е генерирал положителен паричен поток от оперативна дейност,
което показва, че генерираните потоци са достатъчни за покрИ.е на
9
плащанията за оперативна дейност на предприятието. От 2017 г. няма
генериран паричен поток от оперативна дейност. През 2012 г. значителна част
от паричния поток на дружеството е насочен за инвестиции, а именно за
придобИ.е на ДМА. По тази причина само през 2012 г. има генериран
отрицателен нетен паричен поток от инвестиционна дейност, през следващите
години няма генерирани плащания и постъпления. Нетния паричен поток от
финансова дейност през 2012 г. и през 2013 г. е положителна величина, т.е. в
предприятието са постъпили повече суми от външно финансиране, отколкото
са платени. През 2014 г., 2015 г. и 2016 г. нетния паричен поток от финансова
дейност е отрицателна величина, тъй като предприятието започва да изплаща
получените заеми. След 2017 г. няма генериран паричен поток от финансова
дейност. От 2016 г., след продажбата на активите до 25.11.2022 г. наличните
парични средства са само 3 х.лв. – блокирана сума в полза на „Енерго Про“.
При отчитане на дълга към ищцата и доказаните изискуеми
вземания, коефициентите са изчислени, както следва:
- коефициент на обща ликвидност към 2012 г. – 0, към 2013 г. –
0,8461, към 2014 г. – 2,8461, към 2015 г. – 0,9615, към 2016 г. – 0,1154, към
2017 г. – 0,1154, към 2018 г. – 0,2307, към 2019 г. – 0,1923, към 2020 г. –
0,1538, към 2021 г. – 0,1538, към 2022 г. – 2,4231, към 31.01.2023 г. – 2,0385;
- коефициент на бърза ликвидност – към 2012 г. – 0, към 2013 г. –
0,6538, към 2014 г. – 2,6538, към 2015 г. – 0,9615, към 2016 г. – 0,1154, към
2017 г. – 0,1154, към 2018 г. – 0,2307, към 2019 г. – 0,1923, към 2020 г. –
0,1538, към 2021 г. – 0,1538, към 2022 г. – 2,4231, към 31.01.2023 г. – 2,0385;
- коефициент на незабавна ликвидност - към 2012 г. – 0, към 2013 г.
– 0,6538, към 2014 г. – 2,6538, към 2015 г. – 0,9615, към 2016 г. – 0,1154, към
2017 г. – 0,1154, към 2018 г. – 0,2307, към 2019 г. – 0,1923, към 2020 г. –
0,1538, към 2021 г. – 0,1538, към 2022 г. – 2,4231, към 31.01.2023 г. – 2,0385;
- коефициент на абсолютна ликвидност – към 2012 г. – 0, към 2013 г.
– 0,1923, към 2014 г. – 0,7692, към 2015 г. – 0,3846, към 2016 г. – 0,1154, към
2017 г. – 0,1154, към 2018 г. – 0,1154, към 2019 г. – 0,1154, към 2020 г. –
0,1154, към 2021 г. – 0,1154, към 2022 г. – 2,3846, към 31.01.2023 г. – 2,000.
Коефициентът за обща ликвидност показва доколко наличните
краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните
задължения, като общоприето е да е 1 – 1,5. В настоящия случай
10
коефициентът за обща ликвидност има стойности, близки до единица, с
изключение на 2014 г., като след прекратяване на дейността от 2016 г. той
възлиза на 0,1154. При възстановяването на дейността в края на 2022 г.
коефициентът за обща ликвидност е над приетата стойност. Коефициентът за
бърза ликвидност показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи
/вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за
обслужване на краткосрочните задължения, като общоприетата стойност на
този показател е от 0,6 до 0,7. В настоящия случай през годините 2012 – 2015
г., през които предприятието е осъществявало дейност, този показател е в
нормални граници, което предполага своевременно обслужване на
краткосрочните задължения. От 2016 г. след продажбата на ДМА, показателят
е с поС.на величина 0,1154. От края на 2022 г. показателят надвишава
допустимите граници. Коефициентът за незабавна ликвидност показва
доколко наличните финансови активи и наличните парични средства са
достатъчни да покрият текущите задължение и е в рамките от 0,3 до 0,4, като
в настоящия случай в периода, в който предприятието е извършвало дейност
показателите за незабавна ликвидност са доста добри, а след прекратяването
на дейността в периода 2016 г. – 25.11.2022 г. коефициентът за незабавна
ликвидност е 0,1154. Показателят се променя от края на 2022 г.
Коефициентът за абсолютна ликвидност характеризира платежоспособността
на предприятието, при положение, че падежите на текущите задължения са
близки до балансовата дата. Той показва способността на предприятието да
уреди веднага във всеки един момент текущите си задължения. Прието е, че
трябва да бъде около 0,2 – 0,3. В конкретния случай в годините 2012 – 2015 г.
е в нормални граници, а след 2016 г. е под приетата стойност. И този
показател се променя в края на 2022 г. до края на изследвания период –
31.01.2023 г.
Коефициентът за финансова автономност е, както следва: 2012 г. –
0,0899, 2013 г. – 0,0598, 2014 г. – 0,0471, 2015 г. – 0,0222, 2016 г. – 0,055, 2017
г. – 0,055, 2018 г. – 0,055, 2019 г. – 0,055, 2020 г. – 0,055, 2021 г. – 0,055, 2022
г. – 0,134, към 31.01.2023 г. – 0,137. Коефициентът за финансова автономност
определя степента на финансова независимост на предприятието от
кредиторите. Когато коефициентът на финансова автономност е под единица,
това сочи наличие на превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с
11
имуществото на предприятието. В конкретния случай изчисленият
коефициент за финансова автономност за всичките изследвани периоди е
значително под приетата стойност.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на
предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател би следвало да е под единица. Колкото коефициентът е по-голям от
единица, толкова независимостта на предприятието от външни източници на
средства е по-голяма. Коефициентът на финансова задлъжнялост е
реципрочната стойност на този на финансова автономност и показва
съотношението между дълговете и собствения капитал, т.е. какъв размер дълг
се пада на 1 лев собствен капитал. За изследвания период коефициентът на
обща задлъжнялост е, както следва: 2012 г. – 11,1238, 2013 г. – 16,7273, 2014
г. – 21,2500, 2015 г. – 45,03, 2016 г. – 18,18, 2017 г. – 18,18, 2018 г. – 18,18,
2019 г. – 18,18, 2020 г. – 18,18, 2021 г. – 18,18, 2022 г. – 7,44, към 31.01.2023 г.
– 7,32. Анализът показва, че при препоръчителни стойности на този
коефициент от 0,33 – 0,5, показателят в конкретния случай е доста висок,
което сочи, че има голяма зависимост от своите кредитори за уреждане на
задълженията си.
Изследвайки каква е обръщаемостта на краткотрайните материални
активи, вещото лице е констатирало, че през 2014 г. и 2015 г. за кратко време
са се реализирали материалните запаси. След 2016 г. обръщаемостта е 0 дни –
предприятието няма налични материални запаси.
Показателите за рентабилност характеризират способността на
предприятието да генерира доход. Коефициентът на рентабилност на
продажбите е количествена характеристика на ефективността на приходите от
продажба. За 2012 г., както и за периода 2017 – 31.01.2023 г. той е 0 /2022 г. –
0,98/, за 2013 г. – 1,2142, 2014 г. – 0,0658, 2015 г. – 0,1751, 2016 г. – 0,0044,
т.е. за целия анализиран период предприятието формира финансов резултат –
загуба. Същата е ситуацията при коефициента на рентабилност на пасивите,
тъй като отрицателният финансов резултат през годините, през които
предприятието е упражнявало дейност, оказва пряко влияние и на
рентабилността на пасивите. Отрицателни стойности има и коефициентът на
рентабилност на собствения капитал.
Вещото лице е констатирало, че след извършване на публичната
12
продан на активите на дружеството през 2016 г., то спира своята дейност. Със
средствата от продажбата на активите, които постъпват в сметката на ЧСИ
Звезделина Василева, са покрити задълженията в размер на 832729,98 лв. към
„Омега Сървис“ и част от задълженията в размер на 99493,11 лв. към
„Проксима Сървис“.
При изследване на финансовия резултат, вещото лице констатира
положителен такъв за 2022 г. /49 х.лв./, който се формира от приходите от
двата договора, отразени в счетоводството на дружеството. През м. януари
2023 г. дружеството няма приход от договорите.
При така установената фактическа обстановка съдът мотивира
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по
несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка,
както и от НАП за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност, или от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ при наличие на изискуеми задължения за
трудови възнаграждения. В настоящия случай, в исковата молба на ищцата се
сочи, че тя се явява кредитор по търговска сделка, като са изложени
обстоятелства и е направено искане за открИ.е на производство по
несъстоятелност на ответното дружество на двете възможни основания за
това - неплатежоспособност /чл. 607а, ал. 1 вр. чл. 608, ал. 1 ТЗ/ и
свръхзадълженост /чл. 607а, ал. 2 вр. чл. 742, ал. 1 ТЗ/, приложимо единствено
при капиталовите дружества, каквото се явява ответното дружество. Двете
основания сочат на различни обективни съС.ия на дружеството – длъжник,
които са правно дефинирани и поради това те представляват самостоятелни
основания за открИ.е на производството по несъстоятелност, които могат да
бъдат предявени с молбата кумулативно или евентуално. В този случай съдът
дължи изследване и произнасяне по заявените основания, в зависимост от
начина, по който те са съединени. Възможно е открИ.е на производство по
несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако
свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали съС.ието на свръхзадължеността
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението.
13
При наличието на предпоставките и на двете, следва да се съобрази по-
ранната дата, ако съС.ието е налице към момента на постановяване на
решението.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност, следва да са налице следните предпоставки:
длъжникът да има качеството на търговец, да не е в съС.ие да изпълни
изискуемо парично задължение, което произтича от търговска сделка или да
представлява публично правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, което съС.ие към момента на
постановяване на решението има траен характер и произхожда от
недостатъчност на наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Тези
предпоставки следва да са кумулативно установени по делото и се извличат
от разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай, настоящото производство е образувано по
инициатива на кредитор – И. Д. – П., легитимираща се като такъв по силата на
договор за консултантска услуга от 07.07.2009 г. Установява се качеството на
търговец на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като е
регистрирано търговско дружество, с предмет на дейност в кръга на
предвидените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки. Установява се и обстоятелството, че
молителят е титуляр на парично вземане от ответния търговец, което е
изискуемо и е във връзка със забавеното изпълнение по договора за
консултантска услуга, представляващ търговска сделка по смисъла на чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Активната му легитимация се установява от представените писмени
доказателства – договор за консултантска услуга, приемо-предавателен
протокол и разходен касов ордер за авансово плащане, осчетоводен от
дружеството. Оспорванията на ответника на договора за консултантска
услуга, като антидатиран и неавтентичен, се явяват недоказани. Договорът е
сключен на 07.07.2009 г. с предмет предоставяне на информация и
консултиране за източници на инвестиционно кредитиране и изготвяне на
инвестиционен проект за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ
по проект „Руслова МВЕЦ „Душево“, с. Душево, работата е изпълнена и
предадена без забележки на 15.08.2009 г., а в договора, сключен с Държавен
фонд „Земеделие“ за предоставяне на финансова помощ от 24.08.2011 г. се
сочи, че същият е във връзка с осъществяване на проект от 08.09.2009 г. За
изплатеното авансово плащане по договора е съставен разходен касов ордер
14
от 01.09.2009 г., който е намерил счетоводно отражение в счетоводството на
дружеството. С оглед на това, и при липса на други доказателства,
представени от страна на ответника, настоящият състав приема, че между
молителката и „Мира Ел“ ООД е бил сключен договор за консултантска
услуга от 07.07.2009 г., по който тя е изпълнила своето задължение за
изработка на договореното, прието без забележки от възложителя, а
насрещната страна не е изпълнила задължението си за заплащане на цялото
уговорено възнаграждение, поради което молителката се явява кредитор на
дружеството, а с оглед уговорения падеж – 10 дни след последното плащане
от ДФЗ, извършено на 08.10.2013 г., нейното парично вземане е изискуемо
към датата на подаване на молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелност.
При извършване на преценката дали длъжникът е в съС.ие на
неплатежоспособност, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността предпоставя установяване на конкретно парично
задължение, което да е изискуемо и да е породено от търговска сделка или
публично правно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност. Установява се по делото изискуемо задължение на
молителя И. Д. - П., в размер на 26000 лв., като изискуемостта на
задължението е настъпила на 18.10.2013 г. Установяват се още задължения
към доставчици по търговски кредити, като след договора за цесия остава
само задължението към „Проксима Сървис“ ООД в размер на 569210,72 лв. С
допълнителни споразумения падежът на това задължение е отсрочван, и
последно определения падеж на задължението е с дата 30.12.2023 г. Няма
данни за изискуемост на задължението по перо „подотчетни лица“.
Освен установяване наличието на изискуеми парични задължения по
търговски сделки и/или публичноправни задължения, следва да се установи и
обективното съС.ие на невъзможност на ответника да ги обслужва. Това
налага преценка дали имуществото на търговеца е достатъчно за покрИ.е на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, която преценка
се извършва чрез съпоставка между стойността на краткотрайните активи със
стойността на краткосрочните задължения по баланса. Тази съпоставка и
анализ намират отражение в съответните показатели за ликвидност, които
показват икономическото съС.ие на търговеца към определени моменти от
15
неговата дейност. С оглед на обстоятелството, че предприятието разчита на
целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските
операции се трансформират в парични средства, поначало коефициентът за
обща ликвидност се явява основен индикатор за съС.ието на
неплатежоспособност /Решение № 71/30.04.2014 по т.д. № 4254/2013 г. І Т.О.
на ВКС/. Същевременно, коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на самите
краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция на конкретната
основна дейност на предприятието. В случай, че материалните запаси на
предприятието са неликвидни /непродаваеми/, от значение за преценката на
възможността предприятието да изпълни текущите си дългове, е
коефициентът на бърза ликвидност, в който се вземат предвид
краткотрайните активи без материалните запаси. От значение е и
обръщаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на
развитие /намаление или увеличаване/, за да се прецени предприятието може
ли да генерира достатъчно парични потоци/доходи, както и коефициентът за
финансова автономност, имащ също спомагателен характер.
Имайки предвид тези основни положения, настоящият състав
отчита, че към 2014 г. коефициентът на обща ликвидност е над единица,
което е над приетата стойност. За 2013 г. и за 2015 г. е близо до единица, като
след 2016 г. до 25.11.2022 г. коефициентът на обща ликвидност е под
приетите стойности. Със сключването на два договора за изработване на уеб
сайтове и абонаментно обслужване, и приходите от тази дейност, в края на
2022 г. и до 31.01.2023 г. коефициентът за обща ликвидност е над двойка,
което надвишава препоръчителните стойности в границите на 1 – 1,5. Същата
е ситуацията при коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
които до 2015 г. са над приетите стойности, а след 2016 г. до 25.11.2022 г. –
стойността възлиза на 0,1154 /под приетите за съответния коефициент
стойности/. Сключването на двата договора променя показателите, като
коефициентите нарастват над 2. След продажбата на нетекущите активи на
предприятието /земя, сгради, съоръжения/ през 2016 г., структурата на
активите се състои от парични средства и вземания, в диапазона между 3 и 6
х.лв. до м. 11.2022 г., 59 х.лв. в края на 2022 г. и 49 х.лв. към 31.01.2023 г.
16
Същевременно се установява, че предприятието няма дълготрайни
материални активи, материални запаси, след продажбата на нетекущите ДМА
то не може да генерира приходи и на практика е преустановило дейност. От
балансите се установява, че от 2014 г. насетне дружеството е на загуба,
натрупана до -72 х.лв. през 2017 г., константна величина до 25.11.2022 г. На
фона на липсата на активи, предприятието има задължения, като изчислени на
база изискуемите задължения коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност след 2016 г. до 25.11.2022 г. са под приетите
стойности. От коефициентите за финансова автономност и за обща
задлъжнялост се установява, че за целия изследван период дружеството
работи с привлечен капитал, като е поставено в голяма степен на зависимост
от своите кредитори. Установяването на икономическото съС.ие на
предприятието и евентуално установяването на неплатежоспособност следва
да бъде към момента на приключване на устните състезания пред съответната
инстанция. От събраните във въззивното производство доказателства се
установява, че ответното дружество е сключило два договора за изработка на
уеб сайт и абонаментно обслужване, по които са постъпили парични средства.
Преизчислени на база тези приходи и изискуемите задължения,
коефициентите за 2022 г. и към 31.01.2023 г. са променени, като всичките са
над 2, което е над допустимите стойности. С оглед на това въззивният състав
приема, че настоящото икономическо съС.ие, при добри показатели за
ликвидност, се е подобрило, дружеството към момента на приключване на
съдебното дирене може да се каже, че е в съС.ие да обслужва изискуемите си
задължения, което изключва наличие на неплатежоспособност. Дори да е
изпитало затруднения след продажбата на активите си, същите към момента
на приключване на производството са донякъде преодолени и обективно
изискуемите задължения биха могли да бъдат погасени с наличните
краткотрайни активи. Не може да се приеме, че е налице презумпцията на чл.
608, ал. 3 ТЗ. Единственото константно изискуемо задължение на
дружеството е това към молителката, което се оспорва в настоящото
производство, т.е. необслужването на това задължение се дължи на причини
от субективен характер, към момента на настъпване на изискуемостта му през
2013 г. и до 2016 г. показателите за ликвидност са били в препоръчителните
граници, т.е. неплащането не може да се счете, че се дължи на обективна
невъзможност на търговеца за изпълнение. За да се открие производство по
17
несъстоятелност, поради неплатежоспособност, следва затрудненото съС.ие
на предприятието да е трайно и налично към датата на устните състезания.
Тези предпоставки не са налице в конкретния казус, поради което няма
основание за открИ.е на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност на ответното дружество.
В молбата на ищцата е заявено като основание за открИ.е на
производство по несъстоятелност и свръхзадълженост на ответното
дружество. Свръхзадължеността е обективно икономическо съС.ие, при което
търговецът е в невъзможност да покрие паричните си задължения,
включително и неизискуемите, с наличното си имущество. При
свръхзадължеността възниква специфична заплаха за кредиторите, която се
изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в
актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде
обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори и
дружеството да е платежоспособно. Съгласно разпоредбата на чл. 742, ал. 1
ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Преценката за
свръхзадълженост не следва да се ограничи до счетоводните данни за
стойностите на актива и пасива, необходимо е да се изследват
характеристиката на активите, тяхното действително съществуване,
реализуемост и реална пазарна цена, характеристиката на пасива и реалната
възможност за противопоставяне на погасителни за задълженията на
дружеството основания, както и да се направи критична оценка на
тенденциите в икономическото съС.ие на търговеца, в обосноваване на извод,
че съС.ието на свръхзадълженост е преодолимо без съществен риск за
интересите на кредиторите. Оценката следва да е основана на обективни
данни и техния анализ /Решение № 55/17.07.2019 г. по т.д. № 618/2018 г., І
Т.О. на ВКС/. От значение за обективирането на съС.ието на
свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал“,
участващ в коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост. В
заключението на вещото лице е направен анализ на динамиката в собствения
капитал, който от 105 х.лв. през 2012 г. е намалял с 68,57 % към 25.11.2022 г.
на 33 х.лв. Промяната на собствения капитал е настъпила в края на 2022 г. и
към 31.01.2023 г. на 82 х.лв. От двата коефициента – на финансова
автономност и за обща задлъжнялост се установява силна зависимост на
18
предприятието от привлечения капитал. Когато коефициентът за финансова
автономност е под единица, съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието, като в настоящия случай
коефициентът на ответното дружество варира за целия изследван период
между 0,02 и 0,055, в края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. се завишава на 0,13,
което отново е значително под допустимата стойност. Коефициентът за обща
задлъжнялост при препоръчителни стойности от 0,33 – 0,5 за изследвания
период варира между 45,03 и 11,12, като след 2016 г. е константна величина –
18,18, а в края на 2022 г. и към 31.01.2023 г. – съответно е 7,44 и 7,32 – отново
значително над допустимите стойности. Предприятието след 2016 г. няма
никакви нетекущи активи, чрез които да упражнява търговска дейност, след
2016 г. текущите активи се състоят от минимално по размер вземане, в края
на 2022 г. и към 31.01.2023 г. активите се състоят от налични парични
средства по банкова сметка – съответно 59 х.лв. и 49 х.лв. Същевременно,
търговското дружество е със значителни по размер задължения – 600 х.лв.,
което означава, че кредиторите нямат приемлива обезпеченост от
имуществото на дружеството. В края на 2022 г. са сключени два договора за
изработка на уеб сайтове и абонаментно обслужване, от които търговецът е
реализирал приходи, което на фона на упражняваната дейност през целия
анализиран период се явява инцидентна дейност, от която макар и да са
реализирани приходи, се генерират и нови задължения /за трудови
възнаграждения, данъци, осигуровки/. Липсват обективни данни какви биха
били приходите от абонаментното обслужване по тези договори и доколко от
същите може да се реализира достатъчен доход, който да намали риска за
кредиторите, като се отчете обстоятелството, че падежът на дълга към
„Проксима Сървис“ ЕООД е в края на 2023 г. За да бъдат зачетени като
благоприятни, тенденциите в икономическото развитие на предприятието
следва да се отличават с изключителна динамичност в ръста на формиращата
се печалба, по начин, по който темповете й на нарастване да са съществено
изпреварващи темпа на натрупване на задължения, която перспектива на база
на представените доказателства не може да се обоснове. От сключените два
договора не може да се направи извод за разширяване на дейността по начин,
по който да се генерират значителни по ръст доходи. С оглед на това, освен
счетоводната свръхзадълженост /при която стойността на паричните
задължения надхвърля имуществото на капиталовото търговско дружество/, е
19
налице и правна свръхзадълженост, т.к. прогнозата за развитие на
дружеството не е позитивна – няма сигурни обективни данни, че
продължаването на дейността ще донесе достатъчно печалби, със стабилен
характер, с които да се погасят всички задължения.
По така изложените съображения, настоящият състав намира, че за
целият изследван период дружеството е оперирало предимно с привлечен
капитал, поставено е в трайна и изключителна зависимост от кредиторите си.
Липсата на поС.на, стабилна и доходоносна дейност го е поставила в
ситуация да не може да генерира приходи за погасяване на задълженията си,
постъпилите такива в края на анализирания период са незначителни спрямо
задълженията, поради което следва да се приеме, че е налице
свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ – самостоятелно основание
за открИ.е на производство по несъстоятелност /чл. 607а, ал. 2 ТЗ/.
При уважаване на молбата съдът следва да се произнесе по
началната дата на свръхзадължеността. При съпоставката на активите спрямо
задълженията на дружеството се констатира, че съС.ието на
свръхзадълженост се установява след продажбата на всички активи на
дружеството, свързани с основната му дейност, с постановление за възлагане
от 22.11.2016 г., след което остава дългът към „Проксима Сърви“" ЕООД от
569 х.лв., с непроменен размер и към момента на приключване на устните
състезания. Това съС.ие е останало непреодоляно, след продажбата всички
коефициенти са в неблагоприятни стойности, като коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост са неблагоприятни и към
приключване на устните състезания, поради което настоящият състав приема
за начална дата на свръхзадължеността 26.11.2016 г.
От данните по делото е видно, че ответникът разполага с известни
парични средства по банковата си сметка, което обуславя приложението на
чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Тези изводи не съвпадат с изводите на първостепенния съд, което
налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
бъде обявена свръхзадължеността на „Мира Ел“ ООД, с начална дата
22.11.2016 г., бъде открито производство по несъстоятелност, назначен
временен синдик, допуснато обезпечение чрез налагане на обща възбрана и
запор, и бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.
20
При този изход на делото, на основание чл. 621 ТЗ вр. чл. 620, ал. 3
вр. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт следва да се
присъдят държавна такса, както следва: 250 лв. – за първоинстанционното
производсто, 125 лв. – за въззивното производство и 155 лв. – за
касационното производство, или държавна такса общо 530 лв., както и
разноски от бюджета на съда в общ размер на 800 лв. за възнаграждения на
вещи лица, които суми следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 82/29.05.2018 г., постановено по т.д.
/несъстоятелност/ № 98/2017 г. на Окръжен съд Габрово, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "МИРА ЕЛ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Кормянско, общ. Севлиево
и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА -
22.11.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
"МИРА ЕЛ" ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на с. Кормянско,
общ. Севлиево.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на
длъжника в полза на кредиторите на несъстоятелността – обща възбрана и
запор върху имуществото на „Мира Ел“ ООД.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на "МИРА ЕЛ" ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Кормянско, общ. Севлиево
П. В. К. от гр. Велико Търново, *********, при месечно възнаграждение в
размер на 800 лв.
ОПРЕДЕЛЯ на назначения временен синдик едноседмичен срок от
връчване на съобщението за това да встъпи в изпълнение на задълженията си
като такъв по делото, като синдикът писмено удостовери по делото наличието
на предпоставките и условията по чл. 655, чл. 656 и чл. 663а ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на "МИРА ЕЛ" ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кормянско, общ.
21
Севлиево на 07.04.2023 г. от 13,30 часа в Окръжен съд Габрово, при следния
дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;
избор на поС.ен синдик и предложение до съда за назначаването му; избор на
комитет на кредиторите.
Да се изготви покана за свикване на първо събрание на кредиторите,
при спазване изискванията на чл. 675 ТЗ и да се обяви в Търговския регистър.
ОСЪЖДА "МИРА ЕЛ" ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Кормянско, общ. Севлиево да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново сумата 1330
/хиляда триста и тридесет/ лева, от които 530 лв. – държавна такса за
първоинстанционното, въззивното и касационното производство и 800 лв. –
заплатени от бюджета на съда разноски, които суми следва да се съберат от
масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ,
както и на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22