Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 756 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 24.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 18434/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 38 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че В.Г.М. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *********/
сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на
3 072.83 лева, от които: 2 798.51 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2014 г.-
30.04.2016 г.; 216.20 лв.- законна лихва за забава от 15.10.2015 г. до
2.12.2016 г.; 58.12 лв.- за дялово разпределение, от които: 49.06 лв.-
главница, и 9.06 лв.- лихва, ведно със законната лихва от 6.12.2016 г.- датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът В.М. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 1 211.46
лева- разноски за исковото производство, и сумата 399.01 лева- разноски за
заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Г.М. /ответник
по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач “Т.С.” ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената
от ответника въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответника да отговаря по същите.
Основният
спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно
право /право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен
обект в топло-снабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на
закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото
относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма
сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на
облигационните право-отношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
Според
посоченото по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или
вещният ползвател на имота, като при конкуренция на тези вещни права превес има
правото на ползване, а не голата собственост, в следствие на което за
потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не „голият
собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова
ограничено вещно право на друго лице.
В
случая в подадения от името на ответника М. писмен отговор на исковата молба по
чл.131 ГПК е заявено оспорване на обстоятелството, че същият е потребител на
топлинна енергия в процесния имот, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в
тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и
обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса е проведено.
В
първоинстанционното производство от ищеца е представен Нотариален акт за покупко-
проджба на недвижим имот № 63/ 2007 г. на софийски нотариус, според който
ответникът В.Г.М. и третото за спора лице С.Г.М.са продали на Г.В.М. процесния
апартамент № 23 на ІV етаж в бл.********гр. София, ведно с принадлежности, като
прехвърлителят В.М. си запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху продаваемия имот, от което няма данни да се е отказал или същото
да е било погасено преди или през процесния период. При това положение
безспорно се явява по делото, че в качеството на вещен ползвател на имота,
относно който няма данни и доказателства да е била подадена молба- декларация
за откриването на клиентска партида, приета от топлопреносното предприятие,
ответникът В.М. е бил и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ и в това си качество дължи плащане цената на доставената в имота
топлинна енергия.
Установено
е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и
ответника М. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото извлечения за начислените на ответника суми и са приети в първо-инстанционното
производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат
съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за
доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от
експерта релевантните за определяне стойността на потребената в имота топлинна
енергия факти и обстоятелства, вкл. обстоятелството, че абонатът е осигурил
достъп за отчет на монтираните в жилището уреди и потребленето на топлинна
енергия е определено при реален отчет на същите. Поради това и ответникът- като
потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество плащане на
нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи,
съставени на база реален отчет.
Не са ангажирани от ответника в
първоинстанционното производство доказателства да е налице неправилно отчитане
на доставената в имота, вкл. за сградната инсталация, топлинна енергия.
При тези съображения и тъй като с подадената
от ответника В.М.- чрез особен представител по чл.47 ГПК, въззивна жалба не
може да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на
обжалваното решение на посочените по- горе основания, същото следва да бъде
потвърдено.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответника въззивна жалба, разноски на
въззиваемата страна за въззивното производство, по преценка на настоящия
въззивен съд, не следва да бъдат присъждани, тъй като от същата не е подаден
отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в
проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената
от въззиваемото дружество на 23.02.2022 г. писмена молба не може да обоснове
ангажиране отговорността на въззивника за сторени във въззивното производство
разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
24.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 18434/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 38 състав.
Решението е постановено при участието на “Т.С.”
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.