НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер 220                 29.05 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав

 

На 19.05. 2020 Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                Секретар: Мая Крушева

 

като разгледа докладваното от Съдията  дело номер 915  по описа за  2019 година намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „МОЛД ТРЕЙД“ ЕООД - гр. Русе твърди, че от 2017 г. има договор за покупко-продажба на стоки с ответника „ТИКЕ-ММ“ЕООД-гр.Пловдив,който договор е с неформален характер и въз основа на него ответникът закупува периодично стоки от дружеството-ищец. В тази връзка твърди, че по електронен път са били поръчани от ответника и ищецът му доставил описаните в ИМ стоки, като били издадени и съответните фактури,от които останали неплатени фактурите,описани в осем пункта от ИМ като номер, дата, вид на стоките и фактурирана стойност с ДДС. Общият размер на неплатената цена по фактурите,посочен от ищеца,възлиза на сумата от 49 627,20 лв. с ДДС. Посочени са и датите, на които са били изпратени на ответника стоките по неплатени фактури, както и куриерската фирма, чрез която са изпратени.В тази насока ищецът твърди, че представя и доказателства, удостоверяващи получаването на стоките от ответника чрез посочената куриерска фирма.

Ищецът твърди още, че фактурите са били надлежно осчетоводени от него и представляват електронен счетоводен документ, изпращани по електронен път на ответника и приети от него, като законът не изисква да са подписани от получателя. Счита, че приемането на процесните фактури от ответника се доказва и от водената помежду им кореспонденция, представена с ИМ. Поддържа, че фактурите съдържат всички реквизити на първичен счетоводен документ,посочени в чл.6, ал.1 от ЗСч и подписите на страните по стопанската операция не са задължителен реквизит, а според трайната и непротиворечива практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид стока или услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните.

Ищецът също твърди, че уговорката му с ответника е била съответната фактура да бъде платена след изпращането й, но тази уговорка не била спазена. Заявява,че според чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.А според чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В тази връзка и като твърди, че падежът на всяко едно от задълженията на „Тике-ММ“ЕООД е настъпил 14 дни от издаването на всяка фактура, ищецът заявява,че претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на всяко от просрочените задължения, считано от момента, в който същото е станало изискуемо до окончателното му изплащане,т.е. за всеки ден забава.Сочи,че общият размер на обезщетението за забава,изчислено към 29.10.2019 г.- деня, предхождащ датата на депозиране на процесната ИМ в съда, за всяко едно от описаните в ИМ просрочени задължения на ответника,възлиза на сумата от 8437,35 лв. Посочва и отделния размер и период на законната лихва за забава върху неплатената главница по всяка от процесните фактури. Заявява, че претендира само част от размера на лихвата - до сумата от 5257,90 лв.

Ищецът твърди, че многократно е правил опити да се разбере с ответника и да получи плащане,като напомнял за неплатените фактури чрез имейли и по телефона, а на 10.04.2019 г. изпратил на ответника и писмо за доброволно изпълнение,като му бил даден 7-дневен срок за плащане. Писмото било получено от ответника на 11.04.2019 г., но и след тази дата същият не извършил плащане по процесните фактури.

Въз основа на горните твърдения, дружеството - ищец моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати следните суми:сумата от 49 627,20 лв.,представляваща общ размер на неплатената цена за продадени и доставени стоки по процесните осем фактури,както да му заплати и сумата от 5257,90 лв., представляваща част от дължима в пълен размер от 8437,35 лв. лихва за забава върху неплатени главници по процесните фактури, начислена за периода от падежа на плащане по всяка фактура до датата 29.10.2019 г.  Претендира и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,в случай,че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК.Посочва банкова сметка,по която да му бъдат преведени дължимите от ответника суми.

Ответникът не е подал в законния срок отговор на ИМ и не е взел становище по исковете.

Съдът намира, че са налице условията по чл.239 от ГПК.

Ответникът не е подал отговор против исковата молба и не се е явил в първото по делото съдебно заседание. Отделно от това на страните са указани надлежно последиците от неявяване и липсата на отговор при размяната на книжата. Т.е. процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Предявеният иск освен това е допустим, а и вероятно основателен с оглед съдържанието на исковата молба, събраните доказателства и липсата на доказване от страна на ответника, че са погасени задълженията на взискателя.

При този изход от спора ответникът следва да поеме направените разноски от ищеца в размер на 4668.93 лева /2191.93 лева внесена ДТ, 300 лева депозит за вещо лице и 2177 лева възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /

Ето защо Съдът

 

Р   Е   Ш   И  

 

ОСЪЖДА „ТИКЕ – ММ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул „Н. Вапцаров“ № 91 А да заплати на „МОЛД ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Александровска“ № 62, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ сумата от 49627.20 лева представляваща общ размер на неплатената цена за продадени и доставени стоки по процесните осем фактури описани в исковата молба, както да му заплати на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 5257,90 лв., представляваща част от дължима в пълен размер от 8437,35 лв. лихва за забава върху неплатени главници по процесните фактури, начислена за периода от падежа на плащане по всяка фактура до датата 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная 31.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4668.93 лева деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

          Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже, че в едномесечен срок може да поиска отмяна на постановения съдебен акт въз основа на обстоятелствата по чл.240 от ГПК.

 

                                                          СЪДИЯ: