№ 5298
гр. С., 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110210912 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата № ********** от 29.06.2021 г. на Агенция пътна
инфраструктура, с което на дружеството „ХХХХ“ ООД, ЕИК:
ХХХХХХХХХХ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лева за административно нарушение по чл.102,
ал.2 от ЗДвП вр. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, като
се представлява от надлежен процесуален представител, който в първото по
делото заседание и в писмена молба излага допълнителни съображения в
подкрепа на доводите от депозираната въззивна жалба. Не се заявяват
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, като надлежен процесуален представител в
1
писмена молба, оспорва депозираната въззивна жалба. Не се заявяват
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** от 29.06.2021 г. на Агенция пътна инфраструктура, с което на
дружеството „ХХХХ“ ООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева
за административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП вр. чл.187а, ал.2, т.3
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата.
На 29.06.2021 г. в 09.19 часа е установено с устройство № 10181 и с
отделен № C6C42ADE54BFE05E053041F160A1D18 нарушение с ППС влекач
„ХХХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ с технически допустима
максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44 000 в община Столична, за движение по път А 6 км 50+427 с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е била платена изцяло дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), доколкото посоченото ППС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, представени от наказващият орган и събраните
такива по инициатива на съда, въз основа на които е издадено обжалвания
ЕФ, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената
фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
2
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото).
Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно: „Контролните органи могат
да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай се установи на база събраната доказателствена
съвкупност е документирано с устройство № 10181 и с отделен №
C6C42ADE54BFE05E053041F160A1D18, че на 29.06.2021 г. в 09.19 часа е
извършено нарушение от дружеството-жалбоподател, който е допуснал
собственото си ППС влекач „ХХХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ с
технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична
категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44 000 в община Столична, за
движение по път А 6 км 50+427 с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била платена
изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП),
с оглед липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването на ППС.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство
е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер
3
на 2500.00 лева. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер,
поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП
съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.
Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като
въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на
нарушението е юридическо лице.
Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата № ********** от 29.06.2021 г. по образец утвърден от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". ЕФ притежава
всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е
при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в
съответствие с целта на закона.
На следващо място съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните
фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал.
3, 3а и 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП. В случая, използването на различни термини от законодателя -
АТС за фишовете на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и
същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае
за различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не
попада в обхвата на определението на АТСС в т. 65 от ДПР от ЗДвП.
Прилагане на правни норми по аналогия в случая е недопустимо. ЕФ на НТУ
не попадат обхвата на чл. 1 от ЗИ. Посоченият закон закон урежда
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с
нарушения по чл. 179, ал. 3 - ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното
установяване - не е налице измерване.
Съгласно § 1т. 1 от ДР на ЗИ „Величина“ е свойство на явление, тяло или
вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф „Единица за измерване“ е
конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват
други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по
отношение на тази величина. Описаните понятия са относими към АТСС,
използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено
измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини
от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с
друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична
величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна
на БИМ - не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Чл. 5 от
ЗИ постановява, че метрологичният контрол се извършва за осигуряване на
точност и достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване,
които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава
4
втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като не съществува регламентация на системи за
събиране на пътни такси или изискване за тяхното одобрение.
Изложеното обуславя извода, че, Електронната система за събиране на
тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство, и за
нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ.
В процесния случай жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса,
като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща
данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
„Пътна инфраструктура“. В случая, видно от Справка за декларираните данни
(извлечение от електронната система), приложена по делото, бордовото
устройството разположено в ППС с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ съгласно
справката от „Интелигентни трафик системи“ АД не е генерирало данни в
периода от 09:03 часа на 27.06.2021г. до 09:18:04 часа на дата 29.06.2021 г. -
именно на 29.06.2021 г. в 09.19 часа, когато е установено нарушението. В
посочения времеви диапазон не са декларирани данни и съответно е било
невъзможно изчисляването дължимата тол такса. В следствие на това, тол
такса, която да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена
(образувана). Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. С посочената разпоредба законодателят е
предвидил отговорност за собственика на превозното средство, чието
задължение е да установи размера и да заплати пътната такса. Начинът как да
направи това е оставен на неговата преценка. Предвид естеството на начина
на деклариране на тол данни, горната разпоредба следва да се тълкува в
смисъл, че отговорността за това дали бордовото устройство е декларирало
данни, е на собственика, защото това е начина на „установяване на размера“
на тол таксата. В случая след като размера не е установен, няма как да е
извършено и заплащането за горепосоченият времеви период. В този смисъл
и предвид законовоустановената отговорност на собственика на превозното
средство, не може да бъде споделен доводът, за това че жалбоподателя няма
вина за нарушението, доколкото същият има единствено договорни
задължения, съгласно сключен тристранен договор с „...“ ЕООД и „......“ АД.
Гражданскоправните взаимоотношение на страните по сключения тристранен
договор не са предмет на настоящото производство и не могат да бъдат
обсъждани.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е., че случаят е маловажен. Не са налице
основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен
5
закон. С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
административното нарушение е безспорно установено и
административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно по
отношение на „ХХХХ“ ООД и правилно е бил определен размера на
наложената му имуществена санкция. В този смисъл настоящият състав
намира, че обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен
следва да бъде потвърден.
С оглед решението за потвърждение на ЕФ и направеното искане от
страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80.00 до 150.00 лева. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
АНО – Агенция „Пътна инфраструктура“ С. следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 29.06.2021 г.
на Агенция пътна инфраструктура, с което на дружеството „ХХХХ“ ООД,
ЕИК: ХХХХХХХХХХ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лева за административно нарушение по чл.102,
ал.2 от ЗДвП вр. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА въззивникът „ХХХХ“ ООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ
„ХХХХ“ ООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХ да заплати на въззиваемата страна
Агенция пътна инфраструктура чрез законният й представител с адрес
гр.С., бул. „М.“ ...... на основание чл.63д, ал. от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд С. – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7