Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141
28.04.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 473
по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.198,
ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на М.Г.Х., с адрес ***, против
Заповед № Л-3077 от 01.07.2022г., издадена от Началника на Затвора – Стара
Загора, с която заповед на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено
осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без
замяна“, при специален режим.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
издаването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. В
представеното по делото писмено становище от жалбоподателя се поддържа и че заповедта
е немотивирана; издадена е при неизяснена фактическа обстановка и в
несъответствие с целите на закона. Жалбоподателят твърди, че при произнасянето
си по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, Началникът на Затвора – Стара
Загора не е извършил преценка, съответно не е събрал доказателства и не е
обосновал дали са налице основанията по чл.68, ал.1 от ЗИНЗС за продължаване
изтърпяването на наказанието при специален режим. Счита, че по аргумент от
нормата на чл.68, ал.1 от ЗИНЗС (регламентираща материалноправните предпоставки
за поставяне на осъдените на „лишаване от свобода“ лица при специален режим за
изтърпяването на наказанието), преценката на решаващия административен орган по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС следва да е обоснована от гл. т. наличието на някое от
основанията по чл.68, ал.1 от ЗИНЗС за продължаване изтърпяване на наказанието
при специален режим. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се
установява през атестационния период нито наличието предпоставката по чл.68,
ал.1, предл. първо от ЗИНЗС – грубо или системно нарушаване на установения в
затвора ред, нито на предпоставката по чл.68, ал.1, предл. второ от ЗИНЗС –
липсват данни Х. да оказва отрицателно влияние на останалите лишени от свобода
и да представлява реална опасност за тяхната сигурност. Твърди, че с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, възприетото административно
решение за продължаване
на специалния режим на изтърпяване на наказанието, се явява необосновано. По
подробно изложени съображения, вкл. за постановяване на оспорения
административен акт при несъобразяване
с целта на закона, е направено искане Заповед № Л-3077 от 01.07.2022г. на
Началника на Затвора – Стара Загора да бъде отменена, като незаконосъобразна,
при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
От назначения, по предоставена правна помощ,
за процесуален представител на жалбоподателя адв. М. С. ***, се оспорват като
необосновани обуславящите издаването на заповедта фактически констатации,
съотв. като неправилни направените от решаващия орган изводи за липса на
основание за промяна на определения специален режим на изтърпяването на
наказанието на осъдения на доживотен затвор без замяна М. Х.. Поддържа се, че
както обжалваната заповед, така и заповедите за дисциплинарни наказания, на които се основава взетото административно решение,
не съответстват на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на
административните актове чрез излагане на фактическите основания за тяхното
издаване, което ги опорочава и обуславя тяхната невалидност /нищожност/. С
оглед на което е направено искане за прогласяване нищожността на оспорената
заповед и по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК –
прогласяване нищожността на обуславящите издаването на обжалваната Заповед № Л-3077 от 01.07.2022г. на
Началника на Затвора – Стара Загора административни актове.
Ответникът
по жалбата – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните
правила, в съответствие и при правилно приложение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС и при
съобразяване с целта на закона. Произнасянето на решаващия административен
орган е извършено след изискването и представянето на писмени становища /доклади/ от длъжностните лица, посочени в чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС, които еднозначно установявали, че поведението, личностните
особености и нагласи на осъдения на доживотен затвор без замяна, сочат на липса на трайна положителна промяна в
поведението на осъденото лице, като Х. продължава да представлява реална
опасност за реда и сигурността в затвора. С оглед на което счита, че
обективираната в заповедта преценка, че М.Х. на този етап трябва да продължи да
изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“ в зона с
повишена сигурност при специален режим, се явява надлежно обоснована, вкл. от гл.т
на фактическите основания за възприетото административно решение,
съществуването на които фактически основания не били опровергани от събраните
по делото доказателства. По съображения за
материалната, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед, е
направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят М.Г.Х. е осъден с влязла в
сила присъда на доживотен затвор без замяна, като е постановен специален режим
на изтърпяване на наказанието, което изтърпява в Затвора - Стара Загора.
Осъденият е настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и към
момента на издаване на оспорената заповед.
Във връзка с провеждането през 2022г. на
процедура по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения на доживотен затвор
без замяна М.Х.,*** са изискани становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност, на
психолога и на ИСДВР.
В
представеното от Зам. Началника „РНОД“ в Затвора – Стара Загора становище,
хронологично са описани постановените спрямо М.Х. присъди; престъпленията, за
които е осъден и наложените му наказания, като е посочено, че общото наказание
„доживотен затвор без замяна“ е приведено в изпълнение считано от 18.01.2005г.
Сочи се, че за периода м. май 2021г. – м. май 2022г., Х. има наложено със
Заповед № 59/ 06.01.2022г. на Началника на затвора едно дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, за размяна на вещи с друг доживотно осъден, като има
и незаличени по давност 10 дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни
нарушения (подробно описани в становището). По съображения, че наказанието
лишаване от свобода има за цел да поправи, превъзпита и промени отрицателните
черти от характера на осъдения (специалната превенция), а наличието на
дисциплинарни наказания в досието на осъденото лице, както и противоречивото му
поведение по време на изтърпяване на наказанието доказвало, че процесът на
поправяне не дава ефективен резултат, е изразено мнение, първоначално
определеният „специален“ режим да не бъде заменян в следващия по-лек.
Съгласно представеното Становище на ИФ Началник
сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, в едногодишния период от
предишното разглеждане на правното положение на осъдения, не се наблюдават
промени. Общата стойност на оценката на риска от рецидив се запазва в рамките
на средното ниво – 69 бала, като е отчетено частично снижение в зона междуличностни
проблеми, но нивото на дефицити във въпросната зона, както и в зони отношение
към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене, оставало
високо. Рискът от вреди, предвид характера на извършените престъпления и
личностния профил на осъдения, е от висока степен, идентифициран и насочен към
обществото и към отделни личности. Корекционният процес оставал затруднен и
възпрепятстван от липсата на мотивация за търсене на поведенческа промяна. Сочи
се в становището, че през разглеждания период осъденият не е награждавана, като
има наложено едно дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за допуснато
нарушение, свързано с размяна на вещи с друг осъден, като има и поредица
дисциплинарни наказания с неизтекли давностни срокове по чл.109 от ЗИНЗС.
Следва трайна линия на противопоставяне и негативно отношение към
затворническата администрация; нагласите са с антисоциален характер; остава
фиксиран върху изразяването на завишени, често неоснователни претенции и
изисквания от всякакъв характер. Демонстративен и склонен към конфликтност при
наличие на фрустриращи за него обстоятелства. Трудно приема външно наложени
правила и норми. В заключение е изразено становище за продължаване на
специалния режим на изтърпяване на наказанието на осъдения М.Х..
В изготвения доклад от инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени в Зона с
повишена сигурност ІІ в Затвора – Стара Загора, се сочи, че Х. е настанен в
Зоната с повишена сигурност от 15.03.2002г., като е поставен на специален режим
за изтърпяване на наказанието на 17.08.2009г. В доклада са описани
първоначалната и последващите оценки по профила и стойностите на отчетения риск
от рецидив и риск от вреди. Към 2022г., при направения преглед на оценката на
рисковете от рецидив и вреди, се отчитат минимални снижения в графа
междуличностни проблеми, но нивата на готовност за агресивно поведение оставали
високи. Рискът от рецидив също търпял промяна, но се запазвал в средни нива /69
бала/. Продължавали да се открояват значителни дефицити в зони отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Рискът от вреди оставал от висока степен, идентифициран и
непосредствен, насочен към обществото. Сочи се в доклада, че осъденият Х. е с
добро за средата ниво на интелект и образованост и много добре развита вербална
култура и когнитивни способности; комбинативен и манипулативен, стремящ се да
доминира във взаимоотношенията си с останалите; демонстриращ лидерски амбиции и
стремеж да провежда собствено влияние в общността. Честолюбив и егоцентричен, с
високо самочувствие и завишена самооценка, като упорито отстоява личния си
интерес, трудно понася ограничения и неглижира нормите. Посочено е и че Х.
следва линия на негативно отношение към затворническата администрация, като
нагласите са с асоциален характер. Остава фиксиран предимно върху изразяване на
неоснователни претенции и изисквания от всякакъв характер, отправяни до
всевъзможни инстанции. Демонстративен, склонен към конфликтност, особено при
наличието на фрустриращи обстоятелства. През разглеждания период не е
награждаван, като има наложено едно дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. Доживотно осъденият
посещава редовно ежеседмичните сбирки на Фалун Дафа, китайска практика за
духовно самоусъвършенстване, и два пъти в седмицата посещава „Клуб по интереси“. В заключение е посочено, че корекционният
процес с Х. остава затруднен и възпрепятстван от негативното отношение от
негова страна за търсене на поведенческа промяна. С оглед на което становището
на ИСДВР е, че към момента не е налице изцяло позитивна промяна в поведението и
нагласите на осъдения на доживотен затвор Х..
Изготвеното от инспектор – психолог
Психологическо становище за М.Х., се основава на проведено през м. май 2022г. психодиагностично
интервю. Сочи се, че Х. е с добре развити интелектуални способности, над
средните нива на затворническата общност, начетеност по юридическите въпроси,
добра вербална култура и познавателни способности. В становището подробно са
описани заключенията от проведеното психологическо изследване за личностните
характеристики и нагласите в междуличностните взаимоотношения на осъденото
лице, при отчитане, че през последната година се наблюдава промяна в
поведението му – още по-сериозна овладяност, значително ограничаване на
демонстрираното досега арогантно, презрително и пренебрежително отношение. С
повишена взискателност и претенциите към администрацията на затвора и цялостното
третиране на доживотно осъдените в България. Дисциплинарното нарушение, за
което му е наложено дисциплинарно наказание, не възприема като сериозно. Декларира
намерение да прекрати извършването на нарушения, като е в процес на наблюдение
на тази тенденция и промяна на поведението му. Мнението на психолога е на този етап
специалният му режим да бъде продължен.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед №
Л-3077 от 01.07.2022г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на
основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено осъденият М.Г.Х.
да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без замяна“, при
специален режим. От фактическа страна оспореният административен акт се
основава на становищата на Зам. Началника „РНОД“, на ИФ Началник сектор „СДВР“ и на инспектор-психолога и доклада
на ИСДВР на осъдените, настанени в ЗПС ІІ, мотивирали формирания краен извод, че
на този етап не се отчита трайна позитивна промяна и корекция на осъденото лице
в социално приемлива насока, за да може да се възползва от предимствата на
прогресивната система за замяна на режима следващ по-лек, като продължава да е
налице необходимост от изолиране и наблюдение в строго контролирана среда, а
именно Зона с повишена сигурност. Решаващият административен орган е приел, че макар
при направения преглед на оценката на рисковете от рецидив и вреди на база
наблюдение през едногодишния атестационен период, да се отчитат минимални
снижения в графа междуличностни проблеми, нивата на готовност за агресивно
поведение оставали високи. Рискът от рецидив търпял незначителна промяна, но се
запазвал в средни нива /69 бала/. Продължават да се открояват значителни
дефицити в зони отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди оставал от висока степен,
идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни личности.
Посочено е в мотивите на заповедта, че през разглеждания период в поведенчески
план се наблюдавал стремеж към по-висока овладяност; регистрират се редовни
посещения на ежеседмичните сбирки на китайска практика за духовно
самоусъвършенстване Фалун Дафа и два пъти в седмицата посещения на „Клуб по
интереси“. Спрямо затворническата администрация следва трайна линия на
противопоставяне и негативно отношение, като продължава да няма формирано
реално критично отношение към правонарушението и да проявява емпатия. Не е
награждаван за положителни прояви, като е извършил едно дисциплинарно
нарушение, за което е наказан с дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ със Заповед № 59/ 06.01.2022г., при отчитане на 10 други,
незаличени по давност дисциплинарни наказания
Като доказателства са
представени и приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на оспорената заповед, както и заверени копия на заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания на М. Х.; заверени копия на подавани от Х.
заявления и молби и образуваните във връзка с тях преписки; заверено копие на
книжката на лишения от свобода за относимия за произнасянето период; заверено
копие на Заповед № 3137/05.07.2022г. на Началника на Затвора-Стара Загора и др.
Към материалите по делото са приложени адм. дело
№ 275/ 2022г.; адм. дело № 364/ 2022г.; адм. дело № 124/ 2022г. и адм. дело №
329/ 2022г., всичките по описа на Административен съд – Стара Загора.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствена средства чрез разпит в
качеството на свидетели на З. И. Ж. *** и Г.П.А. - инспектор „Социална дейност
и възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени в Зона с повишена
сигурност ІІ. Свидетелката З.Ж. разяснява по какъв начин изготвя становищата си
по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС – въз основа на анализ на затворническото досие,
съответно миналото поведение на
осъдения, наблюдение и при съгласие от страна на осъдените - психодиагностично
изследване, което се състои в попълване на
самооценъчни въпросници и провеждане на интервю. Тъй като даваното от психолога
становище включва личностни характеристики и особености на изследваното лице, а
личността на един човек се формира в целия период на неговия живот, за да се
формира мнение за личността на осъдения се вземат предвид всички налични данни
- преди постъпването в затвора и по време на престоя му в затвора, а не само
тези, касаещи едногодишния атестационен период. Според свидетеля едногодишният
период, в който Х. демонстрира някаква промяна в поведението, не е достатъчен,
за да бъде обосновано становище за промяна на режима на изтърпяване на
наказанието. Съгласуването на заповедта за награждаване на Х. е било за
поощрение, за да му бъде даден някакъв шанс за промяна, което според свидетеля
не било оценено от осъденото лице. Счита, че когато някой извършва нарушение и
смята, че това е абсолютно маловажно, е индикатор за неспазване на ограничения
и правила в други ситуации. Свидетелят допуска продължителния период на
изолация и режима на изтърпяване на наказанието да се отразяват психологически
на лишения от свобода и на неговото поведение, но преценката била кое е
по-малкия риск - да се отразява на него или да се отразява на останалите.
Свидетелят не може да даде категорично заключение дали констатираната като
настъпила промяна в поведението на Х. може да бъде разглеждана като начало на
една трайна промяна. Свидетелят Г.А. заявява, че изготвеният от него доклад и
направената оценка за нуждите на процедурата по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, се
основават на личните му наблюдения, данните от досието на осъдения и данните от
надзорно-охранителния състав. За атестационния период не е отчетен риск от
вреди спрямо други лишени от свобода, тъй като в този период Х. не е допускал
нарушения, свързани с физическа саморазправа или вербална агресия към други
лишени от свобода. Свидетелят заявява, че при преценката и оценяването на риска
от вреди се взема предвид и тежестта на извършеното престъпление и всички данни
относно поведението на осъденото лице от постъпването в затвора за изтърпяване
на наказанието. Съответно направените с доклада фактически констатации и изводи
се основават на цялостното поведение на Х., а не само на поведението му в
периода 2021г. - 2022г. За посочения период е отчетена промяна с минимални
стойности, а за да се промени режима на изтърпяване на наказанието трябва да е
налице трайна промяна в поведението на Х..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес,
в законово регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентния
административен орган по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС – Началника на
Затвора - Стара Загора, при спазване на установената от закона писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения, като в чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено произнасянето относно
продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при
специален режим, да се извършва периодично, но не по-късно от една година от
предходното произнасяне. Производството по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС се образува и развива служебно, като законът регламентира като
императивно изискване произнасянето относно основанията за продължаване на
специалния режим да се извършва след вземането на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога.
В случая съдът приема, че при образуването и
провеждането на производството по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Предходното произнасяне относно
продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим, е със Заповед №
2842/ 02.07.2021г. на ИФ Началник на Затвора – Стара Загора, поради което срокът
по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС се явява спазен.
Спазено е и регламентираното изискване дължимата
преценка за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно
осъдения, съотв. произнасянето на Началника на затвора по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС,
да се извършва след вземането на становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда,
като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, се
определя задължително специален режим. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от
ППЗИНЗС, възможността за изменение на първоначално
определения на доживотно осъдените специален режим на изтърпяване на
наказанието в по-лек, е свързана с условието лишените от свобода да имат добро
поведение. В този смисъл не намира нормативно основание твърдяното от
жалбоподателя, че преценката
на решаващия административен орган по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС за продължаване
изтърпяване на наложеното наказание „доживотен затвор без замяна“ при специален
режим, следва да бъде основана и обоснована от гл. т. наличието на някое от
основанията по чл.68, ал.1 от ЗИНЗС. Посочената разпоредба регламентира
материалноправните предпоставки, при които окръжният съд по местоизпълнение на
наказанието може да определи на осъдените на „лишаване от свобода“ лица
специален режим за изтърпяването на наказанието (в хипотезата на замяна на
определения режим за изтърпяване на наказанието в по-тежък). Доколкото
определянето, по отношение на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна, на първоначален специален режим на изтърпяване на
наказанието, следва от императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, то
произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС не е обусловено от преценката досежно
наличието или липсата на основанията по чл.68, ал.1 от ЗИНЗС, а от преценката
за съществуването на условието по чл.218 от ППЗИНЗС – лишеният от свобода да
има добро поведение. Действително наличието (съотв. липсата) на грубо или
системно нарушаване на установения ред, респ. дали доживотно осъденият влияе
отрицателно върху останалите лишени от свобода и доколко представлява реална
опасност за сигурността им, са релевантни обстоятелства,
но те не са определящи и обвързващи при формирането на фактическите констатации
и правните изводи досежно основанията за продължаване
на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, съотв. с тях не се
изчерпва дължимата
се преценка при произнасянето на решаващия административен орган по чл.198,
ал.1 от ЗИНЗС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от
ППЗИНЗС, замяната на постановения от съда първоначален специален
режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“, в по-лек, е
законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за
всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро
поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим. Следователно правно релевантни за облекчаване на режима на доживотно
осъдените са действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване
на наказанието, извършени в период след предходното произнасяне, и направена
оценка на поведението (риска) като цяло. „Добро поведение“ е морална категория,
която, макар да не е дефинирана за целите на националното наказателно право, се
подчинява на нормативна регламентация относно доказването за поправяне и в
частност доброто поведение на осъдения. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви, като доказателствата
за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Преценката
кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за
определянето му като „добро поведение“ по см. на чл.218 от ППЗИНЗС и съотв. обуславя изменение на режима на изтърпяване
на наказанието, е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който
действа в условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е общите и специалните изисквания за
законосъобразност на административния акт.
В този смисъл в случая съдебната проверка както за
обосноваността, така и за материалната законосъобразност на заповедта по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, следва да обхване преценката дали формираните
фактически и правни изводи за продължаване
на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, са основани на извършени установявания въз основа на
законово определените като доказателства източници на информация по чл. 439а от НПК и доколко направените и обективираните в заповедта фактически констатации
са релевантни за произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. обуславят и
мотивират ли в достатъчна степен възприетото административно решение.
В случая в обстоятелствената част на
обжалваната Заповед №
Л-3077 от 01.07.2022г. на Началника на Затвора – Стара Загора, подробно са
описани постановените спрямо М.Х. присъди;
престъпленията, за които е осъден, наложените му наказания, като е посочен моментът,
считано от който Х. изтърпява наказанието
„доживотен затвор без замяна“ при специален режим. Мотивната част на
административния акт се основава,
като възпроизвежда основни моменти от становищата на Зам. Началника
„РНОД“, на ИФ Началник сектор „СДВР“ и на
инспектор-психолога, както и от доклада на ИСДВР на доживотно осъдените,
настанени в ЗПС ІІ. Възприетото административно решение за постановеното осъденият М.Х. да
продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без замяна“ при специален режим,
най-общо е обосновано с три групи съображения: 1. оценката на осъдения
по чл. 155 от ЗИНЗС; 2. личностни характеристики и особености и психологична
оценка на личностните и поведенчески черти и нагласи в отношенията на осъдения
към останалите лишени от свобода и към пенитенциарната администрация и 3. Извършени
дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания.
Въз
основа на направения преглед на оценката на рисковете от рецидив и вреди на
база наблюдение през едногодишния атестационен период, административният орган
е отчел минимални снижения в графа междуличностни проблеми, както и че рискът от
рецидив е претърпял незначителна промяна, при запазване в средни нива /69 бала/,
като продължават да се открояват значителни дефицити в зони отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения
за мислене. Сочи се, че нивата на готовност за агресивно поведение, както и рискът
от вреди, идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни
личности, оставали високи. Тази констатация обаче не е обоснована с посочването
на каквито и да е било конкретни факти и обстоятелства, нито в обжалваната
заповед, нито в обуславящите я становища от длъжностните лица по чл.198, ал.1
от ЗИНЗС. Доколкото преценката по чл.218 от ППЗИНЗС при периодичното произнасяне
по чл. 198, ал.
1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, следва да се основава на конкретни проявления в
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието – действия и
бездействия, извършени в периода след предходното произнасяне на Началника на
затвора, при липсата на данни, още по-малко на доказателства за каквато и да е
форма на участие на Х. в атестационния период в междуличностни конфликти (вербални и/или физически) с други лишени от свобода или със
служители от пенитенциарната администрация или за проявна форма на агресивно
поведение и/или отношение, очевидно констатацията за „високи нива на готовност
за агресивно поведение“ и „висока степен на идентифициран и непосредствен риск,
насочен към отделни личности“, се явява необоснована и недоказана. Ако и оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155
от ЗИНЗС, законът да определя като едно от доказателствата от значение за
произнасянето на административния орган по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, високата
степен на риска от вреди насочен към обществото, основана на характера и
множеството извършени от Х. престъпления, не може да бъде обуславяща или
определяща при преценката за наличието или липсата на основание за продължаване
изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
От една страна характера и тежестта на извършените от Х. нарушения, са
обусловили налагането на наказание „доживотен затвор без замяна“ и определения
при прилагането на императивната норма на чл.
57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС специален режим за изтърпяване на това наказание, при
законова регламентирана възможност за замяна на така определения задължителен
първоначален специален режим, при условията на чл.218 от ППЗИНЗС, основана на
„добро поведение“ на изтърпяващото наказанието лице. Отделно от това в
утвърдените със Заповед № ЛС-04-103/ 26.02.2020г. на Министъра на правосъдието,
Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди,
регламентираното функционално предназначение на тази оценка при смяна на режима
на изтърпяване на наказанието, е за подпомагане вземането на решението, а не за
определяне на това решение.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че при липса на обвързване на обуславящите
произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС констатации за „високи нива на готовност
за агресивно поведение“ и „висока степен на идентифициран и непосредствен риск,
насочен към отделни личности“, с конкретни фактически данни от поведението на
лишения от свобода през атестирания период, възприетото административно решение
за продължаване изтърпяване на наложеното на М. Х. наказание „доживотен затвор
без замяна“ при специален режим, основано на извършената оценката на осъдения
по чл. 155 от ЗИНЗС, се явява необосновано.
Втората
група изложени съображения за мотивиране на постановеното осъденият М. Х. да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор без замяна“ при специален режим, се основават на личностните характеристики и особености на Х. и на психологична
оценка на личностните и поведенчески черти и нагласи в отношенията на осъдения
към останалите лишени от свобода и към пенитенциарната администрация. Ако и в
заповедта и в обуславящите нейното издаване становища на длъжностните лица по
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, подробно да са описани характеристиките на личността на
доживотно осъденото лице и психологическия му профил, нито са посочени, още по
малко са обосновани конкретни факти и обстоятелства, релевиращи проявление на
тези личностни характеристики и нагласи в поведението на Х. през атестирания
период. Не е ясно и каква е обвързаността на някои от посочените характеристики
на личността, с преценката по чл.218 от ППЗИНЗС и по какъв начин обуславят
произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. По никакъв начин не са мотивирани с
посочване на конкретни обективни данни от поведението на Х. констатациите, че осъденият
„следва трайна линия на противопоставяне и негативно отношение към
затворническата администрация“, че има „нагласи с антисоциален характер“, че е
„склонен към конфликтност“ и т.н. Във връзка със събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на психолога З.Ж. и ИСДВР Г.А., (показанията на които
лица свидетелстват за конкретни проявления в поведението на Х., обусловили
обективираните констатации в изготвените от длъжностните лица становища и
даденото от тях мнение да не се променя режима на изтърпяване на наказанието),
следва да се отбележи следното: На първо място събраните гласни доказателства
не могат нито да заместят липсата в обжалваната заповед на мотиви в посочения
по-горе смисъл, нито могат да санират неспазеното при издаването на заповедта
изискване по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС и по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за обоснованост
(мотивираност) на възприетото административно решение за продължаване
изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
На следващо място всички установени посредством свидетелските показания факти и
обстоятелства, касаят периоди, предхождащи с повече от година атестационния
период. Принципно съдът споделя становището, че преценката по чл.218 от ППЗИНЗС
при произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се основава на цялостния
психологически и поведенчески профил на осъдения, отразяващ психологичното и
социално функциониране на лицето и че тази преценка няма как да бъде извършена,
без да се отчетат предишни проявления на лицето, представляващи обективен израз
на произтичащи от психологическия му профил субективни нагласи в неговото поведение.
Вярно е и че наличието на условието по чл.218 от ППЗИНЗС за „добро поведение“,
следва са се преценява в контекста на специалната превенция на наказанието /да
поправи и превъзпита осъдения да спазва законите и добрите нрави/, като в този
смисъл поправянето, разглеждано като положителна промяна в осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, не следва да е инцидентно или временно. Но с регламентираната
с нормата на чл.198, ал.4 от ЗИНЗС периодичност на произнасянето за
продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим /не по-късно от
една година от предходното произнасяне/, очевидно законът обуславя произнасянето
от извършване на оценка на поведението на осъдения в рамките на този
едногодишен атестационен период и съотв. от преценката дали това поведение може
да се разглежда като настъпила или като трайна тенденция за настъпила
положителна промяна в поведението на лицето. В случая такава преценка не е
направена. Констатацията, че не се отчита трайна позитивна промяна и корекция
на поведението, е необоснована – не е мотивирано защо наблюдаваните промени в
поведенчески план /по-висока овладяност, значително ограничаване на
демонстрираното досега арогантно, презрително и пренебрежително отношение;
редовните посещения на ежеседмичните сбирки на китайска практика за духовно
самоусъвършенстване Фалун Дафа и два пъти в седмицата посещения на „Клуб по
интереси“, където заедно с останалите доживотно осъдени играят тихи игри,
общуват и споделят по теми, които ги интересуват и вълнуват/, не следва да
бъдат отчетени като промяна в изградения у Х. модел на мислене и поведение,
съотв. защо са възприети като временна или като демонстрирана, но реално ненастъпила
положителна промяна в поведението на осъдения. Констатацията, че корекционният
процес с Х. остава затруднен и възпрепятстван от негативното отношение от
негова страна за търсене на поведенческа промяна, е в пряко противоречие с
извършеното само три дни след издаването на обжалваната заповед препланиране на
присъдата на доживотно осъдения, в което е отразено, че има позитивен напредък,
постигнат от лишения от свобода и че са отчетени положителни промени по
оценката на риска от рецидив. Липсва посочване и обосноваване в обжалваната
заповед изпълнението на коя от целите или от задачите на индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по причини, основани на поведението на Х., е било
възпрепятствано, затруднено или неосъществено.
Третата
група изложени съображения за мотивиране на постановеното осъденият М.Х. да продължи да изтърпява
наказанието „Доживотен затвор без замяна“ при специален режим, се основават на
констатации, че през атестационния период Х. не е награждаван за положителни прояви,
като е извършил едно дисциплинарно нарушение, за което е наказан с
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ със Заповед № 59/ 06.01.2022г.
на Началника на Затвора – Стара Загора, при отчитане на 10 други, незаличени по
давност дисциплинарни наказания. Съдът приема, че нито вида, характера или
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, нито наложеното за това
нарушение дисциплинарно наказание (най-лекото предвидено в ЗИНЗС), сами по себе
си могат да обосноват извод за липса на основание за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието, още повече че санкционираното нарушение не може да
бъде определено нито като грубо или системно нарушаване на установения в затвора ред, нито като такова, оказващо отрицателно
върху останалите лишени от свобода и представляващо реална опасност за
сигурността им. Реализираната със Заповед № 59/ 06.01.2022г. на Началника на
Затвора – Стара Загора дисциплинарна отговорност на Х. за допуснато нарушение,
свързано с размяна на вещи с друг осъден, не може да бъде разглеждано и като
продължаване на възприет модел на мислене и поведение за неспазване на реда и
дисциплината в институцията, още повече, че три дни след издаването на обжалваната заповед /на 04.07.2022г./, във връзка с
приключването на второто тримесечие (включено в атестационния период) „за
подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждане на
социални и възпитателни мероприятия и други положителни прояви“, М.Х. е
предложен да бъде награден, като със Заповед № Л-3137 от 05.07.2022г. на
Началника на Затвора – Стара Загора, доживотно осъденият е награден със
„заличаване на наложено дисциплинарно наказание“.
Относно сочената в
обжалваната заповед продължаваща необходимост от изолиране и наблюдение на
доживотно осъдения в строго контролирана среда - Зона с повишена сигурност, следва да се
отбележи, че това съображение не представлява релевантно такова за извършваната
преценка при произнасянето на Началника на затвора относно продължаване
изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
Предвидената в чл.198, ал.5 от ЗИНЗС възможност
поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна да се настаняват с мотивирана заповед на началника на затвора в общи
помещения с останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности
заедно с тях, представлява законово
предвидено изключение от правилото по чл.71, ал.3 от ЗИНЗС осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим, да
се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като
прилагането на което изключение е обусловено изцяло от преценката на началника
на съответната пенитенциарна институция в рамките на неговата оперативна
самостоятелност.
Въз основа на горното съдът приема, че
при произнасянето по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС с обжалваната Заповед № Л-3077 от
01.07.2022г., формираният
от решаващия административен орган извод за продължаване
на специалния режим по отношение на доживотно осъдения М.Х., се явява
фактическо и доказателствено необоснован, като направените
фактически констатации нито се основават на извършена цялостната оценка и обективирана
преценка на поведението на осъдения през атестационния период, нито обуславят и
мотивират в достатъчна степен възприетото административно решение, вкл. от гл.т
на това дали продължаването на специалния режим се явява оправдан по смисъла на
приетото в Решение от
17.11.2015г. на ЕСПЧ по делото Радев срещу България, а именно по конкретни причини и въз основа на
доказателства, свързани със застрашена сигурност.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че необосноваността на административния акт, противно на твърдяното
от процесуалния представител на жалбоподателя, не представлява основание за
обявяване /прогласяване/ нищожността на акта. Изведено от съдебната практика,
като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената
от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се
приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по
надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на
мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото
издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да
се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на
волеизявлението и на правните му последици. В случая такива нарушения не се
констатират. А във връзка с направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане в хода на настоящото
производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол и съдът да се произнесе
относно валидността/ нищожността на заповедите за дисциплинарни наказания, на които се основава издаването на обжалваната Заповед № Л-3077 от 01.07.2022г. на
Началника на Затвора – Стара Загора, следва да се отбележи, че в
съдебно-административното производство инцидентен контрол относно валидността
на административен акт, различен от оспорения по делото, е недопустим. Такава
правна възможност и проверка за валидност на административен акт по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско
производство.
С оглед на изложените съображения съдът намира,
че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от АПК,
преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора – Стара Загора за
ново произнасяне с мотивирана заповед относно основанията за продължаване
изтърпяването на наказанието при специален режим на осъдения на доживотен
затвор без замяна М.Х., при спазване на дадените в мотивите на съдебното
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Х., с адрес ***, Заповед №
Л-3077 от 01.07.2022г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с
която на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено
осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без
замяна“, при специален режим, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Началника на Затвора
– Стара Загора, за ново произнасяне с мотивирана заповед по чл.198, ал.1 във
вр. с ал.4 от ЗИНЗС, при
спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Решението е окончателно съгласно чл. 198, ал.2 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: